М О Т И В И
към Присъда от 30.05.2018 г.,
по н.о.х.д. № 446/18 г. по описа на СГС,
НО, 30-ти състав
--------------------------------------------------------------------------------
Подсъдимите
Г.Ц.Г. и Н.Л.Г. са предадени на съд по повдигнатото им от Софийската градска
прокуратура (СГП) обвинение, както следва:
- за Г.: а) по чл. 249, ал.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК (за това, че около 15.00 ч. на 15.01.2015 г. в
гр. София, ж.к. „****“, в района на бл. **, като извършител в съучастие – съизвършителство, с подс. Н.Л.Г.,
е използвал техническо средство - скимиращо
устройство, поставено на АТМ-устройство с № AFIB 0091, собственост на „П.И.Б.“ АД, за да придобие информация
за съдържанието на платежни инструменти - банкови карти); и б) по чл. 304а НК (за това, че на
същото място и време предложил подкуп - сумата
от 3000 лв., на полицейски орган – служителите на СДВР/08 РУ И.Й.И., Н.З.В. и К.Т.С.,
за да не извършат действие по служба – да не задържат него и подс. Н.Г. по реда на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР);
- за Г.: по чл. 249, ал.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК (за това, че около 15.00 ч. на 15.01.2015 г. в
гр. София, ж.к. „****“, в района на бл. **, като извършител в съучастие – съизвършителство, с подс. Г.Ц.Г.,
е използвала техническо средство - скимиращо
устройство, поставено на АТМ-устройство с № AFIB 0091, собственост на „П.И.Б.“ АД, за да придобие информация
за съдържанието на платежни инструменти - банкови карти).
Страните в процеса са на
противоположни позиции относно фактите по делото и тяхната доказаност.
В хода съдебната си реч прокурорът
при СГП поддържа изцяло предявеното обвинение – както по отношение на
отразените в него обстоятелства (за всяко от деянията и за всеки от
подсъдимите), така и спрямо заявената правна квалификация на инкриминираната
дейност. Позовава се основно на показанията на разпитаните полицейски служители
от СДВР/08 РУ и на свидетелите М. и И. и настоява извършените от двамата
подсъдими престъпления да бъдат санкционирани с лишаване от свобода: ефективно
- по отношение на Г., и „условно“, с приложение на чл. 66 НК - спрямо Г.. Приоритетното
настояване на техния защитник (адв. Д. К.) е за
цялостното им оправдаване, основно – поради това, че обвиненията не са доказани
по несъмнен начин. Относно твърдяното престъпление по чл. 249, ал.3 НК, адв. К. акцентира частично върху показанията на св. М. (че
макар същата да е наблюдавала пряко подсъдимите, не е забелязала те да са се
доближавали непосредствено до инкриминираното АТМ-устройство) и моли съда да не
кредитира казаното от св. П. (относно направените пред него „извънпроцесуални“ изявления от подс.
Г.). Твърди още, че няма доказателства, които да свързват пряко подсъдимите с
откритото в банкомата скимиращо средство; че
намерената в лекия автомобил дамска перука е имала медицинско предназначение (а
не е служила за прикриване самоличността на подс. Г.);
че заключенията на вещите лица Л., Д. и Г. не са категорични относно
възможността процесните технически устройства,
приобщени като веществени доказателства, да бъдат използвани единствено за
инкриминираното от СГП предназначение. Що се отнася до отделно повдигнатото
срещу подс. Г. обвинение за квалифициран подкуп по
чл. 304а НК, защитата настоява, че то също е останало недоказано: а) защото
преките адресати на предложението (свидетелите И., В. и С.) изобщо не са си
спомнили пред съда подобен факт и това е наложило прочитане на показанията им
при условията на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; б)
защото техните досъдебни показания са абсолютно еднотипни и е житейски
невъзможно да са били дадени устно и пряко пред разследващия орган; в) защото
св. П., който пред съдебния състав е възпроизвел непосредствено обстоятелствата
около предлаганата сума и нейния размер, си е служил основно с данни от
предварително изготвената докладна записка; г) и не на последно място – защото подс. Г. не е имал реална възможност да предаде на
полицаите конкретна парична сума, тъй като не е разполагал с такава (тук като
аргумент се сочи, че иззетите по делото банкноти са били открити във владение
на подс. Г.). Алтернативното искане на адв. К. е в случай,
че съдът намери двамата съпроцесници за виновни, да
отложи по чл. 66 НК изпълнението на техните наказания.
Двамата
подсъдими не се възползват от правото (чл. 277, ал.3 НПК) да дадат обяснения по
обвинението и да пледират отделно от техния защитник, а в последната си дума
молят за оправдателна присъда.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и
съобрази събраните по делото доказателства, о т ф а к т и ч е с к а с т р а н а намери за установено
следното:
Подсъдимите Г.Ц.Г. (ЕГН: **********) и Н.Л.Г. (ЕГН: **********) са
съпрузи. Г. е роден на *** ***; същият е
българин и български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, работи
като доставчик на авточасти и живее в гр. София, ж.к. „*******. Г. е родена на ***
г. в гр. Б.; българин и български гражданин, със средно образование,
неосъждана, омъжена, работи като учител по английски език и живее на същия
адрес в гр. София, ж.к. „*******.
В обедните часове на 15 януари 2015 г. двамата подсъдими се установили в
гр. София, ж.к. „****“, където Г., съпровождан от подс.
Г. (с тогавашна предбрачна фамилия – М.), паркирал
притежавания от него л.а. „Тойота – Корола“ (с рег. № *******) в района на бл. № **, до
сградата на магазин „Европа“, който вече не функционирал. От лявата страна на
входа към въпросния търговски обект било монтирано и работило АТМ-устройство
(банкомат), марка „NCR“,
с № AFIB 0091,
стопанисвано от „П.И.Б.“ АД. Подсъдимите възнамерявали да придобият информация
за съдържанието и ПИН-кодове на банковите карти, които различни граждани
рутинно използват за получаване на парични суми от процесния
банкомат. Към момента на тяхното установяване в непосредствена близост до
устройството, в него по нерегламентиран начин имало инсталирано т.нар. „скимиращо устройство“,
монтирано на мястото на входа за поставяне на банковите карти (т.нар. „уста за
картата“), което се намирало в режим на работа. Двамата били запознати с това
обстоятелство и в себе си разполагали с допълнително техническо оборудване,
чрез което върху инкриминираното АТМ-устройство да се постави скрита камера за заснемане на
клавиатурата.
Г. и Г. прекарали на посоченото място няколко часа, през което време
многократно влизали и излизали от автомобила им, приближавали непосредствено
банкомата (до входа на неработещия магазин), проверявали функционирането на
незаконно инсталираната техника и наблюдавали от разстояние за евентуални лица,
които ще използват услугите на АТМ-устройството. Монтираният на входа за
поставяне на карти предмет за скимиране представлявал
незабележим правоъгълен детайл с размери 72х10х10 мм, изработен от черна
пластмаса с процеп, който пасвал плътно на самия отвор. От задната му страна
имало прикачена акумулаторна батерия, микропревключвател, печатна платка и магнитна глава. От своя страна, печатната
платка съдържала множество компоненти (8-пинова интегрална схема за флаш-памет, 28-пинова интегрална схема за микроконтролер, 8-пинова интегрална схема – операционен
усилвател и куплунг за връзка с външно устройство). Предвиденият механизъм за
действие на устройството позволявал при вкарване на банкова карта (дебитна или
кредитна) с магнитна лента непосредствено до магнитната глава, информацията от
т.нар. „втора пътечка“ да се усилва от операционния усилвател, да се предава към
микроконтролера, а той да го превръща в цифров сигнал,
който се запаметява. При последваща връзка на
куплунга чрез персонален компютър, скимираните данни
от паметта могат да бъдат изцяло прехвърлени и презаписани върху празни
магнитни носители (карти), а при евентуално знание и на ПИН-кода на съответната
карта, може да се стигне и до теглене на парични суми без знание на титулярите.
Докато контролирали визуално работата на процесния
банкомат, двамата подсъдими разполагали в себе си и с допълнително оборудване,
което, в случай на необходимост, да подпомогне гореописаната дейност. Така
например, под якето, с което била облечена, подс. Г. държала
картонена кутия с още три подобни на описаното скимиращи
устройства (правоъгълни пластмасови детайли с процеп, с монтирани върху тях
печатна електронна платка, акумулаторна батерия и магнитна глава),
предназначени за запис на информацията, съдържаща се на „втора пътека“ на
въвежданите банкови карти. В левия ръкав на якето си също така била прикрила 2
броя сиви на цвят продълговати пластмасови обекта (размери: 380х34х9 мм), като
на задната страна на всеки от тях имало монтирана мини-камера, записващо
устройство, акумулаторни батерии и т.нар. „SD-карти“ – всяка от по 4
GB (за съхранение на
записаната информация). Предназначението им било след поставяне на съответното
АТМ-устройство, да бъдат ползвани за скрит запис на видеоклип (със звук), вкл.
и на действия по набиране на ПИН-кодове, каквито клипове били архивирани в една
от SD-картите. В
горепосочената картонена кутия, прикрита под якето й, подс.
Г. държала още 2 бр. мрежи за тонколони на АТМ-устройство с прикачени към тях
миниатюрни видеокамери и акумулаторни батерии със същото предназначение (таен
запис на действия по въвеждане на ПИН-кодове).
Наблюдавайки процесния банкомат („NCR“, с № AFIB 0091, стопанисван от „ПИБ“ АД),
подсъдимите Г. и Г. прекарали няколко часа в автомобила си и пространството
около него. Тъй като магазин „Европа“, до чийто вход било поставено
АТМ-устройството, по това време не работил и нямало голям поток от граждани,
поведението на двамата направило впечатление на свидетелката С.М.. По това
време тя работила в търговски обект (щанд за продажби) до входа на магазин
„Европа“ и имала пряка видимост към паркирания в близост лек автомобил „Тойота
– Корола“ (с
рег. № *******). Направило й впечатление, че двамата подсъдими са нервни и че
непрекъснато влизат и излизат от превозното средство без конкретна причина.
Междувременно, около 15.00 ч. на 15.01.2015 г. в СДВР/08 РУ постъпил
сигнал за съмнителното поведение на Г. и Г. и на мястото незабавно пристигнали
два полицейски екипа: единият от свидетелите И.И. и М.П.
(ППГ 856) и другият - в състав от Н.В., К.С.
и А.В. (АП 141). Към посочената дата св. И. заемал длъжността „командир на
отделение“ към сектор „Охранителна полиция“ на СДВР/08 РУ; св. В. – „стажант“ в
група „Охрана на обществения ред“ към „Охранителна полиция“ на СДВР/08 РУ; и
св. С. – „младши полицейски районен инспектор“ в ПУ-Панчарево към СДВР/08 РУ. И
тримата разполагали със служебни правомощия да задържат лица, за които има
данни, че са извършили престъпление (чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР). Заедно с колегите
си П. и В. те предприели действия по установяване самоличността на подсъдимите,
които по това време се намирали на около 10/15 метра от банкомата, и проверка
на причините за присъствието им на процесното място. Направило
им впечатление, че подс. Г. започнал да се държи нервно
и бил видимо смутен. Забелязали също така обемистата кутия под якето на подс. Г. и я помолили да разясни какво е съдържанието й.
Забелязвайки развитието на събитията, подс. Г.Г. решил да предложи на намиращите се в близост до него
полицейски служители имотна облага, в замяна на която същите да не пристъпят
към задържането на него и съучастничката му и да прикрият случая. Той знаел, че
в дамската си чанта подс. Г. разполагала със
значителна парична сума (български левове – 6800, евробанкноти
– 5 бр. с номинал по 500 Евро и т.н.) и можел да използва същата за намеренията
си. Така, в присъствието на пристигналите на място служители на СДВР/08 РУ,
сред които – свидетелите И.И., Н.В. и К.С., подс. Г. заявил, че им предлага сумата от 3000 лв.,
която да си поделят, за да забравят за случая и да „пуснат“ него и приятелката
му да си отидат. Офертата не била приета и св. М.П. изготвил заповеди за полицейско
задържане на двамата подсъдими. На мястото дошли и разследващи полицаи от
СДВР/08 РУ, които предприели неотложни следствени действия (чл.212, ал.2 НПК) и
последователно провели обиски на подс. Г. (при който
били намерени и иззети държаните в ръкава и под якето и предмети, описани
по-горе – тонколони и пластмасови ленти със скрити видеокамери, три броя скимиращи устройства, нейната дамска чанта и съхраняваните
вътре парични суми и вещи) и на подс. Г.; оглед на процесния банкомат и изземване на инсталираното в него скимиращо устройство; претърсване на паркирания от подс. Г. в близост лек автомобил, с рег. № *******, и
изземване на намиращи се в него различни предмети (перука, ръкавици, ножица,
тефтер и т.н.); претърсване на общото жилище на двамата подсъдими в гр. София,
ж.к. „*********и изземване на относими към предмета
на делото вещи (компакт-дискове, пластмасови ленти и т.н.). След 16.00 ч. на местопрестъплението
пристигнал и св. Л.П. (също служител на СДВР/08 РУ), който научил от колегите си
за фактите по случая, както и за предложената от подс.
Г. парична сума. Уведомен бил и св. В.И. (ръководител направление „Инкасова дейност“ към „ПИБ“ АД), който дошъл на мястото, за
да присъства на огледа на банкомата и
непосредствено възприел, че монтираното в него скимиращо
устройство е в режим на работа. В хода на разследването иззетите множество
веществени доказателства били подложени на три последователни огледа (на
20.01.2015 г., на 27.01.2015 г. и на 27.11.2017 г.) и няколко експертни
изследвания.
При анализа на д о к а з а т е л с т в а т а, съдът
взе предвид всички материали, съдържащи информация за изследваните факти:
І.Доказателствени средства:
1) гласни д.с. – показанията на свидетелите М. (л.107-109 от н.о.х.д.,
вкл. и частично прочетените от д.п. – т.І, л. 34-гръб и т.ІV, л. 17-18), В.
(л.109-111 от н.о.х.д., вкл. и прочетените в цялост от д.п. – т. І, л. 26), И.
(л.171-172 от н.о.х.д., вкл. и прочетените в цялост от д.п. – т.І, л.25), С.
(л.172-173 от н.о.х.д., вкл. и прочетените в цялост от д.п. – т.І, л.27), В.
(л.173, гръб – л.174 от н.о.х.д., вкл. и частично прочетените от д.п. – т. І,
л.28, гръб), М.П. (л.174-175 от н.о.х.д.), П. (л.175, гръб – л.177 от н.о.х.д.,
вкл. и частично прочетените от д.п. – т.І, л. 93), И. (л. 111-112 от н.о.х.д.,
вкл. и прочетените в цялост от д.п. – т. ІІІ, л. 87), П. (л.11-112 от н.о.х.д.,
вкл. и частично прочетените от д.п. – т.І, л. 30, гръб) и А.П. (л. 112б от
н.о.х.д.).
2) писмени д.с., прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК – протоколите
за извършени действия по разследването: оглед на местопроизшествие от
15.01.2015 г. (т.І, л. 12-13 от д.п.) и на л.а. с рег. № ******* от 16.01.2015
г. (т.І, л. 57-59 от д.п.); обиски на Н. М. (т.І, л. 9-11 от д.п.) и Г. Г.
(т.І, л. 19-20 от д.п.) от 15.01.2015 г., одобрени от СГС (т.І, л. 82-83 от
д.п.); претърсване и изземване от л.а. с рег. № ******* от 15.01.2015 г. (т.І,
л. 16-17 от д.п.), одобрено от СГС (т.І, л. 84 от д.п.); претърсване и
изземване на адрес в гр. София, ж.к. „*********(т.І, л. 23-24 от д.п.),
одобрено от СГС (т.І, л. 85 от д.п.), огледи на иззетите веществени
доказателства – от 20.01.2015 г. (т.ІІ, л. 23-25 от д.п.), от 27.01.2015 г.
(т.ІІ, л. 68-74 от д.п.) и от 27.11.2017 г. (т.ІV, л. 42-43 от д.п.) и други
документи – свидетелства за съдимост на подс. Г.
(л.39 от н.о.х.д.) и Г. (л.54 от н.о.х.д.); служебни бележки за заемани
длъжности от свидетелите И. (т.І, л. 40 от д.п.), В. (т.І, л. 38 от д.п.) и С. (т.І, л. 39 от д.п.); справка за
собственост на л.а. с рег. № ******* (т.І, л. 46 от д.п.)
3) веществени д.с. – фотоалбуми към протоколите за претърсване и
изземване (т.І, л. 61 и л.66 от д.п.), за обиск на подс.
Г. (т.І, л. 62 от д.п.) и на Н. М. (т.І, л. 72 от д.п.), за оглед на ВД от
27.11.2017 г. (т.ІV, л. 445 и сл. от д.п.).
ІІ.Доказателства:
1) писмени,също прочетени и приети по чл. 283 НПК – заповеди от
15.01.2015 г. за полицейско задържане на Г. Г. (т.І, л. 54 от д.п.) и Н.М.
(т.І, л. 52 от д.п.), актове за встъпване в длъжност и длъжностни
характеристики на свидетелите И. (т.ІІ, л. 28-31 от д.п.), В.(т.ІІ, л. 32-35 от
д.п.) и С. (т.ІІ, л. 39 от д.п.)
2) веществени – налични по делото и запечатани в картони, серия А, №№
182209, 182214, 182219, 182221, 182222,
182227, 182246, 182252, 182255, с чието съдържание страните са запознати в с.з.
на 16.05.2018 г. (л.178 от н.о.х.д.)
ІІІ.Изготвените
при разследването множество експертизи:
техническа (т.ІІІ, л. 22-36 от д.п., ведно с дадените от вещите лица Д. и Ц.
разяснения в с.з. на 22.03.2018 г. – л. 106 от н.о.х.д.); допълнителна
техническа (т.ІV, л. 24-36 от д.п., ведно с дадените от в.л. Г. разяснения в
с.з. на 22.03.2018 г. – л. 106, гръб от н.о.х.д.); компютърно техническа
(т.ІІІ, л. 37-42 от д.п., ведно с дадените от в.л. Л. разяснения в с.з. на 16.05.2018
г. – л. 169 от н.о.х.д.); видео-техническа (т.ІІІ, л. 69-70 от д.п., ведно с
дадените от вещите лица Х. и Д. разяснения в с.з. на 16.05.2018 г. – л. 169,
гръб – л.170 от н.о.х.д.); СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилирането (т.ІІІ, л.
49-54, приета в с.з. на 16.05.2018 г. при условията на чл. 282, ал.3 НПК – л. 171
от н.о.х.д.); СМЕ на ВД (т.ІІІ, л. 60-62, приета в с.з. на 16.05.2018 г. при
условията на чл. 282, ал.3 НПК – л. 170, гръб от н.о.х.д.);
Изследвайки доказателствените източници, съдът
разграничи в няколко групи обстоятелствата, които те обосновават: а) относно пребиваването на подсъдимите
Г. и Г. в района на процесния банкомат (времето и
мястото на посочените събития, ползвания лек автомобил и задържането им от
полицейските органи); б) относно
ползваното от двамата скимиращо устройство, което е
било инсталирано на банкомата и което се намира в неразривна връзка с откритите
в пряко владение на подс. Г. други технически
средства; в) относно целта на
инкриминираната употреба и съвместната им съпричастност към установените факти;
г) относно предложената от Г.
парична сума от 3000 лв. на полицейските служители и целта, преследвана с
посочената оферта.
Никоя от страните по делото не
оспорва факта, че за времето от около 12.00 ч. до около 15.00 ч. на 15.01.2015
г. подсъдимите са се намирали в близост до (с пряка видимост към) описаното
АТМ-устройство; че са паркирали на метри от него автомобила си; че многократно
са излизали и влизали в превозното средство, вкл. и че са имали непосредствен
достъп до банкомата. В тази насока съдът оцени не само показанията на св. М.,
която е била очевидец на пребиваването им в района, но и кореспондиращите им
факти, отразени в други доказателствени средства. В
непосредствения си разпит пред съда (л.107-109 от н.о.х.д.) посочената
свидетелка достатъчно изчерпателно (с оглед обективните си възможности и
изтеклия период от време от изследваните събития) описва местоположението на
банкомата, нейното работно място, видимостта й до двамата подсъдими
(индивидуализирани от нея като мъж и жена), нервното им поведение на моменти и
т.н. В приобщените нейни показания от етапа на разследването, които бяха
частично прочетени при условията на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК (т.І, л. 34, гръб и т.ІV, л. 17-18), се съдържа и допълнителна конкретика за времето, в което са се развили въпросните
обстоятелства и за марката, модела и регистрационния номер на паркирания от подс. Г. лек автомобил. Последното е донякъде странно,
защото и при уточняващите въпроси, зададени към нея в с.з. на 22.03.2018 г., М.
не можа да разясни как точно е запомнила и детайлно е индивидуализирала данните
за превозното средство. Дори обаче, тези нейни спомени да са били частично
„подпомогнати“ при двата й разпита в хода на разследването, фактите, свързани с
коментирания автомобил, могат да се приемат за установени и от протокола за
неговото претърсване (т.І, л. 12-13 от д.п.), проведено малко след задържането
на подсъдимите. Цитираният документ, който е преминал през изискуемата от чл.
161, ал.2 НПК последваща съдебна проверка (т.І, л.84
от д.п.), надлежно отразява не само индивидуалните данни на колата, но и
нейното местонахождение.
Съдът е съгласен с направеното от адв.
Д. К. възражение, че в нито един момент св. М. не твърди да е видяла Г. и Г.
непосредствено до АТМ-устройството. Но според поясненията й, двамата са се
разхождали няколкократно до входа на магазина, където се е намирал банкоматът.
Тези нейни изявления не следва да се анализират фрагментарно и изолирано, а
трябва да бъдат съпоставени с резултатите от проведеното видео-техническо
изследване на оптичния носител, съдържащ записи от охранителната камера на процесното АТМ-устройство (т.ІІІ, л. 69-70 от д.п.),
изслушано и прието в с.з. на 16.05.2018 г. (л. 169, гръб – л. 170 от н.о.х.д.).
В заключението си вещите лица Х. и Д. са отразили, че има извършен запис на две
лица (от мъжки и от женски пол), които съвместно оперират с банкоматното
устройство и създаването на въпросния запис съвпада с времето на изследваните
събития. Илюстриран е и снимков материал на два силуета, за които единствено
може да се разграничи, че са на мъж и жена и е направено уточнението, че те са
негодни за по-нататъшно фото-съпоставително изследване. Въпреки така
констатираната невъзможност, съдът прие, че взаимовръзката между този снимков
материал, заключението на двамата експерти и разказа на св. М. изключва
вероятността на записа да са отразени лица, различни от двамата подсъдими –
първо, защото М. е категорична, че в процесния
времеви период не е виждала други хора да приближават заедно АТМ-устройството и
второ, защото няма логика на въпросните кадри да са заснети различни лица,
ползвали банкомата същия ден след задържането на подсъдимите, най-малкото
поради факта, че режимът му на работа е бил преустановен поради провежданите на
мястото действия по разследването. Идентичността на Г. и Г. с лицата, за които
говори св. М., се потвърждава не само от показанията на пристигналите на
мястото петима полицейски служители, но и от изготвените две заповеди за
задържане на подсъдимите, които на общо основание могат да бъдат кредитирани
като писмени доказателства (т.І, л. 52 и 54 от д.п.).
Най-същественият за предмета на делото въпрос – за характера, предназначението и
употребата на откритото в банкомата „скимиращо
устройство“ и връзката между него и двамата подсъдими, съдът също намери за
изяснен с изискуемия от чл. 303, ал.2 НПК интензитет. Тук преди всичко е
необходимо „пред скоби“ да бъде уточнено, че в обвинителния акт от фактическа и
юридическа страна прокурорът е инкриминирал единствено престъпното му
използване, въпреки възможността да предяви още един от признаците на чл. 249,
ал.3 НК – относно неговото монтиране. Липсата на подобно обвинение обаче, не
позволява на съда да прави констатации, че именно Г. и Г. са съпричастни и към
самото инсталиране на устройството, защото подобен подход би довел до
„надскачане“ на обвинителната теза в разрез с правото на защита. Така, че от доказателствена гледна точка установяването на фактите в
хода на съдебното следствие беше концентрирано основно върху въпроса „ползвали
ли са“ двамата подсъдими монтираното по-рано (лично от тях или от неустановено
по делото лице) устройство за скимиране на данни от
банкови карти. Фиксирането му и неговото изземване като веществено доказателство
е станало с протокола за оглед от 15.01.2015 г. (т.І, л.12-13; описано като
обект, запечатан с картон серия А № 182246), а задълбоченото изследване на
изграждащите го компоненти, тяхната функция и предназначение е проведено от
в.л. Г. в раздел „8.2“ на приетата в с.з. на 22.03.2018 г. (л.106, гръб от
н.о.х.д.) техническа експертиза (т.ІV, л. 24-36 от д.п.). Нейните констатации и
заключение в тази насока могат да бъдат възприети с доверие, защото с
максимални подробности и детайли, изискващи специални знания в областта, са
описани отделните компоненти на устройството, различните им функции, общото им
предназначение да копират (условно казано) информация от въведени банкови карти
с магнитни ленти, а впоследствие – да
прехвърлят тези данни чрез „USB“-устройство
към персонален компютър. Потвърден е и фактът, че при възстановяване на
съхраняваната информация са били открити конкретни банкови данни, получени по
разяснения начин.
Съдът прие от фактическа страна, че и двамата подсъдими са имали
непосредствена фактическа власт върху инкриминираното скимиращо
устройство и че употребата му (след неговото поставяне) се е състояла в това то
да функционира, като извлича данните от евентуално въведените от случайни
ползватели банкови кредитни или дебитни карти с магнитни ленти.
Фактът, че монтираната пластина (наричана от част от свидетелите „уста“)
е била в режим на работа се потвърждава не само от показанията на отзовалия се
на мястото свидетел В.И. - служител на „ПИБ“ АД със специални знания в посочената
област (л.111-112а от н.о.х.д., вкл. и прочетените от д.п. при условията на чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК – т.ІІІ, л. 87), но и от
констатациите на в.л. Г. по цитираната вече експертиза, в която е отразено, че
информацията, съдържаща се в паметта на един от
компонентите на изследвания обект, показва, че той е бил използван
именно с такава цел (пункт 9.3 от заключението – т.ІV, л. 36 от д.п.).
Съпричастността на Г. и Г. към коментираното устройство за скимиране (разбирана като възможност и двамата да оперират
непосредствено с него, да го демонтират, да ползват евентуално събраната чрез
него информация) може да бъде обоснована не само с присъствието им на местопрестъплението
в продължение на няколко часа, но и с обстоятелството, че при задържането на подс. Г. в нейно владение (под якето и в левия ръкав) са
били намерени множество обекти (предмети, оборудване), които са неразривно
свързани с инкриминираната дейност. Наличието им не може да бъде обяснено като
случайно стечение на обстоятелствата, защото по делото са налице много други индиции, опровергаващи подобна нелогична теза. Въпросните
вещи са били забелязани още при пристигането на полицейските служители В., С., П.,
В. и П. (вж. напр. показания пред СГС: л.109 - гръб, л.172 - гръб, л. 174 –
гръб и л. 176 от н.о.х.д. и т.І, л. 26 и 27 от д.п.), но с цел спазване на
пунктуалната процесуална форма, същите са били иззети с протокол за обиск (т.І,
л. 9-11 от д.п.), одобрен от СГС при условията на чл. 164, ал.3 НПК (т.І, л. 83).
Така например, в иззетата картонена кутия, която Г. е държала под якето си, са
били открити 3 бр. идентични скимиращи устройство,
сходни по функции, размери и структура като инкриминираното. Първоначалното им
запечатване е било с картон, серия А-182256, а след проведения на 20.01.2015 г.
оглед на ВД (т.ІІ, л.23-25 от д.п.) трите пластмасови обекта (ведно с
останалите им принадлежности) са били предадени (презапечатани
с картон, серия А-182222) за изследване от вещите лица Д. и Ц. по приетата в
с.з. на 22.03.2018 г. (л.106 от н.о.х.д.) техническа експертиза (раздел „8.3.“
- л. 31 и сл. от д.п.). Изготвеното за тях заключение е абсолютно сходно с изводите,
касаещи поставения в банкомата обект (картон, серия А-182246), чийто анализ е
предмет на втората техническа експертиза, съставена от в.л. Г. (т.ІV, л. 28 и
сл. от д.п.). На практика, докато в АТМ-устройство е функционирало поставеното
оборудване за скимиране, в себе си подс. Г. е държала още три подобни приспособления (квалифицирани
от в.л. Д. и Ц. като „самоделки“) със същото предназначение, който факт не
следва да бъде разглеждан изолирано, а във взаимовръзка с обстоятелството, че
именно тя и подс. Г.Г. са
били съпричастни към инкриминираната дейност.
Нещо повече, в себе си (както в споменатата картонена кутия, така и в ръкава
на якето) Г. е пренасяла и допълнителни технически приспособления,
предназначени след негласното им инсталиране върху банкомата да заснемат (чрез
видеозапис и звук) неговата клавиатура и въвежданите от гражданите цифри на
личните им ПИН-кодове. Такава е била целта на иззетите от нея 2 броя сиви на цвят продълговати пластмасови
обекта (размери: 380х34х9 мм) с монтирани мини-камери, записващо устройство,
акумулаторни батерии и т.нар. „SD-карти“
– всяка от по 4 GB (запечатани при обиска с картон,
серия А-182255 и изследвани в раздел „8.1“ от техническата експертиза на
в.л. Д. и Ц. – л. 23 и сл. от д.п.). Същата функция, според кредитираното от
съда експертно заключение (т.ІІІ, 27-31 от д.п.), са имали и намерените в
картонената кутия още 2 бр. мрежи за тонколони на АТМ-устройство, с прикачени
към тях миниатюрни видеокамери и акумулаторни батерии (отразени в протокола за
обиск първоначално като обект, запечатан в картон със серия и номер А-182256, а
по-късно – след разопаковането им и проведения допълнителен оглед от 20.01.2015
г. – т.ІІ, л. 23-25 – и под серия и номер А-182221). Възможност (макар и
хипотетична) да са пряко относими към разработването
на устройства за скимиране е констатирана и спрямо
откритите във владение на подс. Г. 2 бр. адаптери за SD-карти и общо 7 бр. SD-карти (опаковани след обиска с
картон серия А-182255), като извод в тази насока е направила в.л. Л. по
приетата в с.з. на 16.05.2018 г. (л.169 от н.о.х.д.) компютърно – техническа експертиза
(т.ІІІ, л. 37-42 от д.п.).
Направените дотук от съда фактически изводи не могат да бъдат опровергани
от обстоятелството, че приетите при
условията на чл. 282, ал.3 НПК (л.170-171 от н.о.х.д.) две медицински
експертизи на веществени доказателства (т.ІІІ, л. 49-54 и л. 60-62) не са
установили подсъдимите Г. или Г. да са оставили биологични следи върху банкоматното устройство. Липсата на подобни следи не следва „a priori“ да е индиция, че никой от тях
не е влизал в съприкосновение с банкомата, защото подобен извод би противоречал
на принципа, че в наказателното производство доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила (чл. 14,
ал.2 НПК).
За несъмнено установени съдът прие и отразените в обвинителния акт
обстоятелства за предложената от подс. Г. към
свидетелите И., В. и С. парична сума от 3000 лв. Преди
анализа на конкретните доказателствени източници за
въпросното събитие, тук също следва да се уточни, че неясно по какви
съображения в обвинението, като адресати на процесното
предложението, са посочени единствено цитираните трима полицаи, при условие, че
към момента, в който Г. е направил тези свои изявления, на мястото са
присъствали общо петима служители на МВР (И., В., С., В. и М.П.). Именно - за
да не излиза извън фактическите предели на обвинението, съдът прие, че следва
да преценява доказаността и съставомерността
на това поведение само в рамките на инкриминираните обстоятелства, които до
приключване на съдебното следствие не бяха изменени по реда на чл. 287, ал.1 НПК.
Длъжностният статус на свидетелите И., В. и С. към 15.01.2015
г., който не се оспорва от страните по делото, може да бъде обоснован не само
чрез непосредствено изслушаните им показания (л. 109-гръб, л.171 и л. 172-гръб
от н.о.х.д.), но и посредством приобщените при условията на чл. 283 НПК писмени
материали - служебни бележки от сектор „Човешки ресурси“ към СДВР/08 РУ (т.І,
л. 38-40 от д.п.), актове за встъпване в длъжност и длъжностни характеристики (т.ІІ,
л. 28-35 и л. 39 от д.п.).
Основните възражения на защитата на подсъдимите касаят доказаността на фактите около предлагането на инкриминираната
парична сума. Съдът обаче, прие за неоснователни изложените в тяхна
подкрепа доводи (за липсата на спомени у свидетелите И., В. и С.; за техните
изцяло „еднотипни“ досъдебни показания, прочетени при условията на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; за противоречивите показания
на св. М. П.; за липсата на възможност Г. да предостави на полицаите подобна
сума, с каквато не е разполагал лично и т.н.), защото евентуалното им споделяне
би довело до избирателен, изолиран и разкъсан анализ на доказателствата в
разрез с правилото, че същите следва да бъдат оценявани в тяхната взаимовръзка, цялост и синхрон, както и в
унисон с правилата на житейската логика.
Основният проблем, който адв. К. констатира, е
че сочените от СГП адресати на предложения подкуп (свидетелите И., В. и С.) не
можаха да си спомнят съществени моменти от въпросното събитие, а припомнянето
на някои от неговите аспекти при тримата бе постигнато чрез прочитане на
досъдебните им показания. Това обаче, не съставлява пречка обстоятелствата
около предложената сума да се приемат за доказани и посредством други
(странични) косвени факти, без да се нарушава забраната по чл. 281, ал.8 НПК. Съдебните
разпити на посочените свидетели са проведени повече от 3 години след
разглеждания случай и възможността лицата да са загубили (в цялост или
частично) спомените си е напълно логична. В същото време, това не е
непреодолима празнота, която да съставлява пречка за цялостно и пълно изясняване
на обстоятелствата. След прочитане на дадените пред разследващия орган
показания на св. В. (т.І, л. 26 и сл. от д.п.), същият не само непосредствено пред съда си спомни точния размер на предложената сума (3000 лв.),
но и уточни, че офертата е била тя бъде поделена измежду всички присъстващи
полицаи (л. 110-гръб от н.о.х.д.), вкл. В.
и П.. Твърдението му, че при неговия досъдебен разпит е ползвал данните от докладната записка по никакъв
начин не дискредитират достоверността на отразените показания, защото всеки
свидетел на общо основание (чл. 122, ал.1 НПК) има право „…да си служи с
бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до
неговите показания…“.
От своя страна, в хода на съдебното следствие полицейските служители И. и
С., въпреки приобщаването на досъдебните ми показания (т.І, л. 25 и л. 27),
поради липса на спомени не можаха да възпроизведат непосредствено конкретни
факти около предлагането на сумата (л.172 и л. 173 от н.о.х.д.) и се придържаха
към казаното от тях пред разследващия орган. На практика, измежду тримата
- единствено св. В. изнесе пред съда
пряко някои детайли в тази насока, а останалата фактология
се съдържа в прочетените по реда на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК техни показания. Не могат обаче, да бъдат споделени възраженията
на адв. К., че пълната идентичност на въпросните
показания (т.І, л. 25-27) ги прави
невалидни и налага изключването им от доказателствения
материал. Щом процесните събития са се развили по
едно и също време и място непосредствено пред очите на тримата свидетели, е
напълно резонно възпроизведените от тях обстоятелства да са сходни, дори в
документалното им отразяване. Фактът, че и В., и И., и С. са положили подписите
си в коментираните досъдебни протоколи (прочетени при условията на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК), прави въпросните доказателствени средства допустими за използване и не
подлага на съмнение тяхната достоверност (за подобна хипотеза в този
смисъл - вж. р. 424/14-ІІІ).
Съдът дължи и уточнението, че показанията на В., И. и С. не са
единствените източници на информация за инкриминирания подкуп и доказването му
може да се обоснове с всички други допустими процесуални средства, без на някои
да се придава предварително определена сила. В НПК няма ограничение, че фактът
на неправомерно предлагане на конкретна парична сума може да се доказва само с
показания на лицата, които са адресати на офертата. Така например, разпитаният
в с.з. на 16.05.2018 г. свидетел М.П. (л.174-175, гръб) разказа в пълнота
непосредствено пред съда за всички обстоятелства около предложения подкуп –
точния размер на сумата от 3000 лв., причината тя да бъде предложена,
присъствалите в момента на предлагането й лица и конкретното съдържание на
офертата. Независимо, че по неясни съображения прокурорът е изключил св. П.
като едно от лицата, спрямо които е било отправено предложението, това не
заличава фактическото му присъствие на местопрестъплението и качеството му
очевидец на инкриминираните факти. Той ги е възприел директно, а чрез последващото им пресъздаване пред съда е внесъл в
наказателното производство и преки доказателства за изследваните обстоятелства.
Пълнотата на неговия разказ дори не наложи допълнително прочитане на досъдебните
му изявления по реда на чл. 281 НПК, а при зададените от съдебния състав
контролни въпроси (напр. как след такъв период от време си спомня подобна конкретика), св. П. даде съвсем логични и правноподобни отговори: „…Много пъти са ми предлагали подкупи
след този случай. Спомням си сумата, защото беше колосална – 3000 лв.,
запомняща се. Обикновено ми предлагат 20 лв. А и беше прецедент за района – скимиращо устройство се хващаше за първи път в 08 РУ…“. В
синхрон с коментираните показания е и разказът на св. Л.П. (л.175, гръб – л.
177 от н.о.х.д.), който (като служител на СДВР/08 РУ) се е присъединил
впоследствие към първоначално установилите се на местопрестъплението полицаи и
е чул от тях информацията, че им е предлаган подкуп. Изнесените от него данни,
макар и да са източник на производни доказателства, са напълно легитимен
способ, чрез които да се провери и потвърди достоверността на останалите
свидетелки показания. Следователно,
независимо от проявения от прокуратурата подход да твърди, че изреченото от подс. Г. предложение за сумата от 3000 лв. е било насочено
единствено към свидетелите И., В. и С. и въпреки невъзможността те да си
спомнят в цялост картината на събитията, няма как да се игнорира изводът, че
фактически адресати на офертата за подкуп са били и още двама свидетели – В. и П.
и че инкриминираните обстоятелства могат да бъдат изяснени включително и с
техните показания.
За неоснователно съдът прие и изтъкнатото от защитата възражение, че няма
как подс. Г.Г. да е
предложил даване на сума, с каквато не е разполагал лично. Като се остави
настрана материалноправния характер на подобна теза
(доколкото същата поставя принципния въпрос необходимо ли е изобщо деецът при
активния подкуп да разполага в себе си с имотната облага, когато извършва
единствено нейното „предлагане“), тя не може да бъде споделена и с оглед конкретиката на разглежданото дело. Иззетите при обиска на подс. Г. парични суми значително са надскачали размера на
предложената, така че Г. през цялото време е бил и във фактическа възможност да
предостави парите при евентуално приемане на офертата, още повече че молбата му
е била не само той, но и подс. Г. да не бъде
задържана и случаят да бъде забравен (в този смисъл – дадените пред СГС
показания от св. В. и св. М. П.).
Без коментар, с оглед конкретно формулирания предмет на доказване, ще
бъдат оставени другите налични по делото експертизи (ФХЕ, на огнестрелно оръжие
и т.н.), защото те касаят обстоятелства, за които СГП е преценила, че не следва
да повдига обвинение пред съда.
Преценявайки о т п р а в н а с т р а н а установените по делото факти, първоинстанционният съд намери, че наказателната
отговорност на подс.
Г.Ц.Г. следва да бъде ангажирана за
извършени в условията на реална съвкупност (чл. 23, ал.1 НК) престъпления по
чл.249, ал.3, вр. чл. 20, ал.2, вр.
ал.1 НК и по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК, а на подс. Н.Г. – само за престъпление по чл. 249, ал.3, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК.
Относно обвинението по чл. 249, ал.3, вр.
чл. 20, ал.2, вр.
ал.1 НК:
От обективна страна, скимиращото устройство,
което е функционирало в процесния банкомат под
съвместен контрол на двамата подсъдими (приложено по делото като в.д.,
запечатано с картон, серия А-182246), отговаря на признака техническо средство,
поради което съставлява годен предмет на престъплението по чл. 249, ал.3 НК.
Макар да не е било фабрично изработено, а резултат от „самоделен труд“, предназначението
на отделните негови сегменти е именно да осъществяват технически операции
(сваляне на информацията от магнитните ленти на евентуално въведените карти,
нейното запаметяване, последващо прехвърляне, презапис и т.н.). Наказателният кодекс не влага различен
смисъл в понятието „техническо средство“ в отделните състави, в които същото е
регламентирано (напр. чл. 170, ал.1, чл. 171, ал.3, чл. 195, ал.1, т.4, чл.
240а, ал.3, т.3, чл. 277а, ал.3 и т.н.), а само уточнява неговата цел и
предназначение при описанието на съответните престъпления. Затова и в
конкретния случай съдът няма основание да се отклонява от наложеното в
практиката принципно разбиране, че такова средство е всяка вещ, устроена да
изпълнява конкретни технически операции.
Като са упражнявали своя непосредствена и обща фактическа власт и контрол
върху инсталираното в процесния банкомат скимиращо устройство, докато същото е било в режим на
работа и като са имали чрез него пряка възможност (след като бъде извадено) да
изтеглят (по установения от експертизите механизъм) записаната междувременно
информация за съдържанието на евентуално въведени банкови карти, подсъдимите Г.Г. и Н.Г. са реализирали неговото използване – изпълнително деяние по чл. 249, ал.3 НК. Както вече беше посочено, съдът няма възможност да се произнесе дали е била
реализирана и другата проявна форма на въпросното
деяние („монтиране“), защото по делото такова обвинение не е било повдигнато. Без
съставомерно значение (с оглед „ползването“) е дали
функциониращото скимиращо устройство е успяло да
„запише“ цялостна или частична информация от въведени банкови карти на граждани
и дали скимираните данни впоследствие са били
неправомерно запаметени и разчетени, защото – както е имал повод да отбележи
ВКС – „… въпросът дали деецът, след като е използвал техническото средство,
разполага с възможност лично да разчете придобитата чрез него информация за
съдържанието на платежен инструмент, е ирелевантен по
отношение на отговорността му по чл. 249, ал.3 от НК…“ (р.139/16-ІІІ). Съставомерността на
деянието не зависи и от обстоятелството, че поради задържането на подсъдимите,
откритите у Г. допълнителни устройства (за изготвяне на видеозапис, който да
заснема въвежданите от ползвателите пин-кодове на съответните карти) не са били
инсталирани в банкомата. Предназначението им е било не да записват данните от
платежните инструменти, а само кодовете за достъп и на практика е било
подчинено на по-далечната (също несъставомерна) цел на
подсъдимите – да се стигне до евентуално успешно теглене на парични средства
без знанието и съгласието на титулярите на сметките.
Деянието на ползването по чл. 249, ал.3 НК е било осъществено съвместно
от двамата подсъдими в съучастие (чл. 20, ал.1 НК) под формата на съизвършителство (чл. 20, ал.2 НК). Всеки един от тях е
участвал в еднаква степен в самото изпълнение на престъплението, поради пряката
си връзка с инкриминираната дейност (общите фактическа власт и непосредствен
контрол върху намиращото се в режим на работа скимиращо
устройство, общата възможност впоследствие да изтеглят евентуално записаните
данни и т.н.).
От субективна страна, Г. и Г.
са проявили не само пряк умисъл (към самото
деяние и към съучастническата си дейност, като са съзнавали общественоопасния
му характер и факта, че го извършват съвместно и координирано; предвиждали са
неговите последици и са искали настъпването им – чл. 11, ал.2 НК), но и регламентираната в чл. 249, ал.3 НК специфична
допълнителна съставомерна цел – да придобият информация за
съдържанието на платежни инструменти,
каквито в житейската практика са банковите (кредитни и дебитни) карти,
съответстващи на легалната дефиниция на чл. 93, т.24 НК и на определението,
дадено в т.30 от допълнителните разпоредби на специалния Закон за платежните
услуги и платежните системи. Самият факт, че в чл. 249, ал.3 НК получаването на
въпросната информация е изведено като цел на дееца (а не като реален престъпен
резултат) потвърждава тезата, че нейното записване и последващо
извличане не е необходим съставомерен елемент. А че
ползваното от двамата подсъдими скимиращо устройство
е било в състояние да разчита и записва банковите данни от магнитните ленти на
картите, да ги запаметява, съхранява и прехвърля на друго устройство, от което
да бъдат разчитани, е извод на приетата по делото техническа експертиза, която
съдът безрезервно кредитира (т.ІV, л. 24-26) по вече изложени съображения.
Отделно от това, самостоятелно и като едноличен извършител, подс. Г. е осъществил и активен подкуп по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал.1 НК.
От обективна страна, като е отправил в присъствието на пристигналите на
местопрестъплението полицейски служители (измежду които СГП е инкриминирала
имената на И.Й.И., Н.З.В. и К.Т.С.) към тях оферта да им предостави сумата от
3000 лв., подс. Г. е реализирал изпълнителното деяние
по чл. 304а НК – предложил е подкуп, а служебният статут на адресатите на процесното предложение - „командир на отделение“ към сектор
„Охранителна полиция“ на СДВР/08 РУ (за И. И.), „стажант“ в група „Охрана на
обществения ред“ към „Охранителна полиция“ на СДВР/08 РУ (за Н. В.) и „младши
полицейски районен инспектор“ в ПУ-Панчарево към СДВР/08 РУ (за К. С.), ги
окачествява с обективния признак, обосноваващ квалифицирания състав по чл. 304а НК - „полицейски орган“, съобразно
дефиницията по чл. 57, ал.1 ЗМВР (като органи на СДВР, ползваща се със статут
на „областна дирекция“ на МВР и във връзка с функциите им да осъществяват
патрулно-постова дейност – чл. 14, ал.2, т.1 ЗМВР (за И. и В.) и териториално
обслужване на населението – чл. 14, ал.2, т.2 ЗМВР (за С.).
Тук съдът намери за необходимо да внесе известни корекции в правната
страна на обвинението, без да предизвиква съществено изменение в неговата
обстоятелствена част или прилагане на по-тежко наказуемо престъпление. В диспозитива на обвинителния акт прокурорът словесно е
формулирал тезата си за предложения дар и целта на предложението, без да посочи
изрично цифровата привръзка с основния състав на подкупа
по чл. 304, ал.1 НК, който всъщност регламентира преследваната от дееца цел.
Констатираният пропуск не съставлява процесуално нарушение, ограничаващо
защитата на подсъдимите, защото при фактическото описание на деянието са били
отразени всички съставомерни признаци – както основните
по член 304, ал.1 НК (макар и неспоменат цифрово), така и квалифициращото
обстоятелство по чл. 304а НК. Това мотивира съда с присъдата да внесе
въпросното допълнително уточнение, за да изпълни докрай задълженията си по чл.
301, ал.1, т.2 НПК.
Реализирана е и субективната страна на подкупа – проявеният от Г. пряк
умисъл към деянието (съзнавайки общественоопасния
характер на предложението си до тримата полицаи; предвиждайки неговите общественоопасни последици и искайки тяхното настъпване –
чл.11, ал.2 НК) и преследваната специфична съставомерна
цел – да мотивира полицейските органи да не извършват допустимо от тях в
случая действие по служба (чл.304, ал.1 НК) спрямо него и
съучастничката му Н. Г., с предбрачна фамилия – „М.“
(да не задържат двамата на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР: „Полицейските органи могат да задържат лице:
1. за което има данни, че е извършило престъпление…“). Цитираното служебно
правомощие е една от множеството компетентности в кръга на службата на
полицейските органи и желанието на Г. при създалата се ситуация то да не бъде
упражнено се намира в пряка връзка с
отправеното парично предложение. Вярно е, че подсъдимият не е формулирал с
такава юридическа прецизност и изказ целта на своята оферта, а (според показанията
на разпитаните полицаи) си е служил с типичната при подобни хипотези жаргонна
лексика – да си поделят предложените пари, за да „забравят за случая“ и да
„пуснат“ него и приятелката му да си отидат. Но пренесен на плоскостта на
правната страна на делото, така цитираният изказ всъщност е означавал именно
това – полицейските органи да не извършат действия по служба, каквото е
съставлявало предприетото впоследствие задържане на Г. и Г..
Съдът индивидуализира н а к а з а н и я т а на двамата
подсъдими съобразно общите правила на чл. 54 НК.
За първото престъпление (чл. 249, ал.3, вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК), отчитайки регламентирания
вид и размер на санкцията (от 1 до 8
години „лишаване от свобода“ и глоба до двойния размер на получената сума), съдът
прие, че и за Г., и за Г. са налице редица сходни смекчаващи обстоятелства,
което не налага отделното им проследяване по отношение на всеки един от тях - и
двамата са били с чисто съдебно минало към момента на деянието; проявили са
еднакво добросъвестно процесуално поведение при разглеждане на наказателното
дело, без да възпрепятстват правилното изясняване на фактите; конкретната им
дейност не е довела до неправомерно теглене на парични суми (поради което не
следва да бъде прилагана и кумулативно предвидената глоба, която законът
обвързва пряко с факта на „получаване“ на такива суми), с което да са причинени
имотни вреди; трудово ангажирани са (Г. – като доставчик на авточасти, а Г. – с
авторитетна за обществото ни професия на учител). По отношение на Г.
самостоятелно следва да бъде отчетен и фактът, че същата има нетипични за
младата си възраст здравословни проблеми (л.140-142 от н.о.х.д.) и че се намира
в процедура по асистирана
репродукция (л.139 от н.о.х.д.). Спрямо
тези констатации, като отегчаващи
отговорността обстоятелства (също еднакво относими и
към двамата съпроцесници) могат да бъдат отчетени:
реализиране на изпълнителното деяние на престъплението в условията на съучастие
(проява, която по дефиниция завишава обществената укоримост
на поведението); широката разпространеност на престъпленията по чл. 249, ал.3 НК и тяхната трудна разкриваемост, обуславащи необходимост от по-висока степен на респект за
постигане на целите на генералната превенция (в този смисъл: р.455/09-ІІ).
Съобразявайки съотношението на споменатите дотук факти и вземайки предвид
почти еднаквата им относимост към личностите и на
двамата подсъдими, съдът намери, че следва индивидуализира в еднакъв предел размера на
наказанията лишаване от свобода. В тази
насока беше преценена и еднаквата степен на тяхната съпричастност към деянието,
за която следва да се държи сметка (чл. 21, ал.1 НК). На подс.
Г.Г. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години – размер, който е под средния по чл. 249, ал.3 НК. Аналогично
следва да е по вид и размер и наказанието, определено за другия съучастник – подс. Н.Г. (две години
лишаване от свобода), доколкото фактическите предпоставки за неговата
индивидуализация са почти сходни с тези на подс. Г..
Самостоятелно извършеният от подс. Г.Г. квалифициран подкуп по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК следва да бъде санкциониран с
„лишаване от свобода“ за срок от три
години и кумулативна глоба в размер на 5000 лв., което наказание
(съобразено с регламентираните предели – до 10 години ЛС и глоба до 15 000
лв.) се явява индивидуализирано също под средния размер. Тук, извън вече
споменатите до момента основания за смекчаване на отговорността (съдебно
минало, процесуално поведение, трудова заетост), може да се прибави и
констатацията, че е била проявена (условно казано) най-леката откъм степен на
обществена опасност изпълнителна форма на деянието – предлагане на дар (вместо
по-тежко укоримите алтернативи „обещаване“, „даване“,
или опит за даване). Именно във връзка с това престъпление, самостоятелни
отегчаващи факти за Г. са сравнително високият размер на предложената сума
(което впрочем е направило и скандално впечатление на св. М. П.) и безскрупулното му поведение (отправяне на
офертата на публично място, в присъствие на множество полицейски служители).
Размерът на наложената глоба (5000 лв.) е съобразен с обстоятелството, че
подсъдимият работи и има доходи от дейността си, а евентуалното му завишаване
би довело до неоснователна репресия в момент, в който неговото семейство се
нуждае от финансови средства поради немаловажни здравословни проблеми.
Наличието на две престъпления (по чл. 249, ал.3, вр.
чл. 20, ал.2, вр. ал.1 и по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК), осъществени от подс.
Г. в условията на реална съвкупност (чл. 23, ал.1 НК), налага спрямо него да бъде
наложено най-тежкото измежду отделно определените наказания – лишаване от
свобода за срок от три години (за деянието по чл. 304а НК), към което – на
основание чл. 23, ал.3 НК – съдът прецени, че следва да присъедини (независимо
от правото му на преценка) и глобата в
размер на 5000 лв. за престъплението чл. 304а НК.
Отделно от това, изпълненията на наложените на двамата подсъдими
наказания (за Г. – 2 години ЛС; за Г. – общо най-тежко в размер на 3 години ЛС)
следва да бъдат отложени по чл. 66, ал.1 НК. Доводи за това съдът откри както в
част от наличните по делото смекчаващи обстоятелства (чистото съдебно минало и трудовата им
ангажираност, здравословните проблеми на Г. и подлагането й на продължителни и
специфични медицински процедури за зачеване), така и в принципното си виждане,
че в конкретния случай за поправянето на двамата подсъдими не е задължително те
да изтърпяват ефективно наложените им санкции. Евентуалното пребиваване на Г. в
местата за лишаване от свобода с нищо не би допринесло за личностната й
корекция, а по-скоро би имало негативен ефект върху нейното здраве,
професионално и семейно развитие. Подобен подход при подс.
Г. също не бил допринесъл за постигане на визираните в чл. 36 НК цели, защото
би прекъснал неговите трудови и семейни ангажименти в момент, в който съпругата
му се нуждае от житейска подкрепа. И най-вече, самият факт на воденото повече
от 3 години срещу двамата наказателно производство е оказал достатъчно
поправително-превъзпитателно въздействие, от което те да си вземат поука.
Що се отнася до дължимия в случаите на чл. 66, ал.1 НК изпитателен
срок, съдът прецени, че продължителността му трябва да е различна при двамата
подсъдими – максималната (5 години, считано от влизане на присъдата в сила) за Г.,
поради факта, че признаването му за виновен е за две последователни
престъпления, макар и за тях да е наложено общо най-тежко наказание, и
по-кратка (4 години) за подс. Г., доколкото нейната
наказателна отговорност е сведена само до едно от престъпленията (чл. 249, ал.3 НК). Така индивидуализираната продължителност на двата изпитателни срока също
би допринесла за постигане на целите по
чл. 36 НК, защото в нейните рамки лицата следва стриктно да съобразяват
поведението си и да се въздържат от друга престъпна дейност, която би довела до
приложение на чл. 68 НК.
Закономерна последица от признаването на подсъдимите Г. и Г. за виновни е
осъждането им да заплатят направените по делото
р а з н о с к и – чл.
189, ал.3 НПК. Общият им размер до този момент на наказателното производство е
1670, 38 лв., от които 1038, 38 лв. за
експертизи в досъдебната фаза на процеса (което налага заплащането им по сметка
на МВР) и 632 лв. за възнаграждения на
вещи лица и разходи за свидетели в съдебното производство (обуславящо
заплащането им по сметка на ВСС). Воден от задължението си по чл. 189, ал.3,
изр. второ НПК, съдът прецени, че следва да раздели поравно в тежест на двамата
подсъдими дължимите от тях разноски. Така, подс. Г.
следва да заплати сумата от 835, 19 лв. (от които – 519, 19 лв. по сметка на МВР и 316 лв. – по сметка на ВСС),
а подс. Г. -
сумата от 835, 19 лв. (от които – 519, 19 лв. по сметка на МВР и 316 лв. - по
сметка на ВСС).
Двамата следва да бъдат осъдени да заплатят и по 5 лв. за издаването на
всеки отделен изпълнителен лист.
По тези съображения, СГС/НО, 30-ти състав, постанови присъдата си, а
дължимото по силата на чл. 301, ал.1, т.11 НПК произнасяне по веществените
доказателства ще извърши с отделно определение по чл. 306, ал.1, т.4 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: