Р Е Ш Е Н И Е
№ 260946 29.12.2020
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и шести ноември през две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 306 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
И.Н.Р. ЕГН **********,***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , с адрес: град С, бул. „, с която
е предявен иск по чл.71,ал.1, т.1 от Закона за защита от дискреминацията, за
установяване на нарушение от страна на
ответника на права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Б.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
твърди, че съществува нееднакво третиране на лишените от свобода в затворите в
С, Л, С. З. и В. и в затвора в Б, тъй като в посочените затвори лишените от
свобода имат възможност да си готвят храна посредством електрически уреди –
котлони и да закупят хранителни продукти, които да приготвят от лавката, които
възможности са им осигурени от началниците на затворите, а в затвора – Бс това
не е така. Ищецът посочва, че лишените
от свобода в затворите посочени по – горе имат възможност да закупят продукти
от лавката в затвора и да приготвят храна, за да поддържат здравословното си
състояние, което се отразява и на психичното им състояние. Причината поради
която тази възможност не е осигурена в затвора, в който е ищеца, според него е
категорична забрана или бездействие на началника на затвора. Посочва, че е
лишен от тази възможност въпреки, че със Заповед № 1349 от 07.08.2017 година на
Министъра на правосъдието ползването на котлон и малка фурна са включени в
списъка на разрешението вещи. Поради посоченото ограничение за ползването им в
затвора в Б , на лавката там са забранени продукти с мотив, че няма как да
бъдат консумирани. Ищецът посочва, че волеизявлението за тези забрани е устно и
му е предадено от ИСДВР г-н Иванов без
разяснения и мотиви за забраната, поради което ищецът посочва още, че внесъл
жалба в Административен съд – Бургас с основание чл. 256 от АПК за
неоснователно бездействие на
административен орган. В определението, с което производството по делото било
прекратено, е посочено, че началника на затвора в Б, се е произнесъл с
административен акт, в който пояснява защо не са му разрешени котлон и малка
фурна. Счита, че признака, по който спрямо него е
налице дискреминация е, че тъй като е
лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора - Б, е
лишен от възможността да използва котлон и малка фурна /утвърдени в списъка на
разрешените вещи с посочената по – горе заповед на Министъра на правосъдието/ и
поради тази забрана са забранени и продажбите на продукти на лавката. Излага,
че в по – благоприятно положение са лишените от свобода в затворите в С, Л, С.
З. и В, където началниците на затворите
са разрешили ползването на котлон и малка фурна и лавките се осигурили
зареждането на лавката към посочените затвори
с продукти, които да бъдат приготвени. В исковата молба ищецът излага,
че лишените от свобода са в равностойно правно положение, имат еднакви права и
задължения, списъкът на разрешените вещи е един за всички, същото е положението
и по отношение на продуктите, с които се зарежда лавката. По изложените
съображения ищецът счита, че на него му е наложено ограничение и спрямо него е
проявена дискреминация.
В
исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ инспектор Т. Ч, дава становище за допустимост на иска предвид
родовата подсъдност и пасивната легитимация на ответната страна.
В
писмения отговор от името на ответника е посочено, че искът е неоснователен, а
по фактите, на които се основава иска е посочено следното:
От приложената към писмения
отговор справка от старши комисар Б. М. - началник на затвора Б, е видно, че
във връзка с оплакването на ищеца е бил
проведен разговор със служители на териториалните поделения на държавно
предприятие Фонд затворно дело в Затворите - С, Л, С. З, В и Б, с цел
установяване на посочените в гражданския иск обстоятелства. Било установено, че
действително в част от посочените затвори се продават сурови местни продукти,
яйца, полуготови спагети, зеленчуци, картофи, тиквички, патладжани и брашно, за
което процесуалният представител на ответника счита, че е в разрез с посочените
в II. т.1
„трайни месни продукти“. Изброените продукти не се продават в затворническата
лавка в Затвор Бургас, защото са малотрайни
/с изключение на полуготови спагети/.
В писмения отговор е посочено още, че продажбата на сурови месни продукти
и яйца, без възможност за подходящо съхранение от лишените от свобода, е свързано с повишен риск за живота и
здравето на лишените от свобода особено през летните месеци. Изложено е,
че това е препоръка на здравните власти към местата за лишаване
от свобода.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че след
внимателно запознаване с посочения списък на разрешените вещи се установява, че
изброените от ищеца хранителни продукти - сурови местни продукти, яйца,
полуготови спагети, зеленчуци, картофи, тиквички, патладжани и брашно, не фигурират сред разрешените за ползване хранителни
продукти. В точка II. 1.
от списъка е посочено - трайни месни продукти във фабрична опаковка /без полуфабрикати и в сурово състояние/.
Посочено е, че в тази връзка нормативно не е възможно да бъдат продавани
на лишените от свобода сурови местни
продукти и яйца.
В писмения отговор е изложено, че възможността в други
затвори - С, Л, С. З. и В, да се
продават подобни хранителни продукти вероятно е самостоятелно /еднолично/
решение на съответните ръководители на местата за лишаване от свобода, за което
ответната страна счита, че не
кореспондира с утвърдения списък на позволените вещи.
В писмения отговор е изложено, че на основание чл.122,
ал.1 от ЗИНЗС със заповед на Министъра на правосъдието с №ЛС-04-642 от
28.11.2018г. е сведен за изпълнение списък с „Разрешени лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават,
ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража па реда на наказателно- процесуалния кодекс,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите“. Процесуалният представител на ответника излага, че в
раздел III „Вещи и предмети, които могат да се държат и ползват с разрешение на
началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие“, т.3 от
този списък, е записано: „котлон и малка фурна за общо ползване - съхраняват се в специално определени
помещения и се ползват по ред, определен от началника на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие“. В тази
насока в писмения отговор е изложено, че след края на ремонта в Затвор Бургас,
приключил през 2017 година и съобразно новото разпределение на помещенията в
1-ва зона за повишена сигурност, където е настанен ищеца,
не е налично свободно помещение,
в което да се разположат котлона и фурната за общо ползване в изпълнение на
изискванията на списъка с разрешени вещи. По тази причина не е удовлетворена и
молбата му да получи и ползва такива вещи. Уточнение е в отговора на исковата молба,
че списъка с разрешените вещи е поставен
в коридора на групата.
На следващо място в писмения отговор
е посочено, че в Затвор Б, на лишените от свобода се предоставя храна за
консумиране, която отговаря на всички количествени и качествени показатели за
калорийност и здравословен начин на хранене. Посочено е, че седмичното меню се
изготвя и утвърждава след проведен разговор с представител на самодейния
затворнически орган, чрез когото лишените от свобода могат да изразят препоръка
за вида на предоставяната храна. В тази насока процесуалният представител на
ответника излага, че представя доказателство. Уточнява, че освен основно /общо/
меню, се приготвят и вегетарианско меню, мюсюлманско меню, обща диета, диета №
1, диета № 9 и диета № 5, 7 и 10.
По повод твърденията от иска в писмения отговор е
посочено, че във връзка с твърдението на ищеца И.Н.Р., че не е бил уведомяван с
решения на началника на Затвор Бургас е изложен довод, че в чл. 78 от ППЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите, адресирани
лично до лишените от свобода или до тях, чрез администрацията, се предават, а
съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. Посочено е, че
документите, за които ищецът е следвало да бъде уведомен са му предоставени
срещу подпис и са приложени в затворническото му досие.
От имено на ответника е конкретизирано, че относно
твърдението на ищеца, че не е бил
информиран за становището на началника на Затвор Б, е установено, че съобразно
заявление с peг. №2302/23.07.2019
г. относно молба от него да му бъде разрешено да получи и внесе котлон и малка
фурна, има изготвено становище и изразено мнение от страна на Началника на
Затвор Б.Същото се отнася и до жалба с pег. №3816/26.11.2019 г. с подобно съдържание.
В
писмения отговор е изложено становище по доказателствените искания, направени
от ищеца, приложени са писмени доказателства.
В
съдебно заседание ищецът лично поддържа предявения иск и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора и писмени бележки излага подробни доводи за
основателност и доказаност на предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът, представляван от юрисконсулт Г, поддържа
становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност на предявения иск.
По
материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Предявеният
иск е с материално правно основание
чл.71,ал.1, т.1 от Закона за защита от дискреминацията, за установяване
на нарушение от страна на ответника на
права на ищеца, уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас, с
твърдението, че на ищеца, като изтърпяващ наказанието лишаване от свобода в
този затвор, е отказано ползването на котлон и малка фурна, които са включени в
списък на разрешените вещи, а и предвид невъзможността да се ползват такива
уреди на лавката в затвора не се предлагат сурови месни продукти, яйца, спагети, зеленчуци/, а в други затвори в
страната това е възможно.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в яхната съвкупност, както и предвид
становището на страните по фактите, настоящият състав приема за установено
следното:
По
делото не е спорно, предвид становището на страните по фактите, че ищецът не
ползва котлон и малка фурна в затвор Бургас, както и на лавката там не се
продават посочените по – горе продукти, освен полуготови спагети. В съдебно заседание от името на ответника е
уточнено, че в нито една от зоните за сигурност в този затвор няма обособено
помещение за общо ползване на котлон и
малка фурна.
От
събраните по делото доказателства чрез изискване на справка от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ се установява, че в някои от затворите
изтърпяващите наказания там ползват котлон и малка фурна, като например в
затвора Бобов дол. В затвора в град П, на лишените от свобода е разрешено ползването
на котлон. В затвора в град Л, има трима лишени от свобода, които притежават
индукционни котлони, обособени в килиите им, съответно в спално помещение и никой в този затвор не
притежава малка фурна.
В
затвора в Стара Загора осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без
право на замяна“ могат да ползват котлон и малка фурна в една от зоните за
сигурност.
В
затвора във Враца, съгласно постъпилата справка, тези вещи /котлон и малка
фурна/ се получават на свиждане, след разрешение на началника на затвора и
използват по определен график в специално обособено за целта място с общ достъп
от настанените в съответния коридор лица, което важи и за настанените в зоната
за повишена сигурност.
В
затворите в град П, град П, град В, град С, и град Б, където изтърпяна
наказанието си ищеца, на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ не е
позволено ползването на котлон и малка фурна.
По
отношение на списъка на продуктите, които е възможно да бъдат закупени от
лавките на съответните затвори с цел приготвянето им, от събраните по делото доказателства
се установява, че в лавките на затвора в Б. и затвора В, затвора в П, се продават яйца, а
в другите затвори, от които са изискани справките не се предлагат, не се
предлагат и сурови месни продукти.
Справката е изискана доколкото иска е основан на твърдения за липса на
възможност ищецът да си приготвя храна в обособено за това помещение и
твърденията му, че е налице неравно третиране в сравнение с изтърпяващи
наказания в други затвора, в които тази възможност е осигурена със закупуване и
на посочените продукти.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В решение
от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV г.
о., ГК, е прието, че това което е относимо за едно лице е относимо и за всички лица от
определена група с оглед личностните им качества при наличието на наказание
"доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна", тъй като в раздел V от глава VIII
и раздел I от Глава IХ
и глава ХV ЗИНЗС
е предвиден режим, правно положение на лишените от свобода в зависимост от вида
наказание "лишаване от свобода" и изпълнение на наказанието доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна.
Предвид
изложеното и останалите фактически твърдения в исковата молба настоящият състав
приема, че искът е за установяване на дискреминация на основание лично
положение по смисъла на чл.4 от Закона за защита от дискреминацията.
Както приема съдебната практика, за да е налице дискриминация е необходимо да е налице обективно
съществуващ недопустим правен резултат като резултат на действие по чл. 4 от ЗЗДискр,
без да е необходимо действието да е съзнателно или умишлено.
Съгласно
цитирания списък, одобрен със заповед на Министъра на правосъдието, правото на
лишените от свобода да ползват котлон и малка фурна е предоставено на
преценката на началника на затвора и съответно следва да се приеме, че това е
въпрос на оперативна самостоятелност. Поради това не е налице безусловно
задължение за осигуряване възможност на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване
от свобода“ да приготвят храна сами с котлон или малка фурна, съответно да
закупят необходимите продукти от затворническа лавка. С непредоставянето на
тези възможности не е постигнат недопустим правен резултат, а и следва да се
държи сметка за режима при който се изтърпява наказанието лишаване от свобода.
От
друга страна беше взето предвид, че елементите от фактическия състав за
основателност на иска са следните: 1.) изпълнително
деяние - акт, действие или бездействие, водещи до диференциран подход към
дадено лице; 2) защитен признак по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр.; 3) цел или резултат – засягане на права или законни
интереси и 4) причинно-следствена връзка. В конкретния случай различното третиране на лицата в различните затвори при
идентичен режим с оглед неосигуряване на възможност на изтърпяващите наказание
да приготвят сами храната си не води до засягане на конкретно, нормативно
установено тяхно право, с оглед правата и задълженията, които те имат предвид НК, специалния закон и правилника. Ищецът
счита, че възможността лишените от свобода да приготвят сами храната си би
довела до осигуряване на тяхно по -
добро здравословно, включително психологическо състояние. Като писмено доказателство по делото е прието
седмично меню за юни 2020 година, от
което се установява, че в затвор Бургас се приготвя храна по обща диета, диета
№ 1 – язвена, диета № 9- диабет, диета №5,
7 и 9. Поради изложеното настоящият състав приема, че не се установява
твърдението за това, че храната в затвора е неподходяща за здравословното
състояние на изтърпяващите наказания там, което да налага извод за необходимост
от приготвянето й. Поради това не е налице и засягане на и на това право.
С
горните мотиви за това, че не е налице недопустим правен резултат и засягане на
право на ищеца с неосигуряване на възможността за ползване на котлон и малка
фурна, както и предвид липсата на някои стоки в лавката в затвор Бургас,
настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен. Следва да бъде
посочено, че останалите фактически твърдения на ищеца за това, че му е отказан
медицински преглед, не са му предоставени входящи номера за негови жалби не са
описани като основания на иска в
исковата молба, поради което и не са предмет на спора. С доклада на делото е
посочено кои факти следва да бъдат установени и посочените впоследствие от
страна обстоятелства не са сред тях.
По
изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.Н.Р. ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С, бул.
„“ № , представлявана от главен комисар, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от
Закона за защита от дискреминацията, за установяване на нарушение от страна на ответника на права на ищеца,
уреждащи равенство в третирането в затвор – Бургас с твърдението, че на ищеца,
като изтърпяващ наказание в този затвор, е отказано ползването на котлон и
малка фурна, които са включени в списък на разрешените вещи, а и предвид
невъзможността да се ползват такива уреди на лавката в затвора не се предлагат
сурови месни продукти, яйца, спагети,
зеленчуци, а в други затвори в страната това е възможно.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.