№ 9750
гр. **, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110167266 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 19894/22.01.2024 г.,
подадени от Н. Г. Д.. Предявени са искове срещу Н. В. К., Н. Т. Н. и „*** за признаване
за установено между страните, че ищецът е собственик на 5/8 идеални части от
поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ от 394 кв. м.
Ищецът твърди, че той и ответникът Н. В. К. били съсобственици на процесния
имот при квоти в съсобствеността съответно 5/8:3/8 идеални части. Ищецът придобил
право на собственост върху имота по силата на наследствено правоприемство и
дарение, съгласно нотариален акт от 30.12.2011 г. Поддържа, че към датата на
предявяване на иска целият процесен имот се ползвал от ответниците, като Н. В. К. и
Н. Т. Н. осъществявали там търговска дейност чрез „***. Те не допускали ищеца в
имота, въпреки многократните му опити, като без негово съгласие ползвали мястото
изцяло, поради което за него съществувал правен интерес от предявяване на
ревандикационен иск срещу тримата ответници. Моли исковата претенция да бъде
уважена в цялост, като му бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците (на „*** по
реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на вписания в Търговския регистър адрес по седалище на
дружеството), като отговор в срок е подаден от Н. В. К. и Н. Т. Н.. Те оспорват
изложените в исковата молба фактически твърдения, включително че в процесния
имот се извършвала търговска дейност. Сочат, че ищецът не бил възпрепятстван от тях
да ползва процесния имот, а той самият нито посещавал имота, нито полагал грижи за
него. Отправят искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане в тяхна полза
на сторените по делото разноски.
1
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Представен е Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
179 от 16.06.2010 г., том I, дело № 154/2010 г., съгласно който Г* Д. К* дарява на сина
си Н. Г. Д. 4/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.
***, с площ от 394 кв. м.
Представен е Нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим
имот, придобити чрез дарение и наследство № 58 от 30.12.2011 г., том II, дело №
**/2011 г., съгласно който Н. Г. Д. е признат за собственик на идеални части,
придобити чрез дарение и наследство, на 5/8 идеални части от поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ от 394 кв. м.
Представена е скица на поземлен имот № *** относно имот с идентификатор
***, район „**“, с площ 394 кв. м. и трайно предзначение: урбанизирана.
Съгласно Решение № 180644/20.08.2020 г. по гр. д. № 70340/2016 г. по описа на
СРС, 179-ти състав, съдът е разпределил по искане на Н. Г. Д. и на основание чл. 32,
ал. 2 ЗС ползването на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК. Съгласно решението, на Н. Г.
Д. е разпоредено да ползва южната страна на имота с площ 246,25 кв. м., с лице 8,75
м., заключено между точки 1, 2, 5, 6 и 1 от Приложение № 1, вариант 2 от
заключението на вещото лице на л. 76 от гр. д. № 70340/2016 г. по описа на СРС, 179-
ти състав, за което на 10.03.2022 г. е издаден изпълнителен лист.
Съгласно приетото като доказателство по делото писмо от Столична община от
06.03.2025 г., няма издадено от Общината заявление за работно време на търговски
обект, находящ се в гр. **, район „**“, ул. “***“ **, за 2024 година.
Пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани свидетелски показания за
установяване на владението върху процесния имот, упражнявано страните.
Като свидетел по делото е разпитана С* Г.а Х*, която посочва, че познава Н. Д.,
Н. К*а и Н. Н., тъй като са съседи. Сочи, че нейният имот граничи в дъното си с
техния имот и се намира на ул. „***“ ***. Потвърждава, че Н. Д. притежава имот на
ул. „***“ ** и е наследник на предишния собственик Г* Д.. Пояснява, че към момента
на разпита имотът представлявал празно пространство, в което са разположени
строителни стълби за продаване, имало рекламно пано, както и охрана, която
продавала стълбите, а нощно време имотът се затварял с решетъчна врата. Посочва, че
имотът се владее от Н. Т. Н., като твърди, че имало изградена ограда, която от север е
около 5 метра ламаринени листове, а от юг е нейната триетажна къща и още една малка
къщичка от съседен имот. Сочи, че от работниците там е разбрала, че имало шест
камери, които наблюдават имота, както и кучета, и че след 18:00 часа се затварял.
Свидетелката пояснява, че имотът отвсякъде е ограден, само към ул. „***“ имало
подвижна решетъчна врата, както и че Н. Д. не е допускан да влезе в имота. Сочи, че е
била очевидец, когато общината е наредила да се разчисти имотът от стари паднали
строителни отпадъци, а Д. като собственик, заедно с бригадата са поискали да влязат,
но не го е виждала вътре. Твърди, че Н. идвал през деня – от време на време – да
контролира продажбите, както и нощно време – към 03:00 – 04:00 часа. Поддържа, че
2
около 2015 г. е започнала дейността с продажбата на стълби в имота. Сочи, че преди
това имотът се е ползвал от Г* Д. К*, който е починал през 2011 г., като след смъртта
му никой не е живял там и е било като бунище. Поддържа, че Н. се е настанил в имота
през 2014 г. и е виждала хора с коли, които идвали, като в багажника са им били
сложени стълби, които се били за продан и се купували от тях. Заявява, че и в
настоящия период – от 2015 г. до момента на разпита – обектът работи, а през 2015 -
2016 г. са сложени камерите за наблюдение в имота.
Разпитана е свидетелката С* В. Т**, която посочва, че познава страните по
делото, тъй като са съседи. Сочи, че те живеят на ул. „***“ -** а тя – на ул. „***“ *** и
в дъното нейният имот граничи с техния. Поддържа, че в процесния имот има
петметрови метални огради и кучета, в дъното – метална барака, а в началото на имота
– каравана. Потвърждава, че в имота няма друг строеж, а там се продавали стълби от
Н. Н., който всеки ден посещавал имота, Н. К*а идвала рядко. Твърди, че Н. Д. нямал
достъп до имота, тъй като същият е заключен – през деня имало пазач, а вечер се
заключвало с катинари. Пояснява, че през 2022 г. Н. Д. и съпругата му С* Д.а са
посетили имота с ЧСИ, но Н. не ги е допуснал в него. Потвърждава също, че в имота
има видео наблюдение, посредством 6 камери.
Като свидетел по делото е разпитана Ц* Д.а Т*, която посочва, че познава Н.
К*а и Н. Н. и заема длъжността счетоводител в „***“ *** от създаването на фирмата –
от 2020 г., чиято дейност била търговия със железария и строителни материали. Сочи,
че фирмата има търговски обекти, като единият от тях е на бул. „***“ ***, другият – на
***, като не било известно на ул. „***“ да има търговски обект. Пояснява, че е
чувала, че Н. К*а и Н. Н. имат имот, находящ се срещу „Билла“ на ул. „***“, но не е
известно „***“ *** да има работници и служители в него. Твърди, че не е запозната
дали Н. К*а има съпричастност към дейността на „***“ ***. Поддържа, че фирмата
има регистрирани три касови апарата, два от които са стационарни и се намират в
обектите, и един преносим, който бил регистриран на бул. „**“ **, където е адресът на
фирмата.
Разпитана е и свидетелката Т* К* С*, която посочва, че познава Н. К*а и Н. К*,
както и фирма „***“ ***, като Н. Н. е бил работодател, а Н. К*а му е съпруга.
Поддържа, че преди една година е работила в „***“ *** като продавач-консултант в
обект на бул. „***“ ***, а миналата година – на ул. „*“ *, което се намирало около ***.
Сочи, че това са обектите на фирмата и Н. К*а нямало отношение към тях. Посочва, че
не е запозната фирмата да има търговски обект на ул. „***“ **.
От правна страна:
Предмет на делото са кумулативно субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците Н. В. К*а-Н.а,
Н. Т. Н. и „***, че ищецът Н. Г. Д. е собственик на 5/8 идеални части от поземлен имот
с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ от 394 кв. м., и за осъждане на
ответниците да предадат на ищеца владението върху процесните 5/8 идеални части от
описания имот.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че ответниците владеят без
основание собствените му 5/8 идеални части от процесния недвижим имот. В тежест
на ответниците е да докажат, че упражняват фактическа власт върху целия спорен
недвижим имот на противопоставимо на ищеца вещно или облигационно основание (в
случай, че той докаже наличието на упражнявано от тях владение върху собствените
му 5/8 идеални части от имота), съответно – че упражняват фактическа власт само
3
върху собствените на ответника Н. В. К. 3/8 идеални части от спорния недвижим имот.
С Тълкувателно решение */05.01.2022 г., постановено по тълк. д. */2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че правомощието владение е най-характерният и съществен
елемент от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото
на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт
върху вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за
пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването
на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е
сериозно посегателство върху неговото право на собственост. Ревандикационният иск
по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от
състава на правото на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има
основание за това. Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи
единствено на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за
съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на
последния е било отнето от друг съсобственик. Интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е
налице, както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно
правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено
поради надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един
имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът
се явява владелец или държател на частите на ищеца.
Съдът на първо място е необходимо да изследва въпроса дали ищецът е
собственик на претендирания от него недвижим имот, чиято ревандикация се иска.
Основанието, на което ищецът твърди, че е придобил идеални части от имота следва
да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване, като настоящият съдебен
състав приема, че същото е надлежно проведено, доколкото се установява дарение и
наследственото правоприемство, видно от представените Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот * г. и Нотариален акт за собственост на иделани
части от недвижим имот придобити чрез даресние и наследство *** г. С доклада по
делото, приет за окончателен в проведеното на 12.11.2024 г. открито съдебно
заседание, е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесният недвижим имот е съсобствен между ищеца Н. Г. Д. и
ответника Н. В. К. при квоти в съсобствеността съответно 5/8:3/8 идеални части.
Спорен между страните е въпросът дали ответниците владеят процесните 5/8
идеални части, като пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост върху
тях. В тази връзка по делото са разпитани свидетели.
След цялостен анализ на събраните свидетелски показания се налага извод, че в
хода на производството се установи липсата на достъп на ищеца до притежаваните от
него идеални части от процесния имот. В тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите С* Г.а Х* и С* В. Т**, тъй като същите са логични и непротиворечиви и
съдържат пряко възприета от свидетелите информация относно разговори и събития,
на които са присъствали лично и непосредствено. От техните показания се установява,
че имотът се използва от Н. Т. Н., в качеството му на съпруг на другия съсобственик на
имота (ответника Н. В. К.) за упражняване на търговска дейност /продажба на метални
стълби/, съответна на предмета на дейност на ответника „*** – търговия със
строителни материали, чийто управител е именно Н. Т. Н., видно от отразеното в
Търговския регистър. От свидетелските показания са налице и данни, че Н. Н. е
4
възпрепятствал достъпа на ищеца до имота, въпреки че е бил длъжен да му осигури
възможност да ползва имота съобразно притежаваните от него права. Показанията на
свидетелите Ц* Д.а Т* и Т* К* С* съдът намира, че не допринесоха за изясняване на
релевантни по делото обстоятелства, тъй като същите са производни и съдържат
единствено информация, която ответниците споделят, съответно – която не е пряко
свързана със спорния между страните въпрос относно ползването на имота, доколкото
свидетелите не са присъствали на разговор или друга комуникация между страните, за
да възприемат обстоятелства, свързани с това дали на ищеца му е бил предоставен или
отказан достъп до имота. Същите единствено заявяват, че не им е известно фирма
„***“ *** да притежава търговски обект на ул. „***“ **.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да уважи
предявената искова претенция с правно основание чл. 108 ЗС, като признае за
установено между страните, че Н. Г. Д. е собственик на 5/8 идеални части от
процесния имот и осъди ответниците да предадат на ищеца владението върху същите.
По разноските:
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в тази
насока, ищецът има право на сторените от него разноски за заплатена държавна такса
в размер на 151,87 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лева, по
отношение размера на което ответникът е релевирал възражение за прекомерност.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и
броя проведени открити съдебни заседания, намира, че адвокатското възнаграждение,
за което ответникът да понесе отговорност, следва да бъде намалено до размера от
2100,00 лева, който е съобразен с минималния такъв, предвиден Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Н. В. К., ЕГН: **********, Н. Т. Н.,
ЕГН: **********, и „***, ЕИК: ***, на основание чл. 108 ЗС, че Н. Г. Д., ЕГН:
**********, е собственик на 5/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в гр. ***, с площ от 394 кв. м., като ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН:
**********, Н. Т. Н., ЕГН: **********, и „***, ЕИК: ***, да предадат на Н. Г. Д.,
ЕГН: **********, владението върху описаните по-горе идеални части от поземлен
имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, с площ от 394 кв. м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Н. В. К., ЕГН: **********, Н. Т. Н., ЕГН:
**********, и „***, ЕИК: ***, да заплатят на Н. Г. Д., ЕГН: **********, сумата от
2251,87 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото в хода на
първоинстанционното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6