№ 543
гр. София , 23.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504213 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. К. срещу определението на СОС, ІІ -ри
въззивен състав от 06.11.2020г. по гр.д.№ 677/2020г., с което е спряно производството по
делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр.д.№ 831/2020г.
по описа на РС- Самоков.
Жалбоподателят иска отмяна на определението с довод, че същото е постановено
при липса на предпоставките на чл. 229 т.4 ГПК.
Ответникът по жалбата П. Г. К. я оспорва.
К. Г. К., комуто е пратен препис от частната жалба, не е депозирал становище по нея.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното:
Спряното дело е по иск по чл. 30 ЗН за намаляване дарение на недвижим имот,
извършено в полза на С.К., за възстановяване на запазената част на П.К. от наследството на
баща му Г. К. и по иск за делба на останалите в наследство и придобити чрез дарение
поземлен имот с идентификатор 65231.910.84 и построените в него жилищна сграда на
един етаж с идентификатор 65231.910.84.1, лятна кухня с идентификатор 65231.910.84.2, два
гаража, заснети като един обект с идентификатор 65231.910.84.3. С първоинстанционното
решение е отхвърлен иска по чл. 30 ЗН и е допусната делба на описаните имоти между П.К.
и С.К., и искът за делба срещу К. К. е отхвърлен.
Спорът по спряното дело пред въззивния съд е между П.К. и С.К. – атакува се
първоинстанционното решение единствено в частта по иска по чл. 30 ЗН и досежно
размера на делбените квоти т.е. липсва спор относно наличието на съсобственост върху
1
делбени имоти .
Съгласно удостоверението от РС Самоков от 30.10.2020г., спорът по гр.д.№
831/2020г. по описа на РС- Самоков е по предявен от П.К. и С. К. срещу С.К.
установителен иск за право на собственост, придобито по давност, начиная от 1982г., върху
реална част от имот с идентификатор 65231.910.84.1 / северното жилище/ и реална част от
имот с идентификатор 65231.910.84.3 – западния гараж.
За да постанови обжалваното понастоящем определение, съдът е приел, че е налице
частична идентичност между страните и имотите по двете дела, а установяване
принадлежността на правото на собственост върху делбените имоти е от значение за кръга
на делбените имоти и съделителите, както и за квотите на последните.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на СОС.
На първо място, спорът по чл. 30 ЗН между П.К. и С.К. няма никаква връзка с този
по установителния иск за право на собственост, предявен от П.К. и С. К. срещу С.К..
На второ място, страните по двете дела са различни. По делото пред РС Самоков
ищец, наред с П.К., е и съпругата му С. К., която не участва в делбеното дело. В случая
последната не заявява самостоятелни права върху делбените имоти, които да изключват
правата на всеки един от съделителите – П.К. и С.К.. Само ако установителният иск за
собственост на третото лице е насочен срещу всички страни в делбеното производство, той
би бил преюдициален по отношение на иска за делба, тъй като ако третото лице установи
собствените си права върху делбения имот, искът за делба ще бъде отхвърлен и обратно( вж
т. ППВС 4/64). Установителният иск в случая е насочен единствено срещу С.К.. Ако бъде
уважен, с влязло в сила съдебно решение ще бъде установено само спрямо съделителя С.К.,
че трето лице притежава право на собственост върху част от делбеното имущество.
Същевременно, тъй като това трето лице - С. К. не е страна по делбеното дело, делбеният
съд не би могъл да зачете решението по установителния иск за собственост. От друга
страна, решението по допускане на делбата не обвързва неучаствалите трети лица,
независимо дали те имат изключителни права върху делбената маса или са съсобственици.
В обобщение на изложеното, липсата на идентичност на страните по двете дела
изключва преюдициалната зависимост на иска за делба от установителния за право на
собственост.
Така мотивиран, като приема, че не е налице основанието по чл. 229 т.4 ГПК,
въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на СОС, ІІ -ри въззивен състав от 06.11.2020г. по гр.д.№
677/2020г. И ВРЪЩА делото на състава за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3