№ 658
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. С.
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на К. Н. Б.- П., ЕГН
**********, лично и като майка и законен представител на децата Й. В.
П., ЕГН **********, и А. Г. И., ЕГН **********, чрез пълномощника й
по делото адв. С. А., против Решение №1178 от 17.03.2023г., постановено
по гр.д. №14660/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 24-ти гр.с., с
което е отхвърлена подадената от нея лично и като майка и законен
представител на децата Й. В. П., ЕГН **********, и А. Г. И., ЕГН
**********, молба за защита по ЗЗДН срещу Х. Х. Щ.- П., ЕГН
**********, поради актове на домашно насилие, извършени на
22.09.2022г., 23.09.2022г. и 09.10.2022г. С жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на
молбата за защита.
Ответната страна по жалбата- Х. Х. Щ.- П., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. С. П., иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по
ЗЗДН, подадена от К. Н. Б.- П., ЕГН **********, лично и като майка и
законен представител на децата Й. В. П., ЕГН **********, и А. Г. И.,
ЕГН **********, с която е поискана защита по реда на ЗЗДН поради
извършено спрямо тях домашно насилие от страна на ответницата Х. Х.
Щ.- П., ЕГН **********- свекърва на молителката К. Н. Б.- П. и баба на
молителя Й. В. П.. С молбата е поискана защита поради актове на
домашно насилие, извършени от ответницата на 22.09.2022г.,
23.09.2022г. и 09.10.2022г. Твърди се, че на 22.09.2022г., около 10,30ч., в
двора на къщата, в която живеят молителите, намираща се в гр. Пловдив,
ул. ***, ответницата дърпала молителя Й. П. и отправила обидни думи
/„долен боклук“, „да умреш дано“, „долна мръсница“/ срещу молителката К.
Б.- П., след което я бутнала и тя се ударила в стената, като това станало
в присъствието на двете деца, които се уплашили и разстроили. На
23.09.2022г., около 07,45ч., пред училище „Климент Охридски“ в гр.
Пловдив ответницата ударила с юмрук по лицето молителката К. Б.- П.
и я нарекла „боклук“ и се опитала да я удари повторно, като това
станало в присъствието на молителката А. И.- дъщеря на К. Б.- П.. На
09.10.2022г., около 11,00ч., в двора на къщата, в която живеят молителите,
намираща се в гр. Пловдив, ул. ***, ответницата започнала да крещи на
молителката А. И. в присъствието на молителя Й. П..
От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се
установява от писмените доказателства, че молителката К. Н. Б.- П. е
съпруга на В.Ч. П.- син на ответницата Х. Х. Щ.- П., молителят Й. В.
П. е сина на К. Б.- П. и В. П., т.е. внук на ответницата, а молителката
А. Г. И. е дъщеря на К. Б.- П.. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.3, т.4 и т.7 от ЗЗДН молителите имат право да
2
търсят защита по реда на същия закон при извършено спрямо тях
домашно насилие от ответницата Х. Щ.- П..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че
ответницата не е извършила актове на домашно насилие спрямо
молителите, за които да е необходимо предприемане на мерки за защита по
реда на ЗЗДН, поради което е оставил без уважение подадената молба
за защита. Настоящата инстанция споделя тези изводи.
За доказване на факта на извършване на твърдяното в молбата за
защита домашно насилие по делото е представена декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН от К. Н. Б.- П., с която същата е декларирала, че спрямо
нея и децата й са били извършени описаните в молбата за защита
действия на ответницата, които молителката счита за домашно насилие.
По отношение на доказателствената стойност на посочената декларация
следва да се посочи, че същата следва да бъде кредитирана, доколкото не
се опровергава от останалите събрани по делото доказателства и в
частност- от показанията на разпитаните свидетели- очевидци, за което ще
бъдат изложени съображения по- долу.
Представено е съдебно- медицинско удостоверение от 23.09.2022г.,
видно от което при прегледа на К. Б.- П. са установени оток и
зачервяване на лява скула, като описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
предмет и е възможно по време и начин да са възникнали, както
съобщава освидетелстваната- при удар с ръка в областта на лицето.
От показанията на св. В. П.- съпруг на молителката К. Б.- П. и син
на ответницата Х. Щ.-П., се установява, че на 22.09.2022г. съпругата му
му се обадила по телефона, за да му сподели, че са имали конфликт с
майка му в двора на къщата, като майка му се е опитвала да я гони от
гаража и да й дърпа ключовете. След това свидетелят се обадил на майка
си, която, плачейки, му казала, че са се скарали с жена му и са си
разменяли обидни думи. На следващия ден- 23.09.2022г. свидетелят и
съпругата му, докато водели детето А. на училище, се срещнали с
ответницата пред двора на училището. Между тях започнал разговор,
като свидетелят предупредил ответницата да не се занимава с жена му. В
разговора станало въпрос за починалия му баща и ответницата попитала
3
откъде са чули „някакви неща“, при което съпругата на свидетеля й
казала, че „цялата улица говори“. Тогава ответницата ударила с юмрук
последната в лицето, а свидетелят се намесил и попречил на майка си да
я удари още веднъж. Според свидетеля майка му и съпругата му не се
харесват.
От показанията на св. Г.Щ.- брат на ответницата, се установява, че
на 22.09.2022г. е станал свидетел на разговора между молителката К. и
ответницата в двора на къщата, в която живеят молителите, намираща
се в гр. Пловдив, ул. ***. При срещата им детето Й. тръгнало към
ответницата, но било дръпнато от майка му. Молителката К. Б.- П.
нарекла ответницата Х. Щ.- П. „мършо“ и между двете започнала
разправия, при която К. казала на Х., че покойният й съпруг, починал
преди 30 години, я бил изоставил и две години не се прибирал при нея.
Свидетелят отрича да е видял ответницата да притиска молителката към
стената. За случилото се на 23.09.2022г. свидетелят знае от сестра си,
която му разказала, че при срещата им пред училището К. започнала пак
да говори за покойния й съпруг, че две години не се бил прибирал и я
бил изоставил, при което ответницата я ударила.
От показанията на св. Р.М.- съсед на страните, се установява, че
снахата на Х. я обиждала, а след срещите си с нея Х. била разстроена.
Не можела да вижда внучето си, защото снахата й забранявала да го
докосва. Х. споделила на свидетелката, че е ударила шамар на снаха си,
защото последната говорила, че починалият й съпруг имал любовница и
не се прибирал вкъщи.
По отношение на случая от 09.10.2022г. по делото не са били
разпитани свидетели, а е изискана образуваната по жалба на молителката
К. Б.- П. преписка в Първо РУ на МВР- Пловдив. Съдържащите се в
същата обяснения на лицата не могат да се ползват като доказателство
по делото, тъй като представляват свидетелски показания, които не са
събрани по надлежния процесуален ред чрез разпит на съответното лице
от съда. От жалбата и обясненията на самата К. Б.- П., която не е
присъствала на инцидента, е видно, че двете й деца били заедно с майка
й на двора, когато се появила ответницата. Тогава детето А. прибрала
малкия Й., а Х. Щ.- П. я попитала дали майка й, която нарекла
4
„мръсница“, я е накарала да прибира брат си, за да не може да го
вижда тя.
При така събраните по делото доказателства, имащи отношение към
описаните в молбата за защита обстоятелства, настоящият състав на съда
намира, че няма основания за уважаване на подадената молба и за
предприемане на мерки за защита на молителите по реда на ЗЗДН. По
делото се установява, че молителката К. Б.- П. и ответницата Х. Щ.- П. са в
трайно влошени отношения и при всяка среща между тях възникват
конфликти, при които си разменят обидни думи, включително в
присъствието на децата А. и Й.. Това се е случило и на 22.09.2022г.,
когато според показанията на свидетеля- очевидец Г.Щ., който има преки
впечатления, молителката К. е нарекла ответницата „мършо“ и с цел да я
уязви е направила коментар, че починалият й съпруг я е бил изоставил.
Свидетелят отрича да е имало бутане и дърпане на ключове между
молителката и ответницата, поради което изложените в обратен смисъл
твърдения на молителката в декларацията не могат да бъдат кредитирани.
При това положение участието на ответницата в така възникналата
разправия, включително и чрез евентуално отправяне на обидни суми
спрямо молителката, не може да се определи като домашно насилие
спрямо последната и присъстващите на инцидента деца. Както правилно е
приел първоинстанционният съд в обжалваното решение, в тази ситуация
молителката не е жертва на упражнено спрямо нея насилие от
ответницата, а равностоен участник в конфликта, който от своя страна
също е упражнил емоционално насилие, обиждайки ответницата пред
децата и отправяйки спрямо нея язвителен коментар, свързан с
отношенията с починалия й съпруг. Същото се отнася и за инцидента от
следващия ден, когато ответницата е ударила молителката К.. Макар и
с недомлъвки, от показанията на св. П. се установява, че съпругата му
отново е повторила пред ответницата коментарите си за починалия й
съпруг, което е провокирало последната да я удари. Това действие на
ответницата безспорно представлява насилие спрямо молителката, но
същото не може да се определи като „домашно насилие“ по смисъла на
ЗЗДН, което да обоснована прилагане на предвидените в посочения
закон мерки за защита. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил
подробни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя.
5
Целта на правната уредба на ЗЗДН е да даде защита на лица,
намиращи се в уязвимо положение, които именно поради това свое
положение са застрашени или пострадали от действията на близките
или партньорите си, като насилието е обусловено и улеснено именно от
родствената или фактическата връзка между тях. В случая изобщо не би
могло да се приеме, че молителката К. Б.- П. се намира в подобно
положение спрямо ответницата. Към датата на инцидентите ответницата
е била на 75 години, като видно от представените медицински
документи е с влошено здравословно състояние. От своя страна
молителката е близо 40 години по- млада и няма данни да има каквито и
да са здравословни проблеми. Двете не живеят в едно домакинство, а
скандалите между тях възникват при случайни срещи на улицата, в хода
на които молителката К. Б.- П. също провокира и обижда ответницата.
При тези данни поведението на ответницата, даже и формално да
осъществява признаците на „домашно насилие“ по смисъла на чл.2 от
ЗЗДН, в действителност не може да се определи като такова, поради
което и не се налага предприемане на мерки за защита на молителите по
посочения закон. Вярно е, че малолетните деца са станали свидетели на
конфликтните ситуации, но в случая отговорност за това носи и тяхната
майка К. Б.- П., която е имала активна роля в тях и изобщо не е
съобразявала действията си с присъствието им, поради което претенцията
й това да правят други лица и в частност ответницата не може да бъде
удовлетворена. По отношение на твърдения инцидент от 09.10.2022г. по
делото липсват каквито и да са доказателства за същия, а представената
от молителката К. Б.- П. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН няма
доказателствена стойност, тъй като молителката не е присъствала на
същия. Предвид горното и с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се налага изводът, че няма необходимост от
предприемане на мерки за защита по ЗЗДН на молителите заради
упражнено спрямо тях домашно насилие от ответницата, а подадената
молба за защита следва да се отхвърли. На разположение на молителката
К. Б.- П. е възможността да защити правата си и тези на малолетните си
деца, които счита за нарушени от действията на ответницата, по друг ред.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
6
се потвърди, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1178 от 17.03.2023г., постановено по
гр.д. №14660/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 24-ти гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7