Р Е Ш Е Н И Е
№ 651
град Горна Оряховица, 09.01.2014 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 909 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 КТ, иск по чл.224, ал.1 от КТ и искове по чл.261 от КТ, по чл. 262 от КТ и по чл. 264 във вр. с чл. 262,ал.1,т.3 от КТ.
Ищецът Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат П.Г. – А. ***, твърди в исковата си молба, че ищецът е имал сключен с „Викинг-Н.”*** трудов договор № 4588/15.11.2010г., с месторабота : ВР 1204 – Казармен район гр. Горна Оряховица, район „Честово”, на длъжност „охранител”, с основно трудово възнаграждение 240 лв. Сочи, че работното време е сумирано по утвърден график от управителя на фирмата. Счита, че макар и да не е подписвал допълнителен анекс към трудов договор, за съобразяване на заплатата му с минималната РЗ за страната, то през 2012г. и 2013г. е следвало да получава минимална РЗ в размер 290 лв. за периода мес.05.2012г. – 01.01.2013г., както и работна заплата от 310 лв., считано от 01.01.2013г. Заявява, че със Заповед № 5495/22.04.2013г. е прекратен трудовия му договор, считано от 22.04.2013г., на основание чл.330,ал.2,т.6 във вр. чл.190,ал.1,т.3 от КТ. Твърди, че към датата на исковата молба ответникът му дължи следните суми : 1/ Трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. – 22.04.2013г. в месечен размер от 310 лв., общо в размер 1240 лв.; 2/ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г. - за 2 дни в размер на 23 лв., за 2011г. - за 20 дни в размер на 240 лв., за 2012г. - за 20 дни в размер на 280 лв., за 6 дни за 2013г. - в размер на 90 лв.; 3/ Допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., както следва : за 2010г. - 12 нощни смени, за 2011г. – 91 нощни смени, за 2012г. – 91 нощни смени, за 2013г. – 30 нощни смени, общо 224 нощни смени, по 8 часа, на обща стойност 448 лв.; 4/ Допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. – общо 646 часа, на стойност 596.26 лв.; 5/ Допълнително трудово възнаграждение за работа през официалните празници за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. - общо 121 отработени часа, както следва : на 26.12.2010г. – 12 часа, на 25.04.2011г. – 12 часа, на 25.12.2011г. – 12 часа, на 26.12.2011г. – 5 часа, на 03.03.2012г. – 5 часа, на 15.04.2012г. – 12 часа, на 16.04.2012г. – 5 часа, на 01.05.2012г. – 12 часа, на 06.05.2012г. – 5 часа, на 06.09.2012г. – 12 часа, на 22.09.2012г. – 12 часа, на 24 срещу 25.12.2012г- 12 часа и на 01.01.2013г. – 5 часа. Посочва, че общо дължимата сума за работа през официалните празници е 201.19 лв. Моли съда да осъди ответника „Викинг-Н.”*** да му заплати сумата от 1240 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.01.2013г. – 22.04.2013г., сумата от 633 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г, 2011, 2012 и 2013 години, сумата от 448 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за полаган нощен труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., сумата от 596.26 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., както и сумата от 201.19 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за работа през официалните празници за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. Претендира присъждане на законната лихва върху всички дължими суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът Б.Н.К., чрез процесуалния си представител – адвокат П.Г. от ВТАК, поддържа предявените искове. Извършва изменение, чрез увеличаване, на размера на предявените искове, както следва : 1/ Искът с правно основание чл.224,ал.1 от КТ, да се счита предявен за общата сума от 664.20 лв., за 3 работни дни за 2010г., за 20 работни дни за 2011г., за 20 работни дни за 2012г. и за 7 работни дни за 2013г., 2/ Искът за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., да се счита предявен за общата нетна сума от 1343.03 лв., вместо за сумата 596.26 лв. Изменението на размера на тези два иска е допуснато за разглеждане от съда с протоколно определение от 19.11.2013г. Чрез пълномощника си – адв. П.Г. от ВТАК, ищецът депозира писмена молба, с която прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, редовно призован, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от трудов договор № 4388/15.11.2010г., заповед № 5495/22.04.2013г., издадена от управителя на „Викинг – Н.”***, 2 бр. справки за отработеното време от Б.Н.К., справка за положения извънреден труд от Б.Н.К. за периода от 16.11.2010г. до 30.04.2013г., 29 броя графици на дежурствата на охраната на обект : ВР 1204 гр. Горна Оряховица, РКО от 30.05.2013г., РКО от 01.07.2013г., и РКО от 05.08.2013г., че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от сключения помежду им трудов договор № 4388 от 15.11.2010г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „охранител” в ответното дружество, с място на работа : ВР 1204 – Казармен район гр. Горна Оряховица, район Честово, през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2014г., с основно трудово възнаграждение в размера на МРЗ за страната.
Видно от заповед № 5495/22.04.2013г. на управителя на „Викинг - Н.”***, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ – дисциплинарно уволнение, считано от 22.04.2013г.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, през периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г. ответникът е начисли на ищеца брутно трудово възнаграждение в общ размер на 1141.36 лв., респ. в общ нетен размер от 894.72 лв. Видно от заключението на СИЕ, ответникът е изплатил на ищеца част от начисленото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г. включително в общ размер от 780 лв. От заключението на СИЕ се установява, че размерът на неизплатеното брутно трудово възнаграждение от ответника на ищеца, за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г., е в общ размер от 146.35 лв., респ. в нетен размер от 114.72 лв. Видно от заключението на СИЕ, размерът на дължимото от ответника на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 16.11.200г. до 22.04.2013г. би бил в общ брутен размер от 448 лв., респ. в общ нетен размер от 351.19 лв. От заключението на СИЕ се установява, че обезщетението за неизползван от ищеца платен годишен отпуск е в общ брутен размер от 738.80 лв., респ. в нетен размер от 664.20 лв., считано за 30 дни, както следва : за 2010г. – за 3 работни дни, за 2011г. - 20 работни дни, за 2012г. – за 20 работни дни, за 2013г. - за 7 работни дни. Видно от приетата СИЕ, през процесния период ищецът е полагал труд през официални и национални празници, като допълнителното трудово възнаграждение за такъв не е начислявано и изплащано от ответника на ищеца, до би бил в общ брутен размер от 152.26 лв., респ. в общ нетен размер от 119.36 лв., за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. От заключението на СИЕ се установява, че за през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. ищецът е полагал извънреден труд, допълнително трудово възнаграждение за същия не е начислявано от ответника и не е изплащано на ищеца, но същото би било в общ брутен размер от 1713.26 лв., респ. в общ нетен размер от 1343.03 лв. Съдът приема заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ за трудово възнаграждение е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан по отношение предявения размер, по следните съображения :
За да бъде уважен искът с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, съдът следва да установи наличието на съществуващо или съществувало между страните трудово правоотношение, както и факта на неизпълнение от страна на работодателя - ответник на задължението му за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от работника труд.
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 15.11.2010г. до 22.04.2013г. включително, по силата на сключения между тях трудов договор, като ищецът е заемал длъжността „охранител” във „Викинг – Н.”***, с място на работа : ВР 1204 – Казармен район гр. Горна Оряховица, район Честово. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 5495/22.04.2013г. на управителя на „Викинг-Н.”***, считано от 22.04.2013г. От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 4388/15.11.2010г., заповед № 5495/22.04.2013г., издадена от управителя на „Викинг – Н.”***, 2 бр. справки за отработеното време от Б.Н.К., справка за положения извънреден труд от Б.Н.К. за периода от 16.11.2010г. до 30.04.2013г., 29 броя графици на дежурствата на охраната на обект : ВР 1204 гр. Горна Оряховица, РКО от 30.05.2013г., РКО от 01.07.2013г., и РКО от 05.08.2013г., се установява по безспорен начин, че ищецът е престирал дължимата работна сила през процесния период от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. вкл. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на уговореното в трудовия договор между страните трудово възнаграждение за извършената от ищеца - работник работа, считано за процесния период от време 01.01.2013г. – 22.04.2013г. Наред с това, ответникът – работодател не оспорва факта, че не е изпълнил задължението си да заплати своевременно на ищеца – работник, цената на предоставената му от него работна сила. Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза, съответстваща напълно на приложените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че ответникът е начислил, но не е заплатил своевременно, пълния размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г., в начисления от работодателя брутен месечен размер от 310 лв. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Ищецът, в качеството си на работник по съществувалото трудово правоотношение и на основание чл.242 от КТ, има право да получи дължимото от работодателя трудово възнаграждение за престираната от него работна сила. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо трудово възнаграждение се явява основателен и доказан в общ брутен размер от 146.35 лв. за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г., в който размер искът следва да бъде уважен. В тази връзка съдът взе предвид константната и непротиворечива съдебна практика, сочеща че трудовото възнаграждение се присъжда в брутен размер, а едва при изплащането му се правят дължимите удръжки за ДОД, ДОО и др. /Решение № 1892 от 22.12.1999г. по гр.д. № 800/1999г., ІІІ г.о., Определение № 11 от 15.01.2009г. на ВКС по гр. д. № 5010/2008г., І г.о., ГК/. Поради това, съдът счита, че предявеният иск за неизплатено трудово възнаграждение се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения по-горе размер от 146.35 лв.
При този изход на делото, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на ищцата за присъждане на законната лихва върху уважената главница в общ размер от 146.35 лв., считано от датата на исковата молба – 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ се явява неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения размер за неизплатено трудово възнаграждение в общ брутен размер от 146.35 лв. до пълния предявен общ брутен размер от 1240 лв., считано за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г. включително. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ, от което се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът е изплатил част от дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период от време в общ размер от 780 лв. При тези обстоятелства, предявеният иск с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения общ брутен размер за неизплатено трудово възнаграждение от 146.35 лв. до пълния предявен общ брутен размер от 1240 лв., считано за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г. включително.
Предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. за 30 работни дни, е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан в пълния претендиран общ нетен размер от 664.20 лв., по следните съображения :
Правото на претендираното обезщетение се поражда при неизползване от работника, по време на действие на трудовия му договор, на редовния му платен годишен отпуск, каквато хипотеза в случая е налице. Безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 2010г. – в размер на 3 работни дни, за 2011г. - в размер на 20 работни дни, за 2012г. - в размер на 20 работни дни и за 2013г. в размер на 7 работни дни. От заключението на СИЕ се установява, че в процесния случай работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010г., за 2011г., за 2012г. и за 2013г., общо за 30 работни дни, в общ брутен размер от 738.80 лв., респ. в общ нетен размер от 664.20 лв. Поради това, съдът счита, че искът се явява доказан по своето основание. По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск по чл.224,ал.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен общ нетен размер от 664.20 лв., заедно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.2 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., през който период ищецът Б.К. е престирал дължимата работна сила в изпълнение на длъжността си „охранител” във „Викинг – Н.”***, с място на работа : ВР 1204 – Казармен район гр. Горна Оряховица, район Честово. Видно от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, ищецът е престирал работната си сила на смени – дневна и нощта, съгласно утвърдените от ответника-работодател графици, в т.ч. през почивни дни – съботи и недели. Съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в чл.262 от КТ. Съобразно установеното в чл.262 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В разпоредбата на чл.143 от КТ е дадено легално определение на понятието „извънреден труд”, а именно : извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Действително, съгласно изискванията на чл.149 от КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за положения извънреден труд, заплащането на който - в увеличен размер е задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. В този смисъл, фактически положеният извънреден труд подлежи на общо основание на доказване, както с писмени доказателства, така и със свидетелски показания. Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и приетата по делото СИЕ, неоспорена от ответника, обосновават извод, че през процесния период от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция. Наред с това, от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, съответстваща на приложените към делото писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че Б.К. е полагал извънреден труд през процесния период от време : 16.11.2010г. – 22.04.2013г., като размерът на същия би бил, както следва : в общ брутен размер от 1713.26 лв., респ. в общ нетен размер от 1343.03 лв., но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд през почивни дни през периода 16.11.2010г. – 22.04.2013г. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния предявен общ нетен размер от 1343.03 лв., заедно със законната лихва върху него от датата на предявяване на иска – 03.06.2013г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск по чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, по отношение на предявения размер, по следните съображения:
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 16.11.2010г. до 22.11.2013г., през който период ищецът Б.К. е престирал дължимата работна сила. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът да е полагал извънреден труд през официални празници през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.262 във вр. чл.264 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници от ищеца К.. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални /национални/ празници се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в брутен размер от 152.26 лв. за положен извънреден труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., така, както е установено от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ се явява неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници в общ брутен размер от 152.26 лв. до пълния предявен общ брутен размер от 201.19 лв., считано за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. включително. В тази връзка, съдът взе предвид заключението на СИЕ, от което се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът не е начислил и не е изплатил на ищеца дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за процесния период от време в общ брутен размер от 152.26 лв. При тези обстоятелства, предявеният иск с правно основание чл.262,ал.1,т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по отношение разликата от уважения общ брутен размер за неизплатено допълнително трудово възнаграждение от 152.26 лв. до пълния предявен общ брутен размер от 201.19 лв., считано за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. включително.
Предявеният иск по чл.261 от КТ за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. вкл., е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан по следните съображения :
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали в трудово правоотношение, считано от 16.11.2010г. до 22.11.2013г., през който период ищецът Б.К. е престирал дължимата работна сила. От приетите по делото писмени доказателства и от неоспорената от страните СИЕ, се установява, че ищецът да е полагал нощен труд през процесния период от време, но работодателят не е начислил и не е изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за този труд. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбата на чл.261 от КТ, безспорно се налага изводът, че ответникът – работодател дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение за положения нощен труд от ищеца К.. При тези обстоятелства, съдът намира, че искът е доказан по основание. Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв в пълния му предявен брутен размер от 488 лв. за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., така, както е установено и от заключението на СИЕ, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение, на основание чл.242,ал.1 от ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС дължимата ДТ върху уважените размери на исковете общо в размер на 253.72 лв., сумата от 160 лв., представляваща платено възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 146.35 лв. /сто четиридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2013г. до 22.04.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2013г. до окончателното им изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.128,т.2 във вр. чл.242 от КТ, предявен от Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат П.Г. – А. ***, против „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения брутен размер от 146.35 лв. до пълния предявен общ брутен размер за неизплатено трудово възнаграждение от 1240 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 664.20 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /за 2010г. – за 3 дни, за 2011г. – за 20 дни, за 2012г. – за 20 дни, за 2013г. – за 7 дни/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1343.03 лв. /хиляда триста четиридесет и три лева и три стотинки/, представляваща неизплатено нетно допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 152.26 лв. /сто петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен труд през официални празници за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.264 във вр. чл.262,ал.1,т.3 от КТ, предявен от предявен от Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат П.Г. – А. ***, против „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, в частта му за разликата от уважения брутен размер от 152.26 лв. до пълния предявен размер за неизплатено трудово възнаграждение в брутен размер от 201.19 лв. месечно, считано за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 448 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева/, представляваща неизплатено брутно допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 16.11.2010г. до 22.04.2013г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2013г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл.242,ал.1 от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъденото допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Н.К. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ - Н.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Николай Хайтов" № 12, ет.5, ап.18, представляван от управителите Т.Н.Т. и В.В.С., заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 253.72 лв. /двеста петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважените размери на исковете, СУМАТА от 160 лв. /сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от уведомяването им.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на всяка от страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................