О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е 0 368
гр. Попово, 07.04.2023 г.
Поповски районен съд, в закрито заседание на седми април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като разгледа докладваното председателя гр. дело № 272 по описа за 2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.140
ГПК.
Предявен е иск от „**” ЕООД, гр. **, представлявано от Ю. Б. Ц., действащ
чрез адв. В.Г. от САК, против Р.С.М. ***, за установяване съществуване на
вземане за 802.47 лв. – дължими суми за незаплатени мобилни
услуги, лизингови вноски и неустойка по договори, сключени с мобилния оператор
„****“ по фактури, издадени в периода 15.12.2017 г. – 14.04.2018 г., в т.ч.:
сумата 513.65 лв. – цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор М01565998/02.08.2017 г. за мобилен № ********** и договор №
М01565998/07.08.2017 г. за мобилен № **********, сумата 60.64 лв. – незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 07.08.2017 г. и сумата 228.18 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1114/2019 г.
по описа на ПпРС. Претендират се и разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е
доказателствено искане за прилагане на ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на ПпРС.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор
от ответника Р.С.М. (който се счита за редовно уведомен за постъпилата искова
молба на основание чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК), не е изразено становище по предявените искове, не са представени
доказателства, не са оспорени представените с исковата молба писмени
доказателства, не са направени доказателствени искания.
Съдът
намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово
подсъден на районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.
Съдът
прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими,
допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да бъдат допуснати.
Следва да
бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и
да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да
бъде изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна, предявените искове са допустими.
НЯМА ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника, подаден по реда и в срока на чл. 131 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 28.04.2023
г. от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните!
НАПЪТВА
страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на ПпРС!
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
1. Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът чрез пълномощник твърди в исковата молба,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на ПпРС.
По посоченото дело била издадена заповед за
изпълнение, срещу която било постъпило възражение от длъжника.
Твърди, че в законния срок и на основание чл. 415 от ГПК предявява
настоящия иск за установяване съществуването на вземането по издадената заповед
за изпълнение.
Ищцовото дружество твърди, че придобило
вземането в размер на 802.47 лв. по силата на договор за цесия от 29.11.2019
г., с прехвърлител: „Иновативни финанси“ ООД, което дружество от своя страна
било цесионер по договор за цесия от 12.07.2019 г. с прехвърлител: „****“ ЕАД.
Ищцовото дружество встъпило в правата си на
кредитор още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и придобило права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че между „****“ ЕАД Р.С.М. бил сключен
договор за далекосъобщителни услуги М01565998/02.08.2017
г., по който били предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен № **********
по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 10.99 лв. За срок от 24
месеца, изменен на 07.09.2017 г. и на 09.10.2017 г., след което на 07.08.2017
г. бил добавен за ползване мобилен номер **********, на който му били
предоставяни услуги по тарифен план „Тотал“ с месечен абонамент в размер 14.99
лв. за срок от 24 месеца, изменен на 09.10.2017 г. Ответникът взел и устройство
на изплащане с договор за лизинг от
07.08.2017 г. – ТELENOR Smart 4G White на
обща лизингова цена 162.17 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 3.79 лв. , при първоначална вноска в размер 75.00 лв.
Вземанията по описаните договори били на обща стойност 802.47 лв. и били
обективирани във фактури № **********/15.12.2017 г., № **********/15.01.2018
г., № **********/15.02.2018 г. и № **********/15.04.2018 г.
Цената на иска представлявала сбор от седните
задължения на ответника:
- 513.65 лв. –
цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по горепосочените
договори за далекосъобщителни услуги;
- 60.64 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.08.2017 г.;
- 228.18 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни услуги.
Ответникът не погасил в срок задълженията си към
кредитора, с оглед на което ищецът претендира и лихва за забава в размер 129.75
лв. за периода 04.05.2018 г. – 06.12.2019 г.
Неустойката била начислена въз основа на изричната
клауза на т. 11 от индивидуалния договор за далекосъобщителни услуги.
Предвид изложеното, искането е съдът да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 513.65 лв. – цена на потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор М01565998/02.08.2017 г. за мобилен № **********
и договор № М01565998/07.08.2017 г. за мобилен № **********, сумата 60.64 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.08.2017 г. и сумата
228.18 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК
НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника, не е изразено становище по предявените
искове, не са представени доказателства, не са направени доказателствени
искания, не са оспорени представените от ищцовата страна писмени доказателства.
2. Правната квалификация на предявените искове е по
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 99, във вр. чл.79,
ал.1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.
3.Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
4.Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Ищецът
носи тежестта да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключени договори
за мобилни услуги и договори за лизинг, по които са издадени процесните
фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения и че е
предоставил на длъжника твърдените услуги и устройства; че договорите са
предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя
във връзка с претенцията за неустойка; че е налице валидно сключен договор за
цесия, по силата на който ищцовото дружество е придобило вземанията по
горепосочените договори за далекосъобщителни услуги срещу ответника.
Ответникът,
в случай, че има такива, следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите
и др. възражения против правата на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: