МОТИВИ:/към Присъда №46 от 03.10.2018г.
постановена по н о х дело №547 от 2018г.
Обвинението
е против подсъдимият И.З.К. - от гр. Септември, с ЕГН -**********,в това че, На 01.05.2018 г. в гр. Пазарджик от заложна къща „***“, намираща се на ул.
„***“ № 1, с управител В.А.К. ***, в съучастие като извършител с Д.Ю.А. *** –
помагач подбудител, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. мъжка златна гривна с
тегло 11,55 гр., 1 бр. дамска златна гривна с тегло 21,37 гр., 1 бр. златна
гривна с тегло 12,55 гр., 1 бр. гривна с тегло 7,52 гр., 1 бр. златен синджир с
тегло 19,72 гр., 1 бр. синджир с тегло 34,87 гр. и 1 бр. синджир с тегло 2,09
гр., всичко с общо тегло 118,99 гр., на обща стойност 5 711,52 лв., от
владението на Р.С.И. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като е употребил за това заплахи и деянието е извършено при условията
на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1
във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Обвинението е против подсъдимия
Д.Ю.А. ***,в това,че На 01.05.2018 г. в гр. Пазарджик от заложна къща „***“,
намираща се на ул. „***“ № 1, с управител В.А.К. ***, в съучастие като
подбудител и помагач на И.З.К. *** /мотивирал го да извърши грабеж и го
подпомогнал, като му осигурява маска и чорапи за прикритие/ са отнели чужди
движими вещи – 1 бр. мъжка златна гривна с тегло 11,55 гр., 1 бр. дамска златна
гривна с тегло 21,37 гр., 1 бр. златна гривна с тегло 12,55 гр., 1 бр. гривна с
тегло 7,52 гр., 1 бр. златен синджир с тегло 19,72 гр., 1 бр. синджир с тегло
34,87 гр. и 1 бр. синджир с тегло 2,09 гр., всичко с общо тегло 118,99 гр, на
обща стойност 5 711,52 лв., от владението на Р.С.И. ***, без нейно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят, като е употребил за
това заплахи и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 20 ал. 3 и ал.
4 от НК.
Производството пред първата инстанция се
разви по реда на Глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, и пледира за осъдителна присъда и налагане
на подсъдимите К. и А. на наказание при условията на чл.58а,ал.1 от НК, от 12
години лишаване от свобода и след направена редукция и намаляне с 1/3 ,на 8
години лишаване от свобода,като се и определи режим на изтърпяване на
наказанието „строг“.
Подсъдимият И.З.К. се явява лично в
съдебно заседание признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях, а да се ползват събраните от досъдебното производство
доказателства.Пледира за налагане на минимално наказание.
Пълномощника
на подс.К.,адв.Р.З. пледира за постановяване на осъдителна присъда,като изтъква
доводи за налагането на минимално
наказание от пет години,което да бъде след това редуцирано по реда на
чл.58а ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.Ю.А. се
явява лично в съдебно заседание признава се за виновен, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тях, а да се ползват събраните от досъдебното
производство доказателства.Пледира за налагане на минимално наказание.
Пълномощника на подс.А.,адв.В.С.
пледира за постановяване на осъдителна присъда,като също изтъква доводи за
налагането на наказание,което след
редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК,да бъде определено в рамките на законовия
минимум.
Съдът като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.373 ал.3 от НПК, прие
за установено следното:
Подсъдимите И.К. и Д.А. се
познавали от дълго време от съвместното им пребиваване в затвора
гр.Пазарджик.Няколко дни преди 01.05.18г. подс. Д.А. се обадил на другия подс.И.К.
да се видят.На 30.04.18г. подс.К. отишъл на гости на подс.А. със собствения си
велосипед..
На 01.05 .18г.двамата подсъдими отишли
с велосипеда на подс.К. ***.Двамата се разходили в централната част на
града.Там подс.А. предложил на подс.К.
да направят грабеж на една заложна къща,която се намирала в близост до полицията.Подс.А. му казал той да влезе в
къщата и като отплата ще получи
половината от сумата от продажбата на накитите.Той му казал,че е наблюдавал къщата и че там работи само една жена и ще е
лесно за подс.К. да проникне в къщата и да вземе намиращото се там злато.В изпълнение на своят замисъл те
отишли в един магазин и подс.А. купил на подс.К. за сумата от 6 лева маска с лика на костенурките нинджа.Поискал да закупи и гумени ръкавици,но
в магазина нямало такива.За да не остави
подс.К. отпечатъци ,подс.А. си свалил чорапите и ги дал на К. да си ги сложи.
След като подс.А. снабдил подс.К. със средства за прикритие те
се отправили към заложната къща“***,намираща се на ул.“***“№1,собственост на В.К..В
магазина работила св.Р.И..
При пристигането си до заложната къща подс.К. сложил маската
на лицето си и чорапите на ръцете си.Същият влязъл в заложната къща и казал на
св.Р.И. да не мърда иначе ще я застреля.След това взел намиращите се там златни накити, както следва-1 брой златна мъжка гривна с
тегло 11,5 гр., 1 бр. дамска златна гривна с тегло 21,37 гр., златна гривна с
тегло 1,55 гр., гривна с тегло 7,52 гр., златен синджир с тегло 19,82
гр.,златен синджир с тегло 34,87 гр. и 1
бр. синджир с тегло 2,09 гр.,при общото тегло е в размер на 118,99 грама.
След като взел накитите подс. К.
избягал навън. Завил надясно по една улица и там си свалил маските и чорапите.
В един изоставен строеж изхвърлил чорапите. След това 3-4 часа се укривал в
града, като впоследствие потеглил за гр. Септември. В дома си в гр. Септември
счупил маската и я запалил. Там оставил и маратонките, с които бил по време на
грабежа. Същата вечер отишъл и до с. Братаница, където намерил подс. А..
На 02.05.2018 г. двамата подсъдими
решили да продадат златото и да си разделят парите. подс. А. намерил човек с
автомобил, който ги превозил до гр. Пловдив. Там в няколко златарски магазина
те предложили взетите златни накити за продажба, но тъй като предложената цена
не им харесала те се отказали. Тогава шофьорът на автомобила им предложил да
отидат до гр. Ихтиман, тъй като там изкупували златото по-скъпо. В гр. Ихтиман подс.
Д.А. продал златото. Докато го продавал подс. К. го чакал. При пристигането си подс.
А. казал, че е продал златото за 1800 лв., като от тази сума дал 900 лв. на подс.
К.. За себе си запазил един златен накит,който впоследствие е намерен.
Вследствие на проведените
оперативно-издирвателни мероприятия, двамата извършители на деянието били
задържани.
От заключението на съдебно-оценъчната
експертиза се установява, че пазарната стойност на отнетите златни накити –
обект на извършеното деяние на 01.05.2018 г. с включената изработка е както
следва:
Мъжка гривна
11,55 гр. – 554,40 лв.
Дамски синджир
9,32 гр. – 447,36 лв.
Златен синджир
19,72 гр. – 946,56 лв.
Златна гривна
1,55 гр. – 602,40 лв.
Дамска гривна
21,37 гр. – 1 025,76 лв.
Синджир 34,87
гр. – 1, 673,76 лв.
Гривна 7,52 гр.
– 360,96 лв.
Синджир 2,09
гр. – 100,32 лв.
Всичко: 118,99
гр. с пазарна стойност 5 711,52 лв.
В хода на проведеното съкратено съдебно
следствие, подс.И.К. прави изрични самопризнания относно фактите включени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в предмета на доказване по
повдигнатото му обвинение,като с негово съгласие не е извършен разпит на
свидетелите.Събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства подкрепят изцяло направените от подсъдимия И.К. самопризнания и същите се ползват
при постановяване на присъдата и при установяване на тези обстоятелства-чл.373
ал.3 от НПК.
В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие, и другия подс.Д.А. прави изрични самопризнания относно
фактите включени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в предмета на
доказване по повдигнатото му обвинение,като с негово съгласие не е извършен
разпит на свидетелите.Събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства подкрепят изцяло направените от подсъдимия Д.А. самопризнания и същите се ползват
при постановяване на присъдата и при установяване на тези обстоятелства-чл.373
ал.3 от НПК.
По делото е приложено
свидетелство за съдимост за подс.И.К. от което е видно,че същия е осъждан още от 2003г.,като до настоящия момент същите
са общо 19 пъти,все за престъпления от общ характер по чл.195 и чл.196 от НК.Последните му са присъда по НОХД№2716/15г.,като е осъден да изтърпи
наказание лишаване от свобода 7 месеца
при първоначален общ режим за престъпление по чл.216 от НК, и присъда по
НОХД№1943/13г, осъден на 3 години лишаване от свобода за престъпление по чл.196
във връзка с чл.29 от НК.Видно от справката двете присъди са изтърпени за
времето от 06.10.15г до 19.01.17г.
Приложено е и свидетелство за съдимост на подс.Д.А. от което е видно,че
същия осъждан до настоящия момент общо 16 пъти за извършени престъпления от общ
характер,преимуществено по чл.195 от НК,чл.199 ал.1 от НК,а и по чл.354а от НК.Последните са му по НОХД№224/10Г. като А. е осъден на 4 години лишаване от
свобода за престъпление по чл.199 ал.1т.4 от НК ,като по това дело и НОХД№875/09Г. му е определено едно общо наказание в размер
на 4г. и 6 месеца лишаване от свобода,като наказанието е изтърпяно на
19.07.15г.също така по Н0ХД№590/11г. той е осъден на 1г и 6 месеца лишаване от
свобода,като наказанието е изтърпяно на 19.07.15г. и по НОХД-1691/15г. на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК,като
наказанието е изтърпяно на 26.01.17г.
С оглед на горното,подс.И.З.К. с
посочена самоличност и ЕГН от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление чл. 199 ал. 1
т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“, във вр. с
чл. 20 ал. 2 от НК.,а
именно,
на 01.05.2018 г. в гр. Пазарджик от заложна къща „***“, намираща се на ул. „***“
№ 1, с управител В.А.К. ***, в съучастие като извършител с Д.Ю.А. *** – помагач
подбудител, са отнели чужди движими вещи – 1 бр. мъжка златна гривна с тегло
11,55 гр., 1 бр. дамска златна гривна с тегло 21,37 гр., 1 бр. златна гривна с
тегло 12,55 гр., 1 бр. гривна с тегло 7,52 гр., 1 бр. златен синджир с тегло
19,72 гр., 1 бр. синджир с тегло 34,87 гр. и 1 бр. синджир с тегло 2,09 гр.,
всичко с общо тегло 118,99 гр., на обща стойност 5 711,52 лв., от
владението на Р.С.И. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като е употребил за това заплахи и деянието е извършено при условията
на опасен рецидив,поради което следва да носи наказателна
отговорност.
От доказателствата по делото,а и от
приобщеното по реда на НПК изрично самопризнание за фактите по обвинението на
самия подс.И.К. се установява с категоричност,всички обстоятелства и релевантни
факти за приложимостта на материалния закон и възприетата правна квалификация.
От обективна
страна двамата в съучастие, като подс. И.
К. като извършител, са отнели от владението на Р.И. подробно описаните
по-горе златни накити с общ грамаж 118,99 гр. на стойност 5 711,52 лв. За
отнемането на вещите същите са заплашили пострадалата, че ще бъде застреляна.
От обективна страна обв. К. се явява извършител. Същият лично е отнел златните
накити. Престъплението грабеж представлява користно-насилствено посегателство от
извършителя за отнемане/завладяване/ движими вещи на пострадалото лице, с
употреба на сила или заплашване.
От
обективна страна е доказано, че с активни действия – заплашване,
подсъдимият е отнел от владението на свидетелката И. движимите вещи.
Като
задължителен признак от обективна страна на престъплението грабеж е
настъпването на имуществена вреда за пострадалата страна, т.е. касае се
материално/резултатно/ престъпление. Деянието е довършено, защото движимите
вещи-златните
накити са преминали във владение на подсъдимия , който се разпоредил с впоследствие с тях в личен интерес.
От обективна страна е налице
и причинна връзка между противозаконните действия на подс. лице и
настъпилите вредни последици за пострадалата.
С оглед предишните осъждания на подс.К.
и фактът, че не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните
присъди /чл.30 ал.1 от НК/деянието се явява извършено при условията на опасен
рецидив.
От субективна страна, деянието е
извършено от К. с пряк умисъл, като форма
на вина, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и
пряко е целял тяхното настъпване.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия К. съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система: принципа
на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съобразно принципа на
законоустановеност на наказанието следва да се съобразят вида и размера на
предвидената в НК санкция за това престъпление - лишаване от свобода от пет години до петнадесет години , като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.
При спазване принципа на индивидуализация на наказанието, следва да се
отчетат високата степен на обществена опасност на деянието/предвид характера на
засегнатите обществени отношения/ и високата степен на обществена опасност на
дееца, подбудите и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства ,съобразно нормата на чл.54 от НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете единствено
самокритичното му отношение към деянието. В същото време
следва да бъде отчетено, че дадените обяснения от подс.К. и
направените самопризнания не могат да се третират като смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване размера на
наложеното наказание с оглед на това, че същите вече са взети предвид от
законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373, ал.2 от НПК съдът
е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а НК. Още повече, че
разкриването на престъплението е резултат от професионалната работа на
разследващите органи, а не от поведението на подсъдимия. Самата процедура, по
която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по
отношение на фактите по обвинението, вследствие на което той получава правото
на редуциране на определеното наказание с една трета. Поради това не могат
повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчетени
самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която,
не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.К. се отчете изключително лошите и отрицателни
характеристични данни,тези свързани с неговите криминалистични и полицейски
регистрации,влошения съдебен статус,свързан с многобройните му предходни
осъждания за престъпления от общ характер-общо 19 на брой/извън тези от значение за квалификацията опасен рецидив/,високата стойност на предмета на
престъплението.Очевидно са налице вече трайно утвърдени
престъпни навици, и то в посока
на извършването на многобройни подобни престъпни прояви на база на предходните
му осъждания.Решението за извършване на престъплението е без никакви борба на мотиви за
и против извършването. Това е още един белег за утвърдена линия на престъпно
поведение, която характеризира в отрицателни план личността на подс.К..
При
цялостната преценка на събраните доказателства и посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че доводите на
представителите на обвинението(публично и частно) са обосновани и във връзка с
това следва да се определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Искането на защитата за определяне наказание на
подс.К. в рамките на предвидения минимум в специалната норма на НК съдът не прие
предвид данните за личността на подсъдимия(многобройни осъждания на лишаване от
свобода, въпреки младата възраст).
Възстановяването
на социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение
на подсъдимия К. изисква същият да бъде изолиран от обществото за един по продължителен
период. Очевидно е, че по нататъшно снизходително отношение с налагане на
по-леко наказание ще е незаслужено, тъй като до момента не е дало резултат.Като се има предвид и характера на престъпното
посегателство и продължаващата упоритост към извършването на такъв род
прояви,съдът счита,че очакванията на обществото за постигане и на житейска и
общ.справедливост са свързани с по голям размер на налагани наказания лишаване
от свобода и в контекста на обществената нетърпимост към тези прояви.
В тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че
наказание в размер на 12 години лишаване от свобода/над
средния размер/ ще е справедливо и даващо възможност да се постигнат
целите на наказанието за превъзпитаване на подсъдимия, както и да се въздейства
предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед на
това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по – конкретно
при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, и както се посочи, в този
случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а,
ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК
наказание.
Ето защо,
прилагайки чл. 58а, ал.І от НК съдът намали наказанието 12г. лишаване
от свобода с 1/3 и определи наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ години,
което следва да се изтърпи от подс.К. при първоначален
"строг" режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС.
Причините за извършване на
престъплението следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниската му
правна култура,несоциализиране в семейна или трудова среда през целият му
житейски път, незачитането на установения в страната правов ред и открития му
стремеж за забогатяване по незаконен начин.
И обвинението не поиска налагане на допълнителното наказание конфискация на
част от имуществото на подсъдимия, и съдът не наложи същото, защото подс.К. реално не
притежава имущество.
С оглед на горното,подс.Д.Ю.А. с
посочена самоличност и ЕГН от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление чл. 199 ал. 1
т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“, във вр. с
чл. 20 ал. 3 и ал.4 от НК.,а
именно,
На
01.05.2018 г. в гр. Пазарджик от заложна къща „***“, намираща се на ул. „***“ №
1, с управител В.А.К. ***, в съучастие като подбудител и помагач на И.З.К. ***
/мотивирал го да извърши грабеж и го подпомогнал, като му осигурява маска и
чорапи за прикритие/ са отнели чужди движими вещи – 1 бр. мъжка златна гривна с
тегло 11,55 гр., 1 бр. дамска златна гривна с тегло 21,37 гр., 1 бр. златна
гривна с тегло 12,55 гр., 1 бр. гривна с тегло 7,52 гр., 1 бр. златен синджир с
тегло 19,72 гр., 1 бр. синджир с тегло 34,87 гр. и 1 бр. синджир с тегло 2,09
гр., всичко с общо тегло 118,99 гр, на обща стойност 5 711,52 лв., от
владението на Р.С.И. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги
присвоят, като е употребил за това
заплахи и деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото,а и
от приобщеното по реда на НПК изрично самопризнание за фактите по обвинението
на самия подс.Д.А. се установява с категоричност,всички обстоятелства и
релевантни факти за приложимостта на материалния закон и възприетата правна
квалификация.
От обективна страна двамата в съучастие, като подс. Д. А. като подбудител и помагач, са отнели от
владението на Р.И. подробно описаните по-горе златни накити с общ грамаж 118,99
гр. на стойност 5 711,52 лв. За отнемането на вещите същите са заплашили
пострадалата, че ще бъде застреляна. От обективна страна подс. А. се явява
подбудител и помагач към извършване на грабежа. Същият е мотивирал подс.. К. да
извърши грабежа, като му е обещал след неговото извършване да си разделят
парите. Освен това той е подпомогнал подс. К., като му е осигурил маска и
чорапи за прикритие.За правната характеристика на състава на престъплението по
чл.199 от НК и наличните материално правни предпоставки за настъпилия
резултат,съдът изложи по горе съображения.С оглед предишните осъждания на подс.А.
и фактът, че не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните
присъди деянието се явява извършено при условията на опасен рецидив.
От субективна страна, деянието е
извършено от А. с пряк умисъл, като
форма на вина, съгласно чл. 11, ал. 2 от НК. Той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено опасни последици и
пряко е целял тяхното настъпване.
Както се каза и по горе
законодателят за това престъпление извършено от подс.А. и с оглед на залегналия
принцип на законоустановеност е предвидил наказание - лишаване от свобода от пет години до петнадесет години , като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.
При индивидуализиране на наказанието,съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието/предвид характера на засегнатите обществени
отношения/ и високата степен на обществена опасност на дееца, подбудите и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
,съобразно нормата на чл.54 от НК.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия А., съдът отчете единствено
самокритичното му отношение ,което е в основата на разкриване
на обективната истина по делото.Но както се каза и по горе по
отношение на Куртов,дадените от подс.А. самопризнания не могат
да се третират като смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
допълнително намаляване размера на наложеното наказание с оглед на това, че
същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно
нормата на чл. 373, ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл. 58а НК. Още повече, че разкриването на престъплението е
резултат от професионалната работа на разследващите органи, а не от поведението
на подсъдимия. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага
наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението,
вследствие на което той получава правото на редуциране на определеното наказание
с една трета. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на
наказанието на дееца да бъдат отчетени самопризнанията му, тъй като те са
самата предпоставка, без наличието на която, не би могла да се приложи
диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.А. се отчете изключително лошите и отрицателни
характеристични данни,тези свързани с неговите криминалистични и полицейски
регистрации,влошения съдебен статус,свързан с многобройните му предходни
осъждания за престъпления от общ характер-общо 16 на брой/извън тези от значение за квалификацията опасен рецидив/,високата стойност на предмета на
престъплението.И за него са налице вече трайно утвърдени
престъпни навици, и то в посока
на извършването на многобройни подобни престъпни прояви/вкл. И по чл.199 от НК/
на база на предходните му осъждания.Решението за извършване на
престъплението е без никакви борба на мотиви за и против извършването. Това е
още един белег за утвърдена линия на престъпно поведение, която характеризира в
отрицателни план личността на подс.А..
При
цялостната преценка на събраните доказателства и посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие, че доводите на
представителите на обвинението(публично и частно) са обосновани и във връзка с
това следва да се определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Искането на защитата за определяне наказание на
подс.А. в рамките на предвидения минимум в специалната норма на НК съдът не прие
предвид данните за личността на подсъдимия(многобройни осъждания на лишаване от
свобода, въпреки младата възраст).
При тези данни ,липсва каквато и да е
законова или житейска логика да се проявява излишна снизходителност,още
повече,че изтърпените досега ефективни наказания не са дали абсолютно никакъв
резултат,сочещ на превъзпитание или поправяне.Като се има предвид и характера
на престъпното посегателство и продължаващата упоритост към извършването на
такъв род прояви,съдът счита,че очакванията на обществото за постигане и на
житейска и общ.справедливост са свързани с по голям размер на налагани
наказания лишаване от свобода и в контекста на обществената нетърпимост към
тези прояви.
В тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че
наказание в размер на 11 години и
четири месеца лишаване от свобода/малко над
средния размер/ ще е справедливо и даващо възможност да се постигнат
целите на наказанието за превъзпитаване и поправяне на подсъдимия, както и да се
въздейства предупредително-възпиращо върху останалите членове на обществото.
С оглед на
това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по – конкретно
при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, и както се посочи, в този
случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а,
ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК
наказание.
Ето защо,
прилагайки чл. 58а, ал.І от НК съдът намали наказанието 11г. и четири месеца лишаване от свобода с 1/3 и определи наказание лишаване от свобода в
размер на 7 години и шест
месеца, което следва да се изтърпи от подс.А. при първоначален
"строг" режим, на основание чл. 57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС.
Причините за извършване на престъплението
следва да се търсят в личността на подсъдимия, в ниската му правна
култура,несоциализиране в семейна или трудова среда през целият му житейски
път, незачитането на установения в страната правов ред и открития му стремеж за
забогатяване по незаконен начин.
Представителят на ОП Пазарджик не поиска налагане на допълнителното наказание конфискация на част от
имуществото на подсъдимия, и съдът не наложи същото, защото подс.А. реално не
притежава имущество.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето през което
подс.И.К. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража,считано
от 04.05.2018г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 от НК
съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето през
което подс.Д.А. е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под
стража,считано от 04.05.2018г. до влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства
описани в присъдата и иззети при извършените претърсвания от подсъдимите лица
следва да се върнат на същите а,
вещественото доказателство- 1 бр. златна гривна от жълт метал следва да
се върне на заложна къща К. ЕООД.
В тежест на двамата
подсъдими се възложиха и сторените съдебно деловодни разноски в полза на
държавата,както и сторените такива от частния обвинител за адвокатско
възнаграждение.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: