Определение по дело №427/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена З. М. М. /ищец в първоинстанционното производство/, чрез процесуален представител, против решение № 118/29.09.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 245/2014 г. по описа на съда, с което са отхвърлени като неоснователни предявените в обективно кумулативно съединение искове против „В.” О., Г. К., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца З. М. М. от заеманата в ответното дружество длъжност “водопроводчик външно В.”, за възстановяването му на предишната работа, както и за заплащане на сумата 3 060,00 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за максималния 6-месечен срок. Ищецът е осъден да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Решението се обжалва като неправилно с твърдения за необоснованост и нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е извършил задължителния съдебен контрол върху законността на процесното уволнение, с оглед на което бил неправилен и изводът, че ответникът е доказал възложената му с доклада по делото законност на същото. Навежда се довод, че в подбора не били включени всички негови участници, по-конкретно - 18 броя длъжности „водопроводчик - А”, които били идентични на длъжността „водопроводчик външно В.”. Освен това, в длъжностната характеристика на длъжността „водопроводчик външно В.” били включени функции, сходни с предвидените за длъжността „каналджия”. По тези съображения в жалбоподателят счита, че подборът не е извършен в интерес на производството или службата. В жалбата се сочи също и че не било преценка по целесъобразност на работодателя дали в подбора следва да бъдат включени всички негови участници, а при определяне кръга на лицата, които да участват в подбора, трябвало да се изхожда от трудовите им функции, не от наименованията на заеманите от тях длъжности. В тази връзка се навежда довод, че първоинстанционният съд /неправилно неколкократно отбелязан в жалбата като въззивен/ дори не е направил съпоставка между длъжностите „водопроводчик външно В.”, „водопроводчик аварийна група” и „каналджия”, за да прецени очевидното според жалбоподателя сходство в трудовите функции на посочените длъжности. Въззивникът излага и съображения, че съдът неправилно е преценил относимите показатели за оценка при извършването на подбора, а освен това, работодателят не бил представил доказателства, въз основа на които да се извърши проверка как работи всеки един от включените в подбора работници, с оглед на което не можело да се установи въз основа на какви конкретно доказани факти съдът е стигнал до извода за съответствие на поставените от комисията по подбора оценки с качествата и квалификацията на оценяваните работници. Сочи се, че след като не било представено нито едно доказателство, въз основа на което да бъде установено защо се поставяли ниски оценки, то единственият извод бил за незаконосъобразност на осъществения подбор. По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез упълномощения си процесуален представител.

В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – „В.” О., Г. К., подава отговор, в който излага подробни съображения по съществото на жалбата. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва същата. Не претендира разноски.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от З. М. М. с предявени против „В.” О., Г. К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на З. М. М., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на З. М. М. на заеманата преди уволнението длъжност – „водопроводчик външно В.” във „В.” О., Г. К.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3 060,00 лв. за оставане без раб¯та поради уволнението за период от шест месеца, считано от 16.05.2014 г.

В исковата молба ищецът е въвел доводи за незаконност на извършеното уволнение, изразяващи се в това, че във връчената му заповед за прекратяване на трудовото правоотношение липсвали мотиви, от които да е ясно защо е прекратен трудовият договор именно с него, както и че процедурата по направения подбор по чл. 329 от КТ била незаконосъобразна, като проведена в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона. В хода на устните състезания, проведени в откритото съдебно заседание от 15.09.2014 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е представил писмено становище, в което допълнително е навел следните доводи за незаконност на процесното уволнение: че не участвали при извършване на подбора всички работници, посочени в щатното разписание, чиито длъжности включвали изпълнението на сходни трудови функции – „водопроводчик - А” и „каналджия”, поради което подборът не бил извършен в интерес на производството или службата; освен това, че неправилно при определяне на показателите за оценка и тяхната тежест най-много точки се давали за образователна степен, каквато не се изисквала за длъжността, заемана от участващите в подбора работници, както и че липсвало съответствие между оценяваната от комисията образователна степен /без тя да има връзка с изпълняваните трудови функции/ със законово въведения критерий „по-висока квалификация”, тъй като квалификацията следвало да бъде относима към спецификата на извършваната работа; че при определяне на показателите за оценка липсвал единият от двата кумулативно изискуеми критерии за провеждане на подбор, а именно – ниво на изпълнение на работата; че във формуляра за оценка на ищеца не били посочени никакви конкретни обстоятелства /извън образователна степен, стаж и професионален опит/ относно квалификацията и нивото на справяне с работата на работника, въз основа на които комисията да е формирала оценката му, по-конкретно се оспорват поставените от комисията точки по показателите „взаимоотношения с колеги, граждани”, „умения за работа в екип”, „инициативност, лоялност, бърза и лесна адаптация в работна среда”.

При тези обстоятелства настоящата инстанция намира иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен по следните съображения:

С иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът още в исковата молба следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя. Непредявените от ищеца обстоятелства, които опорочават уволнителното волеизявление, се преклудират. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд могат да обсъждат и разглеждат твърдения за факти, осъществили се преди предявяване на иска, които ищецът не е предявил по надлежния ред, а именно – с исковата молба. Освен това, решението по иск за признаване на уволнението за незаконно не може да се основе на факти, които опорочават или погасяват спорното потестативно право, ако не са изрично посочени от ищеца като такива. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 253/18.05.2011 г. по Г. д. № 1919/2010 г., по описа на IV г. о. и решение № 149/13.06.2012 г. по Г. д. № 475/2011 г., IV г. о.

Предвид гореизложеното се явяват преклудирани всички конкретни наведени от ищеца доводи за незаконност на процесното уволнение в представеното едва в хода на устните състезания, повечето от които са преповторени и във въззивната жалба, поради което и съдът не следва да ги обсъжда и разглежда. По тези съображения единствените въведени като предмет на делото по надлежния ред твърдения на ищеца, с които същият оспорва уволнениет¯, се свеждат до това, че в уволнителната заповед нямало мотиви защо се прекратява именно неговото правоотношение с ответното дружество. Така визираният довод е неоснователен, тъй като в процесната уволнителна заповед /акт за прекратяване № 9/15.05.2014 г., издаден от инж. К.С. В., представляваща „В.” О., Г. К./ изрично е записано, че договорът се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка със съкращаване на длъжността „водопроводчик външно В.” и след извършен по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ подбор. Посоченото съдържание на уволнителната заповед е напълно достатъчно и не обуславя по никакъв начин извод за незаконосъобразност на същата, тъй като не е необходимо заповедта да съдържа каквато и да било допълнителна обосновка по повод прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя на конкретното уволнително основание, при все че ясно е индивидуализирано както самото трудово правоотношение, така и основанието за неговото прекратяване.

На следващо място, следва да се посочи, че твърдението в исковата молба, че процедурата по направения подбор по чл. 329 от КТ е незаконосъобразна, като проведена в нарушение на материалните и процесуални изисквания на закона, без да се визира конкретно в какво се изразява това нарушение, не съставлява по съществото си довод за незаконност на уволнението, по който съдът следва да се произнесе, тъй като в това изявление не се съдържат каквито и да било твърдения за конкретни факти. А що се отнася до впоследствие наведените от ищеца в писменото становище доводи за незаконност на процесното уволнение, както вече се посочи, същите се явяват преклудирани.

Предвид изложеното дотук и съобразно въведения от ищеца предмет на делото с оглед изложените от него с исковата молба доводи за незаконност на атакуваното уволнение, процесната уволнителна заповед се явява законосъобразна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ – неоснователни. По тези съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Момчилградския районен съд – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски за въззивното производство, но съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани поради липсата на валидно заявено искане за това в срок до съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред настоящата инстанция /т. 11 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 по т. д. № 6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС/.

Така мотивиран, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/29.09.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 245/2014 г. по описа на съда,

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок, считано от 28.11.2014 г. на основание чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 317 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.