Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………28.07.2020
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…трети
юли………………...…………………….…………….……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 623………по описа за 2020…………….…………...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е
потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало
със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия
на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост
на ниво ниско напрежение /НН/.
Ищецът сочи, че през периода от 23.01.2015 г. до 21.02.2015 г. е заплатил на
ответното дружество сумата 89,10 лв. по фактура № 1128052941/28.02.2015 г., представляваща
такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, намираща се в
Община Тополовград.
Сумата 89,10 лв. по
фактура № **********/28.02.2015
г., била измерена и отчетена при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена
станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по този начин конкретно на
това място било незаконосъобразно и водило до начисляване за заплащане на
недължими суми.
Считано от
01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала
за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна
уредба относима за процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ /ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г./ съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ДВ, бр.
64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г./, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29,
ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В конкретния случай ищецът изяснява, че за Помпена
станция „Капитан Петко Войвода“, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20
kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция“
20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., и започвал от Подстанцията, като достигал до
ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода“. От същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на Помпена станция „Орешник“. И електропровода „Венеция“ 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в
които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това,
измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград“ 20 kV и Електропровод „Венеция“ 20 kV., в електрическата уредба
на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко Войвода“.
Във с мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, ищецът е отправял няколкократни писмени искания до
ответника с искане за промяна на мястото и нивото на измерване и на други
електропроводи, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция“ не било
променено мястото на измерване.
Във връзка с това ищецът отново изпратил Писмо изх. №
2013/05.12.2008г., с което посочил, че желае да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр. Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки
за двата обекта, за които се изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК“ с. Орешник
-ИТ 2939033 „ВиК“ с. Капитан Петко Войвода /сега с
наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“/с.Кап. Петко Войвода.
Ответникът обаче не извършил исканата промяна. Поради
това независимо, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция“ 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА“, и на намиращите се в обекта ЗРУ даващи
основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът
продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период вместо на ниво средно напрежение. Посочените обекти били собственост на
ищеца от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Включването в капитала на дружеството било по силата на Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от
Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара
Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези
активи са предадени на дружеството ни.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено
Разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради
неизпълнение от ответника на искането му за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Орешник“ и ПС „Кап. Петко Войвода”, на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция „Тополовград” 20
kV, заплатената такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033,
била начислена необоснована и заплатена без основание.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 89,10 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
ИТ № 2939033, за периода 23.01.2015 г. - 21.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и заема
позиция за неоснователност на иска. Сочи, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Признава, че се намира в договорни отношения с ищеца като по силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца с кл.№
********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които било процесното
ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
доставило в обекта на ищеца за периода 23.01.2015 г. - 21.02.2015 г. електроенергия, пренесена от „Електроразпределение
Юг” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови
услуги е издало месечната фактура, представена към исковата молба и отговора,
стойността на част от която съставлявала исковата сума.
Отново сочи, че
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД /електроразпределително дружество/. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия
чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/.
Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД по силата на общи условия бил
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението на
електрическа енергия според § 1. т.49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи”.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране
(съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§ 1
т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като
спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се
калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
В отговора се
твърди още, че съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008 г. /в сила от 01.07.2008 г./ цената за достъп до електроразпределителната мрежа била задължителна,
заплащала се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната
мрежа и отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД
извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в
тази цена не се включвали стойността на присъединителните съоръжения и
разходите за тяхното поддържане. Те се включвали в цената за пренос.
Твърди се още, че
таксата за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение, касаещо начина на
присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на ел. енергията, не
било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент, включително от
ищеца.
Съгласно чл.17 ал.1
и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от
приложените към делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят
на изискванията на ОУ.
Счита, че
процесните суми били дължими, тъй като услугата достъп до
електроразпределителната мрежа била предоставена на ищеца. След като е сключил договор и е приел ОУ, ответникът
имал правата и задълженията по тях.
Сумите по
процесните фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата
претенция била неоснователна.
Моли за отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Старозагорски
районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения по
договор за продажба на ел. енергия като ищецът е
потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033 – помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград и заплащането
на сумата 89,10 лв. по фактура № **********/28.02.2015 г., от ищеца
на ответника.
Ищецът е потребител на ел.енергия за обект с ИТН
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „Капитан Петко Войвода“, Община Тополовград,
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, а измерването на консумираната ел. енергия на този обект
се осъществявало на ниво ниско напрежение до 14.01.2016 г., когато е променено
меренето на ниво средно напрежение /така констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговски измерване № 249661 от 14.01.2016
г., л. 50 от делото/.
От представените писмени доказателства - заповед
№135/12.12.1995 г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост
„Орешник“, акт обр.16 за електропровод „Венеция“ 20 kV, помпена станция
„Орешник" с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода“, разрешение
за ползване се установява, че ищецът е собственик на електропровода, помпените
станции и намиращите се в тях ЗРУ /закрити разпределителни уредби/ от 1995 г.
По делото е представена и кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява:
С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България Електроразпределение АД“ е
информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по
идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията
и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението
на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение
АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му
върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на
писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които
обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е
посочено, че са приложени: заповед на Община Тополовград за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на
ВиК – Стара Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, образец 16, разрешение за ползване. С писмо до „ЕВН България
Електроразпределение“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да
бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно
напрежение 20 kV в Подстанция гр. Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с.
Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода /процесния/, които се
захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е
посочил, че са им представили всички необходими документи за това. По делото не е спорно,
както бе посочено и по – горе, че в крайна сметка, след провелата се
кореспонденция, през 2016г. е било променено
меренето от страна на ниско напрежение на средно напрежение /л. 50 от делото/.
От представената по делото данъчна фактура № **********/28.02.2015 г., /л. 15 от
делото/,
издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 17 676,73 лева, заплатена от
ищеца на 11.03.2015 г. /така преводно нареждане /л.18 от делото/.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно - икономическата експертиза,
съгласно заключението на която, сумата по горепосочената фактура, включва и такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение ПС ”Капитан
Петко Войвода” в размер на 89,10 лева без ДДС /платена от ищеца/. Вещото лице е
посочило, че размерът на тази такса не зависи от нивото на напрежение, на което се измерва електрическта енергия или от консумацията на електроенергия.
От т. 1 т. 2 от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през периода 23.01.2015 г. до 21.02.2015 г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект
ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан
Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20
kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през
процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е
трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В
останалата част – т. 3, заключението съдържа правни изводи относно
недължимостта на такса пренос от ищеца, които не обвързват съда. В останалата част
съдът не обсъжда заключението, тъй като вещото
лице е направило правни изводи и е дало правни отговори, че не се дължи такса
достъп от ищеца, при така установеното от него, в какъвто смисъл са и обясненията на в.л. в о.с.з. от 03.07.2020 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. С уреждане на института на
неоснователното обогатяване законодателят е регламентирал общата забрана
определено материално благо да преминава от патримониума на един правен субект
в имуществения комплекс на друг правен субект без правно основание, т. е. без
да е налице годен юридически факт, който да поражда субективно право и
корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване. В този
смисъл ирелевантно е обстоятелството дали това преминаване на имуществени блага
от един патримониум в друг при липса на годен юридически факт се дължи на
виновно поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия
състав, пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или
на равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения
комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество и след като се установи това неоснователно
имуществено разместване, имущественият баланс трябва да бъде възстановен.
Възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/
процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в
имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание,
т.е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало задължение
за заплащане на цена в размер на сумата от 1705,31 лв. представляваща такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение за периода от
23.01.2015 г. – 21.02.2015 г. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
/факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи,
че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за
задържането й.
Ищецът „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите
условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ответникът.
От събраните по
делото доказателства се установи, че за процесния период 23.01.2015 г. –
21.02.2015 г. ищецът е заплатил на ответника такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение обект с ИТН 2939033 –
помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград в размер на 89,10
лева. Съдът приема и за доказано правото на собственост на ищеца върху
електропровод „Венеция“ и помпена станция „Капитан Петко Войвода“.
Спорният въпрос е
дали ответникът е имал право да начислява такава такса.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско
напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на
същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от
нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена
за пренос. Съгласно решение № 75/25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г., І г.о. на
ВКС „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на
чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г.
/отм./ за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е
бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е предвидено, че при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната
/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият
да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
Следователно в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на
вещото вещо лице по съдебно-техническата експертиза, според което границата на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване
и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. Тъй като средството за
търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване цената за
пренос, от което произтича недължимостта на този компонент от цената на
електрическата енергия. В този смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също
така и определение № 622/02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на
ниско напрежение на средно напрежение е променено на 14.01.2016 г.
Поради това настоящият съд намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати недължимо
платената от него сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за
периода 23.01.2015 г. – 21.02.2015 г. в размер на 89,10 лева съгласно заключението на СИЕ
по делото, ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на: 50,00 лв. за ДТ, 500 лв. за възнаграждения
за вещи лица и 360,00 лв. – за адвокатско възнаграждение с включен ДДС или общо
сумата от 910,00 лв.
Изцяло в смисъла на
настоящия съдебен акт е практиката на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение от 24.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1079/2020
г., решение от 02.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1063/2020 г., решение от 30.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1062/2020 г., решение от 22.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1047/2020 г., решение от 17.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1048/2020 г., решение от 17.06.2020
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1068/2020 г., решение от 08.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1046/2020 г., решение от 09.06.2020 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1061/2020 г., решение от 09.03.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1011/2020 г., решение от
28.02.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1437/2019 г., решение
от 28.02.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1443/2019 г., решение от 05.03.2020 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1446/2019 г., решение
от 05.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1445/2019 г., решение от
05.03.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1444/2019 г., всички
постановени по правни спорове за дължимост на такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение на ищеца, като в някои от съдебните решения – напр. решение от
24.07.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1079/2020 г., размера на
пхрисъдената такса достъп е същия, а именно 89,10 лв.
Съгласно чл. 127,
ал. 4 ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: ***
„Банка ДСК“ ЕАД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в
настоящото решение на основание чл. 236,
ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. ”Христо Ботев” № 62, представлявано от Румен
Тенев Райков, сумата в размер
на 89,10 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода от 23.01.2015 г. – 21.02.2015 г.,
ведно със законната лихва считано от предявяване на иска – 07.02.2020 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 910,00
лв. /деветстотин десет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
На
основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: