Решение по дело №507/2018 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 17 август 2019 г.)
Съдия: Елеонора Любомирова Филипова
Дело: 20181610100507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 30 януари.…………………..……………………… през две хиляди и деветнадесета година…….…...…..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 507 по описа за 2018 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.109 ЗС.

 

Предявен е иск от Е.И.Н., по който е конституиран като ответник Х.К.Н..

Ищецът твърди, че на основание НА № 414/1996 е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Берковица, ул. Парчевич № 3А-3Б, а именно: ПИ с идентификатр 03928.512.135, както и на източния близнак от двуетажната двуфамилна масивна жилищна сграда близнак, при граници и съседи: имоти с №№ 03928.512.144, 03928.512.136, 03928.512.130, 03928.512.134 и 03928.512.145, а ответникът е собственик на останалата половина от терена и западния близнак. Собствеността си придобил по дарение от родителите си. Приживе последните и останалите съсобственици на имота си разпределили правото на ползване на терена, като се договорили праводателите му да ползват северната половина, като за граница служи правата от средата на лицето на парцелла до дъното на същия.

Твърди, че през 2015 г. учредил в полза на ответника право на строеж за пристройка към западната половина на построеното в имота жилище близнак с височина на етажа и РЗП 24 кв.м. Твърди още, че без негово съгласие ответникът  построил постройка с по-голяма РЗП, а през 2017 г. построил висока над 2,2 м. масивна бетонна ограда, която е залепена перпендикулярно на северозападната стена на пристроената към западната половина на къщата близнак сграда и разделя ПИ с идентификатор 03928.512.135 на две половини в неговата западна част. Твърди, че  пристройката над 24 кв.м. и оградата над 0,6 м засенчват северозападната половина на неговия имот, ограничават възможността му да ползва имота по предназначение и по начин както прецени, както и създава предпоставки за преразпределение ползването на терена.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС да осъди ответника да премахне построените от него в ПИ с идентификатор 03928.512.135 част от пристройка, залепена към западния близнак от двуетажната двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 03928.512.135.1.1, чиято РЗП надвишава 24 кв.м. и част от масивна бетонна ограда, чиято височина надвишава 0,6 м. и е залепена перпендикулярно на пристроената сграда към западния близнак, която разделя ПИ на две половини в неговата западна част. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Х.К.Н. оспорва предявения иск.  Твърди, че построеното от него не надвишава обема на учреденото му право на строеж с НА 79/2015 година по описа на Нотариус Елена Петрова. Пристройката е изградена при наличие на изискващите се от закона одобрен проект и разрешение, нанесена е и в КК на град Берковица. По отношение на оградата заявява, че пред АС – Монтана е налице висящо производство по чл.225 ЗУТ, касаещо издадена заповед за нейното премахване. Заявява, че на това място винаги е имало ограда.

Заявява, че иск за разпределение на ползване е недопустим с оглед факта, че липсва промяна в обстоятелствата, при което е договорено ползването на имота през 1971 година.

 

         В хода на съдебното дирене ищецът е оттеглил иска си по отношение на пристойката и производството в тази част е прекратено.

        

От събраните по делото са писмени и гласни доказателства и приетото заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, съдът предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН.

Чрез иска по чл.109 ЗС се защитава правото на собственост срещу всяко посегателство, което е :1.неоснователно, т.е. въздействието противоречи на установения правен режим; предприето е не по установения за това ред и 2.накърнява защитените чужди права; пречи на собственика, респ.съсобственика на имота да упражнява правата си в пълен обем. При преценка на последното обстоятелство следва да се държи сметка и за вида на вещта и нейното предназначение.

Установена е следната фактическа обстановка :

Няма спор между страните и се доказва от представените по делото доказателства, че същите са съсобственици на ПИ с идентификатор 03928.512.135 при равни прав, като няма спор и относно ползването на имота от всяка от страните. Установи се също, че преди около две години ответникът изградил преградна плътна стена по границата на разпределеното ползване. От заключението на вещото лице се установи, че височината на оградата е около 2.20 метра с дължина 8.00 метра. Тази вътрешна за дворното място ограда се намира южно от часта, определена за ползване от ищеца. Оградата започва от задната стена на изградената в имота жилищна сграда до дъното на парцелла.

Така ситуирана тази ограда безспорно пречи на ищеца да ползва имота си по предназначение. В тази част от имота последният засажда и отглежда различни зеленчуци. Височината на оградата и фактът, че се намира от южната част на мястото, което ползва, безспорно засенчва мястото и пречи.

На следващо място тази ограда е вътрешна за дворното място. Изградена е без наличие на каквито и да било строителни книжа и разрешения, в отклонение от нормите на ЗУТ. Този факт обосновава извод за незаконност на реализираното строителство. Незаконността на постройката – в случая ограда – сама по себе си е достатъчна, за да бъде приет негаторния иск за основателен, без да е необходимо ищецът да доказва с какво точно и по какъв начин му пречи да упражнява правата си в пълен обем.

         По изложените съображения съдът намира за основателен предявения иск, поради което последният следва да бъде уважен. Ищецът е претендирал направените в производството разноски, поради което такива  се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

 

По горните съображения съдът

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ОСЪЖДА Х.К.Н. с ЕГН **********,*** да премахне изградената вътре в ПИ с идентификатор 03928.512.135 плътна преградна стена с височина 2.20 метра и с дължина 8.00 метра, разделяща имота според установеното право на ползване.

 

ОСЪЖДА Х.К.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Н. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 938.92 лева.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ :