Р Е
Ш Е Н
И Е N
42
гр.
Сливен, 04.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на четвърти
март през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 61 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е частично
първоинстанционно решение № 73/01.11.2019г. по гр.д. № 113/18г. на КРС, с което
е допуснато извършването на съдебна
делба между А.Х.М., З.Н.Д., Д.Х.Х., Н.Х.Г., Х.К.К., Н.Х.К., Н.Х.К. и А.Х.К.
на осем
броя ПИ, подробно описани, при следните квоти от правото на собственост:
12/48 ид.ч. за З.Н.Д., 12/48 ид.ч. общо
за З.Н.Д. и Х.Д.Д., по 4/48 ид.ч. за А.Х.М., Д.Х.Х. и Н.Х.Г. и по 3/48 ид.ч. за Х.К.К., Н.Х.К., Н.Х.К. и А.Х.К.,
и е отхвърлен искът за делба,
предявен от А.Х.М. против Д.Н.К., З.Н.Д., Х.Д.Д., Д.Х.Х., Х.К.К., Н.Х.К., Н.Х.К.
и А.Х.К., на недвижим имот, представляващ дворно
място с площ 6365 кв.м., образуващо имот с пл.сн.№ 47, кв. 21 по РП на село
М.с., одобрен със заповед № 556/17.10.1983г., за който по плана са отредени УПИ
ХХІV-47, с площ 1027 кв.м., със собствено място 947 кв.м., УПИ ХХV-47, с площ
1107 кв.м., със собствено място 1107 кв.м., УПИ ХХVІ-47, с площ 1167 кв.м. със
собствено място 1167 кв.м., УПИ ХХVІІ-47, с площ 1520 кв.м. със собствено място
1490 кв.м., УПИ ХХVІІІ-47 с площ 1548 кв.м. със собствено място 1509 кв.м., с
неуредени сметки по регулация и с описани границип на целия имот – им.
пл.сн.№№49, 48, улица и край на регулацията, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 100 кв.м.
Против това решение е
постъпила въззивна жалба
от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва
решението само в отхвърлителната му част,
като счита, че в нея то е неправилно, материално незаконосъобразно и
необосновано. Допуснати са нарушения на
чл. 12, чл. 235 ал. 2 и чл. 236 ал. 2 от ГРК. Заявява, че съдът е направил
неправилен извод, че искът относно имота в границите на с. М.с. е неоснователен
и недоказан. Твърди, че освен, че от събраните по делото доказателства –
нотариални актове и скици, може да се проследи собствеността върху имота до
общите наследодатели, то индивидуализацията на последния е следвало да се
извърши посредством експертиза. Въззивникът счита, че е необосновано изложеното
в мотивите на първоинстанционния съд виждане, че не е възможно
индивидуализиране на имота с граници, поради късното приемане на плана, а
самият той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока – твърди, че от
представените документи – н.а и скици би могло да се извлече нужната
информация, тъй като в скицата от 2018г. ясно са очертани новообразуваните
имоти описани в н.а. от 1995г., но съдът не е анализирал и обсъдил задълбочено
тези доказателства. Неправилно е отхвърлен искът и така процесният имот би
останал неподелен, тъй като с влизане в сила на решението, въпросите относно
страните, имотите и частите не могат да бъдат повторно решавани.
Поради изложеното
въззивникът моли въззивния съд да отмени в отхвърлителната част решението на
КРС и вместо това постанови ново решение, с което допусне делба на имота в
границите на село М.с., община Котел, претендира разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба е
направено доказателствено искане – с оглед установяване идентичността на
процесния имот с това, което е описано по представените н.а. и имота, описан
като предмет на претенцията в исковата молба, въззивникът иска да се допусне
СТЕ, която да отговори на подробно поставени и точно формулирани въпроси.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна –
ответниците-въззиваеми З.Н.Д., Х.Д.Д. и Д.Н.К., чрез процесуалния си
представител по пълномощие, е подала
писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, отрича наведените
твърдения за допуснати процесуални и материалноправни нарушения. Въззиваемите
считат, че съдът правилно е допуснал до делба само описаните в решението имоти
и правилно е определил квотите, при които тя да се извърши. Считата, че също
правилно и обосновано е отхвърлил иска по отношение на имота в с. М.с. като
недоказан. Заявяват, че макар съдът да е разпределил доказателствената тежест с
доклада си, ищецът не е ангажирал доказателства относно съществените въпроси –
че общите наследодатели Н.Х.К. и Н.Х.К. са придобили собствеността върху така
описания в исковата молба имот от 6365 кв.м. в строителните граници на селото,
индивидуализиращ се като имот плсн.№ 47, кв. 21. От представените по делото
документи е видно значително разминаване в площта и неяснота в границите, както
и начина на придобиване на имота от общия наследодател, а ищецът твърди, че
страните са станали съсобственици единствено чрез наследствено правоприемство.
Поради това считат, че
жалбата е изцяло неоснователна и молят съда да я остави без уважение и потвърди
атакуваната с нея част от решението.
По доказателственото
искане, направени от въззивника считат, че то не следва да бъде уважавано, тъй
като за част от въпросите ищецът е могъл да представи удостоверение, съгласно
възложената му доказателствена тежест от РС, друга част са неотносимиа, а
последният въпрос не е от компетентността на вещото лице. Поради това въззиваемите искат съдът да отхвърли
доказателственото искане.
Претендират разноски за
тази инстанция.
Останалите въззиваеми,
ответници по въззивната жалба не са подали писмен отговор.
В същия срок няма подадени
насрещни въззивни жалби.
В с.з., въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и иска тя
да бъде уважена. Иска въззивният съд да отмени частично решението и допусне
делба и на този имот при законовите квоти. Няма други доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. от въззиваемите,
лично се явяват пор. №№ 2 и 3, редовно
призовани, за двамата и за въззиваем пор. № 4, редовно призован, се явява процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който, с оглед представеното
от вещото лице експертно заключение, моли да бъде допусната делба на имота при
законовите квоти, като се съобразят транслативните сделки. Няма искания.
В с.з. останалите въззиваеми пор. №№ 5-10, редовно призована, не
се явяват и не се представляват.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания съдебен акт, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира,
че той е неправилен в атакуваната част, поради което следва да бъде отменен в
нея.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са основателни.
От заключението на
допуснатата и изготвена във въззивната фаза на производството СТЕ, прието по
делото като писмено доказателствено средство, се установява категорично, че имотът, предмет на спора, описващ се
като ПИ пл. №47, кв. 21 по УП от 1983г. на с. М.с., общ К., се покрива изцяло с имотите, описани в: 1. констативен н.а за собственост № 62, т.
І, д. № 99/1981г. на Н.К., за дворно място с площ от 3 700 кв.м., ведно с
построена в него паянтова жилищна сграда /към 1981г. в селото не е имало
действащ УП/ и 2. констативен н.а. за собственост № 12, т. І, д. № 30/1995г.
на Н.К., за дворно място с площ 1120 кв.м., дворно място с площ 1135 кв.м. и дворно
място с площ 410 кв.м., съставляващи съответно п-ли ХХІV-47, ХХV-47 и ХХVІ-47 в
кв. 21 по плана на селото.
Общата площ на признатата
на Н.К. с тези нотариални актове собственост е 6365 кв.м.
Разгледани в своята
единност и в светлината на извършената експертиза, двата нотариални акта – този
от 05.08.1981 г. по н.д.№ 99/1981г. на РС-Котел и този от 24.02.1995г.,№12,
н.д. №30/1995г. на РС-Котел, удостоверяват по несъмнен начин правото на
собственост на единия от общите наследодатели на страните - Н.Х.К., върху имот,
индивидуализиращ се по сега действащия ПУП на с. М.с., одобрен със заповед
556/17.10.1983г. като им. плсн. № 47 в кв. 21 с площ 6365 кв.м., за който са
отредени УПИ ХХІV-47, УПИ ХХV-47, УПИ ХХVІ-47, УПИ ХХVІІ-47 – застроен с
жилищна сграда и УПИ ХХVІІІ-47 – съществува допълващо застрояване, при граници: имот плсн. № 49, имот плсн. №
48, улица и край на регулацията. Както се посочи, жилищната постройка -
паянтова жилищна сграда - попада в УПИ ХХVІІ-47. На място регулационните
предвиждания на уличната и дворищната регулация относно имота не са приложени.
От хронограмата на
настъпилите факти, се проследява движението на собствеността по следния начин:
Независимо, дали ще се
приеме, че имотите по двата констативни нотариални акта са били в режим на СИО
или лична собственост на Н.Х.К., с прилагане на волята му по нотариално завещание от 2004г., с което той
направил съпругата си Н.Х.К. свой универсален правоприемник, след смъртта му
през 2005г. последната е станала едноличен собственик на тези имоти /сега
представляващи ПИ пл. №47, кв. 21 по УП на с. М.с., общ К./. Както е посочил
първостепенният съд, липсват видими пороци, отнемащи действителността на
завещателното разпореждане, направено в нотариална форма, валидността му не е
била оспорвана, не е било предмет и на иск по чл. 30 от ЗН, поради което Н.Х.К.
е разполагала с правото на собственост върху терена и постройката в пълен обем.
През 2010г. тя се е
разпоредила с част от него като е продала на сина си Д.Н.К. 3700/6365 ид.ч., заедно с цялата паянтова жилищна сграда.
След нейната смърт на
08.12.2012г., останалата част от имота е преминала върху наследниците по закон –
дъщеря Ш., син Х., син Д. и дъщеря З., при равни
квоти на наследяване - от по ¼ ид.ч. от правото на
собственост, равняващи се на по 666,25/6365 ид.ч. само от терена /За улеснение и яснота на изложението към момента
дробите няма да бъдат разширявани/
С договор за
покупко-продажда, сключен под формата на н.а. № 125/11.05.2017г. по н.д. №
104/17г. на нотариус рег.№ 667 НК, Д.К. продал на сестра си З.Н.Д. по време на
брака й с Х.Д.Д. закупената от майка си през 2010г. и наследената от нея през
2012г. части от имота – /3 700/6365 ид.ч. + 666, 25/6365 ид.ч./ общо 4366,25/6365 ид.ч. , заедно с цялата паянтова жилищна
сграда.
Така ответницата З.Н.Д.
се легитимира като едноличен собственик по наследство на 666,25/6365 ид.ч. от площта
на имота и собственик в режим на СИО с Х.Д.Д. на 4366,25/6365 ид.ч., както и на цялата паянтова жилищна
сграда.
През 2018г. починал синът
на общите наследодатели Х.Н.К. и оставил като свои наследници – съпруга Х.К.К.
и три деца - Н.Х.К., Н.Х.К. и А.Х.К., които са наследили наследената от Х.К.
¼ ид.ч. само от терена на имота при
равни квоти на наследяване – по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Така
ответниците Х.К.К., Н.Х.К., Н.Х.К. и А.Х.К. са собственици на по 1/16 ид.ч. от терена на спорния имот,
равняващи се на по 166,56/6365 ид.ч. от него.
През 2019г. е починала и дъщерята
на наследодателите Ш.М., която е оставила за свои наследници три деца – ищеца
А.М. и ответниците Д.Х.Х. и Н.Х.Г.. Те също наследяват при равни квоти – от
по 1/3 ид.ч. наследената от майка им ¼ ид.ч. от терена на процесния
имот, тоест всеки от тях е собственик на по 1/12 ид.ч. от него, равняваща се на 222,08/6365 ид.ч. от терена на
имота.
Синът на общите
наследодатели - Д.Н.К., не притежава част от правото на собственост, тъй
като е прехвърлил наследената такава от майка си на своята сестра – ответницата
З.Н.Д..
Така, в обобщение – процесният
имот следва да бъде допуснат до делба само по отношение на терена, при
указаните по-горе части между посочените лица, като наследници на починалите Н.Х.К.
и Н.Х.К.. Паянтовата жилщна сграда, намираща се в имота, не е част от
наследствената маса, тъй като тя е станала собственост само на една от
наследниците – ответницата З.Н.Д., в режим на СИО със съпруга й Х.Д.Д., поради
което за нея не следва да се допуска съдебна делба.
Като е достигнал до обратни
крайни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно в тази част решение. Въззивната жалба се явява изцяло
основателна и следва да бъде уважена, като атакуваната отхвърлителна част на
решението следва да бъде отменена и вместо това бъде постановено решение, с
което искът за делба бъде уважен при горните условия относно терена и отхвърлен
относно сградата. Дробите, с които се посочват дробните части, в които са изчислени
квотите от правото на собственост, ще бъдат разширени, чрез умножаване по 100,
за да се избегне поставянето на десетична дроб в числителите.
В необжалваните си части
решението на КРС е влязло в сила.
Отговорността за разноски за това производство следва да бъде разпределена при приключване на производството по делбата.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 73/01.11.2019г.
по гр.д. № 113/18г. на КРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за делба, предявен
от А.Х.М. против Д.Н.К., З.Н.Д., Х.Д.Д., Д.Х.Х., Х.К.К., Н.Х.К., Н.Х.К. и А.Х.К.,
на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 6365 кв.м., образуващо имот
с пл.сн.№ 47, кв. 21 по РП на село
М.с., одобрен със заповед № 556/17.10.1983г., за който по плана са отредени УПИ
ХХІV-47, с площ 1027 кв.м., със собствено място 947 кв.м., УПИ ХХV-47, с площ
1107 кв.м., със собствено място 1107 кв.м., УПИ ХХVІ-47, с площ 1167 кв.м. със
собствено място 1167 кв.м., УПИ ХХVІІ-47, с площ 1520 кв.м. със собствено място
1490 кв.м., УПИ ХХVІІІ-47 с площ 1548 кв.м. със собствено място 1509 кв.м., с
неуредени сметки по регулация и с описани границип на целия имот – им.
пл.сн.№№49, 48, улица и край на регулацията, ведно с построената в имота
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., като НЕ ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА
между А.Х.М. ЕГН ********** ***, Д.Х.Х. ЕГН********** ***, Н.Х.Г. ЕГН **********
***, Х.К.К. ЕГН********** ***, Н.Х.К. ЕГН ********** ***, Н.Х.К. ЕГН **********
***, А.Х.К. ЕГН ********** ***, З.Н.Д. ЕГН ********** *** и Х.Д.Д. ЕГН **********
*** САМО НА ТЕРЕНА на следния
недвижим имот, находящ се в с. М.с., общ.К.:
им. плсн. № 47 в кв. 21 с площ 6365 кв.м., за който са отредени УПИ ХХІV-47, УПИ
ХХV-47, УПИ ХХVІ-47, УПИ ХХVІІ-47 – застроен с жилищна сграда и УПИ ХХVІІІ-47 –
съществува допълващо застрояване, по
сега действащия УП на с. М.с., одобрен със заповед 556/17.10.1983г., при
граници: имот плсн. № 49, имот плсн. № 48, улица и край на регулацията,
при следните квоти от
правото на собственост:
-
за А.Х.М.
– 22208/636500 ид.ч.
-
за Д.Х.Х.
- 22208/636500
ид.ч.
-
за Н.Х.Г.
- 22208/636500 ид.ч.
-
за Х.К.К.
– 16656/636500
ид.ч.
-
за Н.Х.К.
- 16656/636500
ид.ч.
-
за Н.Х.К.
- 66625/636500
ид.ч.
-
за А.Х.К.
- 16656/636500
ид.ч.
-
за З.Н.Д.
- 66625/636500
ид.ч.
-
за З.Н.Д.
и Х.Д.Д. общо 436625/636500 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Х.М. ЕГН ********** *** против Д.Х.Х. ЕГН********** ***, Н.Х.Г.
ЕГН ********** ***, Х.К.К. ЕГН********** ***, Н.Х.К. ЕГН ********** ***, Н.Х.К.
ЕГН ********** ***, А.Х.К. ЕГН ********** ***, З.Н.Д. ЕГН ********** *** и Х.Д.Д.
ЕГН ********** *** иск за допускане на съдебна делба на ПОСТРОЙКА – представляваща паянтова жилищна сграда с площ от 100
кв.м., находяща се в им. плсн. № 47 в
кв. 21 с площ 6365 кв.м., за който са отредени УПИ ХХІV-47, УПИ ХХV-47, УПИ
ХХVІ-47, УПИ ХХVІІ-47 – застроен с жилищна сграда и УПИ ХХVІІІ-47 – съществува
допълващо застрояване, по сега
действащия УП на с. М.с., одобрен със заповед 556/17.10.1983г., при граници:
имот плсн. № 49, имот плсн. № 48, улица и край на регулацията, попадаща в УПИ ХХVІІ-47, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: