№ 611
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20211100108379 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от Д. АЛ. Д. искова молба
срещу ИЛ. ДР. В. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 52 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на честта, достойнството и доброто му име, чрез публикации с
клеветническо и обидно съдържание в социалните мрежи на 07.05.2021 г. и на
12.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното изплащане.
На 07.05.2021 г. във фейсбук страницата си И.В. написал по адрес на
Д.Д., че той е в основата интерконекторът да бъде спрян, като тези „подривни
действия“ били известни и съгласувани с Б., Ц. и П.. С цената на корупция Г.
дали приоритет на Турски поток. Д. направил опит да уволни изпълнителния
директор от българска страна, за да постави свое протеже. 1 млн евро на
километър било корупция.
Тези твърдения представлявали клевета, тъй като съдържали неверни и
унизителни факти, чрез които В. приписвал на ищеца извършване на
престъпление – умишлено възпрепятстване на проект с национално значение
и приоритизиране на друг такъв с цел „далавера“ и „корупция“. Ответникът
директно го обвинил в оказване на натиск и влияние върху висш чиновник, за
да се уволни конкретно лице и на негово място да бъде назначено друго,
„протеже“ на Д.. В публикацията се съдържали внушения, че това не се
случва за първи път, а че е характерно за поведението на ищеца и че това
представлява „търговия с влияние“.
На Д. бил изграден образ на човек, който е в основата на злоупотреба с
1
публични средства по повод изграждане на проект „Турски поток“.
Приписвали му се „подривни“ действия против държавния интерес и с цел
лично облагодетелстване.
На 12.05.2021 г. ответникът отново публикувал във фейсбук страницата
си клеветнически твърдения за ищеца, че е потънал в непрозрачност и сделки,
че проектът бил мъртъв до 2015 г. и отговорност за това носел Д.; че се
стреми да скрие своите сделки и че пази монопола на „Газпром“. Съдържали
се внушения, че „Булгаргаз“ ще се окаже с 3 млрд лева дълг, тъй като по
времето на Д. и Б. едни хора взели руски пари и трябвало да ги връщат.
ДАНС не разследвала схемите и престъпленията, а забранила на
ръководството на „ЕА.Д.Б.“ да разследва кой му пречи. Проектът за
интерконектора бил единственият, в който нямало корупция.
Цялата публикация съдържала внушение, че Д.Д. е потънал в
непрозрачност, схеми и сделки и че извършва безстопанственост и кражби по
повод изграждане на проекта „Балкански поток“. Престъпленията и участието
в корупция ДАНС не разследвала и това допълнително потвърждавало
внушенията, че се дължи наказателно преследване на ищеца.
В резултат на двете публикации Д. претърпял вреди, изразяващи се в
накърняване на честта и доброто му име и дискредитирането му в
обществото.
Изложеното на 07.05.2021 г. и на 12.05.2021 г. И.В. преповторил и в
личния си блог на 22.06.2021 г. С това ответникът нарушил чл. 32, чл. 39, ал.
2 и чл. 57, ал. 2 от КРБ. Твърденията били неверни, а направените коментари
и внушения – оскърбителни. Това причинило на Д. и загуба на концентрация.
Ежедневно бил подложен на въпроси във връзка с публикуваното и се
налагало да дава обяснения, а това го отклонявало от изпълнението на
преките му задължения. Затворил се в себе си и нямал желание да се среща с
приятели и познати, защото се чувствал омерзен и потиснат.
Част от колегите му в Г. се отдръпнали от него и се усетила промяна в
тяхното отношение, а с това и колективната им работа се затруднила. Станал
нервен и раздразнителен. Притеснявал се от следващи публикации с подобно
съдържание. Изпаднал в депресивно състояние поради силните негативни
преживявания.
Неимуществените вреди оценява на сумата от 52 000 лева и моли
ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума, ведно със законните
лихви от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИЛ. ДР. В. е подал отговор, в
който оспорва исковете по основание и размер. Излага, че Д.Д. е публична
личност, който от 2009 г. заемал последователно постовете депутат в 41-во
НС, заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма, министър
на икономиката, енергетиката и туризма и отново депутат в 42-ро и 43-то НС.
2
В обявения на 20.04.2021 г. проект на кабинет на Г. отново бил посочен като
кандидат за министър на енергетиката.
И.В. бил анализатор, блогър, основател на фондация „Алтернативи и
анализи“ и гост-водещ в предаването „Алтернативата“. Процесните
публикации били посветени на интерконектора „К.-Стара Загора“. В това свое
качество той упражнил правото си свобода на изразяване. След като Д. бил
известен политик, той трябвало да проявява повече толерантност при
отправени критики и коментари по негов адрес, но не в лично качество, а като
държавен служител.
Разглежданият в публикациите въпрос имал обществено значение. В
изграждането на интерконентора с Гърция се вложили стотици милиони лева
и въпреки това за 12 години той не бил готов. Д. като висш държавен
служител носел отговорност за реализиране на този проект.
Действия на самия ищец били широко обсъждани в медиите далеч
преди публикациите от ответника през 2021 г. – през 2017 г. и през 2019 г. във
връзка с подадени от Д. оставки поради разразили се скандали.
Първата от публикациите следвала непосредствено заседание на 45-то
НС, в което Д. коментирал изграждането на интерконектора. Изказването му
било предмет и на статия във в-к „Капитал“ от 07.05.2021 г.
Изложеното от В. представлявало оценка, неподлежаща на доказване,
както и обективни факти, част от които не се отнасяли до Д..
Освен неоснователност на исковете поради липса на противоправно
поведение, ответникът възразява и за прекомерност на претендираното
обезщетение и липса на причинна връзка между описаните в исковата молба
действия на ищеца и нарушаването на правата на ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от
непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД - действие или бездействие на лице, съставляващо
противоправно поведение и причинна връзка между деянието и настъпилите
в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
3
Не се спори по делото, че на 07.05.2021 г. във фейсбук страницата си
ИЛ. ДР. В. е написал, че по времето, когато Д.Д. е бил министър и до 2015 г.
не е бил изграден интерконекторът „К. – Стара Загора“. Според В. Д. не е
направил нужното, за да противодейства на опитите на нефтен олигарх да
блокира процедурите чрез жалби. Излага, че ДАНС са се намесили, за да
установят кой стои зад блокирането на интерконектора. Д.Д. направил опит,
не за първи път, да смени изпълнителния директор на „ЕА.Д.Б.“ от българска
страна, за да поставят „тяхно протеже“. Според В. 1 млн евро на километър е
корупцията.
Безспорно и че пет дни по-късно, на 12.05.2021 г., отново в профила си
в социалната мрежа фейсбук, И.В. е продължил да коментира забавянето за
изграждане на интерконектора „К. – Стара Загора“. По повод на Д. В. е
повторил твърдението си за опитите му да сменят изпълнителния директор на
„А.С.Д.Б.“ АД.
Свободата на словото е конституционно гарантирано право (чл. 39, ал. 1
от КРБ), но тя не е безгранична и следва да бъде в рамките на ограниченията,
поставени от КРБ: не може да се използва за накърняване на правата и
доброто име на другиго (чл. 39, ал. 2 от КРБ) или да бъде насочена срещу тези
неимуществени блага (чл. 41, ал. 1 от КРБ).
Свободите за изразяване и отстояване на мнения, за получаване и за
разпространяване на информация и идеи без намесата на държавните власти е
регламентирана и в чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС. Според чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС
упражняването на свободите може да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в
едно демократично общество за защитата здравето и морала, на репутацията
или правата на другите“.
На първо място, публикациите са направени в страница в социална
мрежа от притежателя на профила. Съдържанието на страницата се определя
от този, който я е създал, и негово право е да създава и контролира
съдържанието й. Право на всяко лице е да изказва мнение, предположение,
оценка, да излага факти, за които е узнало и които смята за достатъчно важни,
за да сподели с последователите си.
Клеветническите твърдения, каквито ищецът твърди, че ответникът е
изразил по негов адрес в процесните две публикации, представляват
4
разгласяване на твърдения, че едно лице е извършило престъпление или на
неверни факти, увреждащи доброто име на това лице.
Публикацията от 07.05.2021 г., преценена в цялост съгласно пълното й
съдържание в извадката от страницата на И.В. във фейсбук, представлява
реакция на проведеното на 07.05.2021 г. заседание на 45-тото НС, в което
И.И., председател на Комисията по енергийно и водно регулиране е оценил
като недопустимо забавяне на интерконектора „К. – Стара Загора“. В отговор
Д. е заявил, че според него проблемът е в мениджмънта на компанията. В тази
насока следва да се отбележи, че „компанията“ е „А.С.Д.Б.“ АД и акционер в
нея „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Едноличен собственик на капитала
на „БЕХ“ ЕАД е българската държава, чрез министъра на енергетиката.
Действителният собственик, участващ пряко или косвено в „А.С.Д.Б.“ АД е
Република България чрез министъра на енергетиката. Тези безспорни факти
неизменно насочват вниманието към министъра на енергетиката във връзка с
проблемите по изграждането на интерконектора. „Подривните действия“, за
които В. говори в публикацията си в социалната мрежа, касаят поведението
на нефтен олигарх, който с жалби блокирал процедурите. Тук следва да се
отбележи, че публикацията не представлява литературен текст, а изложение,
което съдържа преимуществено оценъчни съждения. Естествено е
министърът на енергетиката да познава всички факти по развитието на
проекта за изграждане на интерконектора, включително причините, довели до
забавяне за реализирането на връзката „К. – Стара Загора“, включително
проблемите с управлението на холдинга. Изявлението на В., че Д. е в основата
на забавянето, е логичен извод от заеманото от ищеца в настоящото
производство служебно положение на депутат, заместник министър и
министър на енергетиката от 2009 г. и до момента.
В следващата част В. коментира политическа партия „Г.“ и приносът й
в икономическата неефективност за ускоряване на друг проект за газопровод.
Поименно споменаване на Д. липсва.
По-нататък И.В. твърди, че Д. за пореден път е направил опит да
назначава приближените си, в случая – като уволни изпълнителния директор
от българска страна, за да постави свое протеже. В тази част ответникът
реферира към предходни, добили широка популярност и обществен отзвук,
прояви на Д. по повод опити да постави свои приближени на отговорни
5
държавни постове. Сами по себе си действията на Д., насочени към
освобождаване на представителя от българска страна в „А.С.Д.Б.“ АД, не са
противоправни и в този смисъл изявлението на В. не може да бъде
квалифицирано като клеветническо по отношение на това действие на Д.. Те
са логично следствие от установените проблеми в дейността на холдинга.
Логично е и да бъде назначено лице с нужни знания и опит. Думата
„протеже“ е синоним на „фаворит“ и „избраник“. Съдържанието на този
епитет няма обиден характер, а в контекста, в който е употребена, насочва
към избор на доверен на Д. човек. Това обаче не е обидно, тъй като именно
министърът на енергетиката отговаря за реализирането на проекта по
изграждане на интерконектора „К. – Стара Загора“.
В публикацията обвинението в корупция не е насочено към Д., а
авторът И.В. е обърнал внимание на разликата в цената за 1 км за
изграждането на „Турски поток“ и на интерконектора.
Клеветнически твърдения липсват и в публикацията от 12.05.2021 г.
Потънал в непрозрачност и сделки не е Д., а представителят на „Булгаргаз“.
Авторът отново е повторил, че като министър на енергетиката Д. носи
отговорност за липса на действия по реализиране на проекта „ЕА.Д.Б.“. Това
представлява лично мнение на В., правото на което не може да му бъде
отречено. По своето съдържание то представлява извод, основан на обективни
факти за правомощията на министъра на енергетиката, които не са неверни,
съобразно гореизложеното.
Обвинението, че „искат да скрият своите сделки“ не е насочено към
конкретно лице и липсва дори контекстуална препратка към Д.Д.. Следват
лични интерпретации на автора за причините, довели до забавянето, като е
допуснато и това да е породено от действия на Д., заедно с други лица.
Нито едно от фактическите твърдения, изнесени от В., не може да се
квалифицира като пряко или косвено обвинение в престъпление.
Интерпретацията, която Д. е направил на изявленията от 07.05.2021 г. и от
12.05.2021 г., е плод на негово субективно възприятие и на явно повишена
чувствителност по темата за интерконектора „К. – Стара Загора“.
В частта, в която В. е дал свои оценки за управлението и действията на
Д., публикациите представляват коментар на факти и следователно този вид
съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност. На преценка подлежи
6
само верността на изнесените факти, а отговорността на ответника може да
бъде ангажирана, ако те са неверни и засягат неблагоприятно адресата.
Освен че с публикациите В. не е осъществил състава на генералния
деликт, формата и начинът, по който ответникът е изказал личното си мнение,
изключва прилагане на завишените критерии към един журналистически
материал, предназначен да информира обществеността или професионално да
анализира обществено значими теми. Част от изложението се основава на
информация именно от журналистически статии и от дадени от самия ищец
интервюта.
Допълнително, положението на Д.Д. на публична личност налага по-
висок праг на търпимост към критични изказвания по отношение на негови
действия и бездействия.
Субективните възприятия на ищеца са ирелевантни в хипотеза, при
която самото съдържание на публикацията не съдържа твърдените в случая
клеветнически твърдения, основани на неверни факти.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че от събраните по
делото гласни доказателства не се установи, че именно „частното“ мнение на
В. в личната му страница в социална мрежа е причинило на Д. описаните в
исковата молба вреди. Показанията на свидетеля Станков съдът не кредитира,
тъй като те не се отнасят до публикацията от 07.05.2021 г. Всеки от
свидетелите разказва за личността на Д. по впечатления от работата си с него,
но нито Станков, нито Иванов са в близки отношения с Д., за да установят
характера на конкретните вреди за ищеца и причинната им връзка именно с
процесните две изявления.
По тези съображения претенцията на Д.Д. за обезщетяване на вреди от
процесните изявления следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът.
От списъка на разноските не се дължат 15 лева държавна такса, тъй като
разходът е направен за произнасяне по частна жалба, която е оставена без
уважение. Представителят на ищеца е възразил за заплащането на
адвокатското възнаграждение от 2 700 лева. Съгласно т. 1 на ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
7
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая на л. 57 от делото
се намира договор за правна защита и съдействие от 25.07.2021 г., според
който И.В. е заплатил в брой на адв. С. Р. сумата от 2 700 лева адвокатско
възнаграждение. Следователно, в тази част договорът има характер на
разписка, доказваща реално заплащане на сумата от 2 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. АЛ. Д., ЕГН ********** срещу ИЛ. ДР.
В., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 52 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, дискредитиране пред
общество и публично злепоставяне от публикации в личната страницата на
ответника в социална мрежа „фейсбук“ на 07.05.2021 г. и на 12.05.2021 г., в
които се съдържали неверни твърдения и приписване на престъпления.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ЗЗД, Д. АЛ. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Хасково, бул. **** да заплати на ИЛ. ДР. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. **** сумата от 2 700 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8