О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
10.08.2020 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав
на десети
август 2020 година
в
закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като
разгледа докладваното от съдия Мартина
Кирова
възз.гр.дело № 412
по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение № 85/19.06.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 56/2020 г. по описа на РС-Елхово, с което първоинстанционния съд е
осъдил Главна Дирекция ”Гранична
Полиция” МВР-гр.София да заплати на
П.Н.К. *** 236,55 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.05.2017 г. до 30.09.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 и ал.5 от ГПК сумата от 257,03 лева с вкл.ДДС -
разноски по делото. Със същото решение П.Н.К. е осъден да заплати на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София на основание чл.78 ал.4 от ГПК разноски в
размер на 8.00 лв., както и ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София
е осъдена да заплати ДТ в размер на 50,00лв, разноски в размер на 100лв. в
полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Производството
е във фаза преди даване ход на делото в насроченото при условията на
чл.312, ал.1, т.1 от ГПК, на
11.08.2020г. от 11.00 часа о.с.заседание, за което към настоящия момент
страните не са редовно и своевременно призовани предвид на неприобщените като
невърнати адресирани до тях съобщения, ведно с Определението на съда по
настоящото производство от 31.07.2020г., съдържащо извършения доклад по чл.268
от ГПК на въззивната жалба и отговора по нея, поради което ЯОС намира да
отбележи следното:
Първоинстанционното
решение е обжалвано изцяло от ответника - ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София,
като по постъпилата от него въззивна жалба е образувано настоящото възз.гр.д.№
412/2020 г. по описа на ЯОС.
С въззивната жалба решението на
РС-Елхово се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост
и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените
оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време
се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни
часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден
труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на
основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и
посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда
за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР.
Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните
служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ.
Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като
защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и
по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на
извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от
тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за
неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две
от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време,
по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено
по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на
изложените съображения въззивникът иска отмяна на решението на ЕРС и
постановяване на ново, с което предявената в производството искова претенция
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност
на делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия П.Н.К. ***, чрез пълномощника му адв.С.К.,
в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно
за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на
решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Въз
основа на служебно известното на настоящия състав на ЯОС обстоятелство, че пред
Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по
преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС,
отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№
606/2019 г. по описа на същия съд при страни: ищец – В.Б., действащ чрез
процесуален представител - адв.В. П. от АК-П. и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с
предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени
в контекста и на настоящото производство:
1./
Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО
изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари
да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./
Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права
на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се
прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./
Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива
200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли
националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност
на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о.,
ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС,
е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването
съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след
произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС
по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но
също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/.
Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд
на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о.,
ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на
ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне
по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото
въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ
български съд следва да спре производството пред себе си.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на
Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от
15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело
С-262/2020 г. на СЕС.
Водим
от изложеното, Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по настоящото възз.гр.д. №412/2020 г. по описа на
ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на
РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г.
на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка
относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално
запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен
съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от
него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.