№ 93
гр. Стара Загора, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225501000018 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Обжалвано е Решение №510 от 19.11.2021г., постановено по гр. д.
№1620/2021г. по описа на PC - Стара Загора, Гражданска колегия, X състав, с
което се осъжда „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр***, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. да заплати на ИЛ. З.
ИЛ., от гр.*****, ЕГН **********, сумата от 20000 лв (двадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от ПТП,
настъпило на 11.06.2016г. при което е причинена смъртта И.Г.Е. - дядо на
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1600,00лв. (хиляда и
шестстотин лева) представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „ЗАД ***“ АД, оспорва така постановеното решение, с
което искът срещу него е уважен изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати противоречие с материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и
противоречие с константната съдебна практика, за в жалбата се излагат
1
подробни съображения. С жалбата се иска да се отмени изцяло
първоинстанционното решение и да се отхвърли изцяло предявения иск.
Евентуално, ако съдът счете искът за доказан по основание, а
първоинстанционното решение за частично правилно, се иска да се намали
размерът на присъденото на ищеца обезщетение от 20000 лв поради
прекомерност на същия, както и с оглед значителния принос на загиналия за
настъпване на вредоносните последици от ПТП.
В жалбата се поддържа, че искът е неоснователен поради недоказване по
категоричен начин, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди — болки и страдания, от загубата на дядо си в
процесното ПТП, също недоказване наличието на особено близка и трайна
житейска връзка помежду им, както и на преживяването на изключителни
болки и страдания от ищеца след смъртта на дядо му, които ищецът още не
може да преодолее. Твърди се, че между загиналия и неговия внук са
съществували нормални взаимоотношения между дядо и внуче.
Възразява се, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта на
заведените, във връзка с процесното ПТП и смъртта на И.Е., множество дела
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от другите по-близки
роднини на загиналия - от неговите деца, съпруга и другите му внуци или
поне факта, че има и други роднини, които също имат право на обезщетение,
което също според жалбоподателя следва да се преценява като относим
критерий към размера на присъденото обезщетение.
Възразява се също, че не са преценени като обуславящи размера на
обезщетението критерии като минималната работна заплата за страната към
датата на ПТП, както и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП - фактът,
че е И.Е. е управлявал процесното МПС „О.“ с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост.
Поддържа се, че търсеният размер на обезвредата не е съобразен и с
обективните икономически критерии като обществено-икономическите
условия на живот в страната към датата на ПТП, стандарта на живот и доходи
в конкретното населено място, където живее ищецът. Счита, че е ноторно
известно, че в различните градове в страната, стандартът на живот и доходите
на лицата са различни, като намира, че претендираният размер не отчита и
собствените стандарти на живот и доход, с който е отглеждан ищецът.
2
Поддържа, че обезщетението за неимуществени вреди не може да служи като
средство за доходи и неоснователно обогатяване, определя се по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а се запълва с конкретно
съдържание и винаги държи сметка за собственото на претендиращия
усещане за справедливост.
Възразява се, че присъденият размер на обезщетение от PC Стара Загора
надвишава значително и законоустановения лимит на отговорност за по-
далечния кръг роднини, въведен от законодателя до размер на 5 000 лв,
регламентиран в параграф 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в
сила от 07.12.2018 г. Посочва, че съгласно цитираната разпоредба, до
влизането в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 от КЗ, сред които несъмнено попада и ищеца, се определя в размер до 5
000 лв.
Възразява се, че присъденият размер на обезщетение се явява
прекомерен, тъй като не е съобразен както с реално понесените от ищеца
болки и страдания в резултат на причинената смърт на дядо му от процесното
ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите му обезщетение, така и с приноса на загиналия за настъпване на
вредоносните последици от процесното ПТП. Възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.Е., изразяващо се в
нарушение на изискванията на Закона за движение по пътищата, ответникът
бил релевирал своевременно в отговора на исковата молба (стр. 2 т. 1. пр. 2).
Същевременно, по делото се доказало категорично, че управлението на
процесното МПС „О.“ с превишена скорост от страна на И.Г.Е. се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за него тежки травматични
увреждания при процесното ПТП, довели до смъртта му. Установеното
нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на И.Г.Е.,
изразяващо се в управлението на автомобила с превишена скорост, било
съществено и първоинстанционният съд необосновано неглижирал това
нарушение, не определяйки процент на съпричиняване. Счита се, че
определеното от съда като справедливо обезщетение следва да бъде намалено
значително (с поне 50%) заради наличието на принос от страна на загиналия в
изложения по-горе аспект.
3
В законния срок, от ответника ИЛ. З. ИЛ. е подаден отговор на жалбата,
с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което се
излагат подробни съображения по направените със същата възражения, като
се иска от въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Старозагорския окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията в страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл.269 ГПК, по
останалите въпроси, касаещи правилността му, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
По делото е предявен иск с правна квалификация по чл.226, ал.1
КЗ(отм.), вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение от 20000 лв за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на И.Г.Е., ЕГН:**********, б.ж. на гр.Стара Загора, явяващ се дядо
на ищеца, който починал на 11.06.2016г. в резултат на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на същата дата ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 11.06.2016г., до окончателното им изплащане.
В тази връзка, по делото не е спорно, а се установява от доказателствата
по делото, че на 11.06.2016г., около 14:40 часа, на път II-57, км. *+**, В
землището на **, на надлеза над АМ „Тракия“, до с. ***, при управление на
МПС - л.а. „***“, с per. № ***, водачът И.Б., с ЕГН:********** причинила по
непредпазливост смъртта на И.Г.Е., ЕГН:**********, б.ж. на гр.Стара Загора
– дядо на ищеца ИЛ. З. ИЛ..
По делото няма спор, а и се установява от доказателствата, че по
отношение на виновния водач е постановена Присъда №13 от 09.04.2019г., с
която подсъдимата И.Б. за виновна в това, че на 11.06.2016г., на път И-57, на
моста над АМ „Тракия“, км. *+**, В землището на с. ***, общ. ***, при
управление на МПС - л.а. „***“, с per. № ***, нарушила правилата за
движение, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - на пътно
платно с двупосочно движение, когато платното за движение имало две пътни
4
ленти, като водач на пътно превозно средство нарушила въведената забрана
да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, като по непредпазливост причинила смъртта
на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, както
следва: причинила смъртта на И.Г.Е., роден на 17.02.1955г. и на И.
Господинов И., роден на 09.11.2008г., и причинила многостепенна средна
телесна повреда на Асен Чавдаров Тодоров, роден на 27.08.1987г., изразяваща
се в черепномозъчна травма и в гръдна травма, всяка от които осъществявала
медикобиологичния квалифициращ признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на снагата,
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник, и причинила
многостепенна средна телесна повреда на Господин И. Господинов, роден на
27.08.1977г., изразяваща се в трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник и трайно затруднение на движенията на левия долен крайник,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.З, б. „б“, вр. ал.1, б. „б“ и б.
„в“, вр. чл.342, ал.1, предл.З от НК и чл.58а, ал.1 от НК и я осъдили на
„лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Постановената присъда не била обжалвана и влязла в сила на 24.04.2019г.
Следователно, на основание чл.300 ГПК, настоящият съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието на подсъдимата И.Б., е обвързан от
влязлата в сила присъда относно установените със същата факти на
настъпване на ПТП като дата, място, участници и механизъм, настъпили
смърт и телесни увреждания на пострадали лица, в това число и дядото на
ищеца, както и виновността на подсъдимата за същите.
По делото няма спор, а и се установява от доказателствата че към датата
на ПТП, за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач И.Б., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„ЗАД ***“ АД по застрахователна полица № BG/ЗО/115002122673, валидна
от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно § 22 от ДР на Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.), „За застрахователните договори,
5
сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго
след влизането в сила на този кодекс.“ По делото няма спор относно факта на
сключването на застрахователна полица № BG/ЗО/115002122673, на
17.08.2015г., относно периода й на валидност, вкл. действието й към датата на
ПТП, както и че със същата е застрахована гражданската отговорност на
водача на л.а. „***“, с per. № *** И.Б.. Следователно, приложими в
конкретния спор се явяват нормите на част четвърта - „Застрахователен
договор“, от отменения Кодекс за застраховането, в това число, както общата
част (гл.18), така и гл.19 „Имуществено застраховане“ и гл.20 „Застраховане
на гражданска отговорност“.
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.), „Увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.“ По делото няма спор, а и се установява от представените
доказателства, че ищецът е внук на И.Г.Е., с ЕГН:**********, както и че
последният е починал на 11.06.2020г. при ПТП, причинено виновно от водача
на л.а. „***“, с per. № *** И.Б..
С оглед повдигнатите във въззивната жалба възражения, следва да се
даде отговор първо на въпроса легитимиран ли е ищецът да претендира и
респ. да получи обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на дядо
му.
Доколкото ищецът е внук на починалия И.Г.Е., той попада в т.нар в
теорията и съдебната практика „широк кръг“ роднини, които са извън
посочените с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния
съд най-близки роднини, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт на пострадалия (неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители), отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала, без да
е бил сключен брак).
С решение по т.1 на Тълкувателно решение 1/2016 от 21 юни 2018 год
на ВКС, ОСНГТК се прие, че: „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
6
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.“ С решението по т.2 се обявява за
изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния
съд, с което е извършено последващо стеснително тълкуване на
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
Следователно, ищецът има право да претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му, ако е
създал трайна и дълбока, особено близка емоционална връзка с починалия си
дядо и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В мотивите си по т.1 на тълкувателното решение, ВКС разяснява, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Според ВКС, „Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
7
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
С оглед гореизложеното, необходимо е в настоящия случай да се
направи конкретна преценка дали от събраните по делото доказателства се
установява осъществяването на визираните в тълкувателното решение
предпоставки, обуславящи възникване на правото на ищеца, явяващ внук на
починалия, да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта му. Т.е. дали се установява, че между ищеца и дядо му е била
създадена постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките, вкл. дали са били налице конкретни житейски обстоятелства, с
оглед на които между ищеца и дядо му е привързаността е станала толкова
силна, че смъртта му е причинила на ищеца морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Във връзка с отношенията между ищеца и дядо му, както и относно
начинът, по който се е отразила смъртта на последния на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства. Във въззивната жалба не се съдържат
възражения относно фактите, изнесени от свидетелите, а относно правилната
интерпретация на същите в смисъл, че от тях не се установява ищецът да е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди от загубата на
дядо си, че между загиналия и неговия внук са съществували нормални
взаимоотношения между дядо и внуче и не е била създадена особено близка и
трайна житейска връзка помежду им.
Ето защо, въззивният съд не следва да преразглежда установената на
база свидетелските показания фактология относно отношенията между ищеца
и дядо му и отражението на смъртта на последния върху внука му, а да
прецени дали въз основа на същата може да се направи извод за
съществуването на твърдяната от ищеца особена близка връзка с дядо му, с
оглед на която при конкретните житейски обстоятелства, смъртта му е
причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
8
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, както и
дали ищецът е претърпял описаните в ИМ неимуществени вреди.
Като свидетели, пред първата инстанция са разпитани бабата и майката
на ищеца. Според показанията на св. М.П.Е. - баба на ищеца, съпруга на
загиналия при катастрофата И.Г.Е., ищецът е възприемал дядо си като свой
баща, тъй като майката му се разделила с баща му още докато била бременна,
поради което ищецът не познавал баща си. Ищецът и майка му живяли в едно
домакинство със свидетелката и съпруга й, който се грижел за внука си като
като за свой син, водил го и го вземал от училище, присъствал на родителски
срещи, давал му пари, помагал му с житейски съвети. Когато И. Илиев
започнал да учи в гимназия, майка му заминала да работи в Г. и той останал
изцяло на грижите на дядо си и баба си. Дядото му е имал голямо желание да
го види завършил висше образование. Ищецът бил студент, когато се е
случило ПТП, като заради загубата на дядо си, изпитвал сериозни
затруднения да продължи да учи и да си взема изпитите. Въпреки че в крайна
сметка успял да завърши унивеститета, много трудно преживял смъртта на
дядо си, дори още не можел да я преживее. Дълго време страдал от безсъние и
безпокойство, дори получил някакви неврологични оплаквания, заради които
се налагало да посещава лекари- специалисти. Пиел валериан, за да може да
спи.
Според показанията на майката на ищеца З.А.Е., дядото И.Е. му бил
като баща, тъй като, още докато била бременна, свидетелката се разделила с
биологичния баща на сина си, в резлутаат на което, от раждането си ищецът
бил отглеждан в домакинството на баба си и дядо си. Той не познавал баща
си, като дядо му поел отговорността и ролята на баща живота му.
Свидетелката живеела с тях, докато ищецът завършил седми клас, след което
отишла да работи в Г., като синът й останал изцяло на грижите на баба си и
дядо си. Посочва, че синът й и дядо му имали много силна връзка. Дядо му
имал мечта, внукът му да завърши висше образование. Много се радвал, че
ищецът носи неговото име, тъй като му бил и първо внуче. Според
свидетелката, ищецът още не можел да преживее смъртта на дядо си.
Наложило се да посещава невролог във връзка с проблеми, възникнали заради
инцидента. Не можел да спи, треперели му ръцете, нервничел. Искал дядо му
да го види „с шапката“ - при дипломирането, но за съжаление не успял.
9
Независимо от възможната заинтересованост на посочените свидетели,
съдът кредитира показанията им, тъй като са безпротиворечиви, логични и
житейски обосновани. Анализът на показанията на свидетелите сочи, че
между ищеца и дядо му е съществувала изключително силна емоционална
връзка поради житейските обстоятелства, съпътствали живота на двама им. В
тази връзка, от показанията се установява, че ищецът израснал без баща, след
като майка му се разделила с биологичния му такъв още докато била
бременна, в резултат на което, дядо му заел ролята на мъжа и бащата в
семейната му среда, състояща се от майка му, баба му и дядо му. Освен че от
раждането си бил неизменно с дядо си и баба си, в дома им и под постоянните
им грижи, след завършване на 7-ми клас, той останал изцяло под техните
грижи, тъй като майка му отишла да работи в Г.. Ищецът бил кръстен на дядо
си, който много се радвал, че малкият И. носи неговото име като първо внуче,
двамата били като баща и син. Ищецът винаги търсил дядо си за съвети - за
учението, за пари, за всичко. Дядото се интересувал от образованието му и от
неговото бъдеще, ходел на родителски срещи, искал много И. да завърши
университет. Съдът намира, че предвид липсата на баща в семейството пред
целия период след раждането му, по време на детските и юношеските му
години, И.И. е намерил липсващата му мъжка подкрепа, бащина фигура,
особена важна в живота на всяко момче в годините на израстване и съзряване,
в лицето именно на дядо си И.Г.Е.. Предвид изложеното, съдът приема, че
близостта между ищеца и дядо му категорично надхвърля традиционната
такава за нашето общество между родствениците при тази роднинска връзка,
защото почти през целия си живот, ищецът е живял с дядо си и баба си като
едно семейство, израснал е без баща и тази роля в живота му е била
изпълнявана от дядо му. Вследствие на това, помежду им се е изградила
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, различаваща се и
надхвърляща по интензивност общоприетите в нашето общество отношенията
между дядо и внук, вследствие разрушаването на която, ищецът действително
е претърпял морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките роднини на
починалия, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Коментираните по-горе доказателства категорично опровергават
възраженията на въззивника, че не е доказано наличието на особено близка и
трайна житейска връзка между ищеца и дядо му, че между тях е имало само
10
едни нормални взаимоотношения между дядо и внуче, както и че ищецът не е
преживял твърдяните изключителни болки и страдания вследствие смъртта
на дядо му.
По въпроса за справедливия размер на полагащото се на ищеца
обезщетение за неимуществени, съдът съобрази общественото положение и
икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта на дядото на
ищеца – 11.06.2016г. Общодостъпните статистически данни от уебстраницата
на НСИ сочат, че се касае за година на икономически растеж и повишаване на
доходите на населението в сравнение с предходни години. Размерът на
минималната работна заплата за страна през 2016г. е 420 лв, което означава,
че размерът на претендираното обезщетение от 20000 лв е съизмерим с
размерът на минималните работни заплати, които човек би получил за период
от 5г., което, според съда, опровергава възражението на ответника за
прекомерност на обезщетението, както и че същото би се превърнало в
източник за неоснователно обогатяване на правоимащия. Още повече, че в
следващите години, минималната работна заплата нараства постепенно всяка
година до размер от 710 лв през 2022г., което сочи развитие на икономиката
на Държавата и повишаване на жизнения стандарт на населението. Индиция
за икономическата конюнктура в страната през 2016г. са и приетите в чл.492
от действащият към този момент КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО (в сила
от 01.01.2016 г.) лимити на отговорност на застрахователите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт, които от началото на годината са били увеличени от 2 000 000 лв. за
всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие
при две или повече пострадали лица (лимити, приети през 2012г.), на 10 420
000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Съобразно трайната практика на ВКС, нормативното увеличаване на
лимитите на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ е
обективен индикатор за промяната на обществено-икономическо положение в
страната и следва да се тълкува като фактор, обуславящ завишаване размера
на присъжданите обезщетения в сравнение с тези, определяни по
застрахователни събития преди изменението им.
Съдът не споделя тезата на въззивника, че от значение за размера на
обезщетението е стандарта на живот и доходи в конкретното населено място,
11
където живее ищецът, както и при какви условия е бил отглеждан, тъй като,
ако се следва тази логика, ще се стигне до несправедливо дискриминиране на
лицата, живеещи в по-бедни и неразвити райони на страната, респ. в по-малки
населени места или пък израснали в бедност, за сметка на тези, живеещи в
по-големите градове или столицата на държавата, където несъмнено
стандартът и доходите са по-високи. Така например, ако се приеме за вярна
тезата на ответника, в случай че две правоимащи лица, които са загубили
родител, живеят в различни населени места, при едни и същи факти относно
претърпените от тях болки и страдания, би следвало на лицето от населеното
място с по-нисък стандарт на живот, да се присъди по-ниско обезщетение,
което в никакъв случай не съответства на критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД..
Съдът също така съобрази, че от доказателствата по делото се установи,
че претърпените от ищеца неимуществени вреди – душевни болки и
страдания, са с изключително завишен интензитет, тъй като ищецът е изгубил
дядо си, който му е бил като баща през целия му живот, отгледал го е и го е
възпитавал заедно с баба му още от раждането му, милеел е за бъдещето на
внука си. Предвид установената по делото особена близост между ищеца и
дядо му, съдът не намира основание да се направи в случая разлика със
случаите на обезщетение за загуба на родител, при които в практиката се
присъждат далеч по-високи парични обезщетения (около 100000-120000 лв)
от претендираното в настоящия случай обезщетение от 20000 лв, каквито
размери обикновено се присъждат като обезщетение за средни телесни
повреди.
Според практиката на ВКС и горецитираното ТР, съдът е длъжен във
всеки конкретен случай да основе изводите си за наличието на
предпоставките за присъждане на обезщетение поради загубата на близък,
както и за справедливия му размер, въз основа на конкретна преценка на
установената по делото фактология и събрани доказателства, в това число,
както дали ищецът изобщо е легитимирано лице да получи обезщетение в
хипотезата на лица извън най-близкия кръг роднини, така и дали
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени. Ето защо, съдът намира, че въпросът за наличието на
заведени други дела, във връзка с процесното ПТП и смъртта на И.Е.у с
предмет присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от другите, по-
12
близки роднини на загиналия - от неговите деца, съпруга и другите му внуци,
респ. че има и други роднини, които също имат право на обезщетение, в
случая е ирелевантен, тъй като би бил относим критерий към размера на
присъденото обезщетение, единствено ако се твърди, че са били присъдени,
респ. изплатени обезщетения на такива правоимащи лица, които надхвърлят
лимитите по чл.492 КЗ за конкретното събитие, каквито твърдения от
жалбоподателя не са наведени и за което няма доказателства.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на дядото на ищеца поради движение с
висока скорост, над допустимата за пътния участък, където е настъпило ПТП.
Според САТЕ, приета пред първата инстанция, л.а. О., управляван от дядото
на ищеца, се е движил кък момента на удара и непосредствено преди него със
скорост от 92,1 км/ч, а л.а. *, управляван от делинквента – със 108,5 км/ч. В
зоната на настъпване на ПТП са действали три пътни знака, въвеждащи
следните указания и забрани: „Последователни опасни завои, първият от
които е надясно“, забранено е движението със скорост, по-висока от
означената – 60“ и „Забранено изпреварването на МПС, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош“. Следователно, дядото на ищеца е
управлявал със скорост, над допустимата за пътния участък, като
превишението е 32,1 км/ч. Следва обаче да се отговори дали това негово
нарушение е довело до настъпване на ПТП и на вредоносните последици от
същото.
Съгласно заключението на приетата по делото пред първата инстанция
САТЕ, непосредствено преди ПТП, л.а. О. е бил разположен в своята пътна
лента за движение, а водачът на л.а. * е напуснал своята лента и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, когато е бил на около 51,85 м от мястото на
удара, което е изминал за време от 1,75 сек. Общото необходимо време на л.а.
О., от момента на възприемане на опасността от водача, до момента на
окончателно спиране, е 5,6 сек. При тези изчисления, експертизата е дала
отговор, че водачът на л.а. О. не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП нито чрез аварийно спиране, нито чрез друга спасителна
маневра. По отношение на другия водач на л.а. *, същият е можел да избегне
настъпването на ПТП, като при навлизане в лентата за насрещно движение
своевременно завърти кормилния кръг надясно и запази разположението сив
13
дясната пътна лента по посоката си на движение. Видно е от данните на
стр.18 от заключението, че при определяне на опасните зони на спиране за
двата автомобила, експертизата приема време за реакция на всеки от
шофьорите - 1,2 сек, време за сработване на спирачния привод и за двата
автомобила – 0,2 сек и време за нарастване на спирачното закъснение
(времето за достигане на максимален спирачен момент във всяко едно от
колелата) – 0,4 сек. Тези данни сочат, че от момента, в който водачът на л.а.
О. е възприел опасността в своята лента (навлезлия в нея л.а. *), са били
необходими минимум 1,8 сек, само за да може да сработи спирачната система
на автомобила му при предприемане на своевременно екстрено спиране от
страна на водача, без изобщо да се обсъжда и необходимото време за пълно
спиране на автомобила. Както се посочи по-горе обаче, непосредствено преди
ПТП, л.а. О. е бил разположен в своята пътна лента за движение, а водачът на
л.а. * е напуснал своята лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
когато е бил на около 51,85 м от мястото на удара, което разстояние е
изминал за време от 1,75 сек. Следователно, времето за реакция на водача на
л.а. О. и сработване на спирачната му система е било по-малко от времето, за
което л.а. * е изминал разстоянието до него от около 51,85 м, след което е
настъпил удара между двете МПС. Това означава, че в конкретния случай,
водачът на л.а. О. не е могъл нито да избегне удара чрез аварийно спиране,
нито дори да намали скоростта си на движение преди настъпването му, с
оглед скоростта на движение на л.а. * и навлизането му в насрещното платно
за движение, по което се е движел л.а. О.. А според заключението, на
местопроизшествието не са установени спирачни следи, което потвърждава
извода, че водачът на л.а.О. е бил поставен в невъзможност да избегне ПТП
или да намали скоростта си чрез аварийно спиране. Това означава и че дори
водачът на л.а. О. да се е движил с максимално допустимата скорост от 60
км/ч, е нямало да има достатъчно време за реакция, за да осъществи аварийно
спиране преди мястото на сблъсъка с л.а. *. Именно това е обяснило и вещото
лице при приемане на заключението в съдебно заседание пред първата
инстанция, като е посочило, че скоростта на движение на л.а. О. няма
значение при положение, че има навлизане на другия автомобил в насрещната
лента за движение, тъй като дори при по-ниска скорост и по-къс спирачен
път, л.а. О. е бил поставен в неизбежна ситуация от л.а. *, чиято маса е била и
значително по-висока, което също, съчетано с високата скорост на движение
14
(почти 2 пъти над допустамата) е допринесло за вредоносните последици от
ПТП. В заключение, съдът приема, че по делото не се установява пряка
причинно-следствена връзка между установеното по делото движение на
л.а.О. с превишена скорост и настъпването на ПТП и вредните последици от
същото, респ. че не се доказа възражението на въззивника за съпричиняване
на ПТП от дядото на ищеца, поради което и не са налице основания за
намаляване на размера на дължимото се обезщетение, а още по-малко,
намаляване с 50%, както се поддържа с жалбата. За пълнота следва да се
посочи, че заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ е пълно,
ясно и обосновано, както и че вещото лице е отговорило, респ. дало подробни
и мотиирани пояснения по въпросите на ответника, по повод на които е
поискана повторна експертиза пред настоящата инстанция, при приемането на
заключението в съдебно заседание, поради което и не са били налице
предпоставките за допускане на допълнителна експертиза в хипотезата на
чл.201, пр.1 ГПК нито пред първата инстанция, нито пред настоящата, в
хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
По отношение възраженията на въззивника, че размерът на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди противоречи
на лимита по §96, ал.1 от ПЗР на КЗ (в сила от 07.12.2018г.), съдът намира
същото за неоснователно, защото процесният застрахователен договор е
сключен при действието на отменения КЗ, поради което и посочената норма
не се прилага, доколкото не е предвидено законодателно обратно действие на
същата. Освен това, съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС
относно противоречието на посочената норма с правото на ЕС, по който
въпрос първоинстанционния съд е изложил подробно съображения, които
настоящият състав напълно споделя и към които препраща, на основание
чл.272 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се присъди на ищеца
заради загубата на дядо му, вследствие процесното ПТП на 11.06.2016г.,
причинено виновно от застрахован при ответника водач на МПС, е в размер
на 20000 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2016г. – датата на деликта, до
окончателното изплащане. Във връзка с последното, следва да се има
предвид, че при действието на отменение КЗ не е имало разпоредба,
аналогична на чл.429, ал.3 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), предвиждаща различен
15
начален момент, от който застрахователят дължи на правоимащите лица
законната лихва за забава, за която застрахования отговаря, поради което,
доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента/застрахования за причинените вреди, то
законната лихва е дължима от датата на увреждането, съгласно чл.84, изр.
посл. ЗЗД.
В заключение, съдът намира, че предявения от ИЛ. З. ИЛ. от гр.*****,
ЕГН ********** иск за осъждане на „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр***, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К. да му заплати,
сумата от 20000 лв (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са
пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 11.06.2016г. при
което е причинена смъртта И.Г.Е. - дядо на ищеца, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.06.2016г. до окончателното й изплащане, се
явява основателен и доказан и следва да се уважи в предявения размер. Тъй
като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, обжалваното
решение ще бъде изцяло потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД ***“ АД, ще бъде осъдено да
заплати в полза на ИЛ. З. ИЛ. от гр.*****, ЕГН ********** разноските по
делото пред настоящата инстанция от 1500 лв за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция е неоснователно, тъй
като делото не е с ниска фактическа и правна сложност, поради което и не са
налице основания за присъждане на разноски за същото в намален размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №510 от 19.11.2021г., постановено
по гр. д. №1620/2021г. по описа на PC - Стара Загора, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, със седалище и адрес на управление:
гр.****, ЕИК ***, да заплати на ИЛ. З. ИЛ. от гр.*****, ЕГН **********
разноските по делото пред настоящата инстанция от 1500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
16
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17