Определение по дело №1005/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 253
Дата: 12 октомври 2020 г.
Съдия: Невена Иларионова Иванова
Дело: 20205510201005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 25312.10.2020 г.Град
Районен съд – КазанлъкПърви наказателен състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:НЕВЕНА И. ИВАНОВА
Секретар:АНА Н. ЦАНОВА
Прокурор:Мария Й. М (РП-Казанлък)
като разгледа докладваното от НЕВЕНА И. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20205510201005 по описа за 2020 година

На именното повикване в 10.00 часа се явиха:
НАРУШИТЕЛЯТ И. М. Б. – явява се и с адв. Станимир Ч., упълномощен от по-
рано, приет от днес и с адв. Любомир Д., упълномощен от по- рано, приет от днес.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. КАЗАНЛЪК явява се ПРОКУРОР М
ПРОКУРОР М – Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. –Формално няма пречки да се даде ход на делото, но имам основания да
направя искане за прекратяване на наказателното производство.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Д. – Считам, най- общо, че в настоящия случай е нарушен принципа “non bis in
idem”, тоест считам, че по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 4 от протокол № 7 към тази Конвенция забранява се
едно и също лице да бъде наказвано два пъти за едно и също нещо. Преди всичко в
досъдебното производство категорично е доказано, че нарушителят, по предложение на
Районна прокуратура, е изключен както от ловната си дружинка в с. Осетеново, така и от
ловно- рибарско дружество „Сокол“ – Казанлък, с което защитата счита, че нарушителят
вече е претърпял веднъж наказателна отговорност по смисъла на Конвенцията, което се
явява препятствие за настоящото наказателно производство въобще.
Според Европейския съд по правата на човека, за да се прецени дали са налице
нарушения по чл. 6 , параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
чл. 4 от протокол № 7 към нея, трябва да се преценят три групи обстоятелства:
квалификацията на деянието по националното право, естеството и характера на
нарушението, вид и тежест на предвиденото наказание. Само да добавя, че трябва да има
идентитет между нарушителя и в двата случая и на фактическите състави в двата случая.
По първия критерий, квалификацията на деянието - Европейският съд по правата на
човека категорично приема, че понятието наказателно обвинение не включва в себе си
единствено и само обвинение за деяние, квалифицирано като престъпно по националното
законодателство на съответната държава, напротив- наказателно може да бъде, по смисъла
на Конвенцията, и обвинение за извършване на административно нарушение, на
дисциплинарно нарушение, и на друг вид. Въпросът е дали са налице останалите
предпоставки. От характера и естеството на нарушението се разбира обществените
отношения , които са засегнати с едното деяние, за което вече е понесена отговорност, и
обществените отношения, съгласно второто производство , за което следва да преценим
дали е налице повторно преследване. Третият критерий е вид и тежест на определеното
наказание. Погледнато в настоящия случай пред какво сме изправени? От фактическа
страна се твърди, че нашият подзащитен е извършил незаконен лов на едър дивеч мъжки
стандарт, с около 25 кг тегло, със стойност 390 лева. Точно заради тези си действия
нашият подзащитен е изключен както от ловната дружинка, така и от ловно- рибарското
дружество. По този начин ако проследяваме критериите „енгел“, излиза, че са защитени
именно обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на
конкретната икономическа дейност, а именно дейността по извършване на лов. Отварям
скоба- имам предвид родовия и подродовия обект на престъплението, в което е обвинен
нашият подзащитен. Считам, че обществените отношения, които са били защитени чрез
изключването му от ловната дружинка и от ловно- рибарското дружество са същите, чиято
защита цели реализирането на отговорността в настоящия наказателен процес.
Вид и тежест на предвиденото наказание. Съгласно действащото в България
2
законодателство, едно лице може да извършва законно лов само и единствено ако членува в
ловно- рибарско дружество, ако членува в ловна дружинка, и извършва тази дейност в
рамките на действията на тези организации, след получаване на съответно разрешително.
След като нашият подзащитен е бил изключен и от ловната дружинка, и от ловно-
рибарското дружество, на практика цялата последица, която е понесъл, напълно съвпада с
предвиденото в чл.237, ал. 1 от НК- лишаване от право да се упражнява дейност по
смисъла на чл. 37, т. 7, така че имаме и идентитета и нанаказуемостта.
Както казах, по отношение на характера и естеството на нарушението, не е
необходимо предходното приключило производство да е имало понесена наказателна
отговорност непременно.
Важното е, че придобити вече права на моя подзащитен вече са били отнети с
приключилото производство с изключване и от ловната дружинка, и от ловно- рибарското
дружество, така че той вече е наказан.
По отношение на идентитет и случай, всичко е очевидно- за абсолютно една и съща
фактическа обстановка нашият подзащитен е бил изключен от ловната дружинка и от
ловно- рибарското дружество, а очевидно става въпрос за един и същи човек.
Моля да не се забравя, че по смисъла на чл. 5 на действащата
Конституция, разпоредбите на Конституцията имат пряко действие, Конституцията изрично
разпорежда, че международните договори, по които Република България е страна и са
ратифицирани и обнародвани по надлежния ред, имат предимство пред нормите на
националното законодателство, които им противоречат.
Европейската конвенция за защита правата на човека е ратифицирана през 1991г. ,
което няма как да стане без надлежно ратифициране от Народното събрание. И в този
смисъл, моля да имате предвид, че разпоредбите на Европейската конвенция за защита
правата на човека и протоколите към нея имат пряко действие на територията на
Република България пред нормите на националното законодателство, които им
противоречат. Според трайната практика на Върховния административен съд и Висшия
конституционен съд, разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека
и протоколите към нея следва да се разбират със смисъла и съдържанието, както са
разяснени от Европейския съд по правата на човека. Ето защо правя искане наказателното
производство да бъде прекратено, тъй като отговорността по отношение на нашия
подзащитен вече е била реализирана по описания от нас начин, доказателства за което се
съдържат в досъдебното производство.
АДВ. Ч. – Колегата изключително подробно обоснова искането ни, няма да
повтарям. Само в допълнение към него ще кажа, че действително българското
законодателство вменява задължението на нормите на правораздаването да не допуска едно
3
лице да бъде наказвано два пъти за едно и също нещо, изключая дисциплинарната
отговорност, касаеща трудови провоотношения. В конкретния случай на нашия подзащитен
действително е наложено дисциплинарно наказание , това наказание е изтърпяно, и сме
изправени пред хипотезата, посочена от колегата адв. Д., че ще му бъде налагано наказание
два пъти за едно и също нещо. Тъй като не сте обвързани с нашето становище, освен , че е
налице тази хипотеза, посочена от колегата, подкрепена от мен и от обвиняемия, считаме, че
в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, изразяващи се в неяснота, непълнота на обвинението и на доказателствата,
касещи най- вече установяването на вида на процесното животно, неговата възраст,
неговите килограми, въпреки че има експертиза, на която се позовава прокуратурата, но
тази експертиза борави на база вероятности. Вероятно, предвид възрастта, е еди какво си,
вероятно предвид сезона килограмите са около 25 кг. Това е недопустимо.
Важи и друг основен принцип- няма труп, няма убийство.
С оглед гореизложеното, моля да уважите искането за прекратяване на
производството, поради наличие на наложено дисциплинарно наказание, тоест се нарушава
принципа “non bis in idem”. Алтернативно да приемете , че са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, касаещи излагане на факти и обстоятелства в
постановлението по начин, който затруднява организиране на правото на защита, тъй като
не можем да разберем въз основа на какви конкретни и ясни доказателства се приема
процесното животно.

НАРУШИТЕЛЯТ И. М. Б. - Съгласен съм с казаното от защитниците ми.

ПРОКУРОР М –Считам така направеното искане за прекратяване на наказателното
производство за неоснователно и моля да го оставите без уважение. Тъй като действието на
чл.24, ал. 1, т.6 от НПК предвижда прекратяване на наказателното производство в случай, че
извършителят е бил наказан за деяние, което представлява административно нарушение,
което е приключило с административно наказателна санкция. В случая изключването на
нарушителя от ловната дружинка и от ловно- рибарско дружество не представлява
административнонаказателна санкция, респективно приключване на
административнонаказателно производство. В този случай деянието не представлява
административно нарушение, а престъпление от общ характер, за което му е потърсена
отговорност с повдигане на обвинение по реда на чл. 237, ал. 1 от НК. Считам, че искането
за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, също следва да го оставите без уважение, тъй като
доводите, наведени от защитника на нарушителя, касаят именно събиране и проверка на
доказателства, което може да бъде извършено и в производството пред съда. С оглед на
4
гореизложеното, считам, че искането за прекратяване на съдебното производство следва да
бъде оставено без уважение.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след проведено тайно съвещание, след като обсъди становищата на страните,
намира искането на защитниците на нарушителя за прекратяване на наказателното
производство за основателно по следните съображения:
Защитниците на нарушителя се позовават на правилото “non bis in idem” и навеждат
доводи, че това правило е нарушено в случая, които доводи съдът намира за основателни.
В материалите от досъдебното производство се съдържат безспорни доказателства за
това, че същият нарушител за същото деяние е наказан дисциплинарно, като е изключен от
ловната дружинка с. Осетеново и от ловно- рибарско дружество „Сокол“ -Казанлък, като
това води съответно до лишаването му от право да упражнява съответната дейност-
наказание, което се предвижда и в производството по чл.237, ал. 1 от НК. Защитниците на
нарушителя правилно се позовават на чл.6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и чл.4 от протокол № 7 към същата Конвенция, съгласно които
наказателната отговорност на едно лице не може да се реализира два пъти за идентични
нарушения като фактически състав. В случая безспорно е налице идентичност между
нарушителя и фактическия състав на извършеното нарушение- предмет на двете
производства. От друга страна, според Европейския съд, наказателната отговорност може да
бъде както наказателна , така и административнонаказателна, дисциплинарна и друг вид
според характера на нарушението. От така изложеното е видно, че за деянието, предмет на
настоящото административнонаказателно производство, с което е сезиран КРС,
нарушителят Бинев е понесъл вече наказателна отговорност, която както вече се посочи,
според Европейския съд, може да е административна , дисциплинарна или друга, според
характера на нарушението.Тази отговорност - наказателна по своя вид нарушителят вече е
понесъл чрез изключването му от ловната дружинка и от ловно- рибарското дружество,
които факти са безспорни. Обществените отношения по двете производства са едни и същи,
фактическата обстановка е същата, субектът е един и същ, и е налице и идентитет на
наказуемостта. Защитниците на нарушителя правилно се позовават на чл.5 от действащата
Конституция, според който международните договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на
страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице посоченото от защитниците на
нарушителя основание за прекратяване на наказателното производство и същото следва да
бъде прекратено. Поради прекратяване на наказателното производство, отпада
необходимостта съдът да се произнася по алтернативното искане на защитниците на
нарушителя за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати на досъдебното
5
производство съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛИ:
На основание на горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по АНД №1005/2020г. по описа на КРС.
ОТМЕНЯ МН „Подписка“ , наложена на нарушителя И. М. Б. .

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 15 -дневен срок от днес.


ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съд. заседание, което приключи в 11.00 часа.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6