Р Е Ш
Е Н И Е № 260137
гр. Пловдив 05.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII с., в публично
заседание на 18.03.2021 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 618/2019 г. по описа
на ПОС, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищците
Е.С.С. ЕГН ********** и Х.Х.С. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
***, действащи чрез упълномощените адв. Н.Д. и адв. Ж.Т., молят ответното
застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.
„Св. София“ № 7, да бъде осъдено да им
заплати обезщетение за неимуществените
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на техния син М.
Е.С., настъпила като резултат от ПТП, настъпило на 27.03.19 г., виновно причинено от А.Х.О. като водач на МПС – лек автомобил „БМВ“ с
рег. № РВ ** СТ, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица BG 23
1180002712998 от 13.9.18, валидна към датата на ПТП, в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от
25.04.2019 на осн. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ /като дата на изтичане на срока
за произнасяне на ответното дружество по заведената застрахователна претенция/ до
окончателното й изплащане.
Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалните
представители на ищците адв. Д. и мл.адв. Р..
Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата в полза на мл. адв. Р..
/С
молба, депозирана в о.з. на 18.03.2021 г. е направено „уточнение“ на исковите
претенции за законна лихва върху претендираните главници, като в същата се
заявява втора, самостоятелна, претенция
за законна лихва на осн. чл. 429 от КЗ – считана от 2.4.2019 г. до окончателното им плащане, кумулативно
предявена наред с тази, заявена в първоначалната искова молба.
Постановено
е протоколно определение за прилагане на молбата към дело на основание чл. 214,
ал.2 от ГПК.
При повторна
преценка на предявената молба в откритото съдебно заседание съдът приема, че
същата не може да се квалифицира като такава по чл. 214, ал.2 от ГПК, според
който не се смята за изменение на иска прибавянето на изтекли лихви след
предявяване на исковата молба. В случая не се предявяват лихви върху
претендираните главници, изтекли след предявяване на исковата молба, а се
предявява изцяло нов иск за законна лихва върху главницата, претендирана на
различно правно основание, кумулативно с първоначално формулираната претенция
за законна лихва.
При това
положение съдът приема, че така предявената молба се явява недопустима, поради
което по същата не се дължи произнасяне по същество, поради което с настоящето решение ще бъдат разгледани
претенциите на ищците така, както са предявени с исковата молба и са приети с
доклада на съда по делото./
Ответното
застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* моли да се
постанови решение, с което исковете да бъдат уважени до размер на 90 000
лв. за всеки един от ищците, като за разликата до пълния предявен размер да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Подробни съображения се
излагат в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ответника
адв. Т.. Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
С присъда № 12/10.02.2020 г., постановена по нохд № 2314/19 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд А.Х.О. е признат за виновен за това, че на
27.03.19 г., на път ІІ-56, км 94+150 м, в землището на Община Марица,
Пловдивска област, при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ ** СТ,
движейки се в посока север – юг, е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП: „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21. ал1 от ЗДвП: „при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава с пътно превозно средство категория В – 90 km/h извън населено
място“, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на ... М. Е.С....“ Присъдата е влязла в сила на
23.06.2020 г.
На основание
чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, по отношение на това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед
задължителната сила на присъдата съдът приема за установени и доказани
твърденията на ищците по отношение настъпване на пътния инцидент и неговото
виновно причиняване от лицето А.Х.О. при управление на лек автомобил „БМВ“ с
рег. № РВ ** СТ, в резултат на което ПТП е настъпила смъртта на сина на ищците М. Е.С..
За
автомобила, управляван от А.Х.О., била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество по застрахователна полица BG 23 1180002712998 от 13.9.18, валидна към датата на ПТП
Смъртта на
М. Е.С. била преживяна изключително тежко от ищците като негови родители, като
драстично променила живота им. До този момент те били актвни хора, инцидентът
променил изцяло живота им в негативна посока. Същите претърпели и продължавали
да търпят болки и страдания вследствие смъртта на техния **-годишен син.
На
02.04.2019 г. ищците предявили пред застрахователя претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за всеки от тях,
представяйки необходимите документи, вкл. констативен протокол за настъпило ПТП
с пострадали лица и такива, удостоверяващи родствената връзка с починалото
лице. В исковата молба се излагат
доводи, че констативният протокол представлява официален свидетелстващ
документ, ползващ се с материална доказателствена сила за фактите, констатирани
в него, поради което ищците считат, че същият доказва безспорно механизма на
настъпване на ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил.
Допълнително били представени по искане на застрахователя и други документи от
досъдебното производство.
Застрахователно
обезщетение не било изплатено, като бил постановен отказ по писмо от 3.7.19 г.
до представяне на допълнителни документи, удостоверяващи безспорно
основателността на претенцията.
Предвид така
изложените обстоятелства ищците претендират присъждане на обезщетение в размер
на 200 000 лв. за всеки от тях ведно със законна лихва, считана от датата
на изтичане на срока за отговор на предявената застрахователна претенция до
окончателното плащане.
По отношение
наличието на съпричиняване:
В подадения
отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило възражение
за съпричиняване от страна на починалия М. С., изразяващо се в нарушения на
ЗДвП:
– непоставяне на предпазен колан /индикация за
което е обстоятелството, че защитната
система „еърбег“ не е задействана;
- управление на МПС под въздействие на
алкохол и/или наркотични вещества /наличието на каквито се установявало от
положителния резултат от взети проби/;
- управление без валидна шофьорска
книжка / при проверката на документите на починалия било установено само
наличието на лична карта, но не и на валидна шофьорска книжка/;
- управление на МПС с включени дълги
светлини в нарушение на чл. 70, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което водачът О. е
бил заслепен при управление на застрахования при ответника автомобил;
Предвид
изложените доводи счита, че починалият е създал реална опасност с
противоправното си поведение за настъпване на ПТП, като наличието на
съпричиняване е основание за намаляване на застрахователното обезщетение на
осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Съдът приема
възражението за съпричиняване за неоснователно и недоказано. Ответното
застрахователно дружество носи доказателствената тежест да установи наличието
на противоправно поведение на починалото лице, което да е допринесло за
настъпване на ПТП. Такова доказване по делото не беше осъществено.
Във връзка с
обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на ПТП, по делото са
разпитани свидетелите А.Х.О. и М.С.Я..
Свид. А.О.
заявява, че колата, която се е движела от с. Стряма към града, била на дълги
светлини, които го заслепили; той му присветнал, но водачът на отсрещния автомобил не превключил светлините;
бил заслепен, натиснал спирачка и после
автомобилът му поднесъл надясно и наляво и после нищо не помнел;
Свид. М.Я. заявява, че е
пътувал като пътник в колата, управлявана от А., който по едно време му
казал : „брат, беля правим.. брат, беля
правим“. Заявява, че не е следял движението, гледал си в телефона по време
на удара; не помни какъв е бил пътят, не разбрал причината, поради която
„правят беля“.
По делото са
назначени автотехническа и комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
чиито заключения се възприемат от съда като компетентно изготвени и неоспорени
от страните.
В.л. по
назначената САТЕ описва като най-вероятен следния механизъм на настъпване на
ПТП: водачът А.О. е управлявал “БМВ 330Д“ по платното за движение на
източообходен път на гр. Пловдив в посока от юг на север; по същото време М. С.
е управлявал л.а. „Сеат Толедо“ по платното за движение на същия път в посока
от север на юг; при преминаване пред ляв завой на пътя водачът на “БМВ
330Д“ е навлязъл в лявата пътна лента на
платното и така е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а. “БМВ 330Д“ и
в предната лява част на л.а. „Сеат Толедо“; след удара двата автомобила
са се установили на място в положенията, отразени в протокола за оглед и
фотоалбума на произшествието. Мотивирани са изводи, че:
- водачът на л.а. „Сеат Толедо“ не е имал техническа възможност да забележи
навлизането на л.а.“БМВ 330Д“ с рег. № РВ ** СТ, управляван от А.О. от
дистанция до място на удара, равна или по-голяма от опасната му зона,
следователно е нямал техническа възможност да спре преди настъпване на
сблъсъка;
- в
техническото оборудване на МПС с рег. № К **Н, компанован на шаси с идент.№ VSSZZZ1LZZD132605, заложено
от производител, няма предпазна въздушна възглавница /„еърбег“/;
-
най-вероятно М. Е.С. към момента на настъпване на ПТП е бил с поставен
предпазен колан, предвид данните от протокола за оглед на местопроизшествие, за
това, че трупът на М. С. е намерен на предна лява седалка на л.а. „Сеат Толедо“
с поставен предпазен колан;
- хипотезата
светлините на насрещното МПС – л.а. „Сеат Толедо“ да са заслепили водача на
“БМВ 330Д“ с рег. № РВ ** СТ, не отговаря на обективните данни по делото .
Вещото лице подробно е изследвало възможността от наличие на заслепяване доколкото поради настъпилите деформации по
л.а. „Сеат Толедо“ не може да се бъде определена позицията на ключа на
светлините и/или състоянието на ел.крушки, което обстоятелство по принцип не
изключва техническата възможност л.а. „Сеат“ да се е движил на дължи светлини.
Същевременно в.л. сочи, че при описания от О.
механизъм и при движение с нормативно определената скорост от 90 км/ч
същият би имал техническа възможност да запази праволинейната траектория и да
спре преди мястото на удар, така че да не навлиза в коридора на движение на
л.а. „Сеат Толедо“. Мотивиран е извод, че при дистанция по-малка от 150 м между
автомобилите е било технически възможно да настъпи заслепяване на водача на
л.а. “БМВ 330Д“ от дългите светлини на л.а. „Сеат толедо“, но такъв механизъм
съществено противоречи на скоростите и дистанциите, посочени от него.
Заключението
на комплексната автотехническа и медицинска експертиза сочи, че към момента на
ПТП М. С. е бил с правилно поставен предпазен колан; по трупа на лицето са били
налице охлузвания с големина, форма и местонахождение които отговарят да са
следствие на натиск с притискане на тялото в долната лява напречна част на
предпазния колан; действието на предпазния колан не е било достатъчно, за да се
съхрани живота на М. С..
Коментираните
заключения са изключително подробни, аргументирани и обосновани, поради което
се възприемат изцяло от съда.
При така
направените изводи от вещите лица не се потвърждават тезата на ответника, че е
налице противоправно поведение, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
Напротив, комплексната експертиза дава заключение, че М. С. е бил с правилно
поставен предпазен колан, като по тялото му са открити и охлузвания, които са
следствие на притискане в този колан. Позоваването на незадействане на
защитната система „еърбег“ е неоснователно, тъй като автомобилът, управляван от
М. С., не е бил оборудван от такава система.
Не се
потвърждава и тезата, че М. С. е управлявал МПС с включени дълги светлини в
нарушение на чл. 70, ал.2, т.1 от ЗДвП, поради което водачът О. е бил заслепен
при управление на застрахования при ответника автомобил. В този смисъл са
единствено показанията на свидетеля О., които не се кредитират от съда, тъй
като от заключението на в.л. по САТЕ се установява, че описаният от О.
механизъм противоречи съществено на обективните данни /скорости, посоки,
съотношения и т.н./.
Не се
установява по делото и наличие на противоправно поведение, изразяващо се в
управление на МПС под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества. По
делото е представен протокол от назначената по досъдебното производство
химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, извършена въз основа взети
проби от кръв и урина от трупа на М. Е.С.. Резултатите от изследването на
кръвта и урината за наличие на алкохол и
амфетамин, метамфетамин, тетрахидроканабинол, метаболити, опиати, метадон,
екстази, барбитурати, бензодиазепини, кокаин
са отрицателни. Направено е
заключение, че в представените проби не се установява наличие на алкохол и
наркотични / психоактивни вещества. Посочено е, че е идентифицирано лекарствено
средство метамизол /аналгин, проалгин, беналгин, хексалгин/, което лекарство е
с аналгетичен, антипиретичен и противовъзпалителен ефект, като се използва за
лечение на болка и се отпуска без рецепта, не се отразява върху психиката на
човека и способността му да управлява МПС и на работа с машини, не се
класифицира като наркотично вещество. Сочи се, че е открит и ранитидин, което
лекарство се използва за потискане на стомашната секреция на солна киселина и
се прилага при лечение на стомашна язва, гастрит и пр.
Други
доказателства по делото във връзка с тезата за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества не са ангажирани.
При това
положение подобно твърдение остава изцяло недоказано и се опровергава от
представения протокол от извършени химико-токсикологични изследвания.
Доводите, че
е налице управление без валидна шофьорска книжка, обосновани с обстоятелството,
че при проверката на документите на
починалия било установено само наличието на лична карта, но не и на валидна
шофьорска книжка, също не намират опора в доказателствата по делото. В
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица е отразено по
отношение на водача М. С. наличие на свидетелство за управление на МПС №
*********, валидно до 22.01.2028 г. Т.е. изрично е констатирано наличие на
валидно СУМПС.
По отношение
претърпените неимуществени вреди:
По делото са разпитани свидетелите Е. Х. Ю., ** на ищцата Х.С., и Ф. Р. М., без родство.
Свидетелят Е. Х. Ю. заявява, че се е
наложило той да отиде да вземе от моргата тялото на племенника си – ** на
сестра му Х. и зет му Е.. Много се разстроил, като го видял в чували, събран на
части, без едно здраво място по тялото. Зет му Е. по това време бил тръгнал за
Германия, като му се обадили, му казали,
че М. е ранен, за да не се разстройва. Когато се прибрали вкъщи с тялото на М.,
сестра му Х. била в безсъзнание, припаднала, след като е разбрала, че синът
ѝ е претърпял катастрофа, като токава дори не знаеала още, че е починал.
Извикали лекар и се свестила, но когато ни видяла, че свалят с носилката
тялото, пак припаднала. Семейството било
много привързано един към друг; били бедно семейство, но много се обичали, били
много задружни. М. прегръщал майка си и баща си и им казвал: „Не се
притеснявайте! Нищо, че сме **. Аз ще Ви гледам, никога няма да Ви оставя!“.
Понеже Е. ** образование и специалност,
не бил ** в строителството и не винаги можел да си намери работа, като
работил като общ работник, М. го прегръщал и успокоявал: „Не се притеснявай,
**! Трябва да си щастлив **, че имаш ** като мен. Аз ще се грижа за Вас цял
живот. Имате достоен **, който ще се грижи винаги за вас!“. На погребението на М. зет му Е. плачел и
викал: „**, нали нямаше да ни оставиш? Къде ни остави? Кой ще се грижи за нас
сега? Защо ни остави, нали беше ни обещал, че ще ни гледаш цял живот?“. Сестра
му и зет му били „изпаднали като в дупка“, все едно не съществуват, а просто са
живи. Х. постоянно, всеки ден ходела на гробището, не се прибирала оттам,
налагало се той или други роднини да ходят да я прибират оттам. Преди смъртта
на М. сестра му се страхувала въобще да ходи до гробището, но след катастрофата
постоянно била там, била просто едно мъртво живо същество. Състоянието на
ищците не се променило до четиридесетия ден от смъртта, който бил отбелязан
съобразно традиционните обичаи, както и след това – изобщо не били „в час“.
След смъртта на М. се налагало свидетелят да се грижи за тях.
Свидетелят заявява, че винаги е
поддържал близки отношения със сестра си Х. и нейното семейство, постоянно си
ходели взаимно на гости. Свидетелят живеел в **, на около 12-13 км от селото на
ищците, събирали се много често в събота вечер, в едната или другата къща.
Преди смъртта си Е. живеел заедно с родителите си, в една къща с четири стаи. Х. и Е. имали и
една дъщеря – М., по-малка от М..
Заявява, че М. е работил и в
чужбина, може би две години преди катастрофата; работил незаконно, поради което
през три месеца се връщал в България. Е. също работил в Германия, но епизодично
– ходил, идвал си, после пак заминавал. Когато М. бил в чужбина, всяка вечер се
чувал по телефона с майка си и баща си, постоянно се обаждал; понякога, когато
свидетелят звънял на сестра си вечер, а той постоянно контактувал с нея по телефона, тя му казвала:
„След малко ще звънна на М..“ или „Преди малко говорих с М..“, или „Да
приключваме разговора, че трябва да се обадя на М..“ Докато не се чуели по
телефона с него, тя не заспивала. М. помагал финансово на майка си и баща си от
Германия. Тогава помагал с големи суми на родителите си, в сравнение с тогава,
когато работел в България.
Свид. Ф.Р.М. заявява, че са семейни
приятели със семейството на М. от близо
10 години; М. бил много близък приятел на съпруга й, поради което станали много
близки с Х., М. и Е. и се виждали много често
- през седмица, през 15 дни. Твърди, че са били сплотено семейство, разчитали много един на
друг. След катастрофата Х. се съсипвала с
всеки изминал ден. Не била в добро психическо състояние. Преди я
било много страх да мине през гробището,
а сега пък не излизало от там. Гробището и тяхната къща ги разделяла само една
улица. Всеки ден била на гробището, а след това се чувствала много зле и
лежала. Е. също бил съсипан. Цялото семейство било съсипано, вече не
живеели, само съществували,
съсипани във всяко едно отношение. М.
много ги подкрепял и финансово, и емоционално. Много силна била връзката
помежду им. Заявява, че не може да намери думи, с които да опише състоянието им
на погребението, а и след това, като то не се подобрявало, напротив влошавало
се. Х. не била на себе си, не възприемала нищо, живеела с някаква надежда, че
М. все пак ще се върне от София, където работил в строителството, не искала да
приеме, че го няма вече, въпреки че всеки ден ходила до гробището и плачела.
Била й споделяла, че обича повече М. от дъщеря си, тъй като дъщеря й е **,
освидетелствана от ТЕЛК, в недобро здравословно състояние, очаквала М. да се
задоми, да живеят заедно и той да се
грижи за старините им. След загубата на **, и до момента, не били в добро
състояние, променили се много, просто съществували, без смисъл в живота си, все
едно всичко са загубили.
Заявява, че М. живеел с
родителите си в едно домакинство, работил в строителството в София преди
смъртта си. Е. работил периодично в Германия, и в България, където си намери
работа, сезонно. След случилото се с М.
Е. не работил, стоял си вкъщи, нямал сили да работи.
При така събраните доказателства
съдът намира за доказани твърденията в исковата молба за претърпените от ищците
болки и страдания вследствие смъртта на сина им М., която драстично е променила
живота им в изключително отрицателна насока. Те са преживели изключително тежко
новината за смъртта на сина им, били са съсипани, като състоянието им не се
подобрявало, загубили смисъл в живота си, просто съществували; в лицето на М.
загубили морална и финансова опора,
продължавали да се чувстват съсипани във всяко едно отношение.
Претърпените от ищците болки и
страдания, които същите продължават да търпят и понастоящем, както и занапред,
представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП.
Справедлият
размер на обезщетението за тези неимуществени вреди съобразно критерия, въведен
с чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда в
размер на 180 000 лв. за всеки един от ищците. Съдът взема предвид вида и
интензитета на търпените болки и страдания, тяхната продължителност, липсата на
перспектива за бъдещото им преодоляване. За разликите до пълните предявени
размери съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение
отговорността на ответника:
По отношение
на увреждащия автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица BG 23
1180002712998 от 13.9.18, валидна към датата на ПТП
Копие от
застрахователната полица е представено
по делото.
Самото
застрахователно дружество в крайна сметка не оспорва наличието на основание за
ангажиране на отговорността му по сключената застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, а се оспорва само размера на дължимото
обезщетение.
При това
положение съдът намира, че за автомобила, управляван от виновния водач, е бил налице сключен
застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, което
обстоятелство представлява основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на осн. чл. 432
от КЗ
Относно
законната лихва:
Претенцията е за законна лихва върху присъдените
обезщетения с начална дата 25.04.2019 на осн. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ /като
дата на изтичане на срока за произнасяне на ответното дружество по заведената
застрахователна претенция/ до
окончателното й изплащане, следва да бъде уважена.
Съгласно
чл. 497,
ал. 1 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или
т. 2 – изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ /
тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя /, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая
застрахователната претенция на ищците е заведена с вх. № 15-482/2.4.2019 г., /
заявление на л. 12 от делото/. Към заявлението са приложени извлечение от акт
за смърт на М. Е.С., удостоверения за наследници и родствени връзки и копия от
лични карти на ищците.
С писмо от
4.4.19 г. застрахователят е уведомил ищците, че счита преписката за
неокомплектована и изисква за изясняване на обстоятелствата и причините, довели
до настъпване на щетата, представяне на допълнителни документи: констативен
протокол с пострадали лица, всички документи по досъдебното производство:
автотехническа експертиза, протокол за оглед, протокол за разпит на свидетели,
съдебномедицинска експертиза, снимков материал и др, постановление за
прекратяване на наказателното производство или съдебно решение ведно с мотивите
към него, банкови сметки.
С
допълнителна молба от 4.4.19 г. / л. 21/ е представен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица.
С последващи
две молби от 16.5.19 г. са представени удостоверения за постоянен и настоящ
адрес на М. С. и на ищците, както и преписи от документи по образуваното
досъдебно производство № 35/19 г. на ОД на МВР Пловдив – констативен протокол,
протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.3.19 и от 29.03.2019 г., албуми
за посетено местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели и постановления
за назначаване на разпити по делегация, съдебномедицинска експертиза на
трупове, автотехническа експертиза, ведно със скица.
Съдът
намира, че в случая началният момент на лихвата следва да бъде определен
съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.1 във вр. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ.
Последният тект повелява, че застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенцията, ако за ПТП е бил представен констативен
протокол за ПТП. Това означава, че при
наличие на такъв представен констативен протокол застрахователят не може да се
позовава на непредставяне на допълнителни писмени доказателства, вкл. и други
документи от досъдебното производство.
Към
първоначалната молба са били представени единствено доказателства за смъртта на
М. С. и удостоверения за родствени връзки с ищците, при което не може да се
приеме, че със заявлението от 2.4.19 г. са представени необходимите
доказателства, удостоверяващи настъпването на ПТП и наличие на основание за
ангажиране отговорността на застрахователя, респ. от тази дата не тече срокът
от 15 работни дни по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ.
Констативен
протокол е представен на 4.4.19 г., при което следва да се приеме, че именно от
тази дата тече срокът от 15 работни дни по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.
496, ал.3, т.1 от КЗ, респ. същият
изтича на 25.04.2019 г.
Ето защо
съдът приема, че обезщетение за забава върху дължимите застрахователни
обезщетения следва да бъдат присъдени в размер на законната лихва, считано от
25.4.2019 г. до окончателното им изплащане.
Следва да се
отбележи, че в писмената защита на ответника са наведени възражения за липса на
забава на застрахователя поради непредставяне от страна на ищците на банкова
сметка, като се позовава на чл. 380, ал.3 от КЗ.
На първо
място, това възражение е преклудирано, тъй като е наведено за първи път в писмената защита, което е недопустимо.
Освен това,
съдът го намира за неоснователно. Действително, непредставянето на банкова
сметка има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
освобождава застрахователя от задължението за лихва /чл. 380, ал.3 от КЗ/, но
тази норма се намира във връзка с чл. 380, ал.2 от КЗ, според която застрахователят извършва
плащането на застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова
сметка независимо дали неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред. Съдът
приема, че застрахователят може да се освободи от задължението за лихва на осн.
чл. 380, ал.3 от КЗ, само ако е определил дължимо обезщетение и предлага такова
на увреденото лице. В този случай
непредставянето на банкова сметка го постави в невъзможност да изплати
определеното обезщетение, респ. съгласно чл. 380, ал.3 от КЗ непредставянето на
банкова сметка има последиците на забава на кредитора. Застрахователят не може
да се позавава на забава на кредитора по смисъла на чл. 380, ал.3 от КЗ в
случаите, когато е оспорил дължимостта на обезщетението, или не се е
произнесъл по претенцията.
Относно
разноските:
Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на мл. адв. Р. на осн. чл. 38, ал.2
вр. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА с ДДС.
Претенцията
е основателна. На ищците е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38,
ал.1,т.2 от ЗА, видно от представен договор за правна защита и съдействие.
Ищците са представлявани от повече от един адвокати, като адв. Г.Р. е един от
тях. На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА на един
от пълномощниците на ищците, в случая
посочения от тях адвокат Р., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, за което следва да бъде
осъдена ответната страна. При това положение ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р., съобразно уважената
част на исковете, адвокатско възнаграждение
от 8730 лв., изчислено по правилата на чл. 7,
ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върху същото е дължим ДДС предвид представено удостоверение от адв. Р. за
регистрация по ЗДДС в размер на 1746 лв.
Съобразно
уважената част на исковете ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер
на 14 400 лв лв., както и разноски в размер на
270 лв., направени от бюджета на съда.
Съобразно
отхвърлената част на исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника разноски в размер на 1 014 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. София“ № 7, да заплати
на Е.С.С., ЕГН **********, и Х.Х.С. ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, обезщетение за
неимуществените вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на
техния ** М. Е.С., настъпила като
резултат от ПТП, настъпило на
27.03.19 г., виновно причинено от
А.Х.О. като водач на МПС – лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ ** СТ,
за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица BG 23
1180002712998 от 13.9.18, валидна към датата на ПТП, в размер на 180 000 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от
25.04.2019 до окончателното й
изплащане,
като за
разликата до пълните предявени размери – до 200 000 лв. за всеки един от
ищците ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. София“ № 7, да заплати
на мл. адв. Г.Г.Р. на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 8730 лв. ведно с ДДС - 1746
лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Св. София“ № 7, да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен
съд държавна такса в размер на 14 400
лв., както и разноски в размер на 270 лв.
ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН **********, и Х.Х.С., ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Св. София“ №
7, направени деловодни разноски в размер на 1014 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: