РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Русе, 04.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на 17 февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 7 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Д.А.Ф.
против Решение № 260214 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 1724/2020г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 38-0001210 от 08.09.2020 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент № 165/2014 и на основание чл.93в, ал. 11 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния
закон.
Претендира се отмяна на решението на РС
- Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление
да бъде отменено изцяло.
Касационният ответник - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РС - Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото производство
решение Районен съд - Русе е приел, че по делото безспорно е доказано
осъществяването от обективна и субективна страна на състава на административно
нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр чрез неизпълнение от страна на наказаното
лице на задълженията му, визирани в чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014. Съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е приел за неоснователно. С тези мотиви е потвърдил изцяло
оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно и
обосновано.
Решението на РС – Русе е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя
изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и
доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение
по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС)
№ 165/2014. Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна
инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени
процесуални нарушения, по-конкретно такива, свързани с описание на нарушението,
както и точната му правна квалификация. Описанието на
вмененото на водача административно нарушение е достатъчно ясно, точно и
конкретно. Съдът намира за неоснователно развитото от жалбоподателя оплакване,
че липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел
е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в
съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво точно се
състои то. Това е така, тъй като в случая безспорно е установено, че за
посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да
било данни. Поради това неконкретизирането на посочените данни в
съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед
на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260214 от 23.11.2020 г., постановено по АНД № 1724/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.