Присъда по дело №395/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта:	10
Дата:	23 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия:	Яника Тенева Бозаджиева

Дело:	20211800600395
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря В. Е. К.
и прокурора Мария Божидарова Стоянова (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600395 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯВА ЧАСТИЧНО на основание чл.336, ал.1 т.3 НПК Присъда
№ 26 от 03.02.2021г., постановена по НОХД № 643 /2018г. на РС- Сливница,
в частта, в която подсъдимият е признат за виновен за причиняване по
непредпазливост на увреждания, съставляващи средна телесна повреда на
пострадалия А.М.А., както и за групиране на наказания по чл.23, ал.1 НК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. СТ. В., с ЕГН **********, роден на ******
г. в гр. К., с адрес по л.к. гр. П., ул. „Ч.Х.“ №****, българин, български
гражданин, с виеше образование, работещ като Началник ПЖПС ОУ П. към
железопътна секция С. - обединен ЖП участък П., женен, неосъждан, ЗА
НЕВИНОВЕН в това, че на 16.06.2015 год. около 15:00 часа в землището на
с.З., общ.Б., С., до ж.п. линия в междугарието „Х.Р.“, км.****+****, в
1

качеството си на „Началник участък по поддръжка на железен път и
съоръжения/обединен към ДП „НКЖИ“ - ЖП Секция С.“, отговарящ съгласно
Раздел II, т.4 и Раздел III, т. 1 от Длъжностната си характеристика за
организиране и спазване на правилата за безопасност и здраве при работа
(БЗР) и спазване на изискванията на нормативните актове за здравословни и
безопасни условия на труд, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност - по време на разтоварни
дейности, е нарушил правилата за безопасност на труда като не е спазил
следните разпоредби: чл.16,ал.3 от Наредба № РД-07-2от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд: „По преценка на работодателя или прекия
ръководител при организиране на ремонтни или други дейности с участие на
работници и специалисти с различни професии и квалификация, както и при
работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа,
преди започване изпълнението на задачите на работещите се провежда
извънреден инструктаж;
чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ):
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“
чл. 126 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата.“,
Посочените в длъжностната му характеристика трудови задачи и
задължения, а именно:
Посочените в длъжностната му характеристика трудови задачи и
задължения, а именно:
2

1 .Длъжностни задължения:
2. Основни задължения:
Ръководи, координира и контролира работата на мобилните групи.
Извършва необходимите инструктажи;
Контролира и следи за спазването на технологичната, трудовата и
производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните
работи по железния път и съораженията
3. Допълнителни задължения:
Изпълнява допълнителни задачи, възложени от Директор предприятие и
Ръководител отдел „ПЖПС“, контрольор железен път и съоръжения;
Контролира работата на външните фирми и организации, извършващи
ремонтни работи в близост до железния път или в сервитута;
II. Основни отговорности:
4. Безопасност на други хора - носи лична отговорност за безопасността и
опазване здравето на всички работници от обединения участък и упражнява
контрол върху безопасността на хора и оборудване.
IV. Условия на труд:
3. Задължения във връзка с правилата за БЗР:
Организира изпълнение и осъществява контрол за спазване изискванията
на нормативните актове за ЗБУТ и утвърдените правила за БЗР в
предприятието.
Предприема необходимите технически и организационни мерки за
безопасното изпълнение на работата.“,
Като е допуснал на нивото на железния път пострадалия А.М.А., където е
следвало да се разтоварят дървени траверси, без да е предприел необходимите
технически и организационни мерки за безопасното изпълнение на работата, с
което е създал предпоставка за възникване на злополука и с това е причинил
на А.М.А., ЕГН:********** (кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ -
ЖП секция С.) следните средни телесни повреди:
1. Закрита черепномозъчна травма изразяваща се в счупване от линеен тип
на лявата теменна кост и подлежаща контузия на мозъка, която има за
последица: „Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
3

2. Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно
и травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно, които
имат за последица: „Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
3. Пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция в черепната кухина,
която има за последица:“Нараняване проникващо в черепната кухина“.
4,Оток на мозъка, който има за последица: „Разстройство на здравето
временно опасно за живота“.
5.Контузия и подкожен хематом в лявата челнотеменна област на главата,
които имат за последица: „Разстройство на здравето временно опасно за
живота".
6.Затруднения в говора /сензомоторна афазия/, което има за последица:
„Трайно затруднение на речта“.
7. Десностранна хемипареза, която има за последица: „Трайно
затруднение на движението на десните горен и долен крайници за срок по-
голям от 30 (тридесет) дни, като ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото против
него обвинение за извършено престъпление по чл. чл.134, ал.1, т.2 във връзка
е чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ПРИСЪДАТА, в частта, с която е признат за невиновен и оправдан
подсъдимият СТ. СТ. В., подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в
15 дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: към нова присъда по ВНОХД № 395/ 2021г. по описа на СОС
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с жалба от подсъдимия против присъда на
РС- С..
По силата на присъда под № 26/03.02.2021гг. съдът е признал подсъдимия
СТ. СТ. В., с ЕГН **********, роден на ****** г. в гр. К., с адрес по л.к. гр.
П., ул. „Ч.Х.“ № ****, българин, български гражданин, с висше образование,
работещ като Началник ПЖПС ОУ П. към железопътна секция С. - обединен
ЖП участък П., женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.06.20****
год. около ****:00 часа в землището на с.З., общ.Б., С., до ж.п. линия в
междугарието „Х.Р.“, км.****+****, в качеството си на „Началник участък по
поддръжка на железен път и съоръжения/обединен към ДП „НКЖИ“ - ЖП
Секция С.“, отговарящ съгласно Раздел II, т.4 и Раздел III, т. 1 от
Длъжностната си характеристика за организиране и спазване на правилата за
безопасност и здраве при работа (БЗР) и спазване на изискванията на
нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд, поради
немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена
опасност - по време на разтоварни дейности, е нарушил правилата за
безопасност на труда като не е спазил следните разпоредби:
чл.16 (3) от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд: „По преценка на работодателя или прекия ръководител при
организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и
специалисти с различни професии и квалификация, както и при работи,
изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа, преди
започване изпълнението на задачите на работещите се провежда извънреден
инструктаж;
чл. **** от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ):
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“
чл. 126 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата.“,
Посочените в длъжностната му характеристика трудови задачи и
задължения, а именно:
1

1 .Длъжностни задължения:
2. Основни задължения:
Ръководи, координира и контролира работата на мобилните групи.
Извършва необходимите инструктажи;
Контролира и следи за спазването на технологичната, трудовата и
производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните
работи по железния път и съоръженията
3. Допълнителни задължения:
Изпълнява допълнителни задачи, възложени от Директор предприятие и
Ръководител отдел „ПЖПС“, контрольор железен път и съоръжения;
Контролира работата на външните фирми и организации, извършващи
ремонтни работи в близост до железния път или в сервитута;
II. Основни отговорности:
4. Безопасност на други хора - носи лична отговорност за безопасността и
опазване здравето на всички работници от обединения участък и упражнява
контрол върху безопасността на хора и оборудване.
IV. Условия на труд:
3. Задължения във връзка с правилата за БЗР:
Организира изпълнение и осъществява контрол за спазване изискванията
на нормативните актове за ЗБУТ и утвърдените правила за БЗР в
предприятието.
Предприема необходимите технически и организационни мерки за
безопасното изпълнение на работата.“
като допуска на нивото на железния път пострадалия А.М.А., където е
следвало да се разтоварят дървени траверси, без да е предприел необходимите
технически и организационни мерки за безопасното изпълнение на работата, с
което е създал предпоставка за възникване на злополука и с това е причинил
на А.М.А., ЕГН:********** (кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ -
ЖП секция С.) тежка телесна повреда, изразяваща се в структура на трахеята
с разрастване на гранулационна тъкан, довели до оперативно лечение и
включване на апаратна вентилация, което има за последица постоянно общо
разстройство на здравето опасно за живота, поради което и на основание
чл.134, ал.1, т.1 във връзка с чл.128, ал.2 вр. ал.1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 вр.
чл.55, ал.1, т.2, б. „а“ от НК го е осъдил НА “ПРОБАЦИЯ” за срок от 6
(ШЕСТ) МЕСЕЦА, изразяваща се в следните пробационни мерки:
-на основание чл.42а, ал.З, т.1, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА, която на основание чл.42б ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и
подписване два пъти седмично пред пробационен служител при Пробационен
съвет - област П..
2

- на основание чл. 42а, ал.З, т.1, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от
НК“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6
(ШЕСТ) МЕСЕЦА, която на основание чл.42б, ал.2 от НК да се изпълни в
Областна пробационна служба - област П..
Със същата присъда е признал подсъдимия СТ. СТ. В., с ЕГН **********,
роден на ****** г. в гр. К., с адрес по л.к. гр. П., ул. „Ч.Х.“ №****, българин,
български гражданин, с виеше образование, работещ като Началник ПЖПС
ОУ П. към железопътна секция С. - обединен ЖП участък П., женен,
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на на 16.06.20**** год. около ****:00
часа в землището на с.З., общ.Б., С., до ж.п. линия в междугарието „Х.Р.“,
км.****+****, в качеството си на „Началник участък по поддръжка на
железен път и съоръжения/обединен към ДП „НКЖИ“ - ЖП Секция С.“,
отговарящ съгласно Раздел II, т.4 и Раздел III, т. 1 от Длъжностната си
характеристика за организиране и спазване на правилата за безопасност и
здраве при работа (БЗР) и спазване на изискванията на нормативните актове
за здравословни и безопасни условия на труд, поради немарливо изпълнение
на занятие, представляващо източник на повишена опасност - по време на
разтоварни дейности, е нарушил правилата за безопасност на труда като не е
спазил следните разпоредби: чл.16,ал.3 от Наредба № РД-07-2от16.12.2009г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите на правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд: „По преценка на работодателя или прекия
ръководител при организиране на ремонтни или други дейности с участие на
работници и специалисти с различни професии и квалификация, както и при
работи, изискващи специфични мерки за безопасност и здраве при работа,
преди започване изпълнението на задачите на работещите се провежда
извънреден инструктаж;
чл. **** от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ):
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“
чл. 126 от Кодекса на труда: „При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен:
4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
13. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата.“,
Посочените в длъжностната му характеристика трудови задачи и
задължения, а именно:
Посочените в длъжностната му характеристика трудови задачи и
3

задължения, а именно:
1 .Длъжностни задължения:
2. Основни задължения:
Ръководи, координира и контролира работата на мобилните групи.
Извършва необходимите инструктажи;
Контролира и следи за спазването на технологичната, трудовата и
производствената дисциплина при извършване на строително-ремонтните
работи по железния път и съораженията
3. Допълнителни задължения:
Изпълнява допълнителни задачи, възложени от Директор предприятие и
Ръководител отдел „ПЖПС“, контрольор железен път и съоръжения;
Контролира работата на външните фирми и организации, извършващи
ремонтни работи в близост до железния път или в сервитута;
II. Основни отговорности:
4. Безопасност на други хора - носи лична отговорност за безопасността и
опазване здравето на всички работници от обединения участък и упражнява
контрол върху безопасността на хора и оборудване.
IV. Условия на труд:
3. Задължения във връзка с правилата за БЗР:
Организира изпълнение и осъществява контрол за спазване изискванията
на нормативните актове за ЗБУТ и утвърдените правила за БЗР в
предприятието.
Предприема необходимите технически и организационни мерки за
безопасното изпълнение на работата.“,
като допуска на нивото на железния път пострадалия А.М.А., където е
следвало да се разтоварят дървени траверси, без да е предприел необходимите
технически и организационни мерки за безопасното изпълнение на работата, с
което е създал предпоставка за възникване на злополука и с това е причинил
на А.М.А., ЕГН:********** (кантонер, железопътна линия към ДЕГНКЖИ“ -
ЖП секция С.) следните средни телесни повреди:
1 .Закрита черепномозъчна травма изразяваща се в счупване от линеен тип
на лявата теменна кост и подлежаща контузия на мозъка, която има за
последица: „Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
2. Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно
и травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно, които
имат за последица: „Разстройство на здравето временно опасно за живота“.
3. Пневмоцефалия-наличие на въздушна колекция в черепната кухина,
която има за последица:“Нараняване проникващо в черепната кухина“.
4,Оток на мозъка, който има за последица: „Разстройство на здравето
4

временно опасно за живота“.
5.Контузия и подкожен хематом в лявата челнотеменна област на главата,
които имат за последица: „Разстройство на здравето временно опасно за
живота".
6.Затруднения в говора /сензомоторна афазия/, което има за последица:
„Трайно затруднение на речта“.
7. Десностранна хемипареза, която има за последица: „Трайно
затруднение на движението на десните горен и долен крайници за срок по-
голям от 30 (тридесет) дни, поради което и на основание чл.134, ал.1, т.2 във
връзка е чл.129, ал.2, вр. ал.1 във връзка с чл. 58а, ал. 4 вр. чл.55, ал.1, т.2,
б.“а“ от НК го е осъдил на “ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 500 (ПЕТСТОТИН)
ЛЕВА.
Наложил е, на основание чл.23,ал.1 НК на подсъдимия СТ. СТ. В., с
установена по делото самоличност, едно общо най-тежко наказание измежду
така наложените наказания, а именно “ПРОБАЦИЯ” за срок от 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА.
Наложил е на основание чл.42а, ал.З, т.1, във вр. с ал.2, т.1, във вр. с ал.1
от НК на СТ. СТ. В., пробационна мярка “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, която на основание чл.42б
ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване два пъти седмично пред
пробационен служител при Пробационен съвет - област П..
Наложил е на основание чл. 42а, ал.З, т.1, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1
от НК на СТ. СТ. В.,пробационна мярка “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, която на
основание чл.42б, ал.2 от НК да се изпълни в Областна пробационна служба -
област П..
В тежест на подсъдимия В. са поставени съдебни и деловодни разноски,
понесени във връзка с провеждането на наказателното производство.
Присъдата е атакувана от подсъдимия с оплаквания за необоснованост,
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В
зависимост от съвкупната преценка на доказателствата , според подсъдимия
не се установява извършването на престъпления, по които му е повдигнато
обвинение от обективна и субективна страна. Възразява срещу наличието на
съставомерен признак „дейност, представляваща източник на повишена
опасност“, счита, че товаренето и разтоварването на дървени траверси
категорично не съставлява такава дейност.Оспорва наличието на задължение
за провеждане на извънреден инструктаж, според вменените му като
нарушени разпоредби от закона, като счита, че ако такова задължение изобщо
съществува /предвид оспорената по-горе специфика на дейността/, то
задължението за провеждане на инструктаж е на друго лице, което е пряко
отговорно. Подсъдимият счита, че липсва причинно-следствена връзка между
негово противозаконно поведение- действие или бездействие в нарушение
5

на цитираните в обвинителния акт правила и норми и причинения тежък
съставомерен резултат на пострадалото лице.
Присъдата, която не е обоснована фактически и правно в зависимост от
доказателствата е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1
НПК, същата почива на предположения.
В зависимост от изложеното, подсъдимият отправя искане за отмяна на
първостепенната присъда и за постановяване на нова- оправдателна такава
във въззивната инстанция.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия принципно поддържа
изложеното в жалбата, като прибавя нови аргументи и доводи в подкрепа на
позицията си. Поддържа, че присъдата е била постановена в нарушение на
материалния закон, като съдът е осъдил подс. В. и по двете, повдигнати
против него обвинения- за причиняване на тежка и на средна телесна повреда
на постр. А., при положение, че двете хипотези се намират в съотношение на
поглъщане – по-тежкият резултат по т.1, ал.1 на чл.134 НК, поглъща по-лекия
съставомерен резултат – причиняване на средна телесна повреда – по т.2 на
същия текст, когато уврежданията са причинени на едно и също лице. На
следващо място счита, че при постановяване на присъдата са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. От една страна това се
изразява в неправилен подбор на доказателствата, като в мотивите си съдът
избирателно е анализирал само доказателства, които подкрепят
обвинителната теза. В тази връзка се твърди, че постановената присъда
почива на предположения. От друга страна- е допуснато съществено
процесуално нарушение, предвид протичане на производството по реда на
съкратеното съдебно следствие по т.1 на чл.371 НПК, а наказанието е
наложено по реда на чл.371,т.2 НПК, като е редуцирано по чл.58а, ал.4 НПК.
На следващо място защитникът твърди, че подсъдимият не е нарушил
нито едно от задълженията си, съгласно специалните закони и вътрешните
правила на работа на фирмата, нито по отношение на твърдения от
обвинението пропуск да се извърши надлежен инструктаж, с оглед
спецификата на работата, която извършва пострадалия, нито пък по
отношение на организацията на работата, създадена от подсъдимия в
качеството му на началник на мобилна група при разтоварване на 20броя
дървени траверси. В това отношение се позовава на Заповед №1****/2012г. на
Началника на ж.п. секция и на Наредба № 072/16.12.2009г.
Застъпва становище, че работният инструктаж следва да бъде съответен
на длъжността и професията на извършителя на работа, само за задължения,
вменени в длъжностната му характеристика, а не на самата работа, която
извършва, макар и същата да представлява източник на повишена опасност.
Твърди, че в конкретния случай пострадалият А. А. е назначен на длъжността
„шлосер“. От друга страна товаро- разтоварната дейност не съставлява
източник на повишена опасност. Оспорва се и субективната страна на
деянието, извършено от подс. В., посочено в мотивите на присъдата на РС- С.,
6

като извършено при проявена „немарливост“ от подсъдимия.
В обобщение, с оглед изтъкнатите пороци, моли въззивната инстанция
да отмени първостепенната присъда и да постанови нова такава, по силата на
която да признае за виновен подсъдимия и да го оправдае изцяло по
повдигнатите против него обвинения. Алтернативно- да бъде върнато делото
за ново разглеждане от друг състав на РС С..
Подсъдимият изцяло се присъединява към пледоарията на защитника си.
В последната си дума моли да бъде уважена жалбата.
Представителят на СОП заключава, че жалбата следва да бъде оставена
без уважение- първостепенният съд е обосновал по убедителен начин
наличието на всички съставомерни признаци от обективна и субективна
страна и по този начин правилно е приложил материалния закон. Присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания и след
като осъществи самостоятелен цялостен контрол по отношение на
обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
При постановяване на проверяваната присъда първият съд е изградил
верни фактически изводи, както и верни правни такива – в съответствие с
материалния закон-чл.134, ал.1, т.1 НК, като законосъобразно е ангажирал
наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия В. за извършване
на престъпление по посочената квалификация.
Съдебното следствие пред РС гр. С. е протекло при спазване на
процесуалните правила, касаещи събиране и проверка на доказателствата,
както и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и
на неговия защитник.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания съдът не констатира в
хода на производството да е извършено нарушение на процесуалните
правила, което в съществена степен да е засегнало правата на подсъдимия-
нито в хода на съдебното дирене, нито при проверката и анализа на
доказателства и изграждане на вътрешно убеждение, нито при постановяване
на атакуваната присъда.
Отказът на съда да приеме заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза не създава непълнота на доказателствата, при които е
приключило производството, нито пък съставлява нарушение на
процесуалните правила- съдът в мотивите си да се е позовал на неприето и
необсъждано по надлежния ред доказателство. Това е така, защото изводите
на заключението на тази експертиза са изключително от правно естество,
както правилно е приел РС. Съдът е могъл да стори същите правни изводи и
без заключението на експертизата – само въз основа на приетите факти за
случилото се на инкриминираната дата, при съопоставянето им с
7

нормативните документи, вменяващи на подсъдимия , определени
задължения, произтичащи от длъжността, която е заемал „началник пътен
участък“.Освен това предметът на експертизата съгл. процесуалния закон е
установяване и разясняване на базата на специални знания на експерта.
Недопустимо е експертът да осъществява анализ на събраните доказателства
и да изгражда материално правни изводи. Това правомощие е единствено и
изцяло в прерогативите на решаващия орган.
Според въззивния състав по делото са събрани всички относими и
допустими доказателства. Събраните доказателства са били подложени на
внимателен и задълбочен анализ, анализирана е цялата доказателствена
съвкупност, коментиран е действителният смисъл на всяко от
доказателствата, при съпоставка на взаимнопротиворечащите си
доказателства, съдът е обосновал с убедителни и логични аргументи
причината, поради която кредитира едни от доказателствата пред други.
По този начин- фактическите изводи, съдържащи се в мотивите към
обжалваната присъда са доказателствено и логически обосновани по
убедителен начин, непораждащ и минимално съмнение. Въззивната
инстанция ги възприема, с някои незначителни уточнения и подробности,
установими от доказателствата, а именно:
Подсъдимият СТ. СТ. В. е роден на ****** г. в гр. К., живее в гр. П., ул.
„Ч.Х." № ****. Същият е българин, български гражданин, женен, неосъждан,
с висше образование и работи като началник ПЖПС ОУ П. към железопътна
секция С. - обединен ЖП участък П. Притежава ЕГН **********.
През 20**** г. по силата на заповед № 17 / 22.05.2001 г. и
допълнително споразумение № 463 от 01.04.2014 г. подсъдимият СТ. СТ. В. е
изпълнявал длъжността „началник по поддръжка на железен път и
съоръжения/обединен участък" към железопътна секция С. - обединен ЖП
участък П.. Съгласно длъжностната характеристика в задълженията на
подсъдимия били включени следните : да ръководи, координира и контролира
работата на мобилните групи, да изпълнява допълнителни задачи, възложени
от директор предприятие и ръководител отдел „ГГЖПС", контрольор железен
път и съоръжения; да контролира работата на външните фирми и
организации, извършващи ремонтни работи в близост до железния път или в
сервитута. Подсъдимият следвало да организира изпълнение и да
осъществява контрол за спазване изискванията на нормативните актове за
ЗБУТ и утвърдените правила за БЗР в предприятието; да предприема
необходимите технически и организационни мерки за безопасното
изпълнение на работата. Също така подсъдимият е бил длъжен да провежда
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите при
организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и
специалисти с различна професионална квалификация, както и при работи,
изискващи специфични мерки за безопасност, като преди започване
изпълнението на задачите, е следвало да провежда на работещите извънреден
инструктаж в зависимост от спецификата на конкретната работа.
Със заповед № 979/29.05.20**** г. на директора на ЖП секция С. - св.
П. Р., подсъдимият В. бил включен в група, която да осъществява контрол на
отделните работни операции на обект „Ликвидиране на последствията от
срутила се скална маса в междугарието Х.Р., в участъка от км. ****+900 до
км. 34+070 по 6-та ж.п. линия В.- Г. и аварийно възстановяване на железния
8

път".
На 16.06.20**** г. по нареждане на Директора ЖПС С. на мястото на
аварийното възстановяване на железния път на км. ****+**** е трябвало да
бъдат доставени около 20 броя дървени траверси с дължина около 2,50 метра
и тегло около 30 кг., които е следвало да послужат за обезопасяването му. За
целта, поради липса на други работници в момента, подсъдимият В. като
началник жп обединен участък П. поставил задача на ж.п. кантонерите - св.
А.М.А. и С. И. С. и на шлосер стрелки - св. П. Н. В. да натоварят траверсите
на тежкотоварен автомобил „Авия" и след това да ги разтоварят на мястото
на ремонта на железния път. Тримата натоварили траверсите и около 14:30
часа пристигнали на мястото, на което трябвало да ги разтоварят. Във връзка
с дейността по разтоварването на траверсите на работниците не бил проведен
извънреден инструктаж. Св. А. С. и В. носели работно облекло, но били без
предпазни каски. На мястото вече работели работници на основния
изпълнител на проекта „Б.“ ЕООД, под ръководството на собственика и
управителя на дружеството- св. Б. Т.. Това били алпинисти, които извършвали
обрушване на опасните от падане парчета скална маса на десния скат на
скалата, образуваща завой, както и –намрежване на повърхността. Отляво на
жп.линията в посока Х., работници на подизпълнителя пък- „К. К. К.“
укрепвали бетонната стена. Първоначално товарният автомобил с
натоварените на него траверси бил паркиран в близост до жп. линията, но
присъстващия на място св. Б. Т.- ръководител на бригадата алпинисти се
възпротивил да бъде извършено разтоварването, провел разговор с
подсъдимия, като го предупредил, че не може да допусне да се извърши
разтоварване на траверсите, в момента, в който алпинистите работят, защото
съществува риск от трудова злополука при падане на скален къс надолу.
Заявил на подсъдимия категорично, че трябва да изчакат свършването на
работата от алпинистите и тогава да започват разтоварването си, тъй като в
полето от двете страни на жп. Линията не трябва да има хора, излага се на
опасност тяхното здраве.Тогава подсъдимият разпоредил на св. К. Т. –
шофьор-управляващ товарния автомобил „Авиа“ да изкачи товарния
автомобил по черния път на ската над бетонната стена, отляво на пътя спрямо
посока Х. и от височина а около 5 метра и оттам да се извърши
разтоварването. Без да извърши извънреден инструктаж, като разясни на
участващите в разтоварването безопасния начин, по който да бъде извършено
разтоварването и да се вземат предохранителни мерки в полето на
разтоварване да няма работници. По изрично разпореждане на подс. В.
свидетелите С. /кантонер/ и Пл. В. /кантонер-стрелочник/ трябвало да
изхвърлят дървените траверси над железния път от разстояние около 1,50
метра встрани от края на бетонна подпорна стена, от която стърчали железа.
Св. С. и В. нямали никаква видимост към пространството, в което щели да
бъдат изхвърлени траверсите.Св. А. останал долу – на нивото на железния
път, тъй като трябвало да нареди траверсите. В момента, в който свидетелите
започнали разтоварването – изхвърлянето на дървените траверси надолу към
ж.п. линията подсъдимият В. също се намирал на долното ниво- вървял на
известно разстояние -не по-малко от 30 метра след пострадалия А. А.. В.
провеждал телефонен разговор със служители на двете най-близки гари, за да
разбере в колко часа ще преминава влак и дали вече не се движи такъв към
мястото на разтоварване на траверсите. Свидетелите С. и В., без да имат
видимост към мястото, на което трябвало да разтоварят траверсите, започнали
да ги изхвърлят от каросерията на товарния автомобил. При хвърлянето на
първата траверса, тя се закачила на стърчащ от бетонната стена железен прът,
разцепила се и част от нея отхвръкнала и ударила св.А. А. в областта на
главата. Вследствие на това, той паднал на земята, между ж.п. линията и
отводнителната канавка до бетонната стена и от главата му се стичала кръв.
На св. А. била оказан първа медицинска помощ от св. М. Н., който предприел
животоспасяващи мерки- изваждане на езика на пострадалия, като по този
начин го спасил от асфиксия-задушаване. Била извикана и спешна помощ и
пострадалият А. бил транспортиран до МБАЛСМ „П." - гр. С..
Според заключенията на основната и допълнителната съдебно -
9

медицински експертизи, изготвени от вещото лице д-р В. Т., св. А.М.А. е
получил следните травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма
изразяваща се в счупване от линеен тип на лявата теменна кост и подлежаща
контузия на мозъка, което е причинило на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота; травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка вляво теменно и травматичен кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка двустранно, причинили на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота; пневмоцефалия-наличие на въздушна
колекция в черепната кухина, което сочи, че е осъществена пряка
комуникация между околната среда и черепната кухина, като това увреждане
по своя медикобиологичен характер представлява нараняване проникващо в
черепната кухина; оток на мозъка, явяващ се усложнение на травмата и сам по
себе си водещ до разстройство на здравето временно опасно за живота;
контузия и подкожен хематом в лявата челнотеменна област на главата,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота; усложнение на травмата появило се по време на лечението,
изразяващо се в стриктура на трахеята с разрастване на гранулационна тъкан,
което е наложило оперативно лечение и включване на апаратна вентилация и
което без прилагането на високоспециализирана животоспасяваща
медицинска помощ би довело неминуемо до смъртта на пострадалия, поради
което реализира медикобиологичният критерии постянно общо разстройство
на здравето опасно за живота; установените в един по-късен етап при
проведения преглед затруднения в говора (сензомоторна афазия) е довело до
трайно затруднение на речта; десностранна хемипареза, която определя
трайно затруднение на движението на десните горен и долен крайници за
срок по-голям от 30 (тридесет) дни, като ако не настъпи възстановяване на
движението на двата крайника в пълен обем увреждането ще реализира
медикобиологичният критерии постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Според вещото лице констатираната черепно-мозъчна травма се
дължи на директен удар с твърд тъп предмет с голяма енергия на
въздействието. Липсата на мозъчна контузия по механизма на противоудара
при такава тежка ЧМТ, както и локализацията на контактното увреждане към
теменно изключва възможноста увреждането да е получено при падане и
контакт с терена. Травмата е високоенергийна и е напълно възможно да бъде
получена при удар от височина с траверса, която има достатъчната маса да
причини подобно увреждане.
При приемане и изграждане на фактическите изводи, биха могли да
бъдат прибавени в подкрепа на приетото от РС С. следните съображения:
Законосъобразно първият съд при проверката на
взаимнопротиворечивите доказателства е изключил освен обясненията на
подсъдимия, които основно в настоящия случай имат почти нищожен
доказателственоправен принос, т.к. подсъдимият отрича да е издал
разпореждане да бъде качен товарният автомобил на салата над бетонната
стена и разтоварването да се извърши посредством изхвърляне на дървените
траверси надолу към ж.п. линията –от не-по- малко от 5 метра височина. По
този начин обясненията имат функция на средство за защита, съобразно
изградената защитна позиция на подсъдимия, развиваща се по следните
линии: 1/че не той, а други – са създали организацията на разтоварването и
начина, по които следва да бъдат извършено и 2/ че за него, в качеството му
на „Началник на пътен участък- район П.“ не е съществувало задължение да
организира работата, нито пък да проведе специален инструктаж, предвид
работата, която следва да бъде извършена /дейност, невключена и неприсъща
на тези по длъжностните характеристики на извършващите я работници/ и
начина по който следва да стане разтоварването- чрез хвърляне на траверси,
10

тежащи най-малко 20кг.-всяка от тях, от височина – не по-малка от 5 метра.
Защитната позиция на подсъдимия по така упоменатата първа линия,
освен чрез неговите собствени обяснения е твърде неумело обслужвана от
някои от доказателствата, които съдът обосновано не е кредитирал с доверие,
не само защото се намират в противоречие с останалите такива от
съвкупността, но и поради това, че са налични взаимни противоречия между
отделните такива доказателства, целящи да установят, че друго лице, а не
подсъдимия е разпоредил траверсите да бъдат разтоварени, посредством
хвърлянето им отвисоко, а именно:
-Според пок.св. П. Р. – самият пострадал А. А. е „разпоредил на
щофьора да се качи на най-високото място и оттам да разтоварят траверсите“
/като оставим настрана обстоятелството, че пострадалият А. няма никакви
субординационно- йерархични служебни правомощия да разпорежда на
останалите, участващи в разтоварването, с които е на едно и също ниво и
особено в присъствието на ръководителя на участъка –подс. В./. Освен това
свидетелят Р. очевидно възпроизвежда интерпретации за случилото се,
докладвани му от подсъдимия, тъй като няма собствени възприятия за
случилото се, т.к. не е бил очевидец на инцидента.
-Докато според пок.св. С. С., дадени по реда на чл.223 НПК, които
съдът е предпочел пред противоречащите им показания на свидетеля, дадени
в хода на досъдебното производство- св. Б. Т.- собственик и управител на „Б.“
ЕООД –основен изпълнител на дейността по укрепване на обекта, е дал
разпореждане за хвърляне на траверсите отвисоко. С. също няма служебни и
още по-малко властнически правомощия спрямо С., А. и В., по начин да им
издава разпореждания със задължителна сила.
-Според обясненията на самия подсъдим в съдебно заседание
хвърлянето отвисоко на въпросните траверси е започнало докато той е
разговарял по телефона, отрича лично той да е давал такова разпореждане,
един вид-касае се за самоволно решение на работниците от екипа-
разтоварващите – свидетелите С. С. и П. В..
Тези неубедителни и колебливи откъм достоверност и
доказателственоправен принос доказателства, са обаче опровергани по един
категоричен начин от всички останали гласни доказателства.
Най-съществени за изясняване на обективната истина, между тях са
пок.св. П. Н. В., който в разпита си пред съдия от РС С., по реда на чл.223
НПК категорично е заявил:“С.В. ни разпореди как и къде да хвърляме
траверсите, като аз и С. трябваше да ги хвърляме от камиона, а А. да ги реди
долу. В. не ни е правил конкретен инструктаж за безопасността на
разтоварването, ние бяхме само с работно облекло, без предпазни каски.От 5
м. траверсите трябваше да бъдат хвърлени между стената и жп.линията“. А в
показанията си всички присъстващи на място свидетели са установили, че от
релефа и наклона на скалата обективно не е имало видимост за
разтоварващите към полето, в което ще попаднат изхвърляните надолу
11

траверси.
В този смисъл са и пок. на пострадалия свидетел А. А. – именно.че В. е
разпоредил на С. и В. да хвърлят траверсите, а – на него –да слезе долу –при
жп линията.
В пълна синхронност с горепосочените са показанията на шофьора на
товарния автомобил- св. К. Т., който пряко посочва подсъдимия В., като
длъжностното лице, което му е разпоредило да изкачи камиона на скалата над
подпорната стена, с цел от това място да се извърши разтоварването чрез
хвърляне надолу: „Бригадирът на колегите, които пътуваха в микробуса ми
каза да кача товарния автомобил по черния път, който отива над подпорната
стена, за да свалят от там траверсите към ж.п. линията“.
Не на последно място тези показания се допълват от пок.св.Б. Т. –
собственик и управител на „Б.“ ЕООД – главен изпълнител на обекта
„Обрушване и укрепване на скат над ж.п. линията“-пряк ръководител на
бригадата алпинисти, които са работили на укрепването на десния скат-
отсрещния скален масив, който установява, че пристигайки на място
първоначално подс. В. е разпоредил товарния автомобил да бъде паркиран до
ж.п. линията и от там да се извърши разтоварването, след категоричното
противопоставяне на свидетеля обаче, че в района около ж.п. линията от
двете страни – в района на левия и десния скат, по който се работи и има
опасност от падащи скали, поради което няма да допусне работници в същия
район, В. е променил решението си – а именно – да извърши разтоварването
на траверсите чрез хвърлянето им от високо, като е разпоредил на шофьора на
товарния автомобил да изкачи автомобила над подпорната стена вляво, като
мине по черния път, водещ към върха.
Всички тези преки гласни доказателства се подкрепят от косвени
такива- показанията на всички останали свидетели, присъствали на мястото,
които нямат преки впечатления от разпорежданията на подсъдимия, но са
възприели настъпването на инцидента, или последиците от същия.
От задълженията на подсъдимия, в качеството му на ръководител на
участък жп секция П. и длъжностно лице, под чийто надзор и ръководство се
извършват товаро-разтоварните работи, задължения, произтичащи от ЗБУТ и
поздаконовите нормативни актове, подробно цитирани в обвинителния акт,
произтича пряката му еднолична и непосредствена отговорност да организира
дейността по разтоварването на дървените траверси по начин, безопасен за
живота и здравето на работниците, ангажирани в дейността.
Въззивният съд категорично не може да се съгласи и да сподели
позицията на защитата, че дейността по разтоварване не съставлява дейност,
криеща повишена опасност за живота и здравето на хората. Такова схващане
е твърде схоластично и еднопланово и не държи сметка, за разнообразните
начини, по които може да се извърши разтоварването.В закона – чл.123 НК и
чл.134 НК не се съдържа легална дефиниция на понятието „дейност, криеща
риск от повишена опасност“, същото е бланкетен израз, който се запълва с
12

конкретно съдържание във всеки един отделен случай. Нито пък
законодателят е ограничил и лимитирал такъв вид дейности, криещи
повишена опасност, които да са изброени ограничително „нумерос клаузус“.
Една дейност, която по принцип да не съставлява източник на повишена
опасност за здравето и живота на хората, би могла да се превърне такава в
зависимост от различния начин –в отклонение от стандартния, по който се
извършва или в зависимост от средствата, посредством които се осъществява.
Такъв е настоящият случай. Изхвърлянето на предмети със значително тегло
– най- малко от 20 килограма, от височина –не по-.малка от 5 метра, крие
опасност от удар със значителна динамика и кинетична енергия и със
значителна поразяваща сила, в случай, че попадне в част от човешкото тяло.
Още повече- в случай, че се касае за жизнено важен орган, какъвто е
човешката глава. При това, изхвърлянето се извършва, в поле, в което липсва
видимост за лицата, които го извършват. По този начин- вън от всякакво
съмнение е че, по начина по който е разпоредил подс. В., да бъде извършена,
дейността по разтоварването съставлява източник на повишена опасност,
което създава задължение именно у подсъдимия да организира, проследи и
контролира осъществяването и по безопасен начин, от началото до самото и
завършване.
Като оставим настрана, че естеството на опасността изисква
участващите в нея работници да носят предпазни каски, каквито не са имали,
/ за разлика от подсъдимия, който е бил с поставена предпазна каска на
главата- виж пок.св.Б. Т./, първото и най- важно организационно изискване е
да се организира дейността така, че да не се допускат лица в полето на
изхвърляне – района – от двете страни на ж.п.линията до приключване на
разтоварването.Следващото задължение на подсъдимия е пряко и
непосредствено да надзирава и да ръководи дейността във всеки един момент
и да се намеси и да реагира незабавно в случай на поява на човек в опасното
поле, в което има вероятност да попаднат дървените траверси или части от
тях при изхвърлянето им и при необходимост да преустанови дейността.
Видно е от доказателствата по делото, че подсъдимият, като
длъжностно лице –ръководител на пътен участък и като такъв под чието
пряко ръководство се извършва дейността е пренебрегнал тези свои
задължения, като е допуснал пострадалия А. А. в обсега на изхвърляните
траверси и като в същия момент на изхвърлянето е преустановил прекия си
надзор и контрол върху работата, като е отклонил вниманието си и е говорил
по мобилния телефон.
Вън от всякакво съмнение е още, както е констатирал и РС С., че в
резултат на това немарливо поведение от страна на организиращия и
ръководещ дейността В. е причинен тежкия съставомерен резултат-
причиняване на увреждания, съставляващи средни и тежки телесни повреди
за пострадалия А. А. и е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между проявената немарливост и настъпилия противоправен резултат.
13

Що се касае до второто нарушение –вменено в отговорност на
привлеченото към отговорност лице- липсата на провеждане на специален
извънреден инструктаж- също не биха могли да бъдат споделени
възраженията на защитата – а именно, че това не е било задължение на В..
От гледна точка на нормативните подзаконови актове и вътрешно
ведомствените правила – Наредба № 7-02/ 16.12.2009г. и Заповед №1****,
която до голяма степен я възпроизвежда:Извънреден инструктаж се
провежда:
- задължително при промяна на работното място или организацията на
работа
- по преценка на ръководителя на съответното звено –при организиране
на …дейност с участие на работници с различни професии, както и при
работи, изискващи специфични мерки за безопасност, преди започване на
работата.
Видно е, от доказателствата, че при екип от работници с различна
квалификация- стрелочници и шлосер, при необходимост да бъдат
ангажирани за извършването на дейност, която е нетипична, специфична, от
гледна точка на техния професионален опит и ежедневни рутинни задачи и
особено що се касае до начина на извършването, изискващ „специфични
мерки за безопасност“ провеждането на извънреден инструктаж е било
наложително, като подсъдимият да обърне внимание на ангажираните в
дейността работници, че разтоварването по начина, по който е предприето,
крие значителна реална опасност от трудова злополука и как да бъде
извършена дейността за да се избегне риска. Видно от показанията на
свидетелите, такъв инструктаж не е проведен от подсъдимия, който според
разпоредбата на т.18 на Заповед №1****, е субект на това задължение, от
гледна точка на изискването за провеждане на инструктажа „непосредствено
преди започване на работата“, в качеството му на единствен в момента –
„ръководител на съответното звено“ и на осн.т. 20 с препратката
„лицата,провеждащи периодичен инструктаж“ към т.14 –„ръководител
мобилна група“ и „ръководител съответното звено“. „Извънреден инструктаж
се прави при извънредни ситуации и работа“ /пок.св.Р..В т.смис. са и
показанията на свидетеля В. М. Р.- ръководител на мобилната група, в който
обяснява, че е подчинен на подсъдимия, кантонерите и шлосер-стрелочника
също са подчинени на подсъдимия.По принцип при стандартния начин на
разтоварване не са необходими технически и организационни мерки. Но той,
неприсъствайки на мястото, е разбрал едва след настъпване на инцидента за
специфичния начин, по който е било извършено разтоварването на
траверсите. По време на извършване на разтоварването трябва задължително
да присъства един от двамата- или – той- като ръководител на мобилната
група или – подс.В. –като началник на пътен участък.“Този, който присъства
на разтоварването трябва да създаде необходимата организация за това.“ В
т.ч. и да се проведе извънреден инструктаж, с оглед спецификата на начина
14

на провеждане на дейността.
На следващо място- вън от всякакво съмнение е, че при
осъществяването на дейността подс. В. е проявил немарливост.Неговата
квалификация и подготовка, дългият му и богат професионален опит му е
обосновал преценката за това, че по начина, който е избрал да се извърши
разтоварването съществува риск за живота и здравето на лицата, които се
намират или биха се оказали в полето, в което могат да попаднат
изхвърлените „на сляпо“ дървени траверси със значително тегло. Съзнавал е в
тази връзка необходимостта от създаване на организация за безопасно
извършване и на извънреден инструктаж за разяснение на правилата за
безопасност, но не е осъществил задълженията си в тази насока, проявявайки
немарливост, разчитайки да бъде избегнат опасния резултат, да не се случи.
Субективно, подсъдимият ясно и конкретно е съзнавал какво е било
дължимото му поведение в случая, съзнавал е, че единствено негова лична е
цялата отговорност за състоялия се инцидент, косвено потвърждение за това
представляват последващите му действия след инцидента, като е уговарял
подчинените си –св. С. С. и св. П. В. да твърдят, че пострадалият сам се е
спънал и е паднал в близост до ж-п. линията и не е наранил /в резултат на
които същите депозирали показания в подобен смисъл пред разследващия
орган/, както и двукратно- се е опитал да въздейства върху съпругата на
пострадалия св. Я. А.а- първоначално да твърди, че съпругът и е пострадал от
„битов инцидент“, а впоследствие- че се е почувствал зле и е загубил
съзнание и е паднал на земята.
Изложените по- горе факти за действията на подсъдимия, установими
от пок.св. В. и А.а опровергават констатацията на РС С. за „много добри
характеристични данни“ за личността на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка, първият съд правилно е
приложил материалния закон, като е признал подсъдимия СТ. СТ. В. за
виновен, в извършването на престъпление по чл.134, ал.1 т.1 НК-
причиняване на тежка телесна повреда / комплексна-няколко увреждания-
покриващи медико биологичните признаци на тежка телесна повреда/ на
пострадалия А.М.А..
Жалбата, инвокираща оплакване за допуснато нарушение на
материалния закон е основателна в частта, по силата на която съдът е приел,
че в условията на съвкупност по смисъла чл.23, ал.1 НК, подсъдимият В. е
извършил и престъпление по чл.134, ал.1 т.2 НК-причиняване на средна
телесна повреда / комплексна- няколко увреждания, покриващи
медикобиологичните признаци на средна телесна повреда/ на същото лице –
А.М.А..
Това е така, защото, в случай, че пострадалият е едно и също лице се
взима под внимание като съставомерен признак причинения по-тежък
резултат, иначе казано съставите на ал.1 на чл.134 НК са в съотношение на
поглъщане- по тежко квалифицирания състав на т.1 поглъща по-лекия.
15

Що се касае до оплакванията визирани в жалбата за допуснато
съществено процесуално нарушение при постановяване на присъдата –при
реализиране на наказателната отговорност и при определяне на наказанието,
след като производството по делото е протекло по реда на съкратено съдебно
следствие по чл.371,т.1 НПК, а отговорността е реализирана по процедурата
по чл.371,т.2 НПК, като е приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 – съдът е
приел наличието на изключителни и многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства за подсъдимия и при липса на специален
минимум на осн.чл. 55, ал.1 т.2 , б.“б НК е преминал към по-лекото наказание
–пробация, въззивният съд не споделя оплакването на защитата на
подсъдимия като основателно.
На първо място- в случай, че ако изобщо е осъществено някакво
нарушение, то е в сферата на материалния закон, а не на процесуалния.
Съдът не е нарушил процесуалния закон, защото в мотивите си не се е
позовал на направено самопризнание на подсъдимия, а е изградил
фактическите изводи, които е възприел на базата на подробен, всестранен и
задълбочен анализ на доказателствата. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.2, б.“б.“
НК е приложима във всяко производство- и по общия ред и по реда на чл.371,
т.1 НПК, стига съдът да се позове на наличието на многобройни и/или
изключителни обстоятелства, които съществено да смекчават отговорността,
по начин, че и най-лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно
тежко, спрямо деянието и личността.
Вярно е, че въззивната инстанция не би могла да се съгласи с извода на
първия съд за наличие на многобройни и изключителни смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства. По-горе бе упоменато, че в
зависимост от поведението на подсъдимия след извършване на деянието,
стремежът му да прикрие истината чрез въздействие върху свидетелите не би
могъл да бъде споделен извода за много добри характеристични данни за
личността му.Причинен е изключително тежък съставомерен резултат –
пострадалият А. е прикован в инвалидна количка-лишен от възможност да се
придвижва самостоятелно до края на живота си. Не на последно място-
погълнатия резултат – причиняване на няколко средни телесни повреди би
следвало да се вземе под внимание при индивидуализацията на
отговорността, отегчавайки я.
Още повече- при цялостния контрол настоящата инстанция констатира,
че съдът е допуснал грешка при прилагането на материалния закон като
веднъж след като е преминал към по-лекото по вид наказание по чл.55, ал.1
т.2 б. „б“ НК, вр.чл.58 „а“, ал.4 НК -пробация, след това е редуцирал размера
на същото с 1/3 по правилата на чл.58а, ал.1 НК.
Въззивният съд обаче, констатирайки тези допуснати нарушения, които
определено са в полза на подсъдимия СТ. СТ. В. е лишен от възможност да
интервенира и да ревизира присъдата в тази и част, от правилото „reformacio
in peius“- съдържащо забрана за влошаване на положението на обжалвалия
16

подсъдим при липса на протест във въззивната инстанция – чл.****7, ал.2
НПК.
Поради изложеното следва да бъде потвърдена присъдата в останалата
и част.
Мотивиран от изложеното по-горе въззивният съдебен състав постанови
новата присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

17

Съобщи за изтекли лични данни