РЕШЕНИЕ
№
гр.С.,
………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
–во ГО, 7 състав в публичното заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря В.К. и в
присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Томова
гр.дело N: 8116 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „С.”, ул.”Н.В.Г.”, №18-20, чрез юрисконсулт Г.С.
срещу Р.Д.Д. с ЕГН **********,***, район „П.”, с.П., ул.”В.Л.”, №9 и „П.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление Община С., район „П.”, с.П.,
ул.”В.Л.”, №9, в която се твърди че с Договор за банков кредит №65430 от
02.12.2008г., изменен с Анекс №1 от 23.11.2009г., Анекс №2 от 30.09.2010г. и
Анекс №3 от 29.03.2011г., сключени между банката, ответника „П.” ЕООД, в
качеството на кредитополучател и ответника Р.Д., в качеството на солидарен
длъжник, ищецът предоставил на ответното дружество кредит с цел оборотни
средства, в размер на 30 000 евро с левова равностойност
от 58 674,90 лв. Твърди се също, че
ищцовата банка изпълнила своето задължение по правоотношението, но било налице
неизпълнение на задължения на ответниците за плащане на уговорени вноски с дати
на падеж 05.08.; 07.09.; 05.10. и 07.11.2011г., поради което настъпили
уговорени в чл.7 от Договора за кредит, във вр. с чл.29, б.”б” от ОУ към него
предпоставки за обявяване на всички суми, дължими по договора, в т.ч. цялата
усвоена и непогасена главница, начислената лихва и комисионни, за предсрочно
изискуеми и незабавно платими, като за срока на забавата, на основание чл.8 от
Договора, във вр. с чл.30, т.5 от ОУ, банката начислявала наказателна лихва в
договорения размер, съгласно чл.1.7 от Договора. Сочи се, че били изготвени и изпратени до
кредитополучателя и до солидарния длъжник писма за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния договор, редовно връчени на адресатите,
при което предсрочната изискуемост настъпила на 14.11.2011г., но не последвало
плащане на дължимите суми. Поради това Банката претендирала по реда на чл.417
от ГПК издаване на заповед за незабавно изпълнение за дължимите от ответниците
суми, както следва: 19 323,90 евро главница; 212,16 евро – изискуема
редовна лихва, начислена за периода от 05.10.2011г. до 13.11.2011г.; 917,51
евро – изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.10.2011г. до
30.01.2012г.; 335,52 евро – изискуема лихва, дължима съгласно чл.2.1, във вр. с
чл.1, б.”б” от Анекс №3 от 29.03.2011г., начислена за периода от 05.01.2011г.
до 28.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2012г. до окончателното изплащане. Излага се, че сочените суми били
присъдени в полза на ищеца, но последвали възражения от длъжниците в
законоустановения срок по чл.414 от ГПК. Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат в полза на ищеца процесните суми, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в това число и направените в
заповедното производство разноски.
Ответниците „П.” ЕООД и Р.Д.С. са
депозирали писмен отговор, с който оспорват исковата претенция по основание и
размер. Оспорват твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор при сочените в исковата молба условия. Считат,
че с разпоредбата на чл.11 от Анекс №3, съответно чл.8 от Анекс №2 се дерогирало
действието на чл.29, б.”б” от ОУ към процесния договор, като установявали, че
предсрочната изискуемост на вземането на банката ищец настъпвала на 61-я ден от
забавата на което и да е плащане и то автоматично. Твърди се, че ответниците са
погасили сочените в исковата молба като просрочени вноски, заедно с други
дължими задължения към ищеца, произтичащи от други два договора за кредит, като
са извършили следните плащания: на 29.09.2011г. – 350 евро и 479,84 евро; на
01.11.2011г. – 325 евро и на 16.12.2011г.
– суми в размер на 572,56 евро; 340,74 евро и 812,66 евро. Сочи се, че
при проведен от ответника Р.Д. разговор със служител на банката в началото на
м. декември, той бил уверен, че сумите били достатъчни за окончателно покриване
на задълженията по трите кредита. Така според ответниците, към 31.01.2012г.,
когато било подадено заявлението по чл.417 от ГПК, претендираното за установяване
в настоящето производство вземане на банката не било изискуемо. С наведените
доводи за извършено плащане на 16.12.2011г., ответниците оспорват и
претендираната наказателна лихва в размер на 917,51 евро, начислена за периода
от 05.10.2011г. до 30.01.2012г.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д.
№4622/2012г. по описа на СРС, че ищеца е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответниците Р.Д.Д. и „П.” ЕООД, за заплащане
на следните суми: сумата от 19 323,90
евро, представляваща главница по договор за банков кредит №65430/02.12.2008г. и
три анекса към него, ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.01.2012г.
до окончателното изплащане; изискуема редовна лихва в размер на 212,16 евро за
периода от 05.10.2011г. до 13.11.2011г.; изискуема наказателна лихва в размер
на 917,51 евро за периода от 05.10.2011г. до 30.01.2012г.; изискуема лихва по
чл.2.1, във вр. с чл.1, б.”б” от Анекс №3/29.03.2011г. в размер на 335,52 евро
за периода от 05.01.2011г. до 28.03.2011г..
Установява се също така, че за
претендираните вземания, в това число за направените в заповедното производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1 669,20лв.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 13.02.2012г., за
която е постановено незабавно изпълнение.
На 29.03.2012г. са постъпили писмени
възражения от длъжниците Р.Д.Д. и „П.” ЕООД. Същите са подадени в
законоустановения двуседмичен срок по чл.414 от ГПК, видно от приложената
покана за доброволно изпълнение, връчена на 23.03.2012г. на длъжника Р.Д.,
който към същия момент е бил и управител на „П.” ЕООД.
С разпореждане, връчено на заявителя
на 09.05.2012г., на същия е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията, за които е издадена заповедта, на основание чл.415, ал.1 от ГПК.
Установителната искова претенция е
предявена на 07.06.2012г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, поради
което съдът я намира за допустима.
От приложения препис на договор за банков
кредит №65430 от 02.12.2008г. се установява, че е бил подписан между „Р. (Б.)”
ЕАД, гр.С. от една страна и от друга - „П.”
ЕООД, в качеството на кредитополучател и Р.Д.Д., в качеството на солидарен
длъжник. По силата на същия банката се е задължила да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на
30 000 евро при уговорен срок на усвояване: 04.04.2009г. и краен срок за
погасяване: 05.12.2011г. Страните са уговорили, произтичащите от договорната
връзка права и задължения. Приели са в чл.5, че с подписването на договора,
кредитополучателя и солидарния длъжник приемат за задължителни и приложими Общите
условия за делова дейност на банката, както и Общите условия за предоставяне на
Микро кредити.
С разпоредбата на чл.29 от сочените ОУ за предоставяне на Микро кредити са
предвидени възможните случаи на неизпълнение, които са от значение за
правоотношението. Съгласно чл.29, б.”б”, такъв случай е непогасяването от
кредитополучателя и солидарния длъжник на която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва по определения
погасителен план.
Страните са приели в чл.8 от договора, че при настъпване на случай на
неизпълнение, банката има правата по чл.30 от общите й условия за микрокредитиране
на МСП, като в т.2 от същия текст е предвидено правото да направи изцяло и
предсрочно изискуем целия ползван кредит.
Според обективираното в чл.10 от
договора, при неплащане от страна на кредитополучателя/солидарния длъжник
на изцяло или частично на което и да е парично задължение по него в
продължение на 90 дни, считано от падежа на това задължение, считано от 91-ия
ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем, за което банката не е
длъжна да уведомява длъжниците.
Установява се от приложения преписи на анекси
към процесния договор - с №1 от 23.11.2009г., №2 от 30.09.2010г. и №3 от
29.03.2011г., че с тях са били изменени редица елементи на правоотношението. В
чл.8 от Анекс №1 страните са въвели нови случаи, които ще се приемат за
неизпълнение, освен предвидените в ОУ за микрокредитиране. С разпоредбите на
чл.8 от последващите Анекс №2 и Анекс №3 са се съгласили, че при неплащане от
страна на кредитополучателя и/или солидарния длъжник изцяло или частично на
което и да е задължение по договора за кредит в продължение на 60 дни, считано
от деня, следващ настъпването на падежа, кредита става автоматично предсрочно
изискуем в пълен размер и банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на
способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнението и без да
уведомява за това длъжниците.
С разпоредбите на чл.9 от сочените
Анекс №2 и Анекс №3, страните са се съгласили, че освен случаите, посочени в
договора за кредит от 02.12.2008г., за случай на неизпълнение по смисъла на
същия ще се счита и неизпълнението на което и да е задължение по тези анекси,
при което банката ще има правата по чл.8 от договора, препращащ към чл.30 от Общите
условия за микрокредитиране.
Страните изрично са приели в чл.9 от
Анекс №1, чл.13 от Анекс №2 и чл.12 от Анекс №3, че клаузите на съответното
предхождащо съглашение, които противоречат на последното, се считат съответно
променени, а останалите остават непроменени и запазват действието си.
При подписване на Анекс №3 от 29.03.2011г. страните са отразили в чл.1
от същия, че към тази дата дължимите от кредитополучателя суми възлизат в общ
размер на 20 457,53 евро, включващ главница в размер на 20 001 евро,
просрочена лихва в размер на 335,52 евро и текуща лихва в размер на 121,01
евро, начислена за периода от 07.03.2010г. до 28.03.2011г., вкл. Уговорили са в
чл.2, че посочената главница ще бъде погасявана
на 116 равни месечни вноски в размер на по 171 евро, считано от 05.07.2011г. с
краен срок на издължаване на кредита 05.03.2021г. Просрочената лихва в сочения
размер от 335,52 евро е била дължима за плащане на 3 месечни вноски, считано от
05.06.2012г. Сочената текуща лихва от 121,01 евро е била дължима на 05.04.2011г.
Уговорената лихва по кредита е следвало да се заплаща ежемесечно на 5-то число
на месеца, за който се отнася, като за времето от 05.04.2011г. до 05.06.2011г.
в полза на кредитополучателя е бил уговорен гратисен период, през който да
плаща лихва, съгласно чл.3 от последния анекс.
От представените преписи на писма,
изходящи от ищеца с №170-513/10.11.2011г. и №170-514/10.11.2011г. и адресирани
до длъжниците „П.” ЕООД и Р.Д.Д. се установява, че банката е пристъпила към
обявяване предсрочна изискуемост на целия кредит по процесния договор от
02.12.2008г., заявявайки, че упражнява правата си, произтичащи от чл.30, т.2 от
ОУ за микрокредитиране, поради настъпване на основание по чл.29 от същите общи
условия – неплащане на настъпили дати на падеж – 05.08.2011г., 07.09.2011г.,
05.10.2011г. и 07.11.2011г. на дължими месечни вноски в общ размер на 1142,18
евро, от които главница в размер на 638,41 евро и лихва в размер на 503,77
евро. Сочените писма са били връчени на адресатите на 14.11.2011г., видно от
приложените известия за доставяне.
Между страните не е налице спор, че
са били налице три сключени договора от ищцовата банка с ответниците :
1.договор за банков кредит от 27.06.2006г., сключен между банката и ответника Р.Д.;
2.договор №6990/02.12.2008г. за кредитен лимит по международна кредитна карта MasterCard Business, сключен с „П.” ЕООД и 3.процесния договор №65430/02.12.2008г.
От изслушаното в о.с.з. на
18.02.2014г. заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Е.С., се установява, че след подписване на анекса от
29.03.2011г., по процесния договор са били заплатени следните суми: на
05.04.2011г. е била платена сума в размер на 121,01 евро, с която е била
погасена дължимата към същата дата лихва по чл.1, б.”б” от Анекс №3; на
26.04.2011г. е била платена сума в
размер на 25,92евро, с която е била погасена част от начислена на 05.04.2011г.
просрочена редовна лихва в размер на 38,50лв., а на 25.05.2011г. е била платена
сума в размер на 12,58 евро, с която е бил погасен остатъка от това задължение;
на 03.06.2011г. е била платена сума в размер на 165,01 евро, с която е била
погасена начислена на 05.05.2011г. просрочена редовна лихва в такъв размер; на
27.06.2011г. е била платена сума в размер на 171,02 евро, с която е било
погасено задължение по просрочена редовна лихва с дата на падеж 06.06.2011г. По
отношение на извършените последващи плащания следва да бъде обсъдено
заключението по допуснатата повторна ССЕ, докладвано в о.с.з. на 14.10.2014г.
от експерта Р.С., т.к. е в по-голяма степен мотивирано и обосновано. Посочено е
в заключението на експерта Е.С., че осчетоводените като просрочени
задължения по процесния договор за
кредит към 14.11.2011г. са били следните: 638,41 евро просрочена главница
(включваща дължими за 5 месеца вноски за
главница в размер на по 171 евро с приспадната платена сума от 216,59 евро);
503,77 евро просрочена редовна лихва и 12,95
евро наказателна лихва върху просрочена главница. Към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 31.01.2012г., предвид обявената предсрочна
изискуемост на всички вземания на банката, произтичащи от процесния договор, размерът
на останалите непогасени задължения, според това експертно заключение е бил
както следва: изискуема главница в размер на 19 323,90 евро; изискуема
редовна лихва в размер на 212,16 евро; изискуема наказателна лихва в размер на
917,51 евро и лихва по чл.1, б.”б” от Анекс №3 в размер на 335,52 евро
(посочени в таблица Приложение 1 към заключението).
От изслушано в о.с.з. на
14.10.2014г. заключение по допуснатата повторна в една част и допълнителна в
друга част експертиза, докладвано от вещото лице Р.С., се установява, че за
периода от 01.08.2011г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
са били внесени от ответниците следните суми: - на 29.09.2011г. е била внесена
сума в размер на 350 евро по сметка с титуляр ответника Р.Д. и посочено
основание за внасяне- „Кредит **********; - на 29.09.2011г. е била внесена и
сума в размер на 479,84 евро по вътрешна сметка на банката за обслужване на
фирмени кредитни лимити и посочено основание за внасяне – „П. ЕООД Р.Д.”; - на
01.11.2011г. е била внесена сума в размер на 325 евро по сметка с титуляр
ответника Р.Д. с посочено основание – „вноска по кредит”; - на 01.11.2011г. е
била внесена и сума в размер на 275 евро по вътрешната сметка на банката за
обслужване на фирмени кредитни лимити с посочено основание: „Д.”. След връчване изявлението на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (връчено на 14.11.2011г.), на
16.12.2011г. са били внесени следните суми : 572 евро по сметката на ответника Р.Д.
с посочено основание: „вноска по личен кредит окончателно плащане на задължения
към 01.12.2011г. и 812,66 евро по вътрешната сметка на банката за обслужване на
фирмени кредитни лимити с посочено основание за плащане: „П. ЕООД, окончателно
плащане на дължим кредит 41702 към 01.12.2011г.”. С горните суми са били
погасени задължения за просрочени главници, редовна лихва и наказателна лихва по сочените по-горе три договора за
кредит - договора за банков кредит от 27.06.2006г., сключен между банката и
ответника Р.Д.; договор №6990/02.12.2008г. за кредитен лимит по международна
кредитна карта MasterCard
Business, сключен с „П.” ЕООД и процесния договор
№65430/02.12.2008г. Погасяването е било осчетоводено от банката, като сумите,
които са постъпвали по сметката с титуляр Р.Д. са били отнесени за погасяване на
задължения по сключения с него договор за банков кредит от 27.06.2006г., а
сумите, постъпвали по вътрешната сметка на банката за обслужване на фирмени
кредитни лимити - задължения по двата сочени договора от 02.12.2008г. По
процесния договор са били погасени главница с настъпил падеж на 05.07.2011г. в
размер на 171 евро и просрочени редовна и наказателна лихва с настъпил падеж на
05.07.2011г. и 05.08.2011г. (според
отразеното в таблица 6 от експертното заключение). При това, по процесния
договор, към 14.11.2011г., когато до длъжниците е достигнало волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост, непогасени са останали главници в размер
на по 171 евро с настъпил падеж на 05.08.; 07.09.; 05.10. и 07.11.2011г. (при
съобразяване, че уговорените за плащане главници са били в размер на по 171
евро, платими на 5-то число на месеца, за който се отнася задължението и
съответно последната платена главница, както се установява от експертното
заключение, е била с падеж 05.07.2011г.). Останали са непогасени и задължения
за плащане на възнаградителна и наказателна лихва. В Приложение 1 към изслушаното
в о.с.з. на 14.10.2014г. заключение, експерта е посочил възможно разпределение
на платените на 29.09.2011г. и 01.11.2011г. суми по сочените по-горе две
сметки, в съответствие с искането на ответниците, съобразно това, по коя от тях
са постъпили, посоченото основание за плащането им и спазване правилата по
чл.76 от ЗЗД. При такова съобразяване, към 14.11.2011г. би останала непогасена
част от главницата за м.август – в размер на 23,15лв., главниците с падеж
07.09.; 05.10. и 07.11.2011г., както и задължения за възнаградителна и
наказателна лихва.
От експертното заключение на вещото
лице Р.С. се установява, че към датата на депозиране на заявлението по чл.417
от ГПК – 31.01.2012г. изискуемата наказателна лихва е била в размер, различен
от претендирания и присъден в заповедното производство. Банката е претендирала
присъждане на изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до
30.01.2012г., включително, в размер на 917,51 евро. В същото експертно
заключение в таблица 4 е посочено, че
размерът на наказателната лихва за процесния период се изчислява на 945,61 евро,
а банката е начислила за същия период неправилно лихва в размер на 945,61 евро.
От посоченото в таблица 5 е видно, че до 30.01.2012г. е била платена част от
наказателната лихва – в размер на 45,14 евро. При това към същата дата е
останала непогасена наказателна лихва в размер на 900,47 евро (945,61 – 45,14).
От същото експертно заключение се
установява, че при ищцовата банка са налице заведени няколко молби от ответника
Р.Д. – от 28.11.; 06.12 и 13.12.2011г., с които е била поискана информация за непогасената
част от задълженията по процесния договор за кредит, както и по останалите два
договора.
Съдът, при изслушаните две експертни
заключения кредитира изцяло изслушаното заключение по изготвената от експерта Р.С.
съдебно-счетоводна експертиза, в частта, касаеща поставените задачи по искане
на ответниците, както и в частта, в която се установява размерът на дължимата
наказателна лихва за процесния период от време, т.к. това заключение е в
по-голяма степен мотивирано и обосновано. Съдът възприема изслушаното в о.с.з.
на 18.02.2014г. експертно заключение на вещото лице Е.С. в частта, в която е
даден отговор на въпросите, поставени по искане на ищеца с изключение на
формирания извод за размера на процесното вземане за наказателна лихва, по
отношение на което следва да бъде съобразено заключението на експерта Р.С. по
изложените вече съображения за достатъчна мотивираност и обоснованост на
същото.
При установената фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна следното :
Предявената искова претенция намира правното си основание в разпоредбата
на чл.422, ал.1 от ГПК. Вземанията, по отношение на които ищеца претендира
установяването им със сила на пресъдено нещо, произтичат от сключен между страните
Договор за банков кредит №65430/02.12.2008г., изменен с последващи Анекси от
23.11.2009г., 30.09.2010г. и 29.03.2011г.
По силата
на това правоотношение ищцовата банка има качеството на кредитодател, „П.” ЕООД
на кредитополучател, а Р.Д. - съдлъжник.
Кредитодателят
е изпълнил задължението, произтичащо от договорната връзка - да предостави на
кредитополучателя уговорената сума от 30 000 евро. Относно този факт не е
налице спор между страните, а се установи и от изслушаните експертни заключения.
В тежест
на кредитополучателя и солидарния длъжник е възникнало задължението за
заплащане на уговорените месечни вноски на определените дати на падеж.
Релевантен за спора между страните, при преценка изпълнението на това
задължение, е периода след подписване на последния анекс от 29.03.2011г., с
който са били внесени изменения в елементите на договорната връзка.
Установи се от изслушаното в о.с.з.
на 14.10.2014г. заключение по ССЕ, изготвена от експерта Р.С., че към момента
на достигане на длъжниците на волеизявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост – 14.11.2011г., по процесния договор за банков
кредит са били налице неизпълнени
задължения на кредитополучателя и солидарния длъжник за плащане на главници в
размер на по 171 евро с настъпил падеж на 05.08.; 07.09.; 05.10. и 07.11.2011г.
Били са налице непогасени и задължения за възнаградителна и наказателна лихва.
Съдът намира, че към момента на
отправяне на изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, за кредитора е
съществувало уговорено в негова полза потестативно преобразуващо право да обяви
всички задължения по правоотношението за предсрочно изискуеми, в съответствие с
разпоредбата на чл.8 от процесния договор, във вр. с чл.29, б.”б” и чл.30, т.2
от Общите условия за предоставяне на
Микро кредити. Според обективираното в тези текстове, банката е имала правото
да направи изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредит, ако
кредитополучателят/ солидарния длъжник
не погаси в срок която и да е погасителна вноска и/или дължима лихва по
определения погасителен план. Съдът счита, че тези текстове не се намират в
противоречие с разпоредби на сключените впоследствие Анекси от 23.11.2009г.,
30.09.2010г. и 29.03.2011г., поради което действието им не е било прекратено.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че с разпоредбите на чл.8 от
Анекс №2 и Анекс №3 е била дерогирана разпоредбата на чл.29, б.”б” от Общите
условия. Със сочените текстове на анексите е било внесено изменение в
уговорените основания за автоматично настъпване на предсрочната изискуемост,
закрепени в чл.10 от процесния договор. Първоначално страните са уговорили, че
при неплащане изцяло или частично на което и да е задължение по
правоотношението в продължение на 90 дни от падежа на съответното задължение,
считано от 91-ия ден кредита става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо банката да уведомява длъжниците. С разпоредбите на чл.8 от анекси №2
и №3 този срок, след който автоматично настъпва предсрочната изискуемост, е бил
намален на 60 дни. Не е била внесена обаче никаква промяна в основанията за
възникване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изрично волеизявление, достигнало до длъжниците. Още от първоначално
подписаното съглашение е ясна волята на страните за уговаряне по отделно на
основания, които да предпоставят настъпване на предсрочната изискуемост по волята на кредитора и автоматично. В тази насока не е била внесена промяна с
последващите анекси.
Предвид на това, че към момента на
отправяне на волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост
– 10.11.2011г., както и към момента на достигане на това волеизявление до
длъжниците – 14.11.2011г., същите са имали непогасени задължения, произтичащи
от процесния договор, то са били налице основанията по чл.8 от процесния договор, във вр. с чл.29,
б.”б” и чл.30, т.2 от Общите условия за
предоставяне на Микро кредити, при които банката е заявила, че упражнява
правото си. Дори още в предходен момент са били налице уговорените основания,
предпоставили автоматично настъпване на предсрочната изискуемост – изтичане на
60 дни от настъпилия на 05.08.2011г. падеж на непогасено задължение за главница
от 171 евро. При съобразяване и на сочената от ответниците поредност на
погасяване на задълженията с платените от тях суми след 29.09.2011г., също би
била налице непогасена до 10.11.2011г. част от дължимата на 05.08.2011г.
главница, както и изцяло на главницата с падеж 07.09.2011г., което отново би
било основание за упражняване правото на кредитора да обяви предсрочна
изискуемост на всички вземания, непосредствено след датата на първия падеж и
съответно за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост след изтичане на
60-ия ден от тази дата.
С оглед горното, съдът намира, че в
случая ищцовата банка законосъобразно е упражнила потестативното си право да
обяви предсрочна изискуемост на всички вземания.
Извършените от длъжниците плащания
на 16.12.2011г. са последващи упражняването на горното право на кредитора и не
променят изводите за наличните към този момент основания за законосъобразното
му упражняване. Тези плащания са били отчетени при заявяването по съдебен ред
на претенцията за присъждане на вземанията на кредитора, доколкото са погасили
част от тези вземания с настъпила в предходен момент изискуемост.
Установи се от изслушаните експертни
заключения, че към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК –
31.01.2012г., в полза на кредитора са съществували следните вземания,
произтичащи от процесния договор за кредит и обявени за предсрочно
изискуеми: изискуема главница в размер
на 19 323,90 евро; изискуема редовна лихва в размер на 212,16 евро;
изискуема наказателна лихва в размер на 900,47 евро и лихва по чл.2.1,, във вр.
с чл.1, б.”б” от Анекс №3 в размер на 335,52 евро. С оглед на това съдът счита,
че предявената установителна претенция следва да бъде уважена за установения в настоящото производство
размер на процесните вземания за главница и лихва. Като неоснователна следва да
се отхвърли претенцията за установяване дължимостта на присъдената в
заповедното производство наказателна лихва, начислена за периода от
05.10.2011г. до 30.01.2011г., за разликата над сумата от 900,47 евро до пълния
размер на претендираната сума от 917,51 евро.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски в общ размер на 1 669,20лв., от които 813,20лв. за държавна такса
и 856лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са сторени
разноски също за държавна такса в размер на 813,20лв. (въпреки, че ищеца е
платил по-голяма от дължимата държавна такса, то надвнесената сума не следва да
се възлага в тежест на ответниците) и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 856лв., определено по правилото на
чл.7, ал.5, във вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на текста към датата на
завеждане на делото).
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че „П.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с.П., Община
С., район „П.”, ул.”В.Л.”, №* и Р.Д.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., Община С., район „П.”, ул.”В.Л.”,
№*, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.”,
ул.”Н.В.Г.”, №**** следните
суми: сумата от
19 323,90 евро, представляваща изискуема главница по
договор за банков кредит №65430/02.12.2008г. и три анекса към него, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2012г. до окончателното
изплащане; сумата
от 212,16 евро, представляваща изискуема редовна лихва за периода от
05.10.2011г. до 13.11.2011г.; сумата от 900,47 евро, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2011г.
до 30.01.2012г.; сумата от 335,52 евро, представляваща изискуема
лихва по чл.2.1, във вр. с чл.1, б.”б” от Анекс №3/29.03.2011г. за периода от
05.01.2011г. до 28.03.2011г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 13.02.2012г. по ч.гр.д.№4622/2012г. по описа на Районен съд-С.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено вземането на ищеца за изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2011г. до 30.01.2012г. за
разликата над сумата от 900,47 евро до пълния претендиран размер от 917,51 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК „П.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление с.П., Община С., район „П.”, ул.”В.Л.”, №9 и Р.Д.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., Община С., район „П.”, ул.”В.Л.”,
№9, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.”,
ул.”Н.В.Г.”, №18-20 сумата от 1 669,20лв., представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 1 669,20лв., представляваща направени
в исковото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
СЪДИЯ :