Р Е Ш Е Н И Е

  №

гр.София, 02.07.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2009 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 459, ал. 1 от Кодекса за З.то.

Ищците Д.Й.К., Ц.И.К., Г.В.К. и И.В.К. твърдят, че на 19.09.2017 г., около 11,30 часа, в град Бобов дол е възникнала трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, приета за такава с разпореждане № 23 от 30.10.2017 г., издадено от ТП на НОИ - Кюстендил, при която е причинена смъртта на В.Г.К.. Изложено е, че към момента на настъпване на застрахователното събитие работодателят на починалия - „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, гр. Бобов дол, е бил сключил с ответното дружество по групова застраховка „Злополука“ за своите работници и служители по полица № 0501230201700003/28.03.2017 г.  В исковата молба се сочи, че В.Г.К. е син на Д.Й.К., съпруг на Ц.И.К. и баща на Г.В.К. и И.В.К., които в качеството им на негови законни наследници имат право да получат предвидената  застрахователна сума по задължителната застраховка „Трудова злополука“, поради което са предявили претенциите си пред ответника, но последният не е заплатил претендираните суми.

Ето защо, ищците молят съда да осъди ЗАД „ОЗК - З.“ АД, да им заплати  сумата от по 31 500 лв. на всеки ищец поотделно, представляваща застрахователна сума по полица № 0501230201700003/28.03.2017 г., дължима за настъпил на 19.09.2017 г. застрахователен риск „Трудова злополука“, причинил смъртта на В.Г.К., ведно със законната лихва от 19.09.2017 г. до окончателното издължаване на сумата.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като счита, че претендираните суми са силно завишени с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който съобразно отразеното в протокол № 6 от 19.10.2017 г., съставен от НОИ – гр. Кюстендил, е предприел дейност по пробиване на дупки за второ взривяване, като не е извършил закрепване на диагонала, с което добивните работи в   617-та камера не са извършени в съответствие с утвърдения „Технологичен паспорт за прокарване, крепене и управление на горнището на 617-та камера“. Твърди, че В. К. е проявил „груба небрежност“ при осъществяване на възложените му задачи, тъй като е инструктиран преди започване на работа и е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на процесния инцидент, като не се е възползвал от законово предоставената му възможност на основание чл. 283 от КТ правомерно да откаже изпълнението или да преустанови възложената му работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му.

 Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

От представените по делото акт за раждане и удостоверение за наследници, се установява че Д.Й.К. Й.) е майка на В.Г.К., който е  съпруг на Ц.И.К. и баща на Г.В.К. и И.В.К.,

Установява се от представения трудов договор от 11.08.2011 г., изменян и допълван с допълнителни споразумения, че починалият В.Г.К. е работил на длъжността „майстор миньор“ във „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, рудник „Бобов дол“.

От представената длъжностна характеристика за длъжността „майстор миньор“ се установява, че основните отговорности присъщи за длъжността са следните: майстор миньора на забоя организира и контролира работата на производственото звено, носи отговорност за количеството и качеството на добиваните въглища или прокарваните изработки; трябва да прилага умения  и познания от почти всички основни миньорски длъжности; налага се да взима решения в рискови ситуации, при недостиг на време без възможност за контрол и корекции от страна на ръководството.

По делото е представен протокол от № 6 от 19.10.2017 г. на за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала около 11,30 ч. на 19.09.2017 г. с В.Г.К., от комисия по чл. 58 КСО.

Не е спорно между страните обстоятелството, че към датата на смъртта на В.Г.К., е налице валидно сключена застраховка по полица № 0501230201700003/28.03.2017 г., с покрит риск - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, между „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД и застрахователното дружество – ответник.

Възникнала трудова злополука на 19.07.2017 г., при която  е настъпила смъртта на  В.Г.К., е приета за такава с разпореждане № 23 от 30.10.2017 г., издадено от ТП на НОИ – Кюстендил. В разпореждането е прието за установено, че увреждането на здравето е настъпило по време и във връзка с извършваната работа: след като са извършили пробивно - взривни работи за прокарване на диагонал в 617- та камера, работещите са извозили отбития материал и за да бъде достигната предвидената в технологичния паспорт дължина на диагонала, са предприели действия по пробиването на нови взривни дупки, без да бъдат поставено предвидените крепежни елементи на диагонала, съгласно изискванията. При пробиване на една от дупките от дясната страна на работещия с ръчна електроборка В. К. е паднало голямо количество въглища, които са го затрупали.

По делото са представени писмени доказателства от ДП № 20/2018 г. на Национална следствена служба, образувано във връзка с трудовата злополука от 19.09.2017 г.,част от които е и технологичен паспорт за прокарване, крепене и и управление на горнището на 617 камера, пласт „Надежда“, VI- ти участък, утвърден на 11.04.2017 г. от управителя на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и допълнителна експертиза, както и от показанията на свидетелите К. и М., се установява следното:

Механизмът на настъпилата трудова злополука на 19.09.2017 г. е следния: при пробиване на една от взривните дупки с електроборка, от дясната страна на В. К., внезапно е паднало голямо количество материал  (въглища), които са го затрупали.                     В показанията си свидетеля К. твърди, че при огледа и при очукването на горнището и стените след пълното взривяване, не са забелязани видими признаци за усилване на скалния натиск и информационни процеси в масива. Самообрушилото се количество материал (скална маса, а не въглища) върху майстор – миноьора К. странично и косо отгоре е около 100 тона. В случай че самообрушването би се случило по време след поставяне на първата рамка (която се монтира от двама миньори, като в случая миньорите ще извършват крепителни работи в минно пространно без крепление), вещото лице счита, че тя не би устояла на динамичното стотонно натоварване вследствие на внезапното самообрушване на скалната маса.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово възнаграждение получавано от В. К. е 688,80 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че делото са установени всички елементи на фактическия състав по чл. 459, ал. 1 КЗ, а именно:  застрахователен договор за задължителна застраховка "Трудова злополука", сключен между работодателя и съответния застраховател и настъпване на покрития застрахователен риск - трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и качеството на наследник на починалия застрахован работник на ищците.

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно заключението на допълнителната техническа експертиза, внезапното  (без видими белези, сигнали  и признаци) самообрушване с изтеклото огромно количество материал, около сто тона скална маса, е причината за процесната трудова злополука с фатален изход. Монтирането на първата рамка, не би предотвратила процесната трудова злополука, тъй като тя не би издържала динамичното натоварване на внезапно самообрушилият се стотонен материал от скална маса. С оглед изложеното, съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано.

Предвид гореизложеното, предявените искове са основателни в пълния предявен размер от по 31 500 лв. за всеки един от ищците – Д.Й.К., Ц.И.К., Г.В.К. и И.В.К., до който размер отговаря застрахователя, съгласно застрахователната полица, и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законна лихва от датата на смъртта на В.Г.К. – 19.09.2017 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 38 ЗА, като в полза на адв. Р.М., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 4 860 с ДДС. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 5 040 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 450 лв., разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                               Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, гр. София, ул. „********да заплати на Д.Й.К. с ЕГН **********,  Ц.И.К. с ЕГН **********, Г.В.К. с ЕГН ********** и И.В.К. с ЕГН **********, всички представлявани от адв. Р.М.,***, на основание чл. 459, ал. 1 КЗ, сума в размер на по 31 500 лв. (тридесет и една хиляди и петстотин лева) на всеки едни ищец поотделно, представляваща застрахователна сума по полица № 0501230201700003/28.03.2017 г., дължима за настъпил на  19.09.2017 г. застрахователен риск „Трудова злополука“, причинил смъртта на В.Г.К., ведно със законната лихва от 19.09.2017 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. адв. Р.М.,***, сумата от 4 860 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 5 400 лв. - държавна такса и сумата от 450 лв., разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                   СЪДИЯ: