№ 921
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204460 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М, представлявано от управителя А А, чрез адв. М М от
БАК, срещу Наказателно постановление № 1673-F529334/03.11.2020 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.
355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. М М от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
ТД на НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител юк. Ч, оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2019 г., свидетелката С.П., в качеството си на инспектор по приходите към
ТД на НАП, съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че в качеството си на осигурител,
не е подал в срок до 27.12.2018 г. декларация Образец 6 за месец ноември 2018 г.
Декларацията е била подадена със заявление и със задължителни предписания от НОИ в ТД
на НАП- Бургас и обработена на 26.09.2019 г. Осигурителят имал подадена декларация по
интернет, подписана с квалифициран електронен подпис, на 27.12.2018 г., която обаче била
отхвърлена поради грешка.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел
фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от
03.11.2020 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т.
1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, наложил на
1
жалбоподателя санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице,
видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от
компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато
съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от
откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Като под откриване на нарушителя
следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Ако не се
състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
В случая декларация Образец 6 за месец ноември 2018 г. е била подадена от
жалбоподателя на 26.09.2019 г., вместо в срока до 27.12.2018 г. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден,
след датата следваща последния срок 27.12.2018 г., а именно 28.12.2018 г. (петък).
Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали
обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи
основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на
наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова
страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и
фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. В този смисъл
са показанията на св. П., която заявява, че понеже декларацията се подава по интернет,
системата е върнала съобщение, че декларацията е отхвърлена, а и по всяко време органите
на НАП могат да направят справка и да установят дали са подадени декларациите или не.
Тримесечният срок, в който може да се състави акт на жалбоподателя, в конкретния случай
започва да тече от 28.12.2018 г. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен на 28.11.2019 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил това
обстоятелство и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така
съставения акт, е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
"санирано" в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно.
Освен изложеното АНО не е извършил преценка дали не се касае за маловажен
2
случай. По делото няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения. Установява се, че декларацията е била подадена, но е била отхвърлена; след
даване на предписанието декларацията е подадена и пропускът е бил коригиран; не са
настъпили вредни последици, като тези обстоятелства, преценени в съвкупност и взаимна
връзка, характеризират деянието и дееца със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат за маловажност на случая
на административно нарушение.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 27/,
съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство е 300 лв.,
която сума следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1673-F529334/03.11.2020 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя „М, на основание
чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т.
1 Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „М, деловодните
разноски по делото в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3