№ 49
гр. Благоевград , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501196 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е.М.“ЕООД, ЕИК
..,гр.София, п.к.1715, р-н „..“, кв.“..“, ул.“..“№6, против решение
№464/21.07.20г на РС-П. по гр.д.№1440/18г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и
сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени предявените искове.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне исковите претенции, ведно
с разноските.Липсват доказателствени искания.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционния
акт, за което подробно се обосновава без да прави доказателствени искания.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ
на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че в полза на “ОББ“АД на 23.09.10г по реда на чл.417 ГПК е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемата, с
оглед принудителното събиране на подробно описаните в тях суми.
С молба от 05.11.10г взискателя е поискал образуването на изп.д.
№614/10г пред ЧСИ В.М. по така издадения изпълнителен лист.По същото са
извършени ред изпълнителни действия, сред които фигурират налагането по
молба на банката на запори на трудовото възнаграждение на въззиваемата при
различни работодатели, от които са постъпвали суми.Последната молба на
банката за запорирането на трудовото й възнаграждение при поредния
работодател е от 15.02.12г, а на 29.04.13г е последното постъпление по
сметката на ЧСИ от работодателя на длъжницата,вследствие наложеният
запор на трудовото й възнаграждение(вж.вносните бележки).След тази дата
липсват предприети от взискателя изпълнителни действия и с постановление
от 24.02.16г ЧСИ М.В. прекратява производството по изп.д.№614/10г на
осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С нова молба от 17.09.16г „ОББ“АД до ЧСИ М.В., въз основа на така
издадения в нейна полза срещу въззиваемата изпълнителен лист от 23.09.10г,
е образувано ново изп.д.№109/16г.По същото са налице данни за извършване
на следващите се изпълнителни действия по искане на банката(запори и др.).
С постановление от 03.09.18г ЧСИ М.В. конституира въззивното
дружество като взискател, по негова молба, на мястото на „ОББ“АД, заради
цедирането на банковите вземания към ищцата, с договора за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.18г, за което ищцата е надлежно уведомена,вкл. с
книжата по настоящото дело. Според известието за доставка на въззиваемата
е връчен плик с документи(вж. съдебно-графологическата експертиза).
Чрез възражение от 15.10.18г до ЧСИ М.В. длъжницата е оспорила
вземанията по основание и размер, заявявайки че не ги дължи, поради
2
погасяването им по давност на 24.09.15г, за което подробно се обосновава,
като настоява да не се предприемат нови изпълнителни действия, а
извършените да се отменят. С разпореждане от 15.11.18г, обаче съдебния
изпълнител отказва, тъй като не се счита за компетентен да разреши
повдигнатия спор за погасяването по давност на вземанията и насочва
длъжницата към разрешаването му по съдебен ред.
Междувременно според удостоверение изх.№5801/2018 от 23.10.2018г
издадено от ЧСИ М.В. по изп.д.№109/2016г ЧСИ, длъжницата дължи
следните суми: 3 888,29 лева-главница, ведно със законна лихва върху нея,
считано от 02.03.2016г до окончателното й плащане; 2042,73лв - изтекла
законна лихва, изчислена до 01.03.2016г и прието адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело в размер на 613,98лв, както и начислени авансови
такси и разноски по същото изпълнително дело в размер на 346лв, такси по
чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЧСИ в размер на 752,58лв към
датата на издаване на удостоверението-23.10.2018г.
При тези данни РС неправилно е уважил предявеният иск по чл.439
ГПК, признавайки вземанията на въззивното дружество за погасени по
давност, поради следното:
От материалите по делото се установи по категоричен начин
образуването на 05.11.10г на изп.д.№614/10г пред ЧСИ М.В. по молба на
„ОББ“АД въз основа на издадения в нейна полза изпълнителен лист от
23.09.10г срещу въззиваемата, с оглед принудителното събиране на подробно
посечените суми.Установено е също така извършването на редица
изпълнителни действия по същото и постъпленията на суми, в резултат на
наложени запори, последната от която е платена по сметка на ЧСИ на
29.04.13.С оглед последвалото бездействие на взискателя след тази дата, по
арг. на чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството по изп.д.№614/10г следва да се
счита за прекратено по право на 29.04.15г, поради което последвалото
постановление на съдебния изпълнител от 24.02.16г за прекратяване е ир.нтно
относно момента на прекратяването.
Съгласно разясненията в тогава действащото ППВС№3/18.11.80г,така
образуваното изп.д.№614/10г пред ЧСИ М.В., прекъсва по арг. на чл.116,“в“
ЗЗД погасителната давност и през цялото времетраене на изпълнителния
3
процес тя не тече.Според доминиращото разбиране в доктрината и
константата съдебна практика, прекратяването му на 29.04.15г, поради
перемпция, не заличава този ефект, тъй като се преустановяват само
процесуалните правоотношения, не и материалните последици, които
запазват своето правно действие,вкл. прекъсването на давността. (така
„Българско гражданско процесуално право“,212г, §157,ІІІ,т.4;
Р649/09.03.1965г по гр.д.№103/65г, І ГО;Р1841/29.09.1969г по гр.д.№787/69г, І
ГО на ВС и др.).
Новите тълкувания в т.10 и 14 и на ТР№2/26.06.15г на ОСГТКВКС, с
което ППВС№3/80г е обявено за загубило сила, не променят горните изводи.
Впредвид отсъствието на произнасяне на ВКС по образуваното тълк.дело
№3/20г относно момента, от който поражда действие горната отмяна и за
приложението на ТР№2/15г за вземания по изпълнителни производства,
образувани преди приемането му, водещи за настоящия състав са
разрешенията на ВКС в Р170/17.09.18г по гр.д.№2382/17г, ІV
ГО;Р51/21.02.19г по гр.д.№2917/18, ІV ГО на ВКС и др.В тях недвусмислено
се приема, че новото тълкуване на правната норма ще се прилага от
съответните органи, за които е задължително, след неговото приемане.
Поради това за преценка правните последици на р.нтните факти, осъществили
се преди приемането на 26.06.15г на ТР№2/15, меродавно се явява
ППВС№3/80г.Ето защо настоящия състав счита за неприложимо преди тази
дата на цитираното ТР, вкл. и относно последиците на прекратяването,
заключаващи се според същото ТР в обезсилване по право с обратна сила на
всички изпълнителни действия и те не могат да имат нито процесуални, нито
материалноправни последици(с изключение посочените хипотези, след които
давността не фигурира).
От прекратяването на изп.д№614/10г на 29.04.15г започва да тече нова
5-годишна погасителна давност, която отново е прекъсната с предприетите
изпълнителни действия(налагането на запори, насрочването на опис,
конституирането на жалбоподателя като взискател) по образуването на
17.06.16г ново изп.д.№109/16г по молба на „ОББ“АД въз основа на същият
изпълнителен лист(от 23.09.10г).След всяко от тях започва да тече нова 5-
годишна погасителна давност, която изхождайки от датите на извършването
им не е изтекла както до приключване на устните прения пред първата, така и
4
пред настоящата инстанция.Тези изводи се обосновават от новото тълкуване
в т.10 от ТР№2/15г, безспорно приложимо в развилите се правоотношения
след 26.06.15г, което изоставя материализираното в ППВС№3/80г разбиране
и приема, че давността се е прекъсва само с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето
по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгл.чл.18,
ал.1 ЗЧСИ.
Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с материалния и
процесуален закон, което налага отмяна на първоинстанционното решение в
атакуваната му част и постановяването на ново, с което иска спрямо
въззивното дружество бъде отхвърлен като неоснователен.В останалата
част(спрямо“ОББ“АД), първоинстанционното решение е влязло в сила и е
извън въззивната проверка.Страните по цесионния договор не са
задължително необходими другари и липсват процесуални пречки за подобно
разрешение.
Неоснователни са ищцовите доводи, че не дължи претендираните суми
на „Е.М.“ЕООД, тъй като не е уведомен за извършената цесия.Дори да се
счете, че преди завеждането на настоящия процес действително не е
уведомяван за това, то приложените към исковите молби уведомления,
безспорно достигнали до знанието на длъжницата, санират този пропуск.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата дължи на въззивното дружество
направените по делото разноски пред двете инстанции за юрисконсулт – по
100лв за всяка инстанция, или общо 200лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №464/21.07.20г на РС-П. по гр.д.№1440/18г по
5
описа на с.с.,в частта му досежно „Е.М.“ЕООД и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на Ц. С. П.,ж. с.П.,
общ.П., ул.“..“№ 12, за признаване за установено по реда на чл.439 ГПК по
отношение на „Е.М.“ЕООД,ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н „..“, ж.к.“..“, ул.“..“№ 4-6, че не дължи заради погасяването по
давност на сумите по изпълнителен лист от 24.09.2010г, постановен въз
основа Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 1436/23.09.2010г по ч.гр.д №1442/2010г по
описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№109/2016г по описа на
ЧСИ М.В., както следва: сума в размер на 3 888,29лв - просрочена главница
по представен и усвоен банков кредит, ведно със законна лихва върху нея,
считано от 21.09.2010г до окончателното изплащане на вземането; сумата от
282,36лв - договорна лихва от 18.02.2010г до 20.09.2010г; сумата 7,31лв -
наказателна лихва от 18.02.2010г до 20.09.2010г, както и сумата 401,97лв -
разноски в това производство, включващи:83,56лв ДТ и 318,41лв –
адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, както и сумите по
удостоверение изх.№5801/2018 от 23.10.2018г издадено от ЧСИ М.В. с рег.
№797 при КЧСИ и с район на действие ОС-Благоевград издаден по изп.д.
№109/2016г. по описа на същото ЧСИ, а именно: 3 888,29 лева-главница,
ведно със законна лихва върху нея, считано от 02.03.2016г до окончателното
й плащане; 2042,73лв - изтекла законна лихва, изчислена до 01.03.2016г и
прието адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на
613,98лв, както и начислени авансови такси и разноски по същото
изпълнително дело в размер на 346лв, такси по чл.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЧСИ в размер на 752,58лв към датата на издаване на
удостоверението-23.10.2018г.
ОСЪЖДА Ц. С. П. да заплати на „Е.М.“ЕООД,ЕИК .., с посочени по-
горе адреси, общо сумата от 200лв, представляващи разноски пред двете
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7