№ 88
гр. Котел, 02.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседА.е на девети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100173 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от А. П. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Поручик Кисьов“ 5, чрез адв. В. М. от АК – Стара
Загора, с ЛИН **********, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. „Ц.
Симеон Велики“ 158, ет. 6, оф. 33 срещу Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно пътно управление гр. Сливен за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 83,33 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в нарязана предна лява гума на
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 10.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2023г. между 7:15 и 7:40 часа
на републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от село Пъдарево,
община Котел ищецът А. П. И. е шофирал личния си автомобил марка
„Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № ***** и поради лоша настилка предната
лява гума на автомобила му е попаднала в огромна дупка на пътното платно,
в резултат на което гумата му била нарязана. Същият е позвънил на телефон
112 за регистриране на ПТП, но мястото не е било посетено от служителите
на „Пътна полиция“ и не е бил съставен протокол за ПТП, с който да се
констатира наличната дупка на пътното платно, факта на попадане на
автомобила му в нея, както и нанесената в следствие на това попадане вреда
върху превозното средство. Ищецът твърди, че от КАТ са му отговорили, че
нямат ангажимент да посетят мястото на инцидента, тъй като автомобилът
разполага с резервна гума, която може да послужи за замяна. Това действие е
предприето от И., който сам си сменя гумата. Излагат се твърдения, че лекият
1
автомобил е с нови гуми, закупени два месеца по-рано на 11.11.2022г. и
монтирА. от предходния собственик на превозното средство, за което се
прилага фактура. Сочи се, че ищецът е изпратил съобщение на електронната
поща на ответното дружество, откъдето получил отговор за неоснователност
на претенцията му.
На тази основа се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 83,33 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в нарязана предна лява гума на
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 10.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.
В първото открито съдебно заседА.е по делото, на което е даден ход –
проведено на 09.11.2023г. ищецът и неговият процесуален представител не се
явяват, но съдът е докладвал постъпила молба от адв. В. М., в която лицето
посочва, че във връзка с изготвената по делото автотехническа експертиза
ищецът се отказва от заявената претенция, посочена в исковата молба, за
разликата над 82,83 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки).
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В
процесуалния документ се излагат твърдения за неоснователност и
недоказаност на предявения от ищеца иск. Правят се твърдения за
неосъществен в цялост фактически състав на деянието по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, Сочат се твърдения и с ангажирА.те от страна на ищеца писмени
доказателства, като във връзка с представената от ищеца фактура за закупени
гуми се сочи, че от нея не става видно каква е тяхната марка, както и дали
същите са поставени на процесния автомобил, дали е бил с тях по време на
настъпване на ПТП-то, както и дали последният е закупен директно с тях.
Излагат се твърдения за липса на противоправно поведение от страна
на ответното дружество за настъпване на процесното събитие и имуществена
вреда на ищеца, тъй като е налице внезапно възникнало препятствие на
пътното платно, чието отстраняване или обозначаване е било обективно
невъзможно в рамките на изминалото време между възникването на
препятствието и настъпването на ПТП-то. Сочи се, че самото възникване на
препятствието не се дължи на противоправно действие или бездействие на
стопА.на на пътя, а е резултат от случайно събитие.
Прави се искане за отхвърляне на иска.
В съдебно заседА.е ответникът не се явява и не изпраща
представител, като съдът докладва постъпила молба-становище от Р. Т.,
пълномощник на ответното дружество, в която излага аргументи за
неоснователност и недоказаност на претенциите, като се прави и
допълнително искане – ако съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то
те го оспорват по размер, предвид обстоятелството, че не е налице причинно-
следствена връзка между състоянието на пътното платно и претендирА.те
щети, настъпили в резултат на увреждането.
2
Съдът, като взе предвид доводите на стрА.те и събрА.те по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заверено копие на свидетелство за
регистрация част I, от което е видно, че лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Суперб“ с рег. № ***** е собственост на ищеца А. П. И.. Представено е и
заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС, от който е видно
кога и от кога А. И. е закупил лекия автомобил – на 03.01.2023г. от „Ей
Фарма“ ЕООД, както и фактура № ********** от 11.11.2022г. за закупуване
на 4 броя гуми от фирма „Ей Фарма“ ЕООД.
Ищецът е представил и кореспонденцията си с ответната страна
относно искА.ята си с подробно описА.е на случилото се, както и снимков
материал на дупката и спуканата гума.
По делото е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза. От
заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че на че на
10.01.2023г. между 7:15 и 7:40 часа на републикански път с номер „7306“ 1км
югозападно от село Пъдарево, община Котел ищецът А. П. И. е шофирал
личния си автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № ***** и е
преминал с предна лява гума през неравност на платното за движение, като
същият нанася щети на автомобила, а именно: увредена предна лява гума.
Експертът е дал становище, че наличието на несигнализирано
препятствие на платното за движение е създали опасност. Същият заявява, че
данните по делото показват, че препятствието не е било обезопасено с
нужната хоризонтална и вертикална маркировка. В своето заключение, което
в съдебно заседА.е заявява, че поддържа, експертът твърди, че от техническа
гледна точка е налице причинноследствена връзка между нанесените щети по
автомобила и мехА.зма за възникване на произшествието. Вещото лице
заявява, че видимостта към наличната неравност на платното за движение за
водача е била по-малка от опасната зона за спиране при 90 км/ч, както и че
така описаното увреждане е възможно да настъпи при скорост до максимално
разрешената. Твърди се, че водачът на автомобила не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди своевременно
възприемане на опасността. В заключението е посочено също, че стойността
на нанесените щети на лек автомобил Шкода са в общ размер на 82,83 лв. В
съдебното заседА.е вещото лице отговори и на допълнителни въпроси на
ответната страна, които стана ясно, че най-правилната маневра, която ищецът
е следвало да предприеме при установяване на препятствието на пътя е било
да спре, но това в конкретния случай е било технически невъзможно.
Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от
вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на
поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при
формиране на фактическите си изводи. Тук трябва да бъде пояснено, че в
частта на мехА.зма на увреждане заключението не е основно доказателствено
3
средство и същото не е достатъчно за провеждане на пълно и главно
доказване на този факт. Това е така, защото експертът не е възприел
непосредствено реализирането на произшествието. Затова е правилно да се
каже, че в тази част от заключението вещото лице прави само предположение
за наличието на причинно-следствена връзка между осъществен в миналото
факт и настъпилите имуществени вреди. Експертът извежда вероятния си
извод за наличието на такава връзка от настъпилите последици
(имуществените вреди), като използва техническите правила и опит. Касае се
за предположение, което е технически обосновано и почива на установени
технически правила и норми. По този начин вещото лице подпомага съда,
като с помощта на специалните си знА.я и опит, му посочва доколко е
вероятно описА.я от ищеца мехА.зъм на увреждане да е достоверен (когато се
проверява само твърдението на ищеца за начина на настъпване на вредите)
или кой от посочените мехА.зми вероятно е най-достоверен (когато има
противоположни твърдения от стрА.те за причината за увреждането). В
случая само ищецът е описал начина на реализиране на транспортното
произшествие, а ответникът се огрА.чил до оспорване на твърденията, без да
посочи конкретен мехА.зъм. В контекста на изложеното, имайки предвид
становището на вещото лице, се налага извода, че процесните увреждА.я са
настъпили по начина описан от ищеца в исковата молба. В тази връзка трябва
да бъде изтъкнато също, че този извод не се разколебава от нито едно от
останалите доказателства по делото.
А. П. И. е единствен участник в процесното ПТП. Само той е
възприел обстоятелствата относно настъпването на транспортното
произшествие, поради което описА.ето за мехА.зма на увреждането, който е
посочил е от съществено значение за предмета на доказване по делото.
Въпреки това, твърденията му не следва да бъдат приемА. за достоверни
безкритично, а след анализ на всички доказателствени материали по делото.
Доказателства за мехА.зма на процесното ПТП се съдържат още в
заключението по изготвената автотехническа експертиза, в искането на ищеца
до ответника, в което искане ищецът е описал по идентичен начин мехА.зма и
мястото на настъпване на имуществените увреждА.я. Вещото лице също
направи обосновано предположение, че имуществените вреди са причинени
вследствие на преминаване през неравност на пътното платно.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр.
чл. 45 ЗЗД.
По иска с правно основА.е чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД е в тежест
на ищеца да докаже деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД – вреди; тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние
при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал
4
виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Заявена е претенция, намираща основА.ето си в чл. 49 ЗЗД.
Основателното ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя е предпоставено от пълно доказване от ищеца на елементите от
фактическия състав на правото му, както следва: че е настъпило
произшествие при сочените време, място и начин; то да е причинено от трето
лице, което отговаря по правилата на деликтната отговорност, т.е виновно и
противоправно поведение, вследствие на което и в причинна връзка, с което
да са настъпили вредите и техния размер. В тежест на ответника е провеждане
доказване на направеното от него възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Между стрА.те не е имало спор по това, че ищецът е собственик на
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № *****, както и че път
с номер „7306“ 1км югозападно от село Пъдарево, община Котел, на който се
твърди да е настъпил деликтът е част от републиканската пътна мрежа,
съответно по силата на разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.1 ЗП се управлява от
ответника чрез областно звено Областно пътно управление – Сливен. Затова и
на основА.е чл.19 и чл.30 Закона за пътищата, именно на ответната агенция,
чрез нейните служители е вменено задължението по ремонт и поддържане на
пътя, предвиден за осъществяване на улично движение. Легалното
определение на понятието „поддържане на път“ е дадено в пар.1, т. 14 на ДР
на ЗП и включва дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е
предвидено, че лицата, който стопА.сват пътя имат задължение освен по
поддържането му в изправно състояние, но и това да сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок.
Спорно по делото е настъпването на събитието - като време, място,
мехА.зъм, както и причинно – следствената връзка между него и сочените
като настъпили вреди, съответно нужния паричен ресурс за тяхното
отстраняване.
От събрА.те доказателства се установи, че на 10.01.2023г. между 7:15
и 7:40 часа на републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от село
Пъдарево, община Котел ищецът А. П. И. е шофирал личния си автомобил
марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № ***** и поради лоша настилка
предната лява гума на автомобила му е попаднала в огромна дупка на пътното
платно, в резултат на което гумата му била нарязана.
От заключението по съдебната автотехническа експертиза се
установи, че стойността на причинените имуществени вреди възлиза на 82,83
лева.
5
В исковата си молба ищецът е претендирал заплащане на
обезщетение в размер на 83,33 лв., но в хода на производството е направил
отказ от част от исковата си претенция, съобразно заключението на вещото
лице и на основА.е чл. 233 от ГПК - за разликата над 82,83 лв. (осемдесет и
два лева и осемдесет и три стотинки).
СтрА.те не спорят, а и по делото се установи, че към момента на
осъществяване на процесното ПТП ищеца не е имал валидна застраховка
„Каско“ за лек автомобил „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № ***** и не е
налице заплащане на застрахователно обезщетение.
Възражението на ответната страна, че в конкретния случай
приложими са правилата на чл. 50 от ЗЗД, а не на чл. 49 от ЗЗД, е
неоснователно. Във връзка с приложението на чл. 49 от ЗЗД в Постановление
№ 9 от 28.12.1966 г. по гр.д. № 8 от 1966 г. на Пленума на ВС е посочено, че
„вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, не само
когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите
бездействието е основА.е за отговорност за увреждане, когато то се изразява
в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите
и други правила и от характера на възложената работа.“ Следователно,
възложителят носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД и при бездействие на
изпълнителя, на който е възложил определена работа. Възложителят обаче
носи отговорност по същия състав и когато има законово задължение да
възложи извършването на определена работа, но не възложи такава и от това
бездействие произтекат вреди. Агенция „Пътна инфраструктура“, като
юридическо лице, винаги извършва поддръжка на републиканските пътища –
лично или чрез други лица, на които възлага тази работа (независимо дали са
служители на Агенцията или на друго юридическо лице). В конкретния
случай ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП, вследствие
на което са настъпили и процесните имуществени вреди. Вредите не са
настъпили от свойствата и естеството на самата вещ, за да бъде
квалифициран иска по чл. 50 от ЗЗД. За проявлението им е допринесъл
ответника с бездействието си или защото лицата, на които е възложил
поддръжката на пътя не са изпълнили задълженията си (което е видно и от
представените с отговора на исковата молба от ответника доклади – лист
26,27 и 32 от делото), или защото самият ответник изобщо не е възложил на
други лица да поддържат пътя. Ето защо ответникът носи отговорност за
бездействието си по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД.
Само за пълнота на изложението и в отговор на възраженията на
ответната страна за уведомяване на оргА.те на МВР за настъпилото ПТП,
което не е посетено на място от служителите на „Пътна полиция“ и не е бил
съставен протокол за ПТП, трябва да бъде направено едно уточнение.
Задължение за уведомяване на оргА.те на МВР не е предвидено и в
6
приложимите към процесния случай правила по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
От своя страна оргА.те на МВР също не са задължени да посещават място на
ПТП с един участник, от което са възникнали само повреди на МПС, дори да
бъдат уведомени за такова, ако превозното средство е в състояние да се
придвижва на собствен ход – чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Следователно,
неуведомяването на оргА.те на МВР за настъпилото произшествие или
уведомяването, но не посещението на място на оргА.те на МВР, не е основА.е
за неплащане на увреденото лице, защото се касае за ПТП с един участник и
са възникнали увреждА.я само за неговия автомобил. Липсата на протокол за
ПТП не може и да освободи от отговорност причинителят на вредата. Същата
подлежи на доказване на общо основА.е.
Ответната страна релевира и възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Изтъква се, че няма достатъчно данни за поведението на ищеца –
с каква скорост се е движил, преди реализирането на ПТП-то, дали е
употребил алкохол или други упойващи вещества, имал ли е причина да не
може да избегне преминаването през дупката. Основателността на
възражението е обусловена от доказване на факта, че увреденото лице е
допринесло чрез своето поведение за обективното настъпване на процесния
вредоносен резултат.
В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява
задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите
искА.я или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена
тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът
следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на
тази основа да постанови решението си. Агенция „Пътна инфраструктура“
Областно пътно управление гр. Сливен не ангажира доказателства за принос
на А. П. И. в настъпване на имуществените вреди, поради което възражението
се явява неоснователно.
Предвид всичко изложено, исковата претенция за осъждане на
ответника за сумата от 82,83 лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпяни от ищеца имуществени вреди - увреждане на предна лява гума на
лек автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № *****, настъпили на
10.01.2023г. в резултат на преминаване през несигнализирана и необезопасена
дупка при движение по републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от
село Пъдарево, община Котел, ведно със законната лихва от датата на деликта
– 10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основА.е чл. 49 вр.
7
чл.45 ЗЗД, следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
плащане на разноски в размер на 559 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева; държавна такса в размер на 50, 00 лева, платена такса към
ОДМВР Сливен за издаване на документ, удостоверяващ събития и факти в
размер на 7,00 лева и заплатени пощенски разноски за изпращане на исковата
молба в РС Котел в размер на 2,00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 559 лева.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно
управление гр. Сливен, ЕИК 0006950890240, с адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи
Димитър“ № 41 ДА ЗАПЛАТИ на А. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Поручик Кисьов“ 5 сумата от 82,83 лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени вреди -
увреждане на предна лява гума на лек автомобил марка „Шкода“ модел
„Суперб“ с рег. № *****, настъпили на 10.01.2023г. в резултат на
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка при движение по
републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от село Пъдарево, община
Котел, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основА.е чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно
управление гр. Сливен, ЕИК 0006950890240, с адрес гр. Сливен, бул. „Хаджи
Димитър“ № 41 ДА ЗАПЛАТИ на А. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Стара Загора, ул. „Поручик Кисьов“ 5 сумата от 559 лева – разноски по гр.д.
№ 173/2023 г. по описа на Районен съд Котел.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Препис от решението да се връчи на стрА.те, което обстоятелство изрично да
се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
9