Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 260030 02.03.2021г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд, наказателен състав
На втори февруари година: 2021г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Румяна Гигелова
Прокурор: Николай Гугушев
Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Димитров В.н.о.х.д.№ 501 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на гл. ХХI от НПК.
С Присъда № 20 от
11.06.2020 год., постановена по н.о.х.д.№ 354/2019г., РС Димитровград признал
подс. С.Г.С. за
виновен в това, че в периода 31.10.2010 г. до 07.05.2014 г., в гр. Д., обл. Х.,
при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице
(******. *******,
****** на “Атлас” АД и *******
на “Атлас Газ” ЕООД), присвоил чужди пари в големи размери, връчени му в това
му качество да ги пази и управлява (сумите: 40 000.00 лв., собственост на
“Атлаз Газ” ЕООД Д. и 191 932.60
лв., собственост на “Атлас” АД Д.), като за
улесняването му е извършил и друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по-тежко наказание - престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, като в периода от 09.08.2011г. до 30.12.2013г., в Д.,
при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал пред “Атлас”
АД от неистински частни документи (фактури№№**********/09.08.2011г.,
**********/31.08.2011г., **********/30.09.2011г., **********/31.10.2011г., **********/08.12.2011г.,
**********/31.01.2012г. ,**********/13.02.2012г., **********/16.03.2012г., **********/31.05.2012г.,
**********/27.06.2012г., **********/30.07.2012г., **********/30.07.2012г.,
**********/26.09.2012г., **********/31.10.2012г.; **********/30.11.2012г., **********/31.01.2013г.,
**********/28.02.2013г., **********/30.03.2013г., **********/30.04.2013г., **********/30.05.2013г.,
**********/28.06.2013г., **********/31.07.2013г., **********/30.08.2013 г., **********/30.09.2013г., **********/31.10.2013г.,
**********/ 29.11.2013г. и **********/30.12.2013г.,
всички издадени от ЕТ “Бижу-А.
К.”), на които е придаден вид, че изхождат от А.
Н. К., за да
докаже, че съществува някое правно отношение - извършени услуги от ЕТ “Бижу-А.
К.”, срещу които “Атлас” АД дължи заплащане, като от него за
самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр.
чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1,
т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания:
лишаване от свобода за срок от 3 (три години), чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 5 години и лишаване от право
да упражнява управителна длъжност в търговски дружества за срок от 3 (три
години).
С присъдата С.С.
е осъден да заплати на „АТЛАС“ АД - в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. Ц. Б. ІІІ, № ***
сумата от 162 026 лв. представляваща обезщетение за претърпени вследствие на
деянието имуществени вреди.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените в
досъдебната и съдебната фаза на производството разноски, както и държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на подс. С.,
който го обжалва в законовия срок с доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и превратно тълкуване на доказателствата, допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, довело съвкупно до неправилно приложение на
материалния закон. В съдебно заседание защитникът поддържа и развива своите
доводи за неправилност на присъдата и пледира ОС да я отмени, вместо което да
постанови нова, с която признае за невинен и оправдае С. по предявеното му
обвинение, а гражданския иск, като неоснователен да бъде отхвърлен. Изразява
становище за необоснованост на протеста, подаден от прокурор от РП.
Своевременно е депозиран протест против присъдата, в частта
й относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК, като се твърди явна несправедливост на санкцията. Предвид
високата стойност на присвоеното, продължителността на присвоителната дейност,
наличието на документно престъпление, прокурорът иска изменение на присъдата, в
аспект – увеличаване размера на наложеното на подс. С. наказание лишаване от
свобода и неговото ефективно изтърпяване.
Представителят на ОП Хасково поддържа протеста и
направеното в него искане и изразява становище за законосъобразност на
присъдата в останалата й част.
Подс. С.С. споделя изложеното от защитника си, даде
подробни обяснения на съдебното следствие пред въззивната инстанция, а в
последната си дума поиска да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното
обвинение.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
В хода на
производството пред районния съд са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които са основание за отмяна на присъдата и за връщане на
делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Видно от протокол
за проведено на 26.11.2019г. разпоредително заседание е, че съдът приел за
съвместно разглеждане предявен от Атлас АД в ликвидация Д. против подс. С. граждански иск, конституирал
ощетеното юридическо лице като граждански ищец, изслушал становищата на
страните по въпросите уредени в разпоредбата на чл. 248 от НПК, включително
искания на защитника за прекратяване на наказателното производство и за
протичане на производството по чл. 371, т. 1 от НПК; отчел становището на
прокурор, представител на гражданския ищец и подсъдимия по искането за
прекратяване на наказателното производство, след което разяснил на подс. С.
правата му по чл. 371 НПК, с пояснението, че съответните доказателства ще се
ползват при постановяване на присъдата. Непосредствено след това искането на
защитника за прекратяване на наказателното производство е било оставено без
уважение; съдът констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и постановил разглеждане на
делото по реда на чл. 371, т. 1 с разпит и призоваване на посочените от
защитника лица. Видно от протокол за разпоредително заседание е, че не се
съдържат подписи на съдебните заседатели, участвали в състава постановил
определение по чл. 248, ал. 5 от НПК. Подписването на съдебния акт от всички
членове на съдебния състав при постановяване на определение по посочения ред,
още повече при отхвърляне на искане за прекратяване на наказателно
производство, е задължително.
Въпреки, че
производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК са нарушени императивните законови разпоредби при
дадено съгласие от страните в процеса да не се провежда разпит на свидетели и
вещи лица по делото, одобряване на изразеното съгласие с изрично определение от
съда и изискванията за надлежно отразяване на тези процесуални действия в
съдебния протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 3 НПК, след получаване
на съгласие от страните по чл. 371, т. 1 от с.з, съдът с определение одобрява
изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при
условията и по реда, предвидени в НПК, а в случая първоинстанционният съд не е
постановил такъв съдебен акт. Това определение е гаранция за защита на правата
на страните в процеса, а в правната теория и практиката на съдилищата се
приема, че е необходимо изричното посочване на свидетелите и вещи лица, чийто
разпит не се провежда непосредствено, предвид одобреното съгласие на страните. Тук
такова определение липсва, а е постановено: разпит и призоваване на част от
включените в обвинителния акт лица. Определението по чл. 372, ал. 3 НПК е
съществено и важно за отделяне на спорните от безспорните доказателства по
делото, за създаване на категорична яснота в страните относно това кои
доказателства и доказателствени средства ще се ползват непосредствено от съда
при постановяване на крайния акт. Липсата на такова изрично произнасяне от съда
представлява съществено процесуално нарушение, защото се ограничават
процесуалните права на страните в производството.
В проведеното на
18.02.2020г. съдебно заседание, след откриване на съдебното следствие подс. С.
е заявил, че ще даде обяснения в края и съдът пристъпил към разпит на явилите
се свидетели, след което назначил счетоводна експертиза. В проведеното на
11.06.2020г. съдебно заседание е било прието заключението на вещото лице,
приобщени писмените материали по ДП, след което са протоколирани становища на
неучастващи в това производство лица (с изключение на прокурора Палхутев) като
адв. П. и обв. В. (л. 218, стр. 3 от
протокола), които не са направили искания за извършване на други съдебно
следствени действия, обявено е съдебното следствие за приключило, последвали са
прения и е била обявена присъдата. Подсъдимият не е бил поканен да даде обяснения по
обвинението, въпреки изразеното от него желание. Процедирайки по този начин,
съдът е нарушил правото му на защита. Пренията и последна дума на подсъдимия не
могат да санират допуснатото нарушение. Спорно е дали въззивната инстанция,
въпреки предоставената на подс. С. възможност и дадените от него обяснения,
може да отстрани подобно нарушение, предвид двуяката природа на обясненията. Те
имат съществено значение за разкриване на обективната истина и тяхната
интерпретация, съвкупно с останалия доказателствен материал още на първата
инстанция дава възможност на подсъдимия да иска събиране и на други
доказателства, в зависимост от линията на защита.
Посочените по-горе
съществени нарушения на процесуални правила, опорочили определението по чл.
248, ал. 6 от НПК, процедурата по чл. 371, ал. 1 от НПК и неизпълненото
задължение да се предостави на подсъдимия възможност да даде обяснения пред
първата инстанция не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното
производство. Констатираното отменително основание по чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК обезсмисля ангажиране на становище по материалната
законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт, както по
съображенията, изложени от представителя на държавното обвинение, така и на
тези, въведени от защитата. Отмяна на присъдата в наказателно осъдителната й
част, налага отмяна и в частта, касаеща уважения граждански иск.
Така мотивиран и
на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Присъда № 20 от 11.06.2020 г., постановена по н.о.х.д.№ 354/2019 г. по описа на
Районен съд Димитровград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: