Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260014                                  15.08.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2892 по описа за 2019 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобил вземане срещу ответника, прехвърлено с договор за цесия. Самото вземане било възникнало по договор за кредит, сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 22.12.2015г. Поддържа се, че вземанията по договора са станали предсрочно изискуеми, поради което срещу ответника била издадена заповед по чл.410 ГПК за сумите: 2010,21 лева главница, 589,11 лева договорна лихва, 255,44 лв. – обезщетение за забава от 06.10.2017г. до 05.11.2018г., както и законната лихва. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК се иска да бъде установено съществуването на вземането. Евентуално, при отхвърляне на главния иск се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 2010,21 лева главница, 589,11 лева договорна лихва, 255,44 лв. – обезщетение за забава.

Ответницата С.Г.К., чрез особения си представител, навежда доводи за недоказаност на твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем, тъй като счита, че не е доказано длъжникът да е бил уведомена от кредитора за предсрочната изискуемост.

Съдът намери за установено следното:

            На 22.12.2015г. между „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата С.Г.К. бил сключен договор за кредит, по силата на който дружеството предоставило до 3000 лева при уговорена възнаградителна лихва от 35,90% годишно и 46,38% годишен процент на разходите. Дължими били и следните такси, за които страните се уговорили: 105 лв. такса за ангажимент и 604,80 лв. застрахователна премия. Общо дължимата сума за връщане по договора възлизала на 5609,52 лв., като това следвало да стане на 36 равни месечни вноски, всяка от които по 155,82 лв. /лист 6/.

            С договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. дружеството кредитор прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за събиране на вземания“ вземанията си по договори за заем, сред които видно от извадката към него и вземането по процесния договор № ******** /лист 13- 24/. Цедентът упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания“ да съобщи длъжниците по прехвърлените вземания за цесията. Във връзка с това дружеството ищец е изпратило до кредитополучателката уведомително писмо от 17.01.2018 г., с което е съобщило размера на дълга, както и че вземането е станало предсрочно изискуемо. Видно от представените обратни разписки, при опита за връчване получателят не бил открит, като в последствие не е потърсил пратката /лист 26 -28/.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че остатъкът от задължението по договора за паричен заем, сключен на 22.12.2015г., към момента на подаване на заявлението възлиза на общо на 2 854,76 лв. От тях 2010,21 лв. са главница, 589,11 лв. договорна лихва, 255,44 лв. лихва за забава за периода от 06.10.2017г. до 05.11.2018г. /лист 98/.

На 05.11.2018г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410  ГПК, по което е било образувано  приложеното дело № 2892/2019 г. и издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2010,21 лв. главница, 589,11 лв. договорна лихва за времето от 05.09.2017г. до 05.01.2019г., 255,44 лв. обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г.05.11.2018г.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит.

            От заключението на експертизата съдът намира, че сумата е била усвоена, поради което ответницата дължи връщане както на получената главница, така и на уговорената възнаградителна лихва и начислени такси и застрахователни премии.

            Неоснователни са възраженията на ответника относно изискуемостта на задълженията по кредита. Това е така, защото дори да се приеме, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК вземането не е било изцяло предсрочно изискуемо, към датата на завеждане на иска за вземането – 20.02.2019г. е бил настъпил окончателният падеж – 05.01.2019г., което е видно от приложения погасителен план това / лист 6/. Това новонастъпило обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда, съобразно чл.235, ал.5 ГПК.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване на вземането е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

            Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 810,40 лв. от които: 180,40 лв. държавна такса, 430лв. възнаграждение за особен представител, 100 лв. депозити за експертиза, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 57,10лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответникът дължи общо 107,10 лева разноски.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, съществуването на вземането на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис №4 против С.Г.К. ЕГН ********** с адрес *** за сумите: 2010,21 лв. /две хиляди и десет лева и 21 ст./ главница по договор за потребителски кредит  №************ от 22.12.2015г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; 589,11 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и 11ст./ – договорна лихва от 05.09.2017г. до 05.01.2019г.; 255,44лв. /двеста петдесет и пет лева и 44ст./ обезщетение за забава за времето от 06.10.2017г. до 05.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018г. до окончателното заплащане, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия и относно което е издадена заповед за изпълнение №9541 от 06.11.2018г. по ч.гр.д.№17391/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Г.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК, сумата 810,40 лв. /осемстотин и десет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 107,10 лв./сто и седем лева и 10 ст. / - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 17391/2018г. на Пловдивския районен съд.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД