№ 173
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201251 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от
М.Г.К. в качеството й на управител на „ Щарк 83 ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-012400 / 04.03.2020г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на „ Щарк 83 ” ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с датата на извършване на нарушението и съдържанието на
акта.Оспорва се и фактическата обстановка, като се твърди, че неправилно е било
прието, че отношенията между работника и дружеството са били трудово-правни, тъй
като между тях е имало сключен граждански договор , с който е било уговорено
постигане на краен резултат , а не престиране на работна сила.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на евентуалност – да
бъде приложена разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ и да бъде наложено наказание в
предвидените в тази норма размери.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Н.С. отново пледира за отмяна на
постановлението като излага становище, че работника е имал граждански договор за
1
изработка с дружеството, по силата на който е престирал работна сила. В заключение
се иска отмяна на постановлението или изменението му.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2020г. , около обяд. Св.М.М. и Д.Д., служители на Д „ИТ”-Варна , в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в автосервиз,
намиращ се в гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ № 75., стопанисван от „Щарк 83 „
ЕООД.В обекта имало двама работници, един от които св.П.П., които ремонтирали
автомобил. В хода на проверката св.П. попълнил декларация, в която посочил, че
работи като автомонтьор от 01.02.2020г. за „Щарк 83“ ЕООД, в автосервиза на
бул.“Хр.Смирненски“ № 75 , с работно време от 09.00. до 18.00ч., че има сключен
граждански , а не трудов договор, че е поел ангажимент към дружеството да
осъществява функции на автомонтьор за срок от 01.02.2020г. до 29.02.2020г. срещу
40лв., че почива в неделя, че има почивка в работния ден от 60 минути, както и че
извършва ремонт на автомобили на повикване.Св.М. връчила на управителя на
дружеството призовка за явяване в Д „ИТ“-Варна за представяне на документи. При
тази документална проверка на контролните органи били представени гражданския
договор , сключен между „Щарк 83“ ЕООД и св.П., както и сключен след проверката
трудов договор между същите страни. Така станало ясно, че към 12.02.2020г. между
работника и дружеството нямало сключен трудов договор. За резултатите от
проверката бил изготвен констативен протокол № ПР 2004459/ 25.02.2020г., с който
били дадени и съответните предписания.
На 25.02.2020г. св.М.М. съставила против „Щарк 83” ЕООД акт за
установяване на нарушение, в който посочила, че дружеството в качеството на
работодател на 12.02.2020г. е допуснало до работа П.П. на длъжност „
автомонтьор“ с определено работно време от 09.00ч. до 18.00ч., с уговорено трудово
възнаграждение, с определено работно място - автосервиз, намиращ се в гр.Варна,
бул.“Хр.Смирненски“ № 75, без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудово правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При предявяването на акта възражения не били
направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в
които било посочено, че св.П. е сключил граждански договор като монтьор с
2
определено работно място, но не и с определено работно време, тъй като бил на
повикване за извършване на определена дейност на договорни взаимоотношения и не
работел на пълен работен ден.Той извършвал определени услуги срещу договорено
възнаграждение. Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети
за неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
012400 / 04.03.2020г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 и наложил на „ Щарк 83” ЕООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана М.М.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Тя бе категорична, че лично е възприела, че в
обекта двама работника, един от които св.П., са извършвали ремонт на автомобили.
Свидетелката посочи още, че при документалната проверка са били представени
граждански и трудов договор за лицето, който обаче е бил сключен след проверката в
обекта.По искане на процесуалния представител на наказаното дружество съдът
допусна до разпит св.П., чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че
е имал уговорка да отива в сервиза при повикване , когато имал автомобил за
ремонт.Св.П. потвърди, че в последствие с него е бил сключен трудов договор, а по-
късно е бил съкратен от работа.Свидетелят обясни, че преди подписване на трудовия
договор е ходил в сервиза само ако му се обадят, което е било възможно в работното
време на сервиза, а след това е бил на работа с нормално работно време от 8 часа , през
което се е намирал в обекта.Св.П. заяви още, че докато е работел по силата на
гражданския договор, заплащането е било на час, а не за отремонтирана кола.
По делото бе приобщен представеното от адв.С. копие от гражданския договор
между страните, което съдът кредитира като относимо към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените
доказателства по административно-наказателната преписка и приложените към
жалбата , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
3
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок. .
Наказателното постановление № 03-012400 / 04.03.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна на основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно Заповед № 3-0071/12.01.2010г. на
Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена по делото. То е издадено в
шестмесечния преклузивен срок , като в него са посочени и доказателствата по
преписката.Същото съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика, като изрично е
посочената датата на извършването му, която е и датата на проверката -
12.02.2020г.Посочени са и всички обективни и съставомерни признаци на
нарушението, а именно допускане до работа на работник без сключен в писмена форма
трудов договор.Наказанието също е индивидуализирано. Депозираните възражения са
били разгледани и приети за неоснователни. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на
12.02.2020г. св.П. е изпълнявал трудови функции като „ автомонтьор“ в описания в
акта и постановлението автосервиз, който пък се е стопанисвал от „ Щарк“
ЕООД.Тези обстоятелства не се и оспорват.
Спорният елемент в настоящият казус е дали отношенията между работника и
дружеството са били трудово-правни, респективно дали е следвало между страните да
има сключен трудов договор.От една страна, св.П. в декларацията си, приложена по
преписката ,изрично е посочил, че работи в полза на „ Щарк 83“ ЕООД от
01.02.2020г. като „ автомонтьор“, че има граждански договор , определено работно
време и почивки, както и уговорено трудово възнаграждение от 40лв. за срок от
01.02.2020г. до 29.02.2020г. за работа като автомонтьор, както и че извършва ремонт на
автомобили на повикване. В показанията си в хода на съдебното следствие св.П.
пояснява, че е посочил работното време на сервиза, тъй като не е можело да бъде
повикан да извършва ремонт в друго време от денонощието, както и че е бил викан за
работа по телефона, след което е отивал в сервиза и е поемал колата, която е
ремонтирал. Свидетелят обясни още, че преди подписване на трудовия договор
4
заплащането е било на час за трудовото му време, а не за ремонтиран автомобил.
Същевременно, от приобщения по делото граждански договор № 10/ 03.02.2020г. се
установява, че той е сключен между „Щарк 83“ ЕООД в качеството на възложител и
св.П., който като изпълнител е следвало да извършва монтажни дейности в автосервиза
от 03.02.2020г. до 31.02.2020г. В договора е посочено още, че времето и мястото на
провеждането ще бъдат посочени от възложителя, който пък се задължава да изплаща
брутно възнаграждение – хонорар, на изпълнителя в размер на 40лв. Били уговорени
причините и начина за прекратяване на договора при системно некачествено
изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, както и че изпълнението на
възложената работа следва да се приема за качествена при показатели-
професионализъм, старателност, стриктност, коректност и експедитивност.
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът на
първо място съобрази, че при трудовия договор е налице постигане на съгласие между
страните относно място на работа, работно време, трудово възнаграждение,
длъжност.На следващо място съдът взе предвид, че съгласно чл.114 ал.1 от КТ трудов
договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това
време се признава за трудов стаж. Съдът съобрази още и депозираните свидетелски
показания за това, че със св.П. след проверката е бил сключен трудов договор, като
след това той е работел на пълен работен ден и се е намирал в сервиза в работно
време.Същевременно съдът обсъди различията между трудовия договор и
гражданския договор за изработка по смисъла на ЗЗД, какъвто се твърди, че е
представения по делото и по силата на който св.П. е извършвал ремонтни действия в
автосервиза. Основната разлика между тях е предмета на дължимата престация. С
трудовия договор се създава трудово правоотношение, а в него се дължи предоставяне
на работна сила и жив труд, а при другите договори се дължи трудов резултат,
осъществен с труд.Съобразно съдебната практика разграничителния критерий между
трудовия договор и договора за изработка, е че по трудовия договор се дължи живия
труд и той урежда процеса на полагането на труда, а по договора за изработка се дължи
резултата от труда. По трудовия договор се полага труд за другиго, като изпълнителя е
икономически и организационно зависим от другата страна, докато изпълнителя по
договора за изработка е независим .При трудовия договор рискът е за работодателя
или за трето лице, а при гражданския договор за изработка- за изпълнителя.При
договора за изработка мястото за изпълнение се определя от изпълнителя, освен ако
характера на дължимото не изисква друго, докато при трудовия договор работника или
служителят трябва да изпълнява своята работа в мястото на работа, което се определя
по взаимно съгласие на страните по чл.66 ал.1 т.1 от КТ. Въз основа на трудовия
договор изпълнението на задълженията става с материали и средства за производство
на работодателя, като той предоставя всички веществени условия за изпълнението на
трудовите задачи. При договора за изработка , изпълнението може да бъде както с
5
материали на възложителя, така и на изпълнителя.
В случая от съдържанието на приложения граждански договор, може да се
направи извод, че същия има за предмет извършването на монтажни дейности в
автосервиз, за което е уговорено съответно възнаграждение и срок, чиято крайна дата
обаче обективно не съществува. От показанията на св.П. пък става ясно, че той е
извършвал ремонтни дейности именно в сервиза със средства на дружеството и е
изпълнявал задачи, осигурени именно от него. При съпоставка на свидетелските
показания, описаните в договора условия с правната природа на съответните посочени
по-горе договори, може да се направи извод, че в случая отношенията между „ Щарк“
ЕООД и П. правилно са определени от наказващият орган като трудово-правни, тъй
като в случая е уговорено полагане на труд за другиго, със средства и техника на
работодателя в посочено от него място и за определено време.Т.е. налице са всички
елементи на трудов договор по смисъла на КТ. Това се потвърждава и от показанията
на св.П., който сочи, че е получавал заплащане на час, а не за постигнат резултат като
ремонтиран автомобил.От друга страна, посоченото от него в декларацията за началото
на изпълнението на трудовите функции противоречи на съдържанието на представения
граждански договор, доколкото св.П. е отразил, че работи от 01.02.2020г., а в договора
е посочена дата на сключване 03.02.2020г. Поради това и съдът намира , че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61
ал.1 от КТ, доколкото отношенията между св.П. и „Щарк“ ЕООД са били трудово-
правни по своята същност.В този смисъл е и решение по к.а.н.д № 1800/ 2020г. на
Административен съд-Варна. Посочените правни норми сочат, че трудовият договор
се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на
работа.В случая безспорно е, че от страна на „ Щарк” ЕООД тези задължения не са
били изпълнени , с което е било допуснато описаното в постановление нарушение .
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Щарк 83 ” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
6
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган
е наложил на „ Щарк 83 ” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на
5 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото
липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които
да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са
констатирани нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни
работодателя да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към
датата на извършване на настоящото нарушение.Поради това съдът намира, че
следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в
минималния предвиден в закона размер, като счита че това наказание е съответно на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение
.При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП
, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27
„е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80
лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 24лв. , пропорционално с
изменения размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012400 / 04.03.2020г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Щарк 83 ” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция“ от 5 000лв. на 1 500лв. / хиляда и петстотин лева/.
7
ОСЪЖДА „ Щарк 83“ ЕООД, Булстат *********, да заплати на Д „ИТ”-Варна,
сумата от 24 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8