Р Е Ш
Е Н И
Е
София,
18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова , като разгледа материалите по гр.д. №
4026/2017 г. по описа
на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432 КЗ.
ИЩЕЦЪТ – Г.В.Г.,
ЕГН *********, чрез адвокат
И.Л., със съдебен адрес:*** твърди, че е отгледана и е живяла
с втория си баща М.Х.Р., който е живял във фактическо съжителство с майка й
- Й.Х.Д.. Излага, че на 25.11.2016 г.
същият е починал при ПТП, предизвикано по вина на Т.Д.П., която управлявайки лекия автомобил БМВ е рег. № *******се движела с
несъобразена скорост и при маневра десен завой на мокра
настилка навлязла в лентата за насрещно движение и се блъснала в лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *******. Излага, че за лек автомобил БМВ е рег. №
*******е бил налице валиден застрахователен договор за риска „
гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, предвид което следва
да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество. В тази
връзка излага, че за претендираните с настоящата искова молба вреди е сезирала
застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, но същият е постановил
отказ. Претендира да бъде осъден
застахователя да й изплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 95 000 лв., както
и разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К. “Л.И.” АД ЕИК *******; адрес: ***
Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен директор и П.Д.- изпълнителен
директор, чрез пълномощника си юрисконсулт В.Й.
оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ за лек автомобил БМВ е рег. № *******, но
оспорва близките отношения между ищцата
и починалия, твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и
противоправно поведение у застрахования при него водач, посочените
неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП.
Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. Представя доказателства, прави доказателствени искания и претендира
разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Безспорно е между страните, че
към датата на настъпване на ПТП за
процесния автомобил ,,БМВ 318“ с рег. № *******е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника
се очертаха-механизмът на настъпване на
процесното ПТП; видът, характерът и размерът на причинените неимуществени
вреди; размерът на претендираното обезщетение; размерът и периодът на
претенцията за обезщетението за забава.
От
заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че с оглед характера,
степента и местоположението на травматичните увреди на М.Р., може да се приеме,
че не е бил с поставен предпазен колан при процесното ГТТП. Вещото лице посочва, че, ако М.Р.е пътувал с
поставен предпазен колан, вероятността да настъпи летален изход би била
по-малка, тъй като травматичните му увреждания, довели до него, биха били в
по-малка степен. Вероятността да се разкъса аортата, сърцето и диафрагмата би
била по- малка при поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен
колан пострадалият не би получил охлузвания на челото, брадата и носа.
В о.з., проведено на 11.09.2017г.,
съдът е обявил като безспорно
обстоятелството, че пострадалият при процесният инцидент М.Р.е бил без поставен
предпазен колан.
Заключението на автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по
АТП, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява
механизма на процесното ПТП : На 25.11.2016 г., около 10,20
часа, на третокласен път Ш-307, км. 3+700 в посока от гр. Луковит
към с. Тодоричане, в десен завой с радиус 120 метра, се е движил л.а. БМВ 730. с per. № ********, управляван от Т.Д.П., със скорост около 82 км/ч. Тази скорост и близка до критичната скорост за
движение в завоя е 85 км/ч, поради мократа асфалтова настилка е започнал дрейф,
състояние предхождащо страничното плъзгане. По този начин се е променила
зададената траектория на движене и автомобилът се е приближавал постепенно към
средната разделителна линия. Към края на десния завой предната лява част на
л.а. БМВ е започнала да навлиза в лентата за насрещното движение и към мястото
на удара е навлязъл с предната си лява част на около 0,35м в насрещната лента. В същото
време в обратната посока от с. Тодоричане към гр, Луковит срещу БМВ се е движил
л.а. „Ауди 80", с per. № ********, управляван от М.Х. Р., със скорост не
по- ниска от 44 км/ч. При приближавана на левия завой водачът Р.е завел повече
от необходимото и в началото на завоя, когато е достигнал мястото на удара, е
навлязъл с предната си лява част на около 0,15 м. метра в лентата за движение
на л.а. БМВ. Поради взаимното навлизане и на двата автомобила частично с левите
си колела в насрещните си лента е настъпил челен кос удара между предните им
леви челни части на 73 - 74 метра след ориентира. Тъй като в зоната на
произшествието в завоя от двете страни е имало дървета, които са ограничавали
взаимната видимост за двамата водачи до 73 метра, те не са имали възможност да
спрат автомобилите си преди мястото на удара и не са могли да предотвратят
удара и произшествието. Тъй като при удара надлъжните оси на двата автомобила
са били под ъгьл- кръстосани, ударът е бил челен кос и ексцентричен за двата
автомобила, но поради по- големия ексцентрицитет на ударния импулс за л.а. БМВ,
той е придобил по-голяма ротация и при движението си след удара се е завъртял
на около 150 градуса. Автомобилът БМВ поради по-голямата си маса и скорост след
удара е продължил да се движи напред в първоначалната си посока още 9,7 м и се
е спрял. Лекият автомобил Ауди е бил отблъснат назад и надясно е се е спрял на
десния си банкет. Вещото лице сочи, че причината за настъпване на
произшествието е в действията на двамата водачи, допуснали частично навлизане в
лентите за насрещното си движение. Поради това, че при удара и двата автомобила
са навлезли в лентата на срещуположното си движение, вещото лице изтъква, че от
техническа и професионална гледна точка действията и на двамата водача са в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.Тъй като разстоянието
между двата автомобила към момента, в който се отрива видимост за водачите им,
е не повече от 63 метра, а сумарната им опасна зана за спиране е 115 метра, се
установява, че спрямо момента на взаимното виждане, и двамата водачи не са
имали възможност да спрат преди да се срещнат и не са имали възможност да
предотвратят удара и произшествието.
По делото е представен и констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№109, изготвен от М.А.И., дежурен ПТП при ОД на МВР на 25.11.201бг., в
което е посочено, че„...При
движение с
несъобразена скорост на десен
завой на мокра настилка Участник
II „БМВ" с ДКН *******управлявано от Т.Д.П. / навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска челно Участник 2 / Ауди 80 с ДКН******* управлявано от М.Х.Р..
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Т.Д.П., участник в процесното ПТП, управляваща „БМВ"
с ДКН *******, сочи, че на 25.11.2016 г., около 10,30 ч., пътувала от гр. Червен бряг в посока гр.
Ловеч да прибера дъщеря си. Не било хлъзгаво. В участъка между гр. Луковит и с.
Тодоричене при взимане на десен завой в дясната пътна лента в средата на завоя
излязла кола, която я ударила почти челно. Отворили се въздушните възглавници,
автомобилът й се повдигнал нагоре и след като слязла от колата видяла, че се се
преобърнала и има още една кола, която е блъсната. Не мога да кажа дали при
отваряне на въздушните възглавници е удрила другата кола, но предполага, че
така е станало. В тази кола, която я блъснала челно имало пострадали. Не си
спомня какво е станало. След като слязла видяла, че има хора в другата кола и
се обадила на тел. 112. Твърди, че в нейната пътна лента
настъпил ударът, тя взимала десен завой. Не е прекрачвала осевата линия. Освен
натъртванията и охлузванията нямала други увреждания от ПТП. Но вината за
настъпилото ПТП счита, че е на отсрещния водач. До сега никой не я търсил за
образувано наказателно производство. Не може да кажа, когато полицаите дошли
чия вина установили, била в шок тогава,
било страшно. Не може да каже полицаите какво са правили, нищо не помни, какво
и с кой е говорила, нищо не помни. Това, че е писано, че е навлязла в
насрещното платно, не знае по чий данни са го направили, твърди, че тя не е
дала такива данни пред полицията, не е навлизала в насрещното платно. Не е
пресичала осевата линия. Изтъква, че над 10 години е шофьор. Пътят й е познат.
Минава по този път откакто дъщеря й е започнала училище, от 15 септември, в
седмицата поне по два пъти го изминавала този път.
Показанията на свид. Т.Д.П. съдът
преценява при условията на чл.172 от ГПК. Не ги кредита в частта, че сблъсъкът
между двете МПС е станал изцяло в нейната лента на движение, тъй като не
кореспондира с останалия доказателствен материал.
Свидетелката Ц.П.Д., установява, че към
датата на ищцата била в чужбина. Не си спомня на колко години е билаищцата,
когато е заживяла с втория си баща. За биологичния й баща не знае нищо.
Доколкото е чула той също е починал при катастрофа, ищцата е била малка. Сочи,
че ищцата не е живяла постоянно с втория си баща. Били в добри отношения,
отношение като баща и дъщеря. Изтъква,
че в началото дори не знаела, че той й е втори баща, мислела, че и е биологичен
баща, такива били отношенията им. Твърди, че ищцата много страда и за него, тя
загубила една подкрепа и опора. Ищцата й е казвала, че вторият й баща я е
отгледал заедно с майка й, имали отношения като баща и дъщеря. Ищцата към него
се отнасяла като към истински баща, както и той към нея. Обичта им била
взаимна.
Доказателства за други факти не
са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.432 от КЗ е основателен.
Разпоредбата на чл. 432от КЗ дава право на увреденото
лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
С оглед
задължителната тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на
ВС е установен кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, а тава са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито
фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане
и осиновяване, но още не осиновено дете или живелите на съпружески начала лица.
Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, който в конкретния случай се
претендират да бъдат обезщетени.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ. От заключението се установява, причината за настъпване
на произшествието е в действията на двамата водачи, допуснали частично
навлизане в лентите за насрещното си движение. Поради това, че при удара и
двата автомобила са навлезли в лентата на срещуположното си движение, от
техническа и професионална гледна точка действията и на двамата водача са в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Тъй като разстоянието
между двата автомобила към момента, в който се отрива видимост за водачите им,
е не повече от 63 метра, а сумарната им опасна зана за спиране е 115 метра,
спрямо момента на взаимното виждане и двамата водачи не са имали възможност да
спрат преди да се срещнат и не са имали възможност да предотвратят удара и
произшествието.
Основателно и доказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредосносния резултат от страна на пострадалия М.Х.Р. - в тази насока
се събраха доказателства. Беше обявено като бедспорно в о.з., проведено на 11.09.2017г., че пострадалият при процесния инцидент М.Р.е
бил без поставен предпазен колан. А според
заключението на СМЕ, ако М.Р.е пътувал с
поставен предпазен колан, вероятността да настъпи летален изход би била
по-малка, тъй като травматичните му увреждания, довели до него, биха били в
по-малка степен. Вероятността да се разкъса аортата, сърцето и диафрагмата би
била по- малка при поставен предпазен колан. От заключението на АТЕ се
установява, че причината за настъпване на произшествието е в действията на
двамата водачи, допуснали частично навлизане в лентите за насрещното си
движение.
Относно
възражението на ответника за липсата на близки отношения между ищцата и
пострадалия М.Х.Р.- същото е неоснователно с оглед събраните по
делото гласни доказателства. Свид. Ц.П.Д. установи обстоятелството, че М.Х.Р. е
живял във фактическо съжителство с майката на Г.В.Г. - Й.Х.Д.- като се е грижил
и отгледал като свое дете Г.В.Г.. Свидетелката установи силната
емоционална привързаност между
ищцата Г.В.Г. и М. Х.Р. : ... ".„Бяха в добри отношения,
бяха отношения като баща и дъщеря. В началото аз дори не знаех , че той и е
втори баща, мислех че и е биологичен баща, такива бяха отнощенията ....Обичта им
бе взаимна...“.
Безспорно са
установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ и АТЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има големата степен на
съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 20 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По
изискванията на КЗ (чл.497, ал.1, т.1) застрахователят е в забава от датата, на
която изтича срокът от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по
чл.106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай обаче не се претендира лихва, видзно
от исковата молба, поради и което съдът
не я присъжда.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски съразмерно с уважената и
съответно съразмерно отхвърлената част от иска. Ищцата не е представила доказателства за сторени такива,
не е представила и списък по чл.80 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски за същата. Ответникът, напротив –представил е списък по чл.80 от ГПК. С оглед отхвърлената част от
иска има право на 583.33 лв. от 750 лв.(с вкл. юриск. възн.).
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв., както и 300 лв. разноски на СГС
за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД ЕИК *******;
адрес: *** Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен директор и П.Д.-
изпълнителен директор, да заплати
на Г.В.Г.,
ЕГН *********, чрез адвокат
И.Л., със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20
000 лв. (двадесет хиляди лева), като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000
лв. (десет хиляди лева) до пълния предявен размер от 95 000лв.(деветдесет и пет
хиляди лева).
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН *********, чрез адвокат И.Л., със съдебен адрес:***, да заплати на З.К. “Л.И.” АД ЕИК *******;
адрес: *** Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен директор и П.Д.-
изпълнителен директор, направените разноски по делото в
размер на 583.33 лв.(петстотин осемдесет и три
лева и тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА З.К. “Л.И.” АД ЕИК *******;
адрес: *** Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен директор и П.Д.-
изпълнителен директор, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 800 (осемстотин) лева ,
както и 300лв.(триста лева) разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ