№ 1**2
гр. С. , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 202**200500****6 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №26027**/2**.04.2021г. по
гр.д.№5404/2018г. на С.ски районен съд, с което на основание чл.552, ал.1 от ГПК е
изменено Решение №624/**0.07.2009г. по гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС, с
което е била обявена смъртта на Х.Д.Х., роден на *********г. в с. С.Р., обл. С., за която
е била прието, че е настъпила на **1.**.*****., като е прието за установено, че
смъртта на Х.Д.Х., роден на *********г. в с. С.Р., обл. С., е настъпила на 21.04.201**г.
в гр. Ч., Ч.а област, У. и е обявено настъпването й на тази дата; обезсилен е издаденият
въз основа на Решение №624/**0.07.2009г. по гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС
акт за смърт №0986/01.09.2009г., издаден от Община С. и е постановено издаване на
нов акт за смърт на лицето Х.Д.Х., роден на *********г. в с. С.Р., обл. С., като за дата
на смъртта се впише 21.04.201**г.
Въззивната жалба е подадена от Община С. и с нея се обжалва посоченото
решение изцяло.
Във въззивната си жалба, въззивникът Община С. чрез пълномощника гл. юриск.
С. посочва, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно,
1
немотивирано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Посочва, че районният съд не спазил процедурата, уредена в чл.552 от ГПК,
тъй като в производството не е участвало лицето, поискало обявяването на смъртта в
производството по гр.д. №172**/2008г. на СлРС – М.Н.К.. Изразява съображения
относно обжалваемостта на постановения съдебен акт. Счита, че по делото не се
установило категорично, че лицето Х.Д.Х., роден на *********г. е баща на
молителката Т. ХР. С. и че то е същото, което е починало през 201**г. Тъй като
молителката не установила родствената си връзка с лицето, счита, че молбата й е
недопустима, поради липса на правен интерес. Прави анализ на доказателствата в тази
насока. Посочва, че районният съд е постановил акта си на предположения, а не въз
основа на категорични доказателства, събрани по надлежния ред. Свидетелите
излагали не свои лични впечатления, а разкази на роднини и познати. С оглед
изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно и неправилно.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.26**, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
молителят в първоинстанционното производство Т. ХР. С., отговарящ на изискванията
на чл.260 и чл.261 от ГПК.
Другите страни, участвали в първоинстанционното производство, не са подали
отговор на въззивната жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна – молителят в
първоинстанционното производство Т. ХР. С. чрез пълномощника си адв. Е.П. оспорва
жалбата като недопустима, по аргумент разпоредбата на чл.5**7, ал.1 от ГПК,
евентуално като неоснователна. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че районният
съд в мотивите си изложил подробни съображения въз основа на събраните в хода на
делото писмени и гласни доказателства, които е анализирал подробно. Съдът
установил лицата, които черпели права от съставения акт. Събрали се категорични
доказателства, че молителката е дъщеря на починалото лице, като молбата е
допустима. От писмените документи, издадени от украинските власти се установило,
че Х. е починал на 21.04.201**г. на 78 години, като е налице идентичност на годината
на раждане – 19**4г. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установила точната дата на смъртта му, както и факта, че към момента на
постановяване на съдебното решение по гр.д.№172**/2008г. на СлРС Х.Х. е бил жив.
Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
2
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът Община С., редовно призована, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител по пълномощие
гл. юрик. С., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да
постанови ново, с което да отхвърли искането.
Ответната по жалбата страна Т. ХР. С., редовно призована, не се явява в с.з.
Представлява се от процесуален представител по пълномощия адв. Е.П., която оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор на изложените в
него съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованите лица Ц.К., Н.К. и М.И., редовно призовани, в с.з. не се явяват
и не се представляват.
Заинтересованата страна Окръжна прокуратура – С., редовно призовани, се
представлява от прокурор В.Б., която намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Касае се за специално производство за отмяна на съдебно решение, постановено
по реда на глава 51 ГПК, с правно основание чл.552, ал.1 от ГПК, като според
разпоредбата на чл.552, ал.2 от ГПК се касае за иск, т.е. исково производство. Тъй като
развилото се пред първоинстанционния съд производство е исково, с участието на
лицата, черпещи права от акта, чието изменение се иска, то и постановеното съдебно
решение следва да подлежи на инстанционен контрол, още повече, че с него се изменя
влязъл в сила съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че е неприложима в
случая разпоредбата на чл.5**7, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице издаване на
охранителен акт по смисъла на посочената разпоредба. Съдът намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.546, ал.2 от ГПК относно обжалваемостта на съдебния
акт.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, касаещи допустимостта на
3
обжалваното решение, а именно за неспазване на процедурата, уредена в чл.552 от
ГПК, тъй като в производството не е участвало лицето, поискало обявяването на
смъртта в производството по гр.д. №172**/2008г. на СлРС – М.Н.К., следва да се
отбележи, че са неоснователни.
В хода на производството, по указания на районния съд, искането на
молителката Т.С. е насочена срещу наследниците на лицето, поискало обявяването на
смъртта на Х.Д.Х., роден на *********г. в производството по гр.д. №172**/2008г. на
СлРС и черпещ права от този акт – М.Н.К., починал на 24.11.2014г., които са
конституирани и са взели надлежно участие в производството. Следователно
процедурата по чл.552, ал.2 от ГПК е надлежно спазена, като производството е се
развило участието на всички надлежни страни.
Във връзка с възражението, че молителката Т.С. не е установила качеството си
заинтересовано лице, че има правен интерес от искането, т.е. че е дъщеря на Х.Д.Х.,
чиято смърт е обявена с решение по гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС, следва да
се посочи, че то също е неоснователно.
От събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане на молителката
Т. ХР. С., се установява категорично, че тя е дъщеря на Х.Д.Х.. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетеля И.Д. /роднина по сватовство с Х.Х./, който
познава молителката, знае, че е дъщеря на Х.Д.Х., който си е идвал неколкократно в
България, на село /с.С.Р./ с нея. Молителката била приятелка с дъщерята на свид. Д. и
поддържали връзка помежду си.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че през 1996г. Х.Д.Х. е сключил брак с
друга жена, различна от майката на молителката, не опровергава и не изключва факта,
че има родена дъщеря – Т.Х. Х., сега с фамилия по мъж С., с майка Н.Ф. Х.. Няма
пречка, лицето да има втори брак с въпросната Л.П., /именно като такъв – втори е и
посочен в изпратената служебна бележка от 19.10.2020г., изд. от р-л с-р СРМР, Ч.а
област, У./, още повече, че той е сключен през 1996г., много след раждането на дъщеря
му Татяна /1965г./. Едното обстоятелство не изключва другото. Поради това съдът
приема, че молителката е заинтересовано лице и има правен интерес от предявяване на
искането по чл.552, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е допустимо,
постановено въз основа на надлежно предявен иск, при производство, развило се при
спазване на процесуалните правила относно участието на всички заинтересовани
страни.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
4
първоинстанционното решение, което е обжалвано изцяло, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Изложените в жалбата оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционния съд е бил сезиран с искане по чл.552, ал.1 от ГПК за
изменение на съдебно решение, постановено по гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС,
с което е обявена смъртта на Х.Д.Х., роден на *********г. в с. С.Р., обл. С., поради
обстоятелството, че точната дата на смъртта на лицето е различна от обявената от
съда.
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество, на база събраните пред
районния съд доказателства е основателен. Въззивният състав споделя напълно
правните изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
приложимите материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.552, ал.1 от ГПК по молба на всеки заинтересован
решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде
отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на
неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.
В настоящия случай, молбата се основава на втората хипотеза – датата на
смъртта на Х.Д.Х. е различна от установената със съдебното решение, чието изменение
се иска.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/, се установява по
безспорен начин обстоятелството, че Х.Д.Х., роден на *********г. в с. С.Р., баща на
молителката, е именно лицето, чиято смърт е обявена с Решение №624/**0.07.2009г.
по гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС. Анализа на писмените и гласни
доказателства, заедно и поотделно, водят категорично до този извод. Твърдението на
въззивника, че решението на първоинстанционния съд е постановено на база
предположение е неоснователно и неоправдано. Свид. Д. е категоричен, че по
предходното дело / гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС/ е свидетелствала неговата
съпруга и то в насока, че Х.Х. е жив.
Факта, че Х. е заминал за бившия СССР още преди 1958г., установен от
свидетелските показания и извлечението от регистъра на населението на с. С.Р. от
1958г., като се е установил да живее в У., гр. Ч., където е родена дъщеря му Татяна,
5
където е и настъпила и смъртта му, е установен по делото и той съвпада с установеното
от районния съд и в предходното производство по гр.д. №172**/2008г. по описа на
СлРС. Така, безспорно е налице идентичност на лицето, чиято смърт е установена по
гр.д. №172**/2008г. по описа на СлРС и лицето, за което в настоящото производство се
иска установяване на точната, различна от съдебно установената, дата на смърт.
От представения надлежно заверен превод от удостоверение за смърт, Серия І-
СР №21**879, изд. на 26.04.201**г. от Отдел за гражданска регистрация и
административно обслужване в гр.Ч. при Градското управление на правосъдието – гр.
Ч., Ч.а област, У., се установява категорично, че Х.Д.Х. е починал на 21.04.201**г. на
възраст 78 години в гр. Ч., Ч.а област, У.. Имайки предвид посочената дата на смърт и
безспорната дата на раждане /*********г./ на Х., посоченото обстоятелство, че лицето
е било на 78 години при настъпване на смъртта се потвърждава, като потвърждава и
факта, подлежащ на установяване в настоящото производство – точната дата на смърт
на лицето.
Видно от писмените доказателства – служебната бележка за сключен брак №2 на
01.06.1996г., изд. от МП на У. и свидетелските показания, на обявената със съдебно
решение дата на смъртта - **1.**.*****., Х.Д.Х. безспорно е бил жив. Точната,
действителната дата на смъртта му е установена от надлежното писмено доказателство
- от удостоверение за смърт, Серия І-СР №21**879, изд. на 26.04.201**г. от Отдел за
гражданска регистрация и административно обслужване в гр.Ч..
Предвид изложеното, искането се явява основателно и следва да се уважи, като
се допусне исканата промяна в съдебното решение, постановено по гр.д.
№172**/2008г. по описа на СлРС относно датата на смърт на Х.Д.Х., роден на
*********г. в с. С.Р., като се обяви за настъпила на 21.04.201**г. в гр. Ч., Ч.а област,
У..
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Подадената против него въззивна жалба е изцяло неоснователна.
Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция е направила
въззиваемата Т.С. и съдът намира искането за основателно, с оглед неоснователността
на въззивната жалба. Тъй като се касае за исково производство /чл.552, ал.2 от ГПК/,
съдът намира, че за въззивната фаза на производството следва да се прилагат общите
правила относно дължимостта на разноските и въззивната Община С. следва да заплати
на въззиваемата С. направените от нея пред настоящата инстанция разноски в
доказания размер от 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №26027**/2**.04.2021г.
по гр.д.№5404/2018г. на С.ски районен съд, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“Ц. О.“ №1 да заплати на Т. ХР. С., родена на **********г. в гр. Ч., живуща
в гр. С.П., Руска Федерация, ул. „П.“ №**, корпус **, ап.1 сумата от 400лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7