РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Кюстендил, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200022 по описа за 2025 година
Б. И. Б.,ЕГН ********** от гр.****, обжалва електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение,установено с автоматизирано техническо
средство,серия Г№ 0065018/2024 год.,с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1
от КЗ на осн.чл.638,ал.1 КЗ му е наложено административно наказание глоба в
размер на 250,00-двеста и петдесет лева.
АНО,чрез представителя си оспорва жалбата.
КРС,след като обсъди събраните по делото доказателства,приема за
установено следното:
На 22.04.2024 год. жалбоподателят управлявал собственият си лек
автомобил марка „Мерцедес“ ,модел „Е 320 ЦДИ“ с рег.№ *** по
републикански път 2-62,в с.Багренци,Кюст.област,в посока от
гр.Кюстендил,към гр.Дупница,когато монтираното на пътя стационарно
средство за контрол на скоростта на пътуващите в двете посоки по пътя МПС
модел „SITRAFFIC ERS 400“,идент.№ 10752D91A010800BB,засякло в 13,48
часа скорост на движение от 73 км/час при ограничение на скоростта от 50
км/час за населеното място.След свалянето на данните от средството за
контрол/срвн.протокол от 21.06.2024 год.-л.8/,органите на сектор „Пътна
1
полиция“ при ОДМВР-Кюстендил извършили проверка от Автоматизирана
Информационна система за собственика на МПС,както и за това дали за МПС
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“,при която
установили,че за горното МПС на датата 22.04.2024 год. не е имало валидно
сключена такава,а същото е собственост на жалбоподателят,поради което бил
изготвен и атакуваният електронен фиш,връчен на жалбоподателят лично на
18.12.2024 год.,видно от представената от АНО разписка/л.20/.Установява се
от представените като доказателство по делото разпечатки,представляващи
извлечение от информационен регистър/л.21-26/,както и от справката/л.35/ с
дата 05.02.2025 год.,че на дата 22.04.2024 год. управляваният от
жалбоподателят автомобил не е имал валидно сключена застраховка
„ГО“.Установява се от представеният от процесуалният представител на АНО
ЕФ серия Г№ 0061517/л.36/,че същият е изготвен против жалбоподателят и
той е санкциониран на осн.чл.483,ал.1,т.1 от КЗ с глоба от 250,00 лв. за
управление на същото МПС,на същото място,но в 13,27 часа за това,че е
управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на основание
цитираните доказателства и другите такива,представляващи съдържанието на
административно-наказателната преписка.
Атакуваният електронен фиш е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Настоящият състав на съда счита,че сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН са спазени.Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се
образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
съгласно чл. 36 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Доколкото електронният фиш съчетава в себе си обвинение и наказание,
настоящият въззивен състав приема, че електронния фиш следва да бъде
издаден в шестмесечен срок. В одобрения от министъра на вътрешните работи
формуляр на ЕФ не е предвидена дата на съставянето му като негов реквизит.
2
Тази информация, може да бъде открита на сайта на МВР – Портал за
електронни административни услуги на МВР - https: //euslugi. mvr. bg/services
и от там ,както и от приложената справка/л.11/ се установява, че датата на
съставяне на ЕФ е 09.05.2024 год.,като е връчен на 18.12.2024 год.,т.е
издаването на фиша и депозирането на жалбата са в срок.
Съобразно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1, тоест глоба в размер на 250, 00 лв. за физическите лица или
имуществена санкция от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен
търговец.
Според чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Според § 1 от ДР на ЗАНН "електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно – информационна система, въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Легалната дефиниция за автоматизирани
технически средства и системи се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, а именно
– това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
3
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.Съдът счита,че атакуваният ЕФ отговаря на
горните изисквания напълно,поради което оплакванията на жалбоподателят за
непълнота на съдържанието му са неоснователни.Движението на МПС с
посочен рег.№,място,дата и час,посока,координати,вид АТС,са установени от
стационарно АТСС по смисъла и дефиницията на параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП,за което са представени доказателства,че е одобрен тип съгласно Закон
за измерванията,преминало е необходимият метрологичен контрол,т.е няма
основание да се приеме че е негодно техническо средство,или
система.Собствеността на МПС и наличието или липсата на застраховка „ГО“
са установени чрез справки от централизирани информационни системи и
регистри / чл. 37а, от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства и чл.571,ал.1,т.1 от КЗ/,създадени по силата на
закона,поради което съответните писмени извадки представляват официални
документи,които не са опровергани в процеса.Снимките,представляващи част
от видеоклип,са веществени доказателствени средства по смисъла на
чл.189,ал.15 от ЗДвП.
Съдържанието на електронния фиш ясно обозначава издателят – ОД на
МВР – Кюстендил,мястото – път 2-62,км. 4+730, и в посока от гр. Кюстендил
към гр.Дупница,датата –22.04.2024 г., точния час на извършване на
нарушението – 18: 48 ч.; позиционирането на АТСС; местоположението на
4
пътния участък. В настоящия случай е несъмнено, че заснемането е станало с
автоматизирано техническо средство, стационарно монтирано в
с.Багренци,Кюст.област. В същност с оглед нормата на чл.477,ал.1 от
КЗ(гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства) е без значение къде е пътят,по който се е движел
жалбоподателят.Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
опровергаващи контролния орган, за наличие на сключена застраховка
"Гражданска застраховка".
При горното настоящият състав на съда счита, че дадената с процесния ЕФ
правна квалификация на извършеното от жалбоподателят нарушение е ясна и
небудеща съмнение.
Атакуваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 647, ал. 3 от
КЗ.Редът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя е нормативно установен в посочената разпоредба,според която,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП.
В тази норма е ясно изразена волята на законодателя нарушения от
категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство
по изпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" да се установяват с техническо средство и
съответно – да се санкционират с електронен фиш,а не с издаването на
НП.Както бе отбелязано по-горе процесния ЕФ, в хипотезата на установено с
автоматизирано техническо средство нарушение на КЗ, съответства на
императивните изисквания по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относно неговото
съдържание.
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
по Раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с
разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ.От своя страна, посочената като нарушена
5
материално-правна разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи, че договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение. Неизпълнението й е прогласено за административно
противоправно деяние в нормата на чл. 638 от КЗ, като съобразно ал. 1, т. 1 -
на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се налага глоба в размер на 250,00 лв. От
формулировката на последната се налага извода, че нарушението, при което се
налага санкция с електронен фиш е за собственик на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
заснемането с техническото средство е при управление на МПС.
В конкретния случай превозното средство,собственост на жалбоподателят и
управлявано от него е било заснето в движение, т. е. при управление, което е
предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен
фиш,а не с издаването на НП.Съдът счита,че авторството на деянието е
доказано, тъй като автомобилът е заснет със стационарна камера и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на
нарушението. Представената справка от Гаранционния фонд само
потвърждава установеното вече нарушение от самата автоматизирана
система, от разпечатката на която е видно, че на 22.04.2024 год.
жалбоподателят не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за посоченото МПС.Тази справка
представлява извлечение от регистър,създаден по силата на закона-
чл.571,ал.1,т.1 от З,поради което представлява официален документ.Следва да
се отбележи и това,че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 49
от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за
обществен превоз,отчитането на задължителното застраховане от
застраховател се извършва по реда и при условията на Наредба № 54 от 2016 г.
за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и
за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2
от Кодекса за застраховането,като анализа на чл. 7 и чл. 8 от същата обуславят
6
извода, че посочените по-горе данни се отразяват в реално време в регистъра
на застрахователните полици на Гаранционния фонд при подаване на данните
от информационната система на застрахователя,т.е самите договори за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се
генерират и издават от информационната система на застрахователя, като
всеки генериран договор се отчита по електронен път в Гаранционния фонд в
реално време едновременно с генерирането му. От това следва ,че от
представената по делото справка от соченият регистър се установява
безспорно това,че на визираната в ЕФ дата жалбоподателят не е притежавал
валидно сключена застраховка „ГО“.
Нарушението по чл. 638, ал. 3, вр. ал. 1 от КЗ е за бездействие,за
неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи
задължителна застраховка "ГО", предвидено в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ,т. е. бездействието е налице от момента, в който, въпреки
възникналото задължение за сключване на застраховката, собственикът не е
сторил това и продължава до момента, в който той не изпълни задължението
си.При това положение нарушението по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1 от КЗ е
съставомерно във всеки един момент от периода на бездействие. В настоящия
случай законосъобразно АНО е установил, че именно на конкретната дата и
час, е осъществено нарушението, тъй като към тази дата е било установено
бездействие от страна на собственика на процесното МПС по задължението си
за сключване на задължителна застраховка "ГО".
От текста на чл. 638, ал. 4 КЗ не следва извода за различно по вид
нарушение от това по основният текст,т.е не се касае за действие, а за
бездействие,установено по специфичен начин. При съпоставка на този текст с
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ се налага извод, че двете норми касаят
санкционирането на един и същ вид изпълнително деяние – противоправното
пасивно поведение, с еднакъв кръг от възможни субекти – собствениците на
МПС, и предвиждат еднакви като вид и размер санкции /относно последните
всъщност е налице препращане/. Отликата в двете норми се състои
единствено в специалния ред за установяване на административното
нарушение, предвиден в едната от тях.Това, според съда, изключва
възможността да се касае за законодателно установяване на отделен като вид
административно нарушение, а единствено за изрично въвеждане на
възможността, неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, да
7
бъде установявано с АТСС. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
налагането на санкциите по чл. 638, ал. 4 от КЗ, не отдава значение на
обстоятелството дали установеното чрез АТСС управление се извършва от
собственика или от друг водач ,тъй като чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично изключва
приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
При бездействието като форма на изпълнителното деяние, за разлика от
действието,се създава трайно противоправно състояние.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на жалбоподателят за
наличие на "non bis in idem" с издаването на атакуваният ЕФ и на ЕФ серия
„Г“ № 0065017,с който за нарушение на чл.483,ал.1,т.1 от КЗ извършено на
22.04.2024 год. в 13,27 часа на ВП II-62,км4 + 730 в с.Багренци,е наложено
адм.накацание „глоба“ в размер на 250,00 лв.,доколкото не се касае за
ангажиране на отговорността му за едно и също нещо,тъй като времето на
извършване и посоката на движение на автомобила са различни.
В ЗАНН липсват административно-наказателни норми, уреждащи
института, както на "продължавано административно нарушение", така и на
"продълженото административно нарушение". Единствено в наказателното
право са уредени институтите на "продължаваното престъпление" - когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите и на "продължено престъпление" - когато се осъществява
само с едно деяние, изразяващо се в бездействие или в съвкупност (съчетание)
от действие и бездействие, при което субектът осъществява непрекъснато
състава на престъплението през определен период от време, като създава по
този начин едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото
прекратяване (чл. 26 НК). В административно- наказателното производство се
прилагат правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени
случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН,като ЗАНН в чл. 11
препраща към НК за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в
този закон не се предвижда друго, но не и за продължаваното престъпление.
Поради това и за отделните нарушения се налагат отделни административни
8
наказания
По тези съображения съдът счита,че сочените от жалбоподателя нарушения
извършени в различен час ,макар и в eдно и също населено място,на един
път,но в двете му различни платна,съответно посоки, представляват отделни
деяния, всяко самостоятелно осъществяващо състава на едно и също
административно нарушение, и следва да бъде приложено правилото на чл. 18
от ЗАНН, че за всяко едно нарушение в определен период се налага отделно
наказание. В този смисъл е и тълкувателно решение № 77/1984 г. на ОСНК на
ВС, съгласно което "в административно наказателната отговорност не се
прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК".Във връзка с възможността за
прилагане на принципа ne bis in idem / "Никой не може да бъде съден или
наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил
оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното
производство на тази държава",същият е залегнал в действащият ни НПК-
чл.24,ал.1,т.6,която разпоредба разширява обхвата на забраната за повторно
осъждане, предвиждайки задължение да не се образува наказателно
производство, а образуваното да се прекрати тогава, когато спрямо същото
лице за същото престъпление е налице незавършило наказателно
производство.Основните елементи на цитирания принцип,подлежат на оценка
за всеки конкретен случай, когато се преценява дали конкретно наказателно
обвинение е повдигнато в нарушение на правото на всеки да не бъде съден
или наказван два пъти за едно и също престъпление.Това са съответно
елементите "idem" /идентичност/ и "bis" /повторност/.За преценка на елемента
idem нарушението следва да се разглежда като съвкупност от конкретни
фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са
неразделно свързани помежду си във времето и пространството. Според
тълкувателната практика на ВКС от водещо значение е фактическата
идентичност или същественото сходство от обективна и субективна страна на
конкретно осъщественото от дееца поведение, като се изисква във всеки
конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия
на време, място, обстановка и единство и решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца. В случая не е налице идентичност по
отношение на елемента "време" , по отношение на елемента "място", както и
няма идентичност при елемента "обстановка".
9
На последно място, в конкретния казус липсват предпоставки да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.Нарушението е по КЗ ,при което нормата на
чл. 189з от ЗДвП е неприложима. Независимо от това, не са налице
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, каквото е изискването според легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално по
своя характер, като целта на санкционирането му е да не се допуска
управлението на МПС без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Дори и да бе установено последващо на нарушението
сключване на такава застраховка то не би освободило жалбоподателят от
административно наказателна отговорност и да обуслови приложението на чл.
28 от ЗАНН.
Разноски в процеса от АНО не се претендират,поради което няма да се
присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение,установено с автоматизирано техническо средство,серия Г№
0065018/2024 год.,изд.от ОДМВР-Кюстендил,с който за нарушение на
чл.483,ал.1,т.1 от КЗ на осн.чл.638,ал.1 КЗ на Б. И. Б.,ЕГН ********** от
гр.****, е наложено административно наказание глоба в размер на 250,00-
двеста и петдесет лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд –Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10