РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. КърджА., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Въззивно
гражданско дело № 20235100500293 по описа за 2023 година
С Решение № 231/07.06.2023 г., постановено по гр. д. № 265/2022 г. по
описа на Районен съд – КърджА., Р. Ф. А. от с. С., общ. КърджА. е осъден да
заплати на „В.И.“ ***, гр. С. сумата от 1 300 лева, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от 60
дни при прекратяване на трудов договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ,
съгласно заповед № ****/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска 01.03.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 52 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Р. Ф.
А., който чрез пълномощника си адв. С. М. го обжалва като неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
нарушение на съдопроизводствените правила. Искът се счита за недоказан.
Сочи се, че съдът не е обсъдил приложените по делото доказателства и не е
уважил искането за разпит на Е.А.А. – друг служител в дружеството, който
следвало да препредаде молбата за напускане на жалбодателя от 31.10.2021 г.
Сочи се, че по този начин районният съд е допуснал процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Моли се
обжалваното решение да се отмени, вместо което да се постанови ново, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание жалбодателят Р. Ф. А. се представлява от
пълномощника си адв. С. М., който поддържа жалбата по изложените
1
съображения. Поддържа и доказателственото си искане за разпит на
свидетеля Е.А.А..
В срока по чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна „В.И.“ ***, гр. С. е
подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна.
Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна „В.И.“ ***, гр. С., редовно
призована, не изпраща представител. С подадена молба вх. № 4082/06.11.2023
г. за съдебното заседание, въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Претендира се присъждане на разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, изложени във въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба, приема следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената съгласно чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд
констатира, че същото е вА.дно и допустимо, като по останА.те въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Производството пред Районен съд – КърджА. е образувано по предявен
от „В.И.“ ***, гр. С. срещу Р. Ф. А. от с. С., общ. КърджА. осъдителен иск с
правно основание чл. 220, ал. 1, във вр. с чл. 326, ал. 1 от КТ, за заплащане на
обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение от 1300 лева за
неспазен срок на предизвестие от страна на работника - ответник от 60 дни
при прекратяване на трудовия му договор, съгласно заповед №
****/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска 01.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
По делото е установено, че въз основа на Трудов договор №
****/**.**.**** г., Р. Ф. А. е приел да изпълнява длъжността „****“ при
„В.И.“ ***, с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева.
Трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1
от КТ със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя, след
изтичането на който договорът се преобразува в безсрочен. Съгласно чл. 7 от
договора, страните могат да прекратят трудовото правоотношение на
основанията, предвидени в КТ, като е уговорен срок на предизвестие от 60
дни. Със заповед № */**.**.**** г. основното месечно възнаграждение на Р.
Ф. А. е увеличено на 650 лева.
С молба от 15.12.2021 г., подадена от Р. Ф. А. до дружеството, било
поискано да бъде прекратен трудовият му договор на основание чл. 326, ал. 1
от КТ. В молбата било посочено, че същият не желае да изработи срока на
предизвестието от 60 дни, както и че е наясно с последиците от решението си,
съгласно чл. 220 от КТ.
Въз основа на подадената молба, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ от
работодателя е издадена заповед № ****/**.**.**** г., с която трудовото
2
правоотношение с Р. Ф. А. е прекратено, считано от 15.12.2021 г. В заповедта
е посочено, че на основание чл. 220, ал. 1 от КТ (за срока на неспазено
предизвестие) същият дължи на работодателя обезщетение в размер на две
брутни трудови възнаграждения. Видно от отбелязването, заповедта е
връчена на работника на 15.12.2021 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
въззивният съд приема следното:
С нормата на чл. 326, ал. 1 от КТ законодателят признава и гарантира
правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов
договор посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. По
естеството си това плащане представлява заместваща престация, с която се
цели да се замени дължимото спазване на срока на предизвестието със
заплащане на определената от закона сума. Юридическите факти, от които
възниква задължението по чл. 220, ал. 1 КТ, са: прекратяване на трудовото
правоотношение и изявление, че предизвестието няма да бъде отработено.
Посочените предпоставки в случая се извличат недвусмислено от писменото
изявление на жалбодателя, депозирано пред работодателя на 15.12.2021 г., в
което сочи, че желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение от
тази дата и не желае предизвестието да бъде отработено, като е наясно с
последиците от решението си, съгласно чл. 220 от КТ.
Изискване за вА.дност на правото по чл. 326 от КТ е същото да бъде в
писмена форма, да е ясно и недвусмислено и да е адресирано и достигнало до
работодателя (решение № 617/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. и решение
№ 873 от 18.01.2011 г. по гр. д. № 1757/2009 г. на ВКС), какъвто е случаят.
Молбата от 15.12.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение
без спазване срока на предизвестие, подписана от жалбодателя, представлява
частен документ, който, съгласно чл. 180 от ГПК съставлява доказателство,
че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицето, подписало
документа. В тази връзка, при липса на надлежно и своевременно оспорване
формалната доказателствена сила на този документ от гледна точка на
съдържание и авторство, каквото не е направено от ответника, е недопустимо
със свидетелски показания да се цели внасяне на съмнение в истинността на
този документ, още повече чрез установяване на изгоден за издателя му факт
– нА.чието на друга молба за прекратяване на трудовото правоотношение от
по-ранна дата. Ето защо, като не е уважил искането на жалбодателя за
събиране на гласни доказателства, първоинстанционният съд не е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като това
доказателствено искане, поддържано и с въззивната жалба, е оставено без
уважение и от настоящата инстанция, поради липса на обосноваване на
предпоставките по чл. 266 от ГПК от страна на жалбодателя.
Предвид горното следва да се приеме, че след като е удовлетворена
3
изричната воля на работника за прекратяване на трудовия му договор от
датата на депозиране на молбата 15.12.2021 г. и без да се спазва уговорения
двумесечен срок на предизвестие, и работодателят е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор от същата дата, са нА.це предпоставките на
чл. 220, ал. 1 от КТ и за дружеството работодател е възникнало правото на
обезщетение за неспазения срок на предизвестието, съизмеримо с брутното
трудово възнаграждение на работника за този срок, което в случая възлиза на
1 300 лева и се дължи за целия срок от 60 дни на неспазеното предизвестие.
Поради изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски за
настоящата инстанция, но поради липса на доказателства, че такива са
направени, разноски не следва да й се присъждат, въпреки направеното в този
смисъл искане.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/07.06.2023 г., постановено по гр.д. №
265/2022 г. по описа на Районен съд – КърджА..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4