РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Велико Търново, 29.01.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 312 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е
образувано по жалба, подадена от *** Н.В. от САК, като пълномощник на „Пюър
енерджи груп“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Полски
Сеновец, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Шеста“ № 19. Обжалва се
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2021 г., с
изх. № 02-040-2600/2563 от 10.03.2023 г., издадено от заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ - гр. София. С оспореното уведомително
писмо, във връзка с подадено от него заявление за подпомагане с УИН
04/270521/91190, „Пюър енерджи груп“ ЕООД е уведомено, че оторизираната
субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2021 г., е в размер на 0 лева.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като изтъква, че
то е повторно такова, като преди това му е отказана субсидия с Уведомително
писмо с изх. № 02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г. на заместник изпълнителен
директор на ДФЗ-РА - гр. София, също
издадено по подаденото от него Заявление за подпомагане с УИН 04/270521/91190.
Твърди, че въпросното уведомително писмо е било обжалвано и е предмет на
разглеждане по адм. дело № 161/ 2023 г. на АСВТ. Отделно поддържа
незаконосъобразност на административния акт и поради издаването му в нарушение
на изискванията за форма /липса на мотиви/, като в акта не са посочени
фактическите основания за издаването му. Счита, че по този начин е ограничено и
правото му на защита, като освен това писмото не е съобразено с целта на закона
и основните правни принципи, като в крайна сметка от съдържанието му не става
ясна причината, поради която е отказана оторизация. В хода на делото
оспорващото дружество, чрез пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея. В допълнение, във връзка
с ангажирани от ответника доказателства изтъква, че евентуални несъответни на
закона действия на контролиращото лице „Космосерт“ АД, не следва да
представляват основание за отказ от оторизиране. Сочи, че установеното налагане
от контролиращото лице „Космосерт“ АД, на мярка 5.4. от Списъка от мерки /Приложение
№ 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. на МЗХГ, в приложимата
през 2021 г. редакция/ касае 2020 г., за която „Пюър енерджи груп“ ЕООД изобщо
не е подавало заявление за финансово подпомагане. За 2021 г. контролиращото
лице е извършило проверка по подаден от самото дружество сигнал, не е променило
наложената мярка в публичния електронен регистър по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от
Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз, но същевременно като резултат от проверката изрично е
записало, че за 2021 г. дружеството е съвместимо с изискванията на европейското
законодателство и отговаря на изискванията за биологично производство. С тези
доводи, развити в жалбата в хода на устните състезания и в писмени бележки, от
съда се иска да отмени оспореното уведомително писмо и върне преписката на
административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, издал оспорения
акт, чрез пълномощника си ст. ***Ц.Ц., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Твърди валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност
на оспорения акт, по доводи развити в хода на устните състезатния и по-подробно
в писмена защита. Заявява, че първоначално по подаденото от жалбоподателя
заявление е било генерирано Уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/2538 от 06.02.2023
г. (предмет на обжалване по адм. дело № 161 от 2023 г. на АСВТ), в което поради
технически проблем не е била отпечатана таблицата на стр. 3, като с обжалваното
в настоящото производство уведомително писмо този проблем ие бил отстранен. По
същество развива доводи, че при извършени административни проверки на
жалбоподателя са били установени недопустими за подпомагане площи в размер на
0,12 ха, попадащи извън окончателния специализиран слой, одобрен със заповед от
22.02.2022 г. на министъра на земеделието, както и извършени от жалбоподателя
нарушения на Наредба № 5/ 03.09.2018 г. на МЗХГ и на европейските регламенти в
сферата за биологично производство и сертификация на продукти. Излага подробни
съображения в тази насока, като моли жалбата на „Пюър енерджи груп“ ЕООД да
бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
оспорващото дружество адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че
дружеството-жалбоподетел е регистриран земеделски производител с УРН 698879.
Същото на 07.05.2021 г. е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2021
г. с УИН 04/270521/91190, с приложени документи, като е кандидатствало за
подпомагане по различни схеми и мерки по ПСРС 2014-2020 г., включително Мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Бологично растениевъдство“, дейност с
код „БРП 4“ по която са заявени за подпомагане парцели с обща площ 9,72 ха. На
дата 31.05.2021 г. от земеделския производител е подадено и второ /коригиращо/
заявление, с което жалбоподателят е отбелязал, че кандидатства и по Мярка 10
„Агроекология и клемат“, като по отношение на Мярка 11 „Биологично земеделие“
не са направени корекции в заявените обстоятелства. Като част от приложенията
към заявлението са представени договор от 22.12.2017 г. между заявителя и
„Космосерт“ АД – Атина, клон България, с който последното дружество поема задълженията
на контролиращо лице по отношение дейността на „Пюър енерджи груп“ ЕООД, в
качеството му на оператор, сартифициран за биологично производство, и
приложения към този договор. При автоматичните проверка на това заявление, л.
104 и сл., е констатирана грешка, която също не касае заявените за подпомагане
площи по процесната мярка.
С Уведомителното
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2021 г. с изх. №
02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор
на ДФЗ-РА, „Пюър енерджи груп“
ЕООД е било уведомено, че оторизираната субсидия по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., по заявление за подпомагане за кампания 2021
г. с УИН 04/270521/91190 за кампания 2021 г., е в размер на 0 лева /л. 13 – л.
14/. Цитираното уведомително писмо е доведено
до знанието на адресата му на 10.02.2023 г., между
страните не е спорно и след извършена служебна справка се установява, че същото
е било оспорено пред Административен съд – Велико Търново, с жалба вх. №
02-040-2600/2338#2 от 20.02.2023 г. от деловодството на ДФЗ. С Решение № 239/
10.10.2023 г. по адм. дело № 161/ 2023 г. по описа на АСВТ, посоченото
уведомителното писмо е отменено и преписката е върната на Държавен фонд
„Земеделие“ - РА, за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН
04/270521/91190, подадено от „Пюър Енерджи Груп“ ЕООД при спазване на
указанията, дадени в мотивите на решението.
Междувременно от
заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА
е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020
г., за кампания 2021 г. с изх. № 02-040-2600/2563 от 10.03.2023 г., с което „Пюър енерджи груп“ ЕООД отново е
било уведомено, че оторизираната субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014 – 2020 г., по заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН
04/270521/91190 за кампания 2021 г., е в размер на 0 лева. Като част от същото
се явява „Таблица с изчисление на финасово подпомагане по направление
„Бологично растениевъдство“, ставка за заплащане по дейност с код „БРП 4“,
както и текстови разяснения за съдържанието което следва да имат колоните от
таблицата. Във въпросната таблица са посочени размерите на заявената /9,72 ха/, установената
/9,6 ха/ и наддекларираната /0,12 ха/ площ за подпомагане по процесната мярка,
процентно съотношение на наддекларираната към общо заявената площ /1,25%/,
размер на плщта, годна за калкулиране, на тази установена след проверка на
базови и други изисквания и след проверка за изисквания за управление /всичките
по 9,6 ха/намаление и санкция за наддеклариране /120,86 лв./, „неспазени
изисквания за управление“ – 9 669,48 лв., „общо“ - 9 790,34 лв., „оторизирана
сума“ – 0 лева. В останалите колони от таблицата са нанесени обозначения „№“
или „не“ относно установяванията при проверки на съответните критерии. Писмото
съдържа и отделна таблица,
именована „извършени плащания /в лева/“, в която са посочени като оторизирани
суми, прихванати суми и изплатени суми „0“. Съгласно
известие за доставяне на л. 37 от делото, това уведомително писмо е връчено на
адресата му на дата 11.04.2023 г., чрез изтегляне от СЕУ. Жалбата срещу него е
подадена по куриерска служба, чрез органа който го е издал, на дата 24.04.2023
година.
В хода на
съдебното производство от ответника е представена административната преписка, в
която извън вече посочените документи, са представени решение от заседание на
УС на ДФЗ, проведено на 19.08.2022 г., за назначаване на нов изпълнителен
директор на фонда, Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, с която възлага определени правомощия на заместник
изпълнителния директор В.И.К., Заповед № РД09-255/ 14.03.2022 г. на министъра
на земеделието за утвърждаване на Методика по Мярка 11„Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014 – 2020 г., приложимаи и за заявленията, подадени за кампания 2021 г.,
самата методика, както и Становище с изх. № 02-040-2600/2563 от 02.05.2023 г.
на ответника във връзка с подадената от „Пюър енерджи груп“ ЕООД жалба. Във
въпросното становище е посочено, че кандидатът е одобрен за участие в Мярка 11
от ПРСР 2014 – 2020 г., на заявление с УИН 04/270521/91190 са извършени всички
административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, не са установени двойно заявени
площи, установени са недопустими площи както следва: наддекларирана площ от 0,12 ха /1,25%/
спрямо допустимата за подпомагане, представляваща недопустими площи вследствие
прилагането на окончателния специализиран слой, одобрен със Заповед № РД09-50/
25.02.2022 г. на МЗ. В становището е посочено още, че по подаденото
заявление е извършена административна проверка, въз основа на данните, посочени
в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, като е установено
неспазване на изискванията по Регламент /ЕО/ №834/2007 на Съвета и Регламент
/ЕО/ №889/2008 и съгласно методиката за намаляване и отказ на плащания по Мярка
11 „БЗ“, при установено неспазване изискванията на регламентите за биологично
производство, установената сума се намалява със 100% за съответната дейност. На
последно място в становището е отбелязано, че първоначално е било генерирано
писмо с изх. № 02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г., в което поради технически проблем, при автоматичното генериране на
писмото, на стр. 3 не се отпечатала тблицата с изчисление на финансовото
подпомагане по направление „Бологично растениевъдство“, заедно с
описанието на съответните колони в нея, като въпросното писмо е било обжалвано
пред АСВТ, този проблем е бил отстранен в писмо с изх. № 02-040-2600/2563 от
10.03.2023 г. /предметът на настоящото дело/.
Извън част от
документите от административната преписка, от оспорващото дружество са представени коментираното по-горе Уведомителното писмо изх. № 02-040-2600/2338
от 06.02.2023 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА и Уведомителното писмо за одобрение и неодобрение за
участие по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г, също издадено
от заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА.
По искане на
ответника, в хода на съдебното дирене от „Космосерт“ АД – Атина, клон България
са били представени намиращи се при него документи, касаещи извършени проверки
на от „Пюър енерджи груп“ ЕООД /административни и на място/ както и „обоснована
конкретна информация“ за наложени мерки при несъответствия и/или нарушения
Наредба № 5/ 03.09.2018 г. на МЗХГ /л. 141 - л. 217/. Съгласно тази информация
/л. 141/, на жалбоподателя са били наложени следните мерки: на 07.08.2020 г. –
мярка 5.4. от Приложение № 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5/ 03.09.2018 г. на
МЗХГ /приложимата редакция за 2021 г., бел моя/, на 05.05.2021 г. – мярка 6.2.
и на 04.06.2021 г. – мярка 5.5. от същото приложение, като дружеството е
уведомено за тези мерки на посочени дати.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След
извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ Министърът на земеделието и храните е компетентен орган за
акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на
Европейския съюз, а съгласно чл.
2б, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва всички плащания на
територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския
фонд за рибарство. Съгласно чл. 30 и сл. от ЗПЗП, за изпълнение на своите функции разплащателната
агенция поддържа и използва интегрирана система за административен контрол
/ИСАК/,
а съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, посредством тази система Разплащателната
агенция извършва административни проверки на подадените заявления, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП по заявленията за подпомагане. Именно такъв акт по чл. 11, ал. 1, т. 1 от
ЗПЗП, обективиращ решение за подпомагане или отказ за подпомагане по заявления
за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по
схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политик,
представлява и обжалваното в настоящото производство уведомително писмо.
Същото е
издадено от административен орган на който на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
са делегирани съответните правомощия видно от представената Заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ.
С оспореното Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2563 от 10.03.2023
г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ на практика се е произнесъл повторно
по заявлението с УИН 04/270521/91190 подадено от „Пюър енерджи груп“ ЕООД, в
частта му касаеща подпомагането по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014
– 2020 г. за кампания 2021 година. Както вече се посочи, по същото заявление, в
същата му част, той вече е издал Уведомителното писмо с изх. № 02-040-2600/2338
от 06.02.2023 г. при това с еднакъв по своята същност правен резултат – отказ
да бъде изплатено заявеното от дружеството подпомагане. Същевременно процесният
повторен отказ е постановен, след като първоначалният такъв, обективиран в акта
от 06.02.2023 г., е бил оспорен по съдебен ред с жалба от 20.02.2023 година. По
правната си същност уведомителните писма от вида на процесното представляват
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, в този
смисъл е и цитираната по-горе изрична разпоредба на чл. 37, ал. 2, вр. с чл.
11, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. Съответно,
доколкото липсва изрична друга уредба, при тяхното издаване, последващо
изменение или отмяна от органа, който ги е издал, са приложими съответните
разпоредби на АПК. Общият процесуален закон урежда няколко възможни хипотези
на последващо произнасяне на административния орган, издал ИАА и това са при поправка
на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване /чл. 62 от АПК/, при упражняване правото на отзив /чл. 91 от АПК/ и при
възобновяване на производството по издавене на административен акт /в случаите
посочени в чл. 99 от АПК и по реда на Глава седма от същия закон/. Извън
изброените хипотези, след постановяването на ИАА, за издателя му не съществува
възможност за последващо произнасяне по конкретното отправено до него искане.
В разглеждания
случай административният орган очевидно не е действал при някоя от хипотезите
на чл. 99 от АПК, доколкото към момента на повторното му произнасяне Уведомителното
писмо с изх. № 02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г. не е влязло
в сила. Твърдения за възобновяване на административното производство не са
правени и от издателя на обжалвания акт, поради което по-подробното обсъждане
на тази възможност е безпредметно.
В писменото му
становище от
02.05.2023 г. /л. 38/, от ответника се твърди, че с
процесното уведомително писмо е отстранен технически проблем, възникнал при
първоначалното му произнасяне – липса на страници в уведомителното писмо от
06.02.2023 година. Въпросният „технически проблем“ в предходно издадения
административен акт може да се квалифицира като непълнота на същия в мотивната
му част. Тази непълнота в случая не влияе на
разпоредителната част от акта, поради което и не подлежи на
отстраняване чрез допълване по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК. Освен това е
извършена след изтичането на срока за обжалването на акта /24.02.2023 г./, т.е.
при преклудирана възможност за такова произнасяне, нещо повече – обжалваният
акт е издаден след подаването на жалба пред съда срещу първоначалното
уведомително писмо. Предвид описания характер на „отстранения проблем“, той не
би могъл да се характеризира като поправка но очевидна фактическа грешка, за да
се обсъжда приложимостта на чл. 62, ал. 2 от АПК. От друга страна, тълкуване на
административния акт би могло да се извърши единствено по искане на страните,
каквото в случая няма отправено.
В конкретния
случай, предвид изнесената по-горе фактология, обжалваното в настоящото
производство уведомително писмо по правната си природа е
най-близо до отзив по повод на подадената жалба срещу
предходното Уведомителното
писмо с изх. № 02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г. издадено от същия орган, по същото подадено пред него искане за подпомагане. В специалния ЗПЗП
обаче не е предвидена възможност за обжалването на този вид административни
актове пред горестоящ административен орган, а и не съществува такъв
компетентен по материя орган по отношение изпълнителния директор на ДФЗ. Неговите решения по чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП подлежат на оспорване
единствено пред
съда, каквото именно е било заявено и в жалбата на „Пюър
енерджи груп“ ЕООД. Систематичното място на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК е в Глава шеста от кодекса „Оспорване
на административните актове по административен ред“
и се прилага единствено в този вид производства, но не и в съдебните
такива. Предви горното, извършването на отзив от страна на административния
орган при обжалване на акта му по съдебен ред е поначало недопустимо, тъй като не е налице сезиране на горестоящ орган с
допустима за разглеждане от него жалба. Тъй като в случая тази предпоставка не е била налице, ако бъде квалифицирано като такъв отзив, оспореното
уведомително писмо се явява издадено при липса на материалноправна
компетентност.
Същият извод налага
и изричната норма на чл. 130, ал. 2 аот АПК, съгласно коятто никой друг
орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от
съда. Тоест, налице е императивна забрана след
пренасяне на спора пред съда, друг орган да се произнася по
законосъобразността на оспорения акт, в т.ч. органът, издал този акт, вкл. чрез неговото изменение. При наличие на
висящо съдебно производство по оспорване на акта, оттеглянето му /неговата
отмяна/ от издалия го орган, е допустимо
само по реда и при условията на чл. 156 от АПК. Отделно оттеглянето
на оспорен по съдебен ред административен акт е
процесуално действие на страна, извършвано в хода на съдебно производство,
поради което за да бъде валидно, трябва да е направено чрез волеизявление насочено към съда и останалите страни, в
съдебно заседание или извън такова, в писмена форма /арг. от чл. 100 от ГПК/.
В случая обективираното в Уведомително писмо
изх. № 02-040-2600/2563 от 10.03.2023 г. заместник изпълнителния директор на
ДФЗ волеизявление не е извършено по реда на чл. 156 от АПК,
нито е насочено към съда, разглаждащ спора за законосъобразниостта на
предходния административен акт, а като разпоредително съдържание на практика
изцяло преповтаря същия. При това положение то не може да бъде разглеждано като
оттегляне на Уведомителното
писмо с изх. № 02-040-2600/2338 от 06.02.2023 г., а и
ответникът не прави твърдения в този смисъл.
При така изложеното
настоящия съдебен състав счита, че обжалваното
уведомително писмо, издадено от заместник изпълнителен директо на ДФЗ-РА, е
издадено при изначална липса на материалноправни предпоставки за произнасянето на административния орган и при
липса на негова повременна компетентност,
по аргумент от чл. 130, ал. 3 от АПК. Посочените пороци обуславят нищожността на оспорения административен акт и не може да бъдат отстранени чрез последващи процедурни действия, а предвид разпоредбите на чл. 168, ал 1 и
ал. 2 от АПК, при констатирането им съдът следва да обяви акта за нищожен, дори когато няма изрично искане
за това.
За пълнота на изложението и предвид съдържанието на обжалваното
уведоминтелно писмо, съдът намира за необходимо да отбележи, че същото не отговаря на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената норма, когато административният акт се издава в
писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В
процесния случай с акта е отказано одобрението на подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021 г., в размер общо на 9 790,34 лв.
- 100% от изчислената като заявена сума на база ставката лева за хектар по
конкретната дейност. От
съдържанието на писмото обаче по никакъв начин не става ясно какви фактически обстоятелства
са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат и под кое точно
материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено
изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в
табличен вид единствено са посочени размерите на заявените за подпомагане площи, на
„наддекларирани“ такива и тези, отговарящи на изискванията за подпомагане /?/, на намаленията и на оторизираната сума. Според поясненията в писмото в Колона 14 „Намаления и и санкция за
наддеклариране“ се отразява сборът на
Колона 4 /“Наддекларирана площ“ и Колона 6 /“Санкционирана площ“, умножен по
ставката за съответната дейност“. Поясненията относно съдържанието на
въпросните две колони също не допринасят за установяване на фактическото и
материалноправното основания за извършеното намаление за „наддеклариране“. По подобен начин за Колона 16 „Неспазени
изисквания за ,правление“, поясненията са „Санкция в лева, наложена съгласно
чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и/или раздел III „Намаления при
неспазване на базови изисквания и изисквания по управление на подпомаганите
дейности за направленията по Наредба № 4 от 2015 г.“, т. 3.1.2. „Изисквания по
управление“ от Методиката по мярка 11 „Биологично земеделие“. С така цитираното си съдържание, обясненията към колоните от съдържащите се в акта таблици не установяват какви са фактическите основания
за постановяване на акта, и то при положение, че в Колона 10 от същата таблица като установени
площи след проверка на изисквания за управление са отразине 9,6 ха, а в Колона
11 „Санкционирана площ за неспазени изисквания за управление“, е отбелязано
„0“. Отделно, предвид липсата на посочени такива или общото им и алтернативно
изброяване, неясно остава и какви са правните основания за извършените
намаления.
Фактическите основания не могат да бъдат извлечени и от документите, предхождащи издаването на
оспореното уведомително писмо – заявлението за подпомагане и това за неговото корегиране със съответните приложения, и резултатите от автоматични проверки на
въведени данни в заявлението.
На практика едва в Становище
изх. № 02-040-2600/2563 от 02.05.2023 г., приложено към
административната преписка, се съдържат фактически и правни съображения да извършените намаления на субсидията, като конкретни такива са
изложени по отношение извършеното намаление за наддекларирана
площ от 0,12
ха /120,86
лв./, а относно
намалението 9 669,48 лв. най-общо е посочено,
че след проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС
е установено неспазване на изискванията по Регламент /ЕО/ №834/2007 на Съвета и
Регламент /ЕО/ №889/2008.
Всъщност, конкретните фактически и правни основания за
тази втора корекция, бяха посочени от ответника едва във фазата на съдебното
дирене, когато се предприе и попълване на делото с документи за доказването им
– действия, които съглсно чл. 34 – чл. 36 от АПК, би следвало да са извършени
от административния орган преди издаването на акта му, и с които адресатът на
този акт е следвало да бъде предварително запознат, с предоставяне на
възможност за становище. Настоящият състав нееднократно е посочвал, че намира
за недопустимо мотивите на
административния акт да бъдат изложени едва в хода на съдебното обжалване, чрез съпроводителни писма до съда или в хода на самото дело, в който смисъл е и преобладаващата съдебна практика. В тази връзка неоснователно би било и позоваването от административния
орган на ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, доколкото същото допуска евентуално
допълнително излагане и/или извличане на мотиви от други документи, единствено до приключване на обжалването по
административен ред, но не и при обжалването на акта по съдебен ред. Отделен е въпросът, че в оспорения
административен акт липсва препращане към други документи, съдържащи се в
преписката по неговото издаване, а и както вече се посочи, от тези документи също не могат да бъдат
установени основанията за издаването на акта.
Изявленията на ответника в писменото му становище и в представената писмена защита, са пример за възприетата от издателя на уведомителното писмо практика, в
производството по издаване на ИАА по ЗПЗП, да не изпълнява задължението си за
мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, Такова едно поведение обаче не следва да бъде толерирано, доколкото липсата на мотиви за издаването на акта съществено ограничава правото на защита на неговия
адресат, а също така препятства съдебния
контрол за законосъобразност.
На последно място, установяването на относимите факти и кокретизирането
на правните съображения едва в хода на
съдебното производство, освен че е недопустимо от
гледна точка на закона, често обуславя и материална незаконосъобразност на
акта, тъй като органът не е изпълнил своевременно задължението си за изясняване
на значимите за произнасянето му факти. Типичен пример е конкретният случай, в
който ответникът се е позовал единствено на данните, които контролиращото лице
е нанесло в
публичния електронен регистър по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на
Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Той обаче не е съобразил, че всички наложени мерки по Приложение
№ 3 към чл. 48, ал. 6 от Наредба № 5/ 03.09.2018 г. на МЗХГ имат инцидентен или привременен характер, съответно не е изследвал въпроса
дали независимо от налагането им заявените от жалбоподателя площи не са
подлежали на подпомагане по Мярка 11, индикации за което се съдържат в
документите, представени от „Космосерт“ АД, клон България.
Както се
отбеляза, съображения за формалната и процесуална незаконосъобразност на обжалваното уведомително
писмо, са
единствено с цел пълнота на изложението. Предвид установените
пороци, обуславящи нищожността на обжалвания административен акт, тази нищожност
ледва да бъде обявена с настоящото решение.
При
този изход на делото, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
1 850,00 лв., от които внесена държавна такса -
50,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 800,00 лв., съгласно представени Договор за правна защита и
съдействие № 10/ 24.04.2023 г., анекс към същия договор от 26.06.2023 г.,
служещ и като разписка за плащане, фактури от 24.04.2023 г. и от 26.06.2023 г.,
издадени от Адвокатдко дружество „М.и В.“*** и платежно нареждане от 24.04.2023
г. на „Уникредит Булбанк“ /л. 223 – л. 228/. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Вярно е, че претендираното адвокатско
възнаграждение надхвърля минималното възнаграждение изчислено по правилата на
чл. 7, ал. 2,
т. 2, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - при материален интерес от 9 790,34
лв. /размерът на отказаното подпомагане, което
се обжалва/, възнаграждението възлиза на 1 800,00 лв., при
определен он Наредбата минимум от 1 279,03 лева. Същевременно следва да се отчете
фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално поведение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид това съдът намира, че не са
налице основания за редуциране на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Обявява за нищожно Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., за кампания 2021 г., с изх. №
02-040-2600/2563 от 10.03.2023 г., издадено от заместник изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция - гр. София.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна
агенция, с адрес гр. София,
бул. „Цар Борис III“ №
136, да заплати на „Пюър енерджи
груп“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Полски Сеновец,
общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, ул. „Шеста“ № 19, разноски по делото в размер на 1 850,00 /хиляда
осемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на траните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пъломощника му по делото ***
Н.В. от САК, на посочения
в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия :