М О Т
И В И
към Присъда
№ 5 по НОХД № 624/2015г.по описа на КРС.
Обвинението
срещу подс.М. е по чл.206,ал.3,във вр.с ал.1 от НК за това, че на 29.06.2013 г. в гр.Казанлък
противозаконно е присвоил чужда движима вещ,която е владеел-мотокар марка
„ТСМ“,модел „FG25T3 VM 350“,сериен
номер 2В503582,на стойност 24 000 /двадесет и четири хиляди/
лева,собственост на „Р.Л.Б.“ ООД ***,представлявано от А.А.Ц.
и Г.А. П.,като обсебването е в големи размери.
Подсъдимият
в с.з.не се признава за виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
От
събраните по делото доказателства,установени с доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания,експертни
заключения,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
29.05.2008г.между „Р.Л.Б.“ ООД *** като лизингодател
и „Плутон Груп“ ООД /понастоящем ЕООД/ гр.Казанлък с управител подс.М.Р.М. като лизингополучател,бил
сключен договор за финансов Л.№ 012812-RF-001
с предмет четириколесен високоповдигач /мотокар/ марка „ТСМ“,модел „FG25T3 VM 350“,сериен номер 2В503582.С приемо-предавателен протокол ползването на вещта било
предоставено на лизингополучателя на
18.06.2008г.Съгласно договорните условия,дружеството,представлявано от подс.М.,се задължило да изплати стойността на вещта на 60
лизингови вноски,в размер съгласно изготвения погасителен план.Срокът на
договора бил до 10.06.2013г.
Подс.М. в периода от сключване на договора до м.октомври
2012г. платил на дружеството лизингодател 52
лизингови вноски.През м.ноември 2012г.същият спрял да изпълнява задължението си
по договора,като преустановил плащането на договорените лизингови вноски.Във
връзка с това била изготвена нотариална покана от страна на лизингодателя,но
тъй като подс.М. не бил намерен на постоянния си
адрес,на 08.04.2013г.поканата била връчена по реда на чл.47 от ГПК.Предвид
неизпълнението на условията,съдържащи се в нотариалната покана,от страна на
дружеството лизингодател била инициирана работна
среща между представители на същото с участието на свидетелите Г.Е.Б. и А.А.Ц.,и подс.М. в качеството му на
управител на дружеството лизингополучател.Работната
среща била проведена на 05.06.2013г.в базата на подс.М.,***.На
нея било уговорено подс.М. да плати дължимото просрочие в размер на 4092,69 лв.в срок до
28.06.2013г.,като в случай на неизпълнение подсъдимият се задължил да предаде
вещта-предмет на договора,на охраняем паркинг на лизингодателя до изпълнение на задължението си.За целта бил
съставен протокол,подписан от присъстващите.
До
10.07.2013г.подс.М. не изпълнил поетото на работната
среща задължение да плати просрочието,поради което
св.Б. се свързал с него по телефон,за да му напомни за неизпълнението,както и
да го уведоми,че ще пътува до гр.Казанлък на следващия ден,за да организира
извозването на процесния мотокар до охраняем паркинг.Така след проведени неколкократни
телефонни разговори,на 12.07.2013г.св.Б. дошъл в гр.Казанлък и се срещнал с подс.М..На тази среща подс.М.
заявил на св.Б.,че мотокарът бил откраднат от базата му,като посочил,че това се
било случило през м.декември 2012г.,но отказал да се състави протокол за това
заявление.
На 19.07.2013г.св.Б. и св.Ц. посетили
базата на подс.М. като на място установили
мотокар,отговарящ по марка на лизинговата вещ,но различен като модел и сериен
номер.Св.Б. уведомил „Р.л.Б.“ ООД *** за случая.Подс.М.
*** сигнал за кражба.Също така подс.М. не е изпълнил
задължението си по т.21.13 от общите условия за финансов Л.да информира лизингодателя за всяко фактическо действие на трети лица по
отношение на вещта,каквото действие например е кражбата.Не е уведомил и
органите на реда,а мотокарът е бил застрахован за такъв риск.
От
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се
установява,че стойността на четириколесен високоповдигач марка „ТСМ“,модел „FG25T3 VM 350“,сериен номер 2В503582 възлиза на
24 000 лева.
От
заключението на назначената по делото комплексна експертиза се установява,че
подписът,изписан на първо място под „ПРИСЪСТВАЛИ“ в протокол за проведена
работна среща между представители на „Р.Л.Б.“ ООД и М.Р.М. в качеството на
управител на „Плутон Груп“ ЕООД от 05.06.2013г.е положен от М.Р.М..Ръкописните
текстове в трите страници на документа,както и подписът на трето място в частта
„ПРИСЪСТВАЛИ“ вероятно са изписани с една и съща химикална
паста.Подписите на първо и второ място в частта „ПРИСЪСТВАЛИ“ в представения
документ са изписани с различна химикална паста.Не са
установени следи от заличаване и съответно добавяне на ръкописен текст в
изследвания документ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Б.,Ц.,Р.,А.,М.,Я.,П. /дадени на досъдебното производство и
прочетени в с.з.на осн.чл.281,ал.5,във вр.с ал.1,т.5 от НПК/,експертни заключения,договор за
финансов Л.от 29.05.2008г.,приложение № 1 към договор за лизинг,Общи условия на
„Р.Лизинг Б.“ ООД за финансов лизинг,приложение № 2 към договор за лизинг,приемо-предавателен протокол,нотариална покана,3
бр.разписки,приложение към договор от 29.05.2008г.,Протокол относно проведена
работна среща от 05.06.2013г.,пълномощно,писмо изх.№ 9508/25.04.2014г.,2
бр.удостоверения от 18.10.2013г.,Писмо рег.№ 284000-23238/04.11.2015г.на Началника
на РУ Казанлък,писмо № 349000-18716/04.12.2015г.на Директора на ОДМВР Стара Загора
заедно с приложено към него копие на стр.41,51 и 53 от Дневник на дежурния
радист по СОД,които доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,кореспондират помежду си,както и отчасти кореспондират с обясненията
на подсъдимия,дадени в хода на съдебното следствие.
В
обясненията си пред съда подс.М. не оспорва,че на
29.05.2008г.е сключил с „Р.л.Б.“ ООД *** договор за лизинг на процесния мотокар,че е получил мотокара в свое владение,че
е следвало да изплаща лизингови вноски,по-голямата част от които е изплатил,но
през м.ноември 2012г.преустановил плащането на договорените лизингови
вноски.Т.е.подс.М. не отрича,че е владеел вещта на
правно основание и че е спрял да изпълнява задълженията си по сключения договор
за лизинг.Като причина за това обаче той изтъква,че през коледно-новогодишните
празници през 2012-2013г.била извършена кражба от базата на ул.“Козлодуй“ 26 в
гр.Казанлък,където стоял мотокара и бил откраднат същия този мотокар,както и
телевизор от кабината на един от автомобилите и моторна резачка от стаята на
работниците.В базата имало още един мотокар /закупен по-рано от лизингования/,който не бил откраднат.Подсъдимият твърди,че
се обадил на СОТ,но оттам му казали,че няма задействани аларми през
коледно-новогодишните празници.Подс.М. не уведомил
полицията за извършената кражба,тъй като не знаел,че така трябва да
постъпи.Подсъдимият твърди,че месец-два след кражбата уведомил представителите
на дружеството-лизингодател,че мотокарът е
изчезнал,но доказателства в тази насока няма по делото.Това се твърди
единствено от подсъдимия.В унисон с твърденията на подс.М.
за извършена кражба са показанията на свидетелите П.,Р.,М. и А.,които работели
във фирмата на подсъдимия през посочения период от време.Но тези свидетели
установяват,че са научили за кражба на мотокара от самия подсъдим М..В
показанията си тези свидетели твърдят,че когато отишли на работа в първия
работен ден на 2013г.след коледно-новогодишните празници,началникът им-подс.М. им казал,че от базата е извършена
кражба.Свидетелите установили,че от кабината на управлявания от св.М. камион
липсвали едно телевизорче и панел на CD,а от стаята на работниците липсвала една моторна
резачка.Кабината на камиона била оставена незаключена от св.М..Св.А.
установила,че единият мотокар-този,който е предмет на договора за
лизинг,липсвал от базата.Тази свидетелка,както и св.П. твърдят,че подс.М. им казал,че мотокарът е откраднат.Св.М. твърди,че
веднага тръгнал на път и към този момент не обърнал внимание дали мотокарът е в
базата,както и дали мотокарът липсва и е откраднат.Последното му било казано
след няколко дни-след като се завърнал.Св.Р. пък изобщо не помни дали в базата
е имало някога друг мотокар освен старият,работещ на дизелово гориво.Както се
вижда от показанията на цитираните свидетели,те не установяват убедително,че процесният мотокар е бил откраднат по време на
коледно-новогодишните празници,а предават това,което им е казал подс.М. в тази насока.Подсъдимият е довел в с.з.св.Я.,фирмата
на когото била на същата улица,на която се намира складът на подс.М..Св.Я. твърди,че през 2011-2012г.е виждал два
мотокара в склада на подс.М..С подсъдимия имали
уговорка св.Я. да ползва единия мотокар в края на 2012г.,но когато в началото
на 2013г.свидетелят отишъл да го вземе,мотокарът не бил там,тъй като изчезнал
по време на коледно-новогодишните празници.Видно е,че показанията на св.Я. не
се различават от показанията на свидетелите А.,Р.,М. и П. и св.Я. също като
останалите цитирани свидетели преповтаря това,което му е казал подс.М..Съдът намира,че кражба от базата изобщо не е имало,тъй
като събраните доказателства водят до извод в тази насока.Горецитираните
свидетели твърдят,че като отишли в базата в първия работен ден на 2013г.и
установили липсата на посочените вещи,нищо разбито не е имало.Вратата на
камиона е била отключена,но тя е била оставена така от св.М. преди
празниците.Вратите на склада били заключени.Катинарите били на мястото си.Св.А.
твърди,че в кабината на камиона е имало кална следа,но това не е достатъчно да
се приеме,че там е влизало друго лице.За да изследва версията на подсъдимия
съдът е изискал справки от началника на РУ Казанлък и от Директора на ОДМВР Стара загора.Именно
от съдържанието на тези справки в много голяма степен следва извода,че кражба
не е имало,защото ако имаше кражба подсъдимият щеше да сигнализира полицията,а
той не го е сторил-видно от Писмо рег.№ 284000-23238/04.11.2015г.на Началника
на РУ Казанлък.От изпратеното писмо № 349000-18716/04.12.2015г.на Директора на
ОДМВР Стара Загора е видно,че в периода 25.12.-2012г.-31.12.2012г.от обект,охраняван
със СОТ в гр.Казанлък,ул.“Козлодуй“ № 26 са получени и проверени 3 бр.сигнали
за нарушения,но тези сигнали са били недействителни.На следващо място-ако имаше
кражба,подсъдимият щеше да изпълни задължението си по т.21.13 от Общите условия
за финансов лизинг да информира лизингодателя за
всяко фактическо действие на трети лица по отношение на лизингованата
вещ- в случая за извършена кражба.Още повече,че вещта е била застрахована.От
доказателствата по делото се установява,че подсъдимият не е уведомил лизингодателя за извършена кражба на мотокара.Твърдения,че
е уведомил лизингодателя се съдържат само в
обясненията на подсъдимия,който твърди,че месец-два след кражбата уведомил по
телефона представители на дружеството-лизингодател.Това
негово твърдение обаче не се подкрепя от останалите доказателства по делото,а и
не са налице никакви гласни и писмени доказателства в подкрепа на твърдението
му.Видно от показанията на свидетелите Б. и Ц. подс.М.
не е уведомил лизингодателя за извършена кражба на
мотокара.Нещо повече-подсъдимият не е съобщил на свидетелите Б. и Ц.,че мотокарът
е откраднат и на проведената работна среща на 05.06.2013г.,а съобщил за това на
св.Б. едва на 12.07.2013г.,когато св.Б. дошъл да се срещне с него в
гр.Казанлък.Свидетелите Б. и Ц. установяват,че когато на 05.06.2013г.отишли в склада
на фирмата на подс.М.,видели там един мотокар,който
по цвят,марка и модел бил същия като закупения на лизинг и затова решили,че
това е закупеният мотокар.И двамата свидетели поясняват,че тогава,на този етап
не са се интересували от мотокара,а целта на срещата е била да се разберат с подс.М. той да изплати оставащите 4000 лв.по договора за
лизинг.Тъй като на този етап не е бил поставян въпроса за връщането на
вещта,логично свидетелите Б. и Ц. не са проверявали серийния номер на намиращия
се в базата мотокар и не са се усъмнили,че това не е лизингованият
мотокар.Св.Б. установява,че пред него подс.М. не е
правил изявление,че намиращият се в базата мотокар не е този,който бил закупен
на лизинг от него.Св.Ц. установява,че когато казал на подсъдимия,че ако не
плати сметките,ще му вземат мотокара,подсъдимият му казал:“Това не е вашият
мотокар.Вашият е в друг склад“.Никога обаче подсъдимият не е казвал на св.Ц.,че
мотокарът е изчезнал.Св.Ц. не поставил под съмнение думите на подсъдимия,че
техният мотокар е в друг склад,тъй като на този етап мотокарът не го
интересувал.Свидетелите Б. и Ц. се интересували единствено от това подс.М. да изплати дължимата сума.Видно от показанията на
св.Б.,той се срещнал с подс.М. *** /тъй като подс.М. не спазил поетото задължение да изплати сумата/ и
едва тогава,на тази среща подс.М. му казал,че
мотокарът е бил откраднат в края на 2012г.След няколко дни свидетелите Б. и Ц.
отишли в базата на фирмата на подс.М. и вече
проверили серийния номер на намиращия се там мотокар.Тогава установили,че това
не е същия мотокар,който бил закупен на лизинг от подс.М..Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите Б. и Ц.,тъй като те са
единни,логични,непротиворечиви и кореспондират със съставения протокол относно
проведената работна среща от 05.06.2013г.и с останалите писмени
доказателства,както и със заключението на изготвената комплексна експертиза.
Подсъдимият и
защитникът му оспорват съдържанието на
този протокол като твърдят,че не е безспорно,че втората страница е
автентична,тъй като не са подписани всички страници.Подсъдимият потвърждава,че
е подписал протокола на трета страница,но твърди,че втората страница не е същата
и че в него няма копие на документа.Съдът намира за неоснователно твърдението
на защитника на подсъдимия,че за да се приеме за годно писмено доказателство
съставения протокол,той трябва да бъде подписан на всички страници.Такова
изискване-да бъде подписан на всички страници,няма към един такъв документ като
визирания протокол,който е частен документ и неправилно в този случай се прави
аналогия от защитника на подсъдимия с изискванията към формата на нотариалните
актове.Както по-горе вече се установи,подсъдимият не е уведомил свидетелите Б.
и Ц.,че процесният мотокар е изчезнал,поради което
няма как такова обстоятелство да бъде вписано на стр.2 на протокола,както
твърди подсъдимият.Отразеното на стр.2 на протокола,че лизинговият актив се
намира в магазина за строителни материали в гр.Казанлък,ул.“Козлодуй“ № 26
отговаря на възприятията на свидетелите Б. и Ц.-това,което те са възприели при
посещението си на обекта,което се установи от техните показания.Поради това
отразеното на стр.2 на представения протокол относно проведена работна среща на
05.06.2013г.напълно съответства на показанията на свидетелите Б. и Ц.,на
останалите доказателства по делото,включително и на заключението на
комплексната експертиза,в чиято компетентност и достоверност съдът няма
основания да се съмнява.Видно от това заключение подписа,изписан на първо
място,под „ПРИСЪСТВАЛИ“ в протокол за проведена работна среща между
представители на „Р.Лизинг Б.“ ООД и М.Р.М. в качеството на управител на
„Плутон Груп“ ЕООД от 05.06.2013г.,е положен от М.Р.М..Ръкописните текстове в
трите страници на документа,както и подписа на трето място в частта
„ПРИСЪСТВАЛИ“,вероятно са изписани с една и съща химикална
паста.Подписите на първо и второ място в частта“ПРИСЪСТВАЛИ“ в представения
документ,са изписани с различна химикална паста.Не се
установиха следи от заличаване и съответно добавяне на ръкописен текст в
изследвания документ.Така заключението на комплексната експертиза кореспондира
с показанията на свидетелите Б. и Ц.,които са единни,логични,последователни и
няма доказателства,които да ги оборват.Включително и подсъдимият не е
представил доказателства в подкрепа на твърдението си,че 2-ра страница на
представения документ не е автентична и че документът не представлява едно
цяло.В показанията си св.Ц. подробно описва как се процедира при съставянето на
такива протоколи-че протоколът се изготвя в два еднообразни екземпляра,подписва
се и вторият екземпляр се връчва на задълженото лице /в случая-бил е връчен на
подсъдимия/.Предвид изложеното съдът намира,че няма основание да не бъде приет
като годно и достоверно доказателствено средство
съставения протокол относно проведена работна среща на 05.06.2013г.
Предвид всички
тези съображения съдът намира,че не следва да се приема за достоверна версията
на подсъдимия за извършена кражба на процесния
мотокар през коледно-новогодишните празници на 2012-2013г.Никаква логика няма в
действията на подсъдимия да не уведоми полицията; да не уведоми дружеството лизингодател; да не уведоми и двамата свидетели на
работната среща на 05.06.2013г.Твърдение за извършена кражба подс.М. е изложил само пред св.Б. едва на 12-ти юли
2013г.Ето защо съдът намира,че кражба не е имало и не дава вяра на обясненията
на подсъдимия като ги счита за една негова защитна позиция,некореспондираща с
останалите доказателства по делото.Тя донякъде се подкрепя от показанията на
свидетелите П.,Р.,М. и А.,но тези свидетели като работници във фирмата на
подсъдимия е логично да подкрепят версията на своя работодател.
Защитникът
на подс.М. твърди също така,че на подс.М.
е било вменено задължение да върне вещта на друго лице,а не на лизингодателя „Р.л.Б.“ ООД,тъй като в протокола от
05.06.2013г.било вписано,че свидетелите Б. и Ц. са служители на „Райфайзенбанк
България“.Видно обаче от показанията на свидетелите Б. и Ц.,те са служители на
„Райфайзенбанк“,но са упълномощени от „Р.л.Б.“ ООД да съдействат за управление
на активи като дейността им включва издирване,изземване и ако се
наложи-продажба на лизинговите вещи като банката действа по възложение
на лизингодателя.Така,че никакво противоречие тук
няма.
Предвид изложеното съдът намира,че от
обективна и от субективна страна подс.М. е осъществил
състава на чл.206,ал.3,във вр.с 1 от НК- на
29.06.2013г.в гр.Казанлък противозаконно е присвоил чужда движима вещ,която е
владеел-мотокар марка „ТСМ“,модел „FG25T3
VM 350“,сериен
номер 2В503582,на стойност 24 000 /двадесет и четири хиляди/
лева,собственост на „Р.Лизинг Б.“ ООД ***,представлявано от А.А.Ц. и Г.А. Пандохов,като
обсебването е в големи размери.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,че подс.М. е владеел процесната
чужда движима вещ-мотокар на правно основание-въз основа на сключен договор за
лизинг с дружеството-лизингодател.По силата на този
договор подс.М. се е задължил да изплати стойността
на вещта на лизингови вноски,което свое задължение той е преустановил да
изпълнява през м.ноември 2012г.На 05.06.2013г.на проведената работна среща въз
основа на съставения протокол подс.М. се е задължил
да плати дължимата сума от 4092,69 лв.в срок до 28.06.2013г.като в случай на
неизпълнение се е задължил да върне лизингованата вещ
/да предаде владението и на лизингодателя/ на
датата,следваща фиксираната в протокола.В определения в протокола срок до
28.06.2013г.подс.М. не е изплатил дължимата сума по
оставащите лизингови вноски и не е върнал вещта-не я е предал на дружеството-лизингодател.Поради това на
29.06.2013г.подсъдимият М. противозаконно е присвоил чуждата движима вещ,която
е владеел-мотокар марка“ТСМ“,модел FG25ТЗ VM 350”,сериен номер 2В503582.Изпълнителното деяние на
престъплението „обсебване“ може да се осъществи и чрез бездействие,както е в
настоящия случай.Чрез това бездействие на подс.М. е обективиран отказът му да върне лизинговата вещ в срок до
28.06.2013г.В този смисъл са Решение № 608/91г.по н.д.№ 445/91г. на I н.о.на ВС ; Решение № 191/13г.по н.д.1415/13г.на II н.о. на ВКС.
Налице е
по-тежката квалификация по чл.206,ал.3,във вр.с ал.1
от НК,тъй като стойността на обсебената вещ-24 000 лв.надвишава размера на
70 минимални работни заплати за страната към инкриминираната дата.
От
субективна страна подсъдимият М. е извършил деянието умишлено,с пряк
умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.Горното се установява от обективираните му
действия,описани по-горе.
Предвид
изложеното подс.М. следва да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение-и наказан.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.М.
съдът отчита като смекчаващо вината му обстоятелство чистото му съдебно
минало,а като отегчаващо-сравнително недобрите му характеристични данни.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът намира,че наказателната отговорност на подс.М.
следва да се реализира при превес на смекчаващите вината обстоятелства и следва
да му се наложи наказание в минималния,предвиден в закона размер,а именно-ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са
основанията за прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК и изпълнението на
така наложеното наказание следва да се отложи за срок по-дълъг от минималния,а
именно-за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ предвид липсата на критично отношение на подс.М. към извършеното деяние и необходимостта поради това
да му се въздейства превъзпитателно с по-дълъг изпитателен срок.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК подс.М. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КРС направените по
делото разноски за съдебно-оценителна експертиза в размер на 140 /сто и
четиридесет/ лева,а по сметка на ОДМВР Стара Загора да заплати направените по
делото разноски за изготвяне на графическа експертиза в размер на 98
/деветдесет и осем/ лева.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: