Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 135
гр. Сливен, 15. 06. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на девети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 192 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 130, ал. 11 от Закона за туризма /ЗТ/.
Образувано е по жалба
от „АДЕЛ 78“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С.,
ж.к. „К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, п. от у. Я.И.И., подадена против
Заповед № РД/02-00226 от 09.03.2022 г., издадена от Кмета на Община Ямбол, с
която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 20, т. 1 от Наредбата за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ/, е
отказано категоризирането на обект с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на град
Ямбол, находящ се на у. „К. К.“ в г. Я., по заявление с Рег. № ОСИД-03166 от
20.10.2021 г.
В жалбата си
оспорващият твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна,
необоснована, постановена в нарушение на процесуалните и материални норми.
Изложени са съображения, че: от съдържанието на оспорената заповед не може да
се изведе към кого е адресирана; в мотивите й липсва позоваване на факти и
обстоятелства, относими към посоченото правно основание; цитираният в оспорената
заповед констативен акт не е част от процедурата по категоризиране на обекта;
цитираната в оспорения акт Заповед № ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на Кмета на
Община Ямбол е обявена за нищожна с решение по адм. дело № 47 / 2022 г. по
описа на Административен съд – Ямбол; административният орган не е извършил
проверката, предвидена в ЗТ и НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ, на подаденото заявление;
експертна група не е посещавала обекта. Моли оспорената заповед да бъде
прогласена за нищожна, евентуално да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Кмета на Община Ямбол,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не
изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия и събраните по делото,
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД/02-00675 от 22.07.2020 г. на Кмета на
Община Ямбол, издадена на основание чл. 14 от ЗТ, е определена Общинска
експертна комисия по категоризация на туристически обекти /ОЕККТО/ на
територията на Община Ямбол в състав: председател и двама членове.
На 20.10.2021 г. от оспорващия „АДЕЛ 78“ ЕООД до Кмета
на Община Ямбол е подадено Заявление за категоризиране на заведение за хранене
и развлечения – с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г. по описа на Община Ямбол, за
обект: к.-с. в г. Я., за категория – една звезда. Към заявлението са приложени:
Удостоверение № 80 от 10.09.2013 г. на Главния архитект на Община Ямбол за
въвеждане в експлоатация на строеж: „Отделяне на съществуващо к.-с. от жилищен
блок“, представляващ: сграда с идентификатор 87374.541.16.12, предназначение:
за обществено хранене, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.541.16.11.17, предназначение: за склад; Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 18.08.2014 г., сключен между Община Ямбол и Г. С. Х., за
продажба на недвижим имот – к.-с., представляващ сграда с идентификатор 87374.541.16.12
по КК на град Ямбол, ведно със склад, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 87374.541.16.11.17 по КК на град Ямбол, с отстъпено
право на строеж; Договор за наем, сключен на 05.02.2021 г. между Г. С. Х. /н./
и „АДЕЛ 78“ ЕООД с ЕИК: ********* /н./, с предмет: търговско помещение в г. Я.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.541.16.12, ведно със
склад, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
87374.541.16.11.17 по КК на град Ямбол, с начин на ползване– за търговска
дейност, и срок на договора – за три години, считано от 05.02.2021 г.;
Декларация от заявителя за регистрация по Закона за търговския регистър; Декларация
от заявителя, че не е в производство по ликвидация и не е обявен в
несъстоятелност; Формуляр за определяне категорията на заведение за хранене и развлечения; Справка
за професионалната и езикова квалификация на заетите лица в заведение за
хранене и развлечения.
Заявлението е разгледано от ОЕККТО на територията на
Община Ямбол, за което е съставен Протокол № 1057 от 20.10.2021 г. по описа на
Община Ямбол. В протокола е констатирано, че приложените на основание чл. 129,
ал. 1 от ЗТ документи съответстват на нормативните изисквания, и е предложено
на Кмета на Община Ямбол да открие процедура по категоризиране на туристическия
обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура.
Със Заповед № ИД/03-00088 от 26.10.2021 г. на Кмета на
Община Ямбол, издадена на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗТ, е
открита процедура по категоризиране на обект: К.-с. „Н.“ – г. Я., с лице,
извършващо дейност в обекта: „АДЕЛ 78“ ЕООД с ЕИК: *********, и с. на обекта: Г. С. Х., и е
разпоредено да се издаде временно удостоверение със срок на валидност 3 месеца.
Издадено е Временно удостоверение № 1057 от 26.10.2021 г. за открита процедура
за категоризиране на обекта, със срок на валидност: 26.01.2022 г. Временното
удостоверение е издадено на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗТ и чл.
19 от НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ.
На 22.02.2022 г. до оспорващия е изпратено Писмо от
Зам. кмета на Община Ямбол, в което е посочено, че: във връзка с откритата процедура за
категоризиране на обекта, след извършени проверки е констатирано, че
заведението се ползва като „Заведение за бързо хранене“, без да е издавано
удостоверение за въвеждане в експлоатация; издадена е Заповед № ТУ/04-00002 от
03.02.2022 г. на Кмета на Община Ямбол, с която е забранено ползването на обект
„К.-с.“ като „Заведение за бързо хранене“ до предоставяне на надлежно издадени
документи за въвеждане в експлоатация за такъв вид дейност; ще бъде издадена
заповед за спиране на процедурата по категоризиране на обекта. Липсват данни за
получаване на писмото от адресата.
На 09.03.2022 г. от Кмета на Община Ямбол, на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА във връзка с чл. 20, т. 1 от НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ, е издадена оспорената
в настоящото производство Заповед № РД/02-00226, с която е отказано категоризирането на обект с
идентификатор 87374.541.16.12 по КК на град Ямбол, находящ се на у. „К. К.“ в
г. Я., по заявление с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г. В мотивната част на
оспорения акт са цитирани горепосочените Заповед № ИД/03-00088 от 26.10.2021 г.
на Кмета на Община Ямбол и издаденото Временно удостоверение № 1057 от
26.10.2021 г., и е посочено , че: е издадено Разрешение за строеж № РС-175 от
27.10.2021 г., което не е влязло в сила; извършени са проверки в обекта на 18.11.2021
г. и 25.11.2021 г. от служители на общинска администрация, констатирано е, че
обектът функционира като „Заведение за бързо хранене“; съставен е Констативен
акт № 07 от 26.11.2021 г.; издадена е Заповед № ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на
Кмета на Община Ямбол, с която е забранено ползването на обекта като „Заведение
за бързо хранене“; лицето е подало заявление за категоризиране на „к.-с.“, а
функционира като „заведение за бързо хранене“ без необходимото преустройство и
не отговаря на изискванията за такъв вид дейност.
Оспорената заповед е съобщена на оспорващия на
21.04.2022 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на
административния орган на 28.04.2022 г.
В преписката по издаване на оспорената заповед се
съдържат цитираните в заповедта Разрешение за строеж № РС-175 от 27.10.2021 г.
на Главния архитект на Община Ямбол и Заповед № ТУ/04-00002 от 03.02.2022 г. на
Кмета на Община Ямбол. С Разрешението за строеж на Г. С. Х. е разрешен строеж:
Преустройство на „К.-с.“, представляваща сграда с идентификатор 87374.541.16.12
и С.О. с идентификатор 87374.541.11.17, в „Заведение за бързо хранене“. Със
заповедта е
забранено ползването на обект „К.-с.“ с идентификатор 87374.541.16.12 като
„Заведение за бързо хранене“ до представяне на необходимите надлежно издадени строителни
книжа и документи, а именно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
обекта. Заповедта е обявена за нищожна с Решение № 60 от 05.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 47 / 2022 г. по описа на Административен съд –
Ямбол. Няма данни по делото дали съдебното решение е влязло в сила.
Цитираният в оспорената заповед Констативен акт № 07
от 26.11.2021 г. е представен по делото в хода на съдебното дирене от
оспорващия. Констативният акт е съставен от служители в Дирекция „Устройство на
територията и строителство“ при община Ямбол в качеството им на длъжностни лица
по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Актът
обективира проверка, при която е констатирано, че е налице нарушение по чл.
178, ал. 4 от ЗУТ, тъй като „к.-с.“ с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на гр. Ямбол се
ползва като „Заведение за бързо хранене“ без необходимите строителни книжа.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия – в
качеството на категоризиращ орган, на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от ЗТ във
връзка с чл. 130 от ЗТ, поради което е валиден административен акт.
Съдът счита за неоснователно твърдението на оспорващия,
че оспореният акт е нищожен, тъй като от съдържанието му не можело да се изведе към
кого е адресиран и поради несъответствие между описана фактическа обстановка и правно
основание. Действително, в заповедта липсва изрично посочване на адресата на
акта, но доколкото със заповедта е отказано категоризирането на обект по
заявление с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г., следва да се приеме, че адресат
на акта е подателят на заявлението за категоризиране на заведение за хранене и
развлечения, а именно „АДЕЛ 78“ ЕООД. Евентуално неправилно посочване от
административния орган на правното основание, на което е издадена процесната
заповед, не представлява съществено нарушение, което самостоятелно да обоснове
извод за нищожност на заповедта. Съобразно трайната съдебна практика, погрешното
посочване на законовите норми от администрацията не обвързва съда и не
опорочава издадения акт, ако разпоредените права и задължения са в съответствие
с действително приложимата норма.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма, но е
немотивирана, постановена е при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
норми, което обуславя нейната незаконосъобразност, по следните съображения:
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган и да
се защитят адекватно правата и интересите на засегнатите от акта лица. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган се е позовал едновременно на две различни процедури –
на открита процедура за категоризиране на туристически обект, която е
регламентирана в чл. 129 и сл. от ЗТ, и на процедура по контрол по устройство
на територията и строителството, която е регламентирана в ЗУТ. По този начин е
извършено недопустимо смесване на различни процедури, уредени в различни
специални закони, което води до неяснота в мотивите, равнозначна на липса на
мотиви. Наред с изложеното, извършено е позоваване на заповед, с която е забранено
ползването на обекта до представяне на Удостоверение за въвеждане в
експлоатация, а видно от приложените към заявлението за категоризиране
документи, за обекта е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Прието е, че обектът не отговаря на изискванията за такъв вид дейност, без
посочване на конкретните изисквания, на които обектът не отговаря. Ето защо, съдът
намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства
упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание
за отмяна на оспорения
акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК.
Процесната заповед е издадена и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Производството пред административния орган е
започнало по заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечения
– с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г., подадено от оспорващия АДЕЛ 78“ ЕООД до
Кмета на Община Ямбол, по реда на чл. 129, ал. 1 от ЗТ. Заявлението е разгледано от ОЕККТО на територията
на Община Ямбол и въз основа на нейно предложение, от Кмета на Общината е
издадена заповед, с която е открита процедура по категоризиране на обекта, и е
издадено временно удостоверение за откритата процедура за категоризиране на
обекта. Следователно, пред административния орган е образувано производство по
категоризиране на туристическия обект, като издаденото временно удостоверение е
на основание чл. 130, ал. 1 и ал. 4, т. 3 от ЗТ. Съгласно чл. 130, ал. 5 от ЗТ,
в срока по ал. 4 на временните удостоверения категоризиращият орган или
оправомощено от него длъжностно лице определя експертна работна група за
проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за заявената
категория. А в чл. 130, ал. 6 от ЗТ е предвидено, че за резултата от проверката
по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени
факти и обстоятелства от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за: 1.
определяне на вида и категорията на туристическия обект, които са заявени или
които са установени от експертна работна група при проверката на място в
обекта, или 2. отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект
- когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 113 или не е представило
документ съгласно чл. 129. По делото липсват доказателства за проведена
процедура по чл. 130, ал. 5 и ал. 6 от ЗТ. С разпореждане на съда от 18.05.2022
г., на административния орган е указано изрично, че е необходимо да представи
документи, удостоверяващи изпълнение на процедурите по чл. 130, ал. 5 и ал. 6
от ЗТ, включително констативен протокол по смисъла на чл. 130, ал. 6 от ЗТ. Във
връзка с тези указания, по делото е представено писмо с Рег. № 2801-10069 от
20.05.2022 г. по описа на Община Ямбол, в което е заявено, че процедура по чл.
130 от ЗТ не е провеждана. От изложеното следва, че оспорената заповед е
издадена без да е проведена регламентираната в ЗТ процедура по чл. 130, ал. 5 и
ал. 6 от ЗТ. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ако административният
орган бе изяснил относимите факти и обстоятелства и бе провел предвидената в
закона процедура, би могло да установи фактическа обстановка и да обоснове
правни изводи, които да мотивират акт с различно съдържание.
Оспореният административен акт е издаден и при липса
на материалноправни основания за постановяването му. В заповедта е посочено, че
е издадена на основание чл. 20, т. 1 от НИКМНЗХРРОКУРРСГАГ. Съгласно тази
разпоредба, категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице със
заповед мотивирано отказва определянето на категория, когато не са изпълнени
минималните задължителни изисквания за клас, вид и категория на туристическия
обект, определени в съответното приложение на наредбата. В административната
преписка и в оспорената заповед липсва посочване на фактически обстоятелства,
от които да се направи извод за неизпълнение на минимални задължителни
изисквания за клас, вид или категория на туристическия обект. Наред с
изложеното и с оглед образуваното пред административния орган производство по
категоризиране на туристическия обект, в разпоредбата на чл. 130, ал. 7, т. 2 от ЗТ е
предвидено, че категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице
въз основа на предложението на съответната ЕККТО със заповед мотивирано отказва
определянето на вида и категорията на туристическия обект – в случаите по ал.
6, т. 2. Случаите по ал. 6, т. 2 от чл. 130 на ЗТ са, когато лицето не отговаря
на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129.
Липсват данни оспорващият да не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 1 от
ЗТ, която разпоредба определя кое лице може да извършва ресторантьорство. Към подаденото от търговеца
заявление за категоризиране са приложени документи, удостоверяващи изпълнение
на изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗТ. В заявлението са декларирани
обстоятелства по чл. 129, ал. 1, т. 1 от ЗТ и към него са приложени документи
по чл. 129, ал. 1, т. 2 от ЗТ, като в Протокола на ОЕККТО от 20.10.2021 г. е
направена изрична констатация, че приложените на основание чл. 129, ал. 1 от ЗТ
документи към заявлението съответстват на нормативните изисквания. По
изложените съображения, съдът счита, че оспорената заповед е издадена и при
липса на материалноправни основания за постановяването й.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо
да посочи, че съдържащите се в административната преписка документи, съставени
и издадени в производство по контрол по устройство на територията и
строителството по реда на ЗУТ, не са част от производството, което е предмет на
настоящия съдебен контрол, и като такива не следва да бъдат обсъждани. Евентуално
преустройство на обекта по смисъла на ЗУТ би могло да има значение за друга
процедура, различна от процедурата, предмет на настоящия спор, а именно –
процедура по прекратяване на категорията на туристически обект по реда на чл.
137, ал. 1, т. 8 от ЗТ.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Тъй като естеството на спора не
позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне по Заявление за категоризиране на заведение за
хранене и развлечения с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г. по описа на Община
Ямбол, подадено от „АДЕЛ 78“ ЕООД, след изпълнение на процедурите по чл. 130,
ал. 5 и ал. 6 от ЗТ и съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което Община Ямбол следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 550
лева, от които: 50 лева– внесена държавна такса, и 500 лева – договорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД/02-00226 от 09.03.2022 г.,
издадена от Кмета на Община Ямбол, с която е отказано категоризирането на обект
с идентификатор 87374.541.16.12 по КК на град Ямбол, находящ се на у. „К. К.“ в
г. Я., по заявление с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Ямбол за ново
произнасяне по Заявление за категоризиране на заведение за хранене и
развлечения с Рег. № ОСИД-03166 от 20.10.2021 г. по описа на Община Ямбол,
подадено от „АДЕЛ 78“ ЕООД, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на „АДЕЛ 78“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: г. С., ж.к. „К.“ бл. ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, п. от у. Я.И.И., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: