Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр.
дело № 9710
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 258358/01.11.2017 г., постановено по гр.
д. № 51569/2013 г. по описа на СРС, I ГО, 30
състав, В.Д.И. е осъдена да заплати на Т.
Ц.И. сумата от 1 270 лв., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща
невърната част от главница по договор за заем от 10.09.2012 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, да
заплати сумата от 67 лв., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
01.06.2013 г. - 09.12.2013 г., както и сумата от 350, 80 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответницата – В.Д.И., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. Счита, че решаващият
съд не е обезпечил равенство на страните в процеса, като не е осигурил
възможност реално да участва в съдебния процес и да ангажира доказателства в
подкрепа на възраженията си, за което носи доказателствена тежест. Съдът не й е
указал, че не сочи доказателства за плащане на заетата сума, поради което не е
ангажирала такива. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата Т.Ц.И..
С определение, постановено в закрито заседание на
13.02.2019 г., въззивният съд е заличил Т.Ц.И. като страна по делото и на
основание чл.227 ГПК е конституирал на нейно място А.Г. М., в качеството й на
наследник по закон. В проведеното на 31.05.2019 г. открито съдебно заседание последната
оспорва въззивната жалба. По делото не са доказани възраженията на
жалбоподателка, че е погасила дълга си към ищцата. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищцата
твърди, че на 10.09.2012 г. е сключила договор с ответницата за паричен заем за
сумата от 1 470 лв., която ответницата се задължила да върне за срок до 8
месеца, считано от 01.10.2012 г., т. е. до 01.06.2013 г. Във връзка с
получаване на заетата сума ответницата е съставила разписка. Същата е платила
на 11.12.2012 г. сумата от 200 лв., след което не е извършила други
плащания. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 1 270 лв. -
главница, сумата от 67 лв.- лихва за забава за периода 01.06.2013 г. -
09.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала
писмен отговор на исковата молба. В проведеното първо редовно открито съдебно
заседание ответницата е оспорила предявения иск. Твърди, че е върнала на ищцата
сумата от 200 лв., след което платила остатъка. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск.
Видно от представената по делото разписка, съставена
от ответницата, на 10.09.2012 г. същата е получила от братовчедка й Т.И. сумата
от 1 470 лв., която се е задължила да върне за 8 месеца, считано от 01.10.2012
г.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за
неправилно разпределение на доказателствената тежест и липсата на указание, че
ответницата не сочи доказателства в подкрепа на твърдението й за погасяване на
процесния дълг и на основание чл.266, ал.3 ГПК на същата е допуснат разпит на
един свидетел. Ответницата не е ангажирала допуснатото от съда гласно доказателствено
средство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
От представената по делото разписка се
установи, че ищцата е предоставила на ответницата сумата от 1 470 лв., срещу
насрещното задължение на ответницата да я върне в срок от 8 месеца, считано от
01.110.2012 г.
Съгласно нормата на чл.240, ал.1 ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Страните не спорят, че ответницата е
върнала част от заетата сума - 200 лв. Спори се дали е върнала остатъка от
заетата сума - 1 270 лв. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест
на ответницата е да установи твърдението си, че е върнала остатъка от заетата
сума. Въззивният съд е обезпечил възможност ответницата да стори това, като й е
допуснал разпит на поискания свидетел за установяване на това обстоятелство. В
рамките на предоставената й възможност същата не е сторила това. Ето защо и
доколкото ответницата не е изпълнила доказателствената си тежест, следва да се
приеме, че не е извършила такова плащане. С оглед на това и доколкото
задължението на ответницата е изискуемо, тъй като е изтекъл уговореният между
страните срок за изпълнение, предявеният иск относно претендираната главница се
явява изцяло основателен.
Задължението на ответницата е парично и
за периода на своята забава същата дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателката не е
изложила доводи относно периода и размера на забавата, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния контрол,
очертани посредством заявените от страните доводи срещу обжалваното съдебно решение.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на насрещната
страна сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза
на 350 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 258358/01.11.2017 г., постановено по гр. д.
№ 51569/2013 г. по описа на СРС, I ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА В.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***
- адв. С. И., да заплати на А.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес
***, „Търговски дом“, кантора 144 - адв. И.М., в качеството й на наследник на
починалата в хода на процеса Т.Ц. И., ЕГН **********, сумата от 350 (триста и петдесет) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени във въззивното производство
разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.