№ 3962
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110103144 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от „А.“АД срещу
„Електроразпределение Север”АД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1825 лева, представляваща обезщетение за ползването на от
ответника на собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ за целите
на преноса на ел.енергия до други потребители за периода 20.11.2016г. до
20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска 17.11.*г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик и потребител на
ел.енергия на обект, находящ се в гр.Велико Търново, ул.“**“ №73 А,
представляваща УПИ * в кв.12 по ПУП на гр.Велико Търново с
идентификатор ** по КК. Сочи се, че за процесния период ищцовото
дружество се намирало в договорни правоотношения с ответното дружество
по повод извършван от ответника доставка на ел.енергия и мрежови услуги за
този обект. Ел.енергията се отчитала по клиентски номер **. Границата на
собственост не ел.съоръженията за присъединяването било разклонението на
„ Въздушно електрическа линия А.“, която водела началото си от Подстанция-
Велико Търново и чрез редица разклонения захранвала множество клиенти.
Твърди се, че разклонението, което захранвало трансформатора на клиента
било осъществено посредством свързване на ВЕЛ-А. към кабелна линия,
1
собственост на ищеца. ВЕЛ-А. достигала до метален стълб, който бил
разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се свързвала с
кабелната линия на ищеца, която започвала като начална точка от стълба /
РОМ/ и била вкопана под земята. По това трасе/кабелна линия/ достигала
трафопоста на клиента и се свързвала с него. Ел.енергията, която се предавала
до трафопоста била средно напрежение, което в трафопоста посредством
снижаващи токови и напрежонови трансформатори /собственост на ищеца/
се преобразувала в ниско напрежение.
Излага се, че съгласно §1, т.14 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи била определена границата
на собственост. От посочената граница на собственост до разпределителната
уредба на клиента, където било монтирано СТИ. Трафопостът бил
собственост на ищеца, както и монтираните в него ел.съоръжения. от
границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където
било монтирано СТИ, отчитащо потребената ел.енергия, транспортираното
количество ел.енергия се извършвало по собствено на ищеца ел.съоръжение ,
представляващо електропровод 20 КВ, водещо началото си от ВЕЛ А..
Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента било
за електрическа енергия средно напрежение, като трасето от ВЕЛ А. до
трафопоста собственост на ищеца, находящ се в имота на клиента и собствен
на клиента, в който трафопост било разположено СТИ били присъединени у
други потребители. Цялото ел.съоръжения от разклонението на ВЕЛ А. до ТП
А. било собственост на ищеца. По този начин чрез основната си схема на
захранване – електропровод 20 кв не бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД. Между въздушният
кабел електропровод А. до ТП собственост на клиента, в който било
разположено СТИ били присъединени и други потребители към кабелната
линия на ищеца, а именно б.ен Комплектен Трансформаторен Пост „ЗП“.
Цялото ел.съоръжение /кабелна линия/ от разклонението на ВЕЛ А. до ТП в
имота на клиента били негова собственост. Обективно липсвала ел.енергия,
която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на
доставчика ЕРП Север АД, съгласно т. 49, §1 от ЗЕ, като в този смисъл
липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп по т.15, §1 от ЗЕ.
ВЕЛ А. представлявало ел.съоръжение, от което чрез отклонение/
2
разположено на метален стълб, собственост на ищеца/ се пренасяла
ел.енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищеца.
Този трафопост не представлявал съоръжение, което да е част от
електроразпределителната мрежа на ответника. Съгласно договора границата
на собственост на ел.съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните
накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба №6/09.062004г за
присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към
преносната и разпределителната ел. мрежа. В съответствие с разпоредбата на
чл.117,ал.7 – преди процесния периода и чл.117, ал.8 от ЗЕ за процесния
период, ЕРП Север АД било получило достъп до кабелната линия 20 кв на „А.
„АД и е използвало за предоставяне за целите на преноса на ел.енергия до
други потребители БКТП-ЗП. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.8 от ЗЕ се
предвиждало, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на
оператора след сключване на договор по цена, определена по методика,
одобрена от комисията. Твърди се, че ответникът следва да заплаща цена за
достъп. Сочи се, че между страните няма сключен договор, като ползването
на такъв достъп без постигнато съгласие между страните се явявало без
правно основание, поради което се дължало обезщетение в полза на ищеца,
което представлявало сумата, с която енергийното предприятие се е
обогатило в резултат на неплащане цената за достъп, ако е бил сключен
договор по чл.177,ал.8 от ЗЕ и с която собственикът на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните
са били сключили договор. За база за конкретния размер на обезщетение
следвало да се ползва приетата от КЕВР Методика за определяне цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребителите през собствените им уредби и/или съоръжения ди други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Сочи се, че процесното съоръжение е изградено през 2003г. от Симако
ООД, като през **г. е продадена на ищеца. Излага се, че за периода
20.11.2016г. – 20.06.2017г. са действащи разпоредбите на чл.117, ал.8 ЗЕ в
редакцията му ДВ, бр.54/12г., в сила от 17.07.2012г, предвиждаща, че
собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след
сключване на договор по цена, определена по методика, определена от
комисията. Твърди се, че между страните е водено г.р.д №3252/*г. на РС-
3
Сливен за периода 02.10.**г. – 02.05.2016г., като по делото била изготвена
СТЕ и вещото лице било определило цена за предоставен достъп 146.49 лева
месечно, съгласно Методиката за определяне на цените за предоставен достъп
на КЕВР.
В срока по чл.131 ГПК ответникът - „Електроразпределение Север”
АД е депозирал писмен отговор, в който излага подробни съображения за
неоснователност на претенцията.
Сочи се, че ищецът не е лицензиран да получава приходи от процесните
съоръжения, тъй като те представляват енергийни обекти по смисъла на §1,
т.23 от ЗЕ т.е. обект или съвкупност от обекти, в които или посредством
които се извършва пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа енергия, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
без инсталациите на потребителите. Излага се, че ищцовото дружество не е
лицензирано енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ЗЕ т.е. лице,
което осъществява една или повече от дейностите по производството,
преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и
снабдяването с ел.енергия или управлението на енергийна система на
основата на издадена лицензия и не можело да се обедни, тъй като за него
съществувала императивна забрана до придобиването на съответната
лицензия да използва енергийни обекти каквито са процесните.
Сочи се, че съгласно нормата на чл.67, ал.3 от ЗЕ, действала в
процесния период енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от
сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с
доставката на ел.енергия. нормата била възприета от предишния Закон за
енергетиката и енергийната ефективност/ обн. ДВ чл.64 от 16.07.1999г./, но
при отпадане на ограничението за това особено право ползването да бъде
само досежно потребителите в сградата. Съгласно действалата през
процесния период норма от ЗЕ правото на безвъзмездно ползване на
монтиране на съоръжения , свързано с доставката на ел.енергия, важало за
всички случаи.
Твърди се в случай, че съдът приеме, че е налице ползване от страна на
ответника, че това ползване е на основание специалния закон, произтичащо от
задължението му да присъедини всички потребители на ел.енергия
/чл.117,ал.1 ЗЕ/ и да разпределя/транспортира/ до техните обекти ел.енергия/
4
чл.88,ал.2 ЗЕ вр. §1, т.4 ДР на ЗЕ/. Твърди се, че поставянето под напрежение
на ел.съоръженията и достъпа до същите не могат да се приравнят на
ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване на
процесните енергийни обекти на основание чл.59 ЗЗД.
Оспорват се твърденията, че ищецът е собственик на процесните
обекти. Твърди се, че процесното електрическо съоръжение е изградено преди
1999г. като в чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, действащ за
периода 1976г. – 1999г. изрично посочвал, че електрическите централи за
производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и
разпределение на ел.енергия са държавна собственост. Сочи се, че
търговските дружества не попадат в кръга на кооперативните и други
обществени организации и разпоредбата на чл.2,ал.2 от същия закон била
неприложима в конкретния случай. Сочи се, че съгласно чл.8 от Закона за
електростопанството/отм./ електрическите централи, уредби и мрежи за общо
ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика“ и съгласно
чл.2,ал.1 са държавна собственост.
Оспорва се представената от ищеца Фактура №**********/ 31.07.**г. с
твърдението, че е съставена за целите на процеса и че с нея не е прехвърлена
собствеността върху „Външно ел.захранване 20 кв“.
Излага се, че между ищеца и ответника не е сключен договор по реда на
чл.117,ал.7 ЗЕ във вр. с чл.1 от Методиката за определяне цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уреди и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Сочи се, че
плащането на цена за ползване на електрически уредби и съоръжения е
предпоставено от сключването на договор за достъп, а не по реда на
неоснователното обогатяване.
Твърди се, че към момента на изграждане на трафопоста сервитутното
право по отношение на енергийните обекти възниква по силата на закона.
Съгласно раздел II от ЗЕ около енергийните обекти се създавали сервитутни
зони, а процесната кабелна линия представлявала енергиен обект по смисъла
на ЗЕ и ответникът е ползвал по силата на сервитутно право.
Исковете се оспорват по размер. Процесната кабелна линия била
5
енергиен обект и не можела да бъде отдавана свободно под наем или на
каквото и да е било друго възмездно ползване предвид специалния режим и
предназначение. Не съществувал пазарен наем за енергийни обекти и не
можел да бъде определен по реда на поисканата експертиза.
Твърди се, че праводателят на ищеца не е бил собственик на процесния
трафопост.
Отправя се възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на
чл.111, б.“б“ и б“в“ ЗЗД, тъй като се касаело за еднородни ежемесечни
претенции.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №260318/20.05.*г., постановено по гр.д. №3252/*г. по описа
на РС-Сливен, потвърдено с Решение №151/29.09.*г. на Окръжен съд
гр.Сливен, „Електроразпределение Север“АД е осъдено да заплати на
„А.“АД сумата от 1 025.43 лева, за ползването от ответника на собствената на
ищеца електропроводна линия 20 КВ, за целите на преноса на ел.енергия до
други потребители в периода 02.10.**г. до 05.05.2016г.
Представен е Договор за продажба от 21.08.**г., обективиран в НА
№**, том1, рег.№** , дело №** на нот. №405- Р.ца Минова, който ищцовото
дружество е придобило собствеността върху УПИ * в гр.Велико Търново,
ул.“**“ 73 А, представляващ ПИ с идентификатор *-*, административна
сграда, цех за текстилни изделия, разширение към цех за текстилни изделия,
склад.
Представени са фактури, от които се установява, че ищцовото
дружество е придобило трансформатори ивъншно ел.захранване 20 кв.
Представен е договор между страните от 05.07.2013г. за достъп до
електроразпределителната мрежа, собственост на ответника.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ процесният абонат
„А.“АД е захранен с 20кв от подстанция А. Възлова станция ЗПЗ. Към
кабелната електропровдна линия на „А.“АД е присъединен БКТП „ЗП“ ,
захранван от Подстанция А. 110/20 кв. Към 16.02.**г. са присъединени и
захранени „ЗП б.“ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Ф.“ АД и „Ф. ВТ“ЕООД. Цената за
6
предоставен достъп, изчислена съобразно Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребителите през собствените им уреди и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия и др. на
КЕВР е в размер на 330.75 лева за 2016г. и 3164.40 лева 2017г.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства: ищцовото дружество е собственик на ТП,
съоръженията в него, силовият трансфоматор и на кабелната линия; обектът
на ищеца се захранва с ел.енергия на ниво ниско напрежение 0,4 kV,
посредством кабелна линия от метален комлектен трафопост – А.; след
трафопоста са налице кабелни линии за напрежение 0.4 Kv, разпределителни
уредби и табла, посредством които се извършва разпределението на
ел.енергия към отделните сгради и помещения на „А.“АД; ел.захранването на
трафопоста от страна средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия
посредством отклонение от желязо-решетъчен стълб 20 с табела „Симако“,
част от въздушната линия „А.“ с ниво напрежение 20 kV; в МКТП –А. се
извършва трансформация на напрежението от 20/0.4 kV; разположението на
измервателните уреди е в имота на ищеца.
Между ищеца и ответника липсва сключен договор за ползване на
трафопоста и съоръженията в него за преобразуване и пренос на електрическа
енергия до други клиенти, с който страните да са уговорили заплащане на
цена по чл.117, ал.8 от Закона за енергетиката. Съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.8 ЗЕ за посочените субекти възниква правото да сключат
двустранен договор, с който да уредят имуществените си отношения по
повод предоставения от ищеца на ответника достъп до съоръженията в
собствения му имот срещу заплащане от ответника на цената, определена по
одобрена от комисията /ДКЕВР/ методика. Ползването на кабелната линия в
настоящия случай е не въз основа на сключено между страните съглашение и
като такова се явява без правно основание, поради което възникналият между
страните спор следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
7
следва да бъде установено наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване
имуществото на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно
основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред за
защита на ищеца.
От заключението на проведената по делото СТЕ се установява, че към
кабелната линия собственост на ищеца са присъединени и други абонати :
„ЗП б.“ЕООД, „Р.“ ЕООД, „Ф.“ АД и „Ф. ВТ“ЕООД. При това положение
безспорен се явява изводът, че чрез използването на кабелната линия,
собственост на ищеца, ответникът доставя електрическа енергия до конкретни
потребители, различни от собственика на уредбата, поради което е доказано и
твърдяното неоснователно обогатяване, настъпило в резултат на неплащане
на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117. ал. 7/респ. ал. 8/
ЗЕ, с която собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял
поради неполучаването й, а ответникът се е обогатил, като не е заплатил
същата.
Искът следва да бъде уважен за заявения исковата молба размер
предвид заключението на вещото лице за следващата се цена за достъп за
съответния период.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 88 лева за заплатена държавна
такса; 400 лева за депозит за СТЕ и 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК : **, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.В.”, № * ДА ЗАПЛАТИ на „А.“ АД,
ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к.“**“ сумата
от 1825/хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева , представляваща
8
обезщетение за ползването на от ответника на собствената на ищеца
електропроводна линия 20 КВ за целите на преноса на ел.енергия до други
потребители за периода 20.11.2016г. до 20.06.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 17.11.*г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК : **, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.В.”, № * ДА ЗАПЛАТИ на „А.“
АД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к.“**“
сумата от 1288 /хиляда двеста осемдесет и осем/ лева , представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9