Р Е Ш Е Н И Е

                                     

№……..…/…………..

 

Гр. София, 02.05.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 2237 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 386 от КЗ, чл. 397 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ.

Ищецът „Д.е.е.“ ЕООД твърди, че по силата на сключена застрахователна полица № 1011610001422 между него и ответното дружество – ЗАД „А.И.“ АД е сключен договор за застраховка „Каско“. Твърди, че на 28.04.2017г. застрахованото МПС, а именно „Фиат Дукато“ с рег.№ *******, е претърпял ПТП на автомагистрала М1 Будапеща – Виена в района на унгарския град Дьор, като се ударил в друго МПС и е сериозно увреден, а шофьорът – ранен и откаран в болница. Сочи, че застрахователят своевременно бил уведомен за настъпилото събитие, катастрофиралият автомобил бил натоварен на друг камион и върнат в България, където му бил направен оглед от експерти на застрахователя. Твърди, че е предоставил всички изисквани документи, но застрахователят с писмо от 21.06.2017г. му отказал изплащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че е налице изключен риск, а именно груба небрежност на водача, който е заспал по време на управление на МПС. Ищецът счита, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение е несъстоятелен, неаргументиран, неправилен и незаконосъобразен, поради което претендира осъждането му да му заплати сумата от 29 000 лв., като претендира и законна лихва от датата на отказа на застрахователя – 21.06.2017г. до окончателното й изплащане. В уточняваща молба от 18.10.2017г. ищецът е уточнил, че претендира като част от горепосочената сума от 29 000 лв., сумата от 1000 лв., представляваща спасителни разходи, като размерът е съобразно т.85.2 от ОУ, макар действителните да са установени с фактура № 25531 и да са по-големи, а именно разходите за репатриране на катастрофиралото МПС, както и че търси лихва върху обезщетението за периода от 21.06.2017г. до датата на исковата молба – 12.07.2017г., която уточнява по размер съгласно посоченото в молба от 22.11.2017г., че се претендира за сумата от 187,04 лв. В подаденото на 31.08.2017г. и 22.11.2017г. становище по отговора оспорва доводите на ответника, като се позовава  и на нищожност, съответно неприложимост на т.6.2 от раздел ІV от Общите условия на застрахователя поради противоречието й със чл. 211 от КЗ, чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че заспиването на водача не е умишлено, поради което не може да се квалифицира като груба небрежност и не представлява изключен риск. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. А. и претендира уважаването им и присъждането на разноски.

Ответникът „ЗАД А.И.“ АД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 04.08.2017г. и допълнителния отговор от 05.10.2017г., както и по съображения, изложени в писмена защита. Оспорва изцяло предявените искове, включително и по размер. Твърди, че е налице неизпълнение на договорни задължения от застрахованото лице, а именно по т.51, т.52 и 58 от ОУ, а именно да пази и ползва застрахованото МПС, да спазва техническите правила за експлоатацията му и да взима мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Твърди, че водачът е заспал, шофирайки на магистралата,което обуславя горното. Наред с това твърди, че е налице изключен риск по т.62 от раздел ІV на ОУ, а именно щетите са причинени в резултат на груба небрежност на водача, който е служител на застрахования. Заявил е и при условията на евентуалност възражение за съпричиняване, изразяващо се във въпросното поведение на водача, като претендира намаляване на евентуално обезщетение с 90%. В допълнителния отговор сочи, че пътен лист е описан, но не е представен, както и че не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената застрахователна полица № 1011610001422/16.06.2016г. процесният товарен автомобил Фиат Дукато, рег. № *******е застрахован в ЗАД „А.И.” АД със застарховка КАСКО, за срок от една година - от 17.06.2016г. до 16.06.2017г. за сумата от 28000,00лв., като е отразено, че застрахователната премия е платима на части в посочените размери. Представено е дебитно известие и платежно нареждане за плащане на сумата.

На стр.12 от делото е представено в превод Удостоверение за пътно-транспортно произшествие № А 033364 издаден от ПП гр. Дьор – Унгария, съгласно който управляваното от водача В.Х. превозно средство е с тотална щета при удар с другото МПС  с румънска регистрация на 28.04.2017г. на автомагистрала М1,(Унгария), километър 129^+504,

Представен е лист за обслужване от Спешна помощ от Областна болница Петц Аладар, гр. Дьор на водача на автомобила, като са установени описаните травми. За водача е представен трудов договор №20/22.11.2016г., съгласно който е назначен като шофьор лекотоварен автомобил при ищеца с работно време – 8 часа. Допълнително е представена и заповед за командироване на водача №1093/26.04.2017г., която е за пет дни от 27.04.2017г. до 01.05.2017г.

На стр.22 е представено уведомление за щета, по което е образувана преписка при застрахователя, част от която е представения опис на претенция от 07.06.2017г., в който са отразени увредените части, като е посочено, че е необходим и допълнителен оглед. Представена е фактура за транспортиране на автомобила обратно до България от 03.05.2017г. за сумата от 251 115 форинта. Цялата преписка по щетата е представена на стр.90 и следващите от делото, а на стр.31 и следващите  приложимите Общи условия.

По делото са събрани гласни доказателства, като е изслушан като свидетел водача на въпросното МПС. В показанията си свидетелят В.Х. сочи, че е шофьор от 15 години, като при процесното ПТП пътувал от Българя за Австрия, и в Унгария на ляв завой се ударил в камион, спрял в аварийната лента. Сочи, че не си спомня дали спрелия камион е бил обозначен. Сочи, че загубил съзнание след катастрофата. Сочи, че се бил унесъл и така се е отклонил и се ударил, което станало през нощта към два и половина. Сочи, че имал почивки, четири часа карал и почивал към 12 часа през нощта. Свидетелят сочи, че в 10.30 часа вечерта тръгнал от Румъния, а от България към 18.00 часа от гр. Мездра. Първата му почивка била в Румъния и после в Унгария. В Румъния почивал на бензиностанция „Петрон“ на 30 км. преди границата с Унгария - 40 минути. После почивал в Унгария на една бензиностанция, но не си спомня името й.Сочи, че след инцидента бил в болница, но не се разбирал с персонала, защото не говорел езика. Сочи, че само той шофирал, нямало друг колега, с който да се сменя. Свидетелят сочи, че автомобилът превозвал товар, който е бил натоварен от Самоков, но той взел буса от София, и в Мездра понеже там живее, спрял. Сочи, че той взел буса от гр. София в същия ден, в 15 часа, почивал в Мездра и към шест, шест и нещо тръгнал към Австрия. Сочи, че преди това отишъл с влака до София,но не си спомня в колко часа бил тръгнал. Твърди, че автомобилът няма тахограф.

По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж.Е., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че в полицейския протокол не е описан механизма на настъпване на ПТП, но е приложен снимков материал, от който и като се вземат предвид показанията на водача на автомобила се установява, че при движение по магистрала М1 в Унгария, преди гр. Дьор, водачът на товарен автомобил Фиат Дукато, рег. № *******заспива, застига движещият се пред него товарен автомобил Волво, с прикачено ремарке, върху дясната лента и се удря с предна част върху задна лява част на т.а. Волво, като вследствие на удара предната част на автомобила е тотално унищожена. Причината за настъпване на процесното ПТП е заспиването на водача на товарен автомобил Фиат Дукато, при което последният е бил неуправляем. Според експерта процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на т.а. Фиат Дукато е следвал принадлежащата му лента. В експертното заключение подробно е описан маршрута на товарния автомобил, като същият от гр. Джебел до мястото на процесното ПТП (след гр. Дьор Унгария, в посока Будапеща), е около 1260 км., което при спазване на правилата за движение се изминава за около 14часа, което е само шофирането, без чакането по границите. От гр. Джебел до АМ „Марица”, автомобилът е следвало да се движи по второкласен път 508 и път 5082, а останалите пътища, по които е следвало да се движи, са първокласни пътища и автомагистрали. Е.пертът сочи в основното заключение, че към датата на ПТП 28.04.2017 г., процесния товарен автомобил Фиат Дукато, е бил на 2 г. 10 м. 27 д. - начална регистрация 01.06.2014г., като вещото лице сочи, че по данни от описаните източници и въз основа на извършените справки, действителна стойност на процесния автомобил възлиза на 30231,00 лв. В отговор на въпрос 14 вещото лице в табличен вид е дало описаните щети по процесния автомобил и то без да е извършен допълнителен оглед, като сочи, че със стойността на необорудвана кабина, се получава стойност само на резервните части около 40000,00лв., към която сума следва да се добави и стойността на оборудването на кабината, при което се получава значителна сума. Според Е.перта само стойността на необходимите нови части за възстановяване на процесния автомобил е по - висока от действителната стойност, т.е. щетата на процесния автомобил е икономически тотал. Вещото лице сочи, че анализът на щетата на автомобила показва, че са запазени: двигател, скоростна кутия, задна ходова част, предна ходова част - частично, товарна част, покривало и др., поради което приема, че запазената част представлява 20% от действителната стойност, което в стойностно изражение се равнява на 6046,00 лв. Приспадайки стойността на запазените части от стойността на автомобила, размерът на дължимото обезщетение възлиза на 24185,00 лв. В съдебно заседание вещото лице сочи, че при определяне стойността на автомобила е заложил среден пробег, като не е отчитал конкретния такъв, както и че не е отчитал извършен ли е ремонт на автомобила. Вещото лице сочи, че съгласно Наредба № 33 от 3.11.1999 -г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г., моторните превозни средства с товароносимост над 1,5 т. или максимално допустима маса над 3,5 т. се оборудват с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи).” Сочи, че процесният товарен автомобил е с товаросимост 3,5т., което означава, че следва да бъде оборудван с тахограф (аналогов или дигитален). Според вещото лице „Джи Пи Ес” система за проследяване за МПС се поставя на автомобилите от транспортната фирма с цел проследяване на движението на превозните средства, престоя, местата на престой, разход на гориво и т.н. Системата за проследяване се поставя и с цел предотвратяване на кражба, като няма задължение за монтаж на такава система съгласно нормативните документи за извършване на транспортна дейност. Е.пертът сочи, че пътният лист не е задължителен документ при международен превоз на товари, а е документ, с който се документират маршрутът и разходът за гориво на конкретен автомобил. В допълнителното заключение на автотехническата Е.пертиза вещото лице сочи, че ако се възприеме като време за шофиране - 8 часа на ден, колкото е работното време на водача по трудов договор, и регламентираната нормална дневна почива - поне 11 часа (по Регламента) и се приеме, че началото на работния ден е 8:00 часа на 27.04.2017 г., при тръгване от гр. Джебел и чисто (без престой по граници и задръствания) шофиране 8 часа на ден, в 16:00 часа на 27.04.2017 г. водачът ще е стигнал до Турно Северин в Румъния, където съгласно Регламента е следвало да направи почивка от поне 11 часа, което означава до 3:00 часа на 28.04.2017 г. След това - тръгване от Турно Северин в 3:00 часа на 28.04.2017 г., до достигане гр. Дьор следва водачът да е шофирал още 6 часа и ще бъде на мястото на ПТП около 9:00 часа на 28.04.2017 г. Според експерта, ако се приемат показанията на водача, че е тръгнал около 15ч от гр. София, при шофиране 8 часа, би следвало в 23:00 часа да е в гр. Арад Румъния. Там да направи 11 часа почивка, тръгване в 10:00 часа на 28.04.2017 г. и достигане до мястото на ПТП около 13:30 на 28.04.2017 г. В отговор на въпрос втори по допълнителната експертиза вещото лице сочи, че процесният товарен автомобил е използван за превоз на товари на големи разстояния - от България до Европа и с оглед на това е нормално да изминава около 100000 км на месец, което означава че към датата на ПТП би бил на около 370 - 380000 км. Съобразно отговора на този въпрос, вещото лице сочи, че действителната стойност на автомобила към датата на ПТП като се вземат предвид данни от оферти, които отговарят на пробега на процесния, към 28.04.2017г. възлиза на сумата от 26500,00 лв. без ДДС. В отговор на поставени въпроси, вещото лице в допълнителното заключение сочи, че процесният товарен автомобил е застрахован за 28000,00лв, като от датата на застраховане до датата на ПТП са изминали 0 г. 10 м. 11 д. Остатъчната стойност за автомобил на 2г. е 67% (за италиански автомобили), а на 3г. – 52%. По описаната формула експертът е изчислил, че процентът на овехтяване от датата на застраховката до датата на ПТП е 12,5% или действителната стойност на автомобила по този метод е 28000 - (28000 х 12,5%) - 28000 - 3500 - 24500,00 лв.

По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица доктор Н., невролог, и доктор А., трудова медицина, които сочат, че са установили от представения документ от Областна болница Аладор Дьор- Лист за обслужване от Спешна помощ с начало 28.04.2017 г., че В.Х. като катастрофирал водач на лекотоварен автомобил е бил ранен, с данни за повърхностни рани- абразио в областта на лявата страна на челото в окосмената част на главата и в дясна фронтална област на дясно бедро. От направените рентгенографии на череп, гръден кош и таз е установено, че е без данни за фрактури, без кървене и без изтичане на ликвор. Оставен е за болнично наблюдение и при повторен преглед на сутринта е отразено бодро състояние. Вещите лица сочат, че съзнанието е функция на мозъка на човека, субективно отражение на обективно реални неща и явления и е активен процес, който дава възможност за оценка, избирателност и комуникация с околната среда. В съзнателния процес се включват будността, годността за оценка на собствената личност и околната среда /ауто и алопсихична ориентация/, вниманието, паметта, говора /речта/, мисленето, емоционалното състояние и целенасоченото действие. В състояние на физиологична будност човек е в пълно съзнание ауто и алопсихично ориентиран. Според експертите лимбичната система чрез ретикуларната формация участва в осъщестяването на биологичната ритмика на организма в организацията на „будността” и „съня”. Вещите лица сочат, че потокът от тонизиращи импулси на ретикуларната формация върху мозъчната кора се изразява в състояние на будност, а липсата на импулси от ретикуларната формация към мозъчната кора води до сън. Вещите лица сочат, че промени в съзнанието, както в яснотата (степенни /количествени), така и в съдържанието му (качествени) могат да настъпят по различни причини: метаболитни смущения (хипогликемии), хипоксии, бъбречна, чернодробна недостатъчност, инфекции, състояния след травми, операции, недостатъчност на кръвообръщението, интоксикации с транквилизиращи медикаменти, мозъчен удар, мозъчен тумор, субдурален хематом, възпаление на мозъка и мозъчните обвивки, но уточняват при изслушването в съдебно заседание, че няма данни водачът на автомобила да страда от някакво такова заболяване. Експертите сочат, че заспиването по своето естество е физиологическо състояние на човешкия организъм , а не волево. При продължително каране, умора или някои от гореизброените причини, могат да предизвикат унесеност, сънливост. Заслепяване от насрещното движение може да доведе до изгубване на координатите на пътя поради рефлекторно затваряне на очите, но не би могло да даде само по себе си субективно усещане за заспиване. Заслепяването е дразнител и не води до заспиване. В допълнителното заключение на комплексната експертиза, вещите лица сочат, че за всички професионални шофьори, при които има продължително по време и разстояние, и шофиране особено през нощта, рискът от заспиване зад волана е огромен, като най-голямата отговорност на водача е да съумее да остане буден и концентриран. Според експертите има два периода от денонощието, които са най-опасни и има най-голяма вероятност от заспиване при шофиране и те са между 16 ч. и 18 ч. и между 01 ч. и 03 ч. след полунощ, тъй като тогава се осъществява периодична ритмична промяна в будността и сънливостта и мозъкът може да изпадне лесно в състояние на микросън, който продължава от части в секундата до 30 секунди. Очите на шофьора остават отворени, но той не държи контрол над положението. Според вещите лица заспиването по време на управление на МПС може да настъпи неочаквано за водача, но може и да се предхожда от унесеност, сънливост, което е израз на лека степен смущение в съзнанието. Умората и заспиването при шофиране е възможно да настъпят неусетно и често пъти водачът да не осъзнава, че е твърде уморен за да шофира. Въпреки това, има според експертите симптоми на умората, които могат да се разпознаят и да накарат водачът да спре да шофира преди да е станало твърде късно и те са примерно: често прозяване, трудно държане на главата изправена и очите отворени, т.н. „парене" на очите, замъгляване на зрението, разсейване, бавна реакция и трудно съсредоточаване, нетърпеливост, изпотяване на ръцете,  чуване „бръмчене или жужене" в ушите и др. Според вещите лица водачът би могъл да предотврати заспиването по време на управление на МПС, ако е буден и осъзнава, че трябва да направи почивка, но при унесеност той вече не е годен за будност без външно дразнене. Експертите са посочили няколко начина да се избегне умората и заспиването при шофиране, като например да се планира пътуването така, че преди него да има приблизително 7-8 часа сън, да се предвиди не повече от 8-10 часа шофиране на ден, да се планират редовни почивки по време на шофиране, да се предвиди пътуването да започне рано през деня със стремеж да не се кара през нощта, да се планира при необходимост някъде да се преспи, когато се спре за почивка, да се излезе от превозното средство и се разходи малко, да направи лека гимнастика като диша дълбоко, по време на пътуването да се яде добре балансирана храна - нито твърде обилна, нито твърде оскъдна, да се избягват мазните храни, които карат човек да се чувства сънлив, да не се приемат някои медикаменти. Въз основа на показанията на свидетеля Х. и автотехническата експертиза, вещите лица по комплексната експертиза сочат, че катастрофата е станала след продължително шофиране на буса от водача В.Х., без той да е съблюдавал определената в Регламент 561/2006г. на ЕО нормална дневна почивка и почивка по време на работа /според Регламента след период на управление от 4,5ч. водачът трябва да ползва непрекъсната почивка от поне 45 мин/, като психофизиологичното състояние на водача В.Х. преди настъпване на произшествието е било със смутено съзнание, с повишен праг на възбудимост от външен дразнител и откъснатост от реалния свят /в обяснението си, представено към исковата молба съобщава за „заспиване при шофиране", при разпита, че е бил „унесен" и се е отклонил от пътя/. Експертите сочат, че състоянието на водача „унесеност", непосредствено преди ПТП, не му е позволявало да осъществява непрекъснат контрол върху управляваното МПС, достатъчен за безопасното му придвижване. Съгласно заключението за да бъде водачът в нормално психофизиологично състояние е необходимо да ползва непрекъсната почивка по време на работа след период на управление от 4,5 часа от поне 45 минути, дневното време на управление да не надхвърля 9 часа, след него да има почивка от 11 часа. Вещите лица сочат също така, че продължителността на маршрута от България до Австрия и времето, необходимо за неговото изминаване, са били достатъчно дълги и те са налагали водачът на буса задължително да прави почивки за сън и по-кратки почивки по време на работа. При неспазване на тези почивки и тяхната продължителност е възможно да настъпи умора и това да доведе до нарушаване на нормалното психофизиологично състояние на водача на МПС, оттам и на управлението на МПС от него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявената исковата претенция ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие и размера на следващото му се застрахователно обезщетение, а ответникът – възраженията си, а именно твърденията за наличие на основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че по делото се установи от събраните доказателства, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество за процесния автомобил, както и че е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което автомобилът е увреден тотално. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че основната причина за ПТП е заспиването на водача на автомобила, при което той е изгубил контрол върху него, навлязъл в другата лента и реализирал ПТП. Доводите на ищеца, че водачът бил заслепен или нещо му отвлякло вниманието не се установиха от данните по делото, а напротив – опровергават се от свидетелските показания на самия водач и другите материали. Безспорно е, че ПТП е резултат от заспиването на водача. Тук следва да се отбележи, че самото заспиване, както се сочи и от съдебно-медицинската експертиза не може да се приеме за волеви акт, но следва да се прецени дали същото е резултат от преумора и неспазване на изискванията за регламентирани почивки. Понятието груба небрежност не е дефинирано в КЗ, но съгласно препращащата норма на чл. 343 ал.2 от КЗ за застрахователните договори се прилагат общите правила на ТЗ и ЗЗД, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно. Умисъл е налице, когато съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на длъжника. Общият модел на поведение на длъжника при изпълнение на задължението изисква полагане на грижата на добрия стопанин. Отклонение от общия модел за дължимо поведение може да бъде направено със закон или по взаимно съгласие между страните при спазване на забраната за ограничаване на отговорността съгласно чл. 94 ЗЗД, която разпоредба предвижда недействителност на уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност. В застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. В случая съдът намира, че безспорно не е налице умисъл, тъй като водачът не е заспал умишлено, но следва да се прецени дали е налице груба небрежност. Ищецът е направил възражение за нищожност на горецитираната клауза / т.6.2/ от Общите условия поради противоречие с разпоредбата на чл. 211 от КЗ / отм./ и чл. 143 във връзка с чл. 146 от ЗЗП, като първата регламентира, че за да е налице основание за отказ за изплащане на обезщетение, следва да се установи пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, в който смисъл има и изрично произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№840/2012г. на ВКС, І т.о. и др. Доводът за нищожност поради противоречие с разпоредби на Закона за защита на потребителите е неоснователен, тъй като ищецът не е потребител по смисъла на ЗЗП, а юридическо лице-търговец и следователно не би могъл да се позовава на специфичната закрила на потребителите –физически лица. Съгласно чл. 211 от КЗ / отм./, но възпроизведен в действащия КЗ, поради което практиката, формирана по същата следва да намери приложение, застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно правоотношение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице или при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено в закона или в застрахователния договор /т. 2/. Както изрично се посочва в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС № 2/20.05.2013г. по т.д.№ 1031/2011, І т.о., „неизпълнение, което е значително с оглед интереса на застрахователя” е налице когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило, като наличието на този фактически състав включва вина, настъпване на застрахователно събитие и причинна връзка между последното и неизпълнението, а тези обстоятелства не се установяват от данните по делото. Съдът намира, че в случая не е налице противоречие със закона на процесната клауза от Общите условия, тъй като се касае за предварително уговорен изключен риск. Като клауза от Общите условия, които са неразделна част от застрахователния договор, страните са приели същата, включително покритите рискове и изключенията, при които застрахователят не дължи застрахователно обезщетение. Както изрично е посочил и ВКС при сходна хипотеза – възражение за нищожност на подобна клауза, с оглед свободата на договаряне, страните могат да постигнат съгласие кои са покрити от застрахователния договор рискове и кои са изключени, и когато не е налице покрит риск (в случая изключен е рискът при причиняване на щетите на застрахованото имущество от действия на застрахования, умишлени или с груба небрежност), не се касае за отказ от плащане, и практиката по приложението на чл. 211 КЗ е неотносима / определение на ВКС № 244/12.04.2011г. по т.д.№ 882/2010г. на ВКС, II т.о. и др. Съдът кредитира заключението на експертите от съдебно-медицинската експертиза, съгласно което заспиването по време на управление на МПС може да настъпи неочаквано за водача, но може и да се предхожда от унесеност, сънливост, което е израз на лека степен на смущение в съзнанието. Според вещите лица умората и заспиването при шофиране е възможно да настъпят неусетно и често пъти водачът да не осъзнава, че е твърде уморен за да шофира. Следователно не е безспорно установено по делото, че преди настъпване на ПТП водачът на процесния товарен автомобил е могъл и е бил длъжен да съобрази, че ще заспи и това може да доведе до причиняване на застрахователното събитие. Факт е, че е заспал зад волана, за което няма обективна медицинска причина като заболяване, но не се и установи, че непосредствено преди заспиването, водачът е осъзнал умората и състоянието си, което да е налагало обезателно спирането за почивка. Следователно не се установи по делото безспорно, че е налице това особено волево отношение към настъпилото събитие, при което водачът, съзнавайки, че е преуморен, е допускал възможността да заспи на волана и да предизвика ПТП. В тази връзка съдът намира, че не следва да се кредитират доводите на ответника, че превозът е започнал на 27.04. сутринта от гр. Джебел, тъй като безспорно се установи по делото, че водачът е поел процесния автомобил в 15ч. в гр. София, а превозът от гр. Джебел до гр. София е осъществен от друго лице. Установи се, че след отпътуването от гр. София в 15ч., водачът е почивал в гр. Мездра, откъдето е тръгнал в 18ч., а после е правил две почивки на бензиностанции в Румъния и Унгария от около 40 м. Предвид горното съдът намира, че не се установи наличието на изключен риск, изразяващ се в проявена груба небрежност, тъй като независимо от заключението на вещите лица, не се установи, че преди настъпването на процесното ПТП в конкретния случай водачът е могъл и е бил длъжен да осъзнае, че е възможно да настъпи процесното ПТП и да вземе мерки за предотвратяването му. Според вещите лица водачът би могъл да предотврати заспиването по време на управление на МПС, ако е буден и осъзнава, че трябва да направи почивка, но при унесеност той вече не е годен за будност без външно дразнене. В конкретните данни по делото не се установи, че водачът Х. е осъзнал умората си и въпреки горното, пренебрегвайки я, е продължил да шофира, което би било проявление на груба небрежност. Свидетелят посочи, че е почивал преди потеглянето и скоро преди инцидента, като не се установи това специфично отношение към събитието и настъпилите последици. Предвид горното макар да не е налице груба небрежност като изключен риск, съдът следва да обсъди заявените евентуално възражения на ответника за съпричиняване на настъпилото застрахователно събитие от водача и възражението за неизпълнение на задълженията му по т.51 и т.52 от ОУ - да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да спазва техническите правила за неговата експлоатация, както и да взима мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, неизпълнението на които съгласно т.58 от ОУ, дават възможност на застрахователя, по негова преценка, да намали или да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение, които съответстват на разпоредбите на чл. 395, ал. 4 във вр. с ал. 1 и на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. Съдът намира, че в случая се установи, че при управлението на процесния товарен автомобил не са спазени грижите на добрия стопанин и мерките за експлоатацията му, което е факт, независимо дали е при груба небрежност като форма на вина. Независимо от това, че с оглед установеното по делото, че процесният товарен автомобил не е над 3,5 тона и следователно спрямо него не е приложима нормативно определената в Регламент 561/2006 г. на ЕО дневна почивка от поне 11 часа и начина за нейното ползване по чл. 8, т. 2 от Регламента - за всеки 24 часов период от края на предходната дневна или седмична почивка, то безспорно се установи от представения трудов договор на водача, че неговият работен ден е 8 часов, без да е уговорен допълнителен или нощен труд, което означава, че шофирайки от 15ч. процесния автомобил, въпреки направените няколко почивки – в гр. Мездра и на бензиностанции в Румъния и Унгария, то той към момента на инцидента е шофирал повече от 8 часа и то значителен период през тъмната част от нощта. Следвало е водачът да преустанови шофирането и да си почине, за да може да продължи превоза в адекватно състояние, независимо от това, че са неприложими конкретните правила на Регламента, с оглед общите разпоредби на Закона за движението по пътищата и на Наредба №3. Водачът е бил длъжен, както съобразно трудовия договор и общите норми на ЗДвП, така и съгласно обичайните правила за извършване на пътуване, да организира пътуването си по начин, че да има достатъчно време за почивка, без да претоварва организма си, да прави почивки за сън, да не управлява в продължение на повече часове, без да осигури на организма си необходимата продължителна почивка за сън. В случая, макар да не е шофирал автомобила от сутринта от гр. Джебел, то се установи, че в самия ден е пътувал от гр. Мездра за гр. София и е поел управлението на автомобила в 15ч., което означава, че независимо от почивките, работният му ден е продължил много повече от 8 часа или от приемливите часове за шофиране по Наредба № 3/2009г., която независимо от тонажа на товарния автомобил, се сочи, че е приложима за водачите, с изключение на описаните в чл. 3 случаи, сред които процесния не попада, и която регламентира, че дневното време на управление не трябва да нахвърля 10 часа. Както посочват и вещите лица в СМЕ, има няколко начина да се избегне умората и заспиването при шофиране, като се планира пътуването така, че преди него да има приблизително 7-8 часа сън, предвидят се не повече от 8-10 часа шофиране на ден, пътуването да започне рано през деня със стремеж да не се кара през нощта, да се планира при необходимост някъде да се преспи, които в случая не са спазени. Водачът е поел на дългия маршрут едва в 18ч. вечерта, след като преди това е пътувал от гр. Мездра до гр. София и шофирал наобратно, при което е следвало да съобрази, че трябва да направи нощна почивка, а не след 02 ч. през нощта, при повече от 8 часа превоз, да продължи шофирането, което е довело до заспиването му и настъпване на ПТП. Ето защо, макар да намира, че не е налице изключен риск, съдът счита, че е основателно възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на настъпилото вредоносно събитие поради неизпълнение на задълженията на застрахования водач да управлява автомобила с необходимата грижа, което съставлява основание за намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване, като съдът намира, че процентното съотношение следва да е 70% към 30%. Този процент съдът определя, тъй като отчита, че поведението на водача е основна причина за настъпване на ПТП и увреждането на процесния автомобил. По размера на обезщетението, съдът намира следното: При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, както предвижда и отменения, и новия КЗ. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В случая безспорно се установи, че щетата е тотална, тъй като разходите само за закупуване на части за подмяна на повредените, без труда за монтаж и демонтаж, надхвърля сумата от 40 000 лв., а стойността на автомобила, независимо от това какъв вариант на заключението се възприеме, не надхвърля 31 000 лв. В този смисъл е налице хипотезата на чл.390, ал.2 от КЗ, а именно стойността на разходите за ремонт надвишава 70% от действителната стойност на автомобила. Предвид горното следва да се приложи уговореното относно тотална щета по Общите условия, съгласно които се изплаща обезщетение, съответстващо на действителната стойност на автомобила, намалено със стойността на запазените части. Вещото лице е посочило, че запазени части са двигател, скоростна кутия, задна ходова част, предна ходова част - частично, товарна част, покривало и др., т.е. представляват 20% от действителната стойност. Съдът намира, че следва да кредитира заключението на допълнителната автотехническа експертиза, която дава действителната стойност на процесния автомобил, отчитайки използването му като такъв за превоз на товари на големи разстояния, като експертът сочи, че към 28.04.2017г. стойността на автомобила възлиза на сумата от 26500,00 лв. От същата следва да се приспадне стойността на запазените части, която експертът сочи, че е 20% или сумата от 5300 лв., поради което обезщетението възлиза на сумата от 21 200 лв. С оглед възприетите доводи за съпричиняване, то следващото се на ищеца обезщетение възлиза на 30% от тази сума или искът се явява основателен за сумата от 6 360 лв.

По претенцията за разходи на застрахования за репатриране на автомобила, съгласно чл. 397 от КЗ, застрахователят трябва да възстанови направените от застрахования разходи за установяване на причините и размера на вредите, когато те са били предварително одобрени от застрахователя. Аналогично е уговореното и по т.п85 от Общите условия, а именно, че разходите за репатриране се поемат от застрахователя след съгласуване, като в същите е уговорено, че те не могат да бъдат повече от 10% от застрахователната сума на застрахованото МПС и не повече от 1000 лв. В случая ищецът е представил към исковата молба и е приета като неоспорена фактура № 25531/22.05.2017г., съгласно която за транспорт от Унгария до България на катастрофирал камион е начислена сумата от 3000 лв. с включен ДДС, за която е отбелязано, че е платима по банков път. Представена е и фактура в превод от унгарски за заплатена пътна помощ в размер на 251 115 форинта с ДДС. Съдът намира, че по делото не се установи, че тези разходи са предварително одобрени от застрахователя и следователно не подлежат на възстановяване на застрахования. Следва да се отбележи, че по фактурата от 22.05.2017г. не се установява надлежно по делото, че са извършени разходите, тъй като уговореното плащане е по банков път и не са представени от ищеца, чиято е доказателствената тежест никакви доказателства за извършването му, още повече, че при плащане по банков път същото се счита извършено със заверяване на сметката на получателя. От ищеца не е представено платежно нареждане или друг документ, удостоверяващ плащането, а още по-малко заверяването на сметката на получателя с процесната сума. Предвид горното съдът намира, че иска за присъждане на разходи за репатриране на катастрофиралия автомобил е неоснователен и недоказан, тъй като не се установи надлежно, че са заплатени такива от ищеца, а също така и не се установи, че е налице предварително одобрение, респ. съгласуване от страна на застрахователя, за да бъдат поети същите.

            По претенцията за лихва за забава, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.1 от ТЗ при изплащане на обезщетение за тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че горното е поради тотална щета. Налице константна практика на ВКС по отменения КЗ, но приложима и към настоящата уредба, тъй като същата е идентична, че изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, а не и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. В този смисъл е и решение № 59/12.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 1256/2014 год., ІІ т.о. и др. Следователно, макар по делото да не е изпълнено това задължение от застрахования и да не се установява да е представил документ за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, това не влияе на самата основателност на съдебната претенция, но оказва влияние на изпадането на застрахователя в забава, а именно до изпълнението на това задължение на застрахования, застрахователят не е изпаднал в забава и следователно не дължи обезщетение за забавено изпълнение на заплащането на застрахователно обезщетение. Предвид горното искът за лихва върху присъжданата сума е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            По претенциите за разноски, съдът намира, че такива се следват на двете страни съобразно изхода на спора. От ищеца са направени разноски по представения списък общо в размер на 3425 лв., от които за адвокатски хонорар на процесуалния му представител по двата договора за правна помощ е отбелязано, че са платени в брой 500 лв. и 1500 лв., или общо сумата от 2000 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, като съдът намира, че действително делото не е с фактическа и правна сложност, но поради проблеми с организацията на вещите лица и изслушване на експертизите са проведени четири съдебни заседания. Предвид горното и съобразно правилата по Наредба №1/2004г. съобразно материалния интерес по делото и като се съобрази проведените допълнителни заседания / над 2/, следващият се минимален адвокатски хонорар възлиза на сумата от 1600 лв. Предвид горното възражението е основателно и адвокатския хонорар на ищеца, включен в релевантния размер на разноските следва да бъде намален със сумата от 400 лв., поради което направените от ищеца разноски възлизат на 3025 лв. Разноските на ответника по представения списък възлизат на 850 лв. – депозити за вещи лица, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да е в размер на сумата от 300 лв., като се съобрази и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно отчита се, че са проведени повече от 3 заседания, но също така и че делото не е с фактическа и правна сложност. Предвид горното общо разноските на ответника възлизат на сумата от 1 150 лв. С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски за уважения размер на исковите претенции, а именно за сумата от 6 360 лв. спрямо общо предявения от 29 187,04 лв., поради което се следват 21,80% от направените разноски, или сумата от 659,45 лв. На ответника се следват 78,20% от направените разноски или сумата от 899,30 лв. Не е заявено искане за компенсация, поради което разноските ще се присъдят поотделно на всяка от страните.

Воден от тези съображения съдът

                                  Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, и съдебен адрес ***, да заплати на „Д.Е.ЕКС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***-8 – адв. А., сумата от 6 360 лв. / шест хиляди триста и шестдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 1011610001422 за застраховка „Каско“ на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег.№ *******, за настъпило на 28.04.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба – 12.07.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 28 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Д.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***-8 – адв. А., срещу ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, и съдебен адрес ***, с правно основание чл. 397 от КЗ за сумата от 1000 лв., представляваща разходи за репатриране на катастрофиралия автомобил, както и за сумата от 187,04 лв., представляваща лихва за забава върху претендираното обезщетение за периода от 21.06.2017г. до 12.07.2017г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, и съдебен адрес ***, да заплати на „Д.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***-8 – адв. А., на основание чл. 78 от ГПК сумата от 659,45 лв./ шестстотин петдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Д.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес ***-8 – адв. А., да заплати на ЗАД „А.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, и съдебен адрес ***, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 899,30 лв./ осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                          СЪДИЯ: