№ 391
гр. П., 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200964 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с. П., обл.
П., ул.“****4, против Наказателно постановление № 22-1006-001292 от
08.06.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-
П., с което са наложени две санкции, както следва:
- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.6 във вр. с
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон и се оспорва фактическата
обстановка, поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. По делото не е депозирано писмено становище по
същество. Не претендира разноски.
1
Въззиваемата страна- административно наказващият орган, редовно
призована, не се явява, не изпраща и процесуален представител, като по
делото от процесуалния представител е депозирано писмено становище по
съществото на спора, в което се обосновават доводи за законосъобразност на
издаденото НП и се иска неговото потвърждаване. В същото са направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за
процесуално представителство, както и възражение за прекомерност на
евентуално претендираните разноски на ответната страна.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази
изложеното в нея и в становището на въззиваемата страна, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение, обсъждайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 23.05.2022г. около
19.48 часа, в гр. П., на бул.“Б.“, е управлявал лек автомобил „А.Р.“ ГТ, с
регистрационен № ****, собственост на А.С. Д., като пред № 15 е преминал
през регулирана с пътен светофар пешеходна пътека, на забраняващ червен
светлинен сигнал на светофара, при нормално работеща трисекционна
светофарна уредба. При извършената му проверка било установено, че не
носи КТ към СУМПС.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при
ОДМВР- П., в чиито състав бил актосъставителят св. Т. Г.- мл.
автоконтрольор в Сектор ПП при ОДМВР- П., който съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 109134/23.05.2022 г. за извършените от него
нарушения на чл.6 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, след което му го предявил и
връчил екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят не е вписал обяснения и
възражения за така направените констатации от контролния орган.
Въз основа на акта на 08.06.2022 г. било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 21.06.2021 г., видно от
разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена от
жалбоподателя чрез АНО до съда на 29.06.2022 г., видно от входящия номер
на жалбата (л.3), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Т.
Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По пункт І- за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП в
частта относно това нарушение, са били допуснати съществени процесуални
нарушения, драстично засягащи правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
В АУАН нарушението е описано, като са изложени обстоятелства, за
това, че водачът преминава през регулирана с пътен светофар пешеходна
пътека на забраняващ преминаването червен светлинен сигнал на
светофарната уредба. Това описание на нарушението е било отразено и в НП,
където обаче в описателната му част е допълнено, че водачът „повторно не
съобразява поведението си със светлинните сигнали“. Освен това
отговорността на жалбоподателя за извършването на това нарушение е
ангажирана на основание чл.183 ал.6 във вр. с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, която
санкционна норма се прилага при повторно извършване на нарушение,
изразяващо се в нарушение на забраната за водача да преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава преминаването. Както се посочи по-горе в
АУАН, с който е повдигнато адм. обвинение на жалбоподателя, не е
посочено, че той извършва вмененото му нарушение повторно. Това
квалифициращо обстоятелство не е посочено и в словесното описание на
нарушението в НП. По този начин жалбоподателят се санкционира за
нарушение, което не му е вменено, че е извършил. В допълнение следва да се
посочи, че в описанието на нарушението освен, че следва да бъде посочен
признака повторност следва да се посочат и обстоятелствата обосноваващи
повторността на извършеното нарушение. Всички тези обстоятелства са
елементи от фактическия състав на нарушението и те трябва да бъдат
посочени както в АУАН, така и в НП при описанието на същото. Следвало е
актосъставителят да извърши надлежна проверка и установявайки
3
обстоятелството досежно повторността, да го посочи в АУАН, което да
обоснове и ангажирането на по-тежка административнонаказателна
отговорност по реда на чл.183 ал.6 от ЗДвП.
Освен това и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП не
е точно и конкретно посочена, тъй като липсва отразяване кое предложение
от т.1 на чл.6 от ЗДвП е нарушено, защото тази разпоредба има няколко
хипотези, всяка от които съставлява отделно нарушение. Тоест следва да има
съответствие между фактическото и юридическото обвинение.
Изложеното до тук показва, че е налице допуснато нарушение на чл.42
т.4 и т.5 от ЗАНН, съответно чл. 57 ал. 1 т.5 и т.6 от ЗАНН, изискващи пълно,
ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. Допуснатите
нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и възможността му да я
реализира в пълен обем, поставяйки го в невъзможност да узнае какво
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е осъществено то и
законосъобразно ли му е наложена санкция, което пък предпоставя
необходимостта от отмяна на НП в тази му част, като съдът не намира за
необходимо да обсъжда и други доводи по същество.
Пункт ІІ- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното му деяние е
посочено в достатъчно ясна степен- нарушителят не носи КТ към СУМПС.
Установено е безспорно, че на посочената дата, час и място,
жалбоподателят Д. е управлявал лекия автомобил „А.Р. ГТ“, с рег. № ****,
като при извършената му проверка не е представил КТ. Това се установява от
показанията на св. Г., който заяви, че при извършената проверка на водача, по
повод извършеното от него нарушение - преминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването, същият не е носил КТ.
Действително в показанията си относно тази констатация свидетелят изхожда
на база удостовереното от него в съставения акт като не си спомня с
абсолютна категоричност установената причина за непредставянето на КТ
при поискването му по време на проверката, но съдът отчете че тези
полицейски служители ежедневно в работата си констатират десетки подобни
нарушения и предвид отдалечеността във времето от констатиране на
4
нарушението до депозирането на свидетелските показания, то е съвсем
нормално същият да не помни подробности. Отделно от това самият
жалбоподател не оспорва извършването на така констатираното нарушение -
нито чрез възражение, нито чрез отричане, както в момента на предявяване на
АУАН, така и с депозираната жалба. Така изложените доводи във
възражението сами по себе си косвено индицират, че не се оспорват
фактическите констатации по отношение на нарушението, доколкото
единствено се излагат в жалбата доводи, че описаното нарушение – не носи
КТ от СУМПС, не е пълно и ясно, в смисъл на допуснати процесуални
нарушения от АНО при съставянето АУАН и на НП, които възражения съдът
намира за неоснователни. С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е
въведено задължение водачите на МПС да носят СУМПС и КТ. При
извършената проверка от страна на полицейски служители и в изпълнение на
служебните им задължения на водача е поискан КТ към СУМПС и след
констатация, че не носи такъв, му е съставен АУАН за това нарушение.
Нарушението е описано пълно и точно, квалифицирано е правилно и за
нарушителя няма неяснота относно това в извършването на какво точно е
обвинен. При това положение е безспорно установено, че на посочената в НП
дата и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да носи със
себе си КТ към СУМПС.
Въззивникът не е изпълнил задължението си - не е носел КТ, поради
което и правилно му е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който
не носи КТ. Правилно е било наложено наказание „глоба“ в размер на 10
лева, който размер е императивно посочен в закона.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- П., учреждението, към което е
структуриран органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37
от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
5
наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседание, в което е разпитан свидетел и са приети писмени
доказателства. В това съдебно заседание процесуалният представител на АНО
не е взел участие, като единствено от същия е представено аргументирано
писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
възнаграждение, а именно 80 лева.
В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото,
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, а именно да се присъдят разноски в размер
на 3.81 лева.
Така мотивиран и Районен съд П. в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1006-001292 от
08.06.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-
П., в ЧАСТТА с която на Б. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с.П., обл.П.,
ул.“****4, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.6 във вр.
с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-001292 от
08.06.2022 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-
П., в ЧАСТТА с която на Б. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с.П., обл.П.,
ул.“****4, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева, като
законосъобразно.
6
ОСЪЖДА Б. А. Д., с ЕГН **********, с адрес с.П., обл.П., ул.“****4 да
заплати на ОД на МВР гр. П. представлявана от директор, разноски в размер
на 3.81 лева (три лева и 81 ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7