№ 634
гр. Пазарджик, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200928 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. АР., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл.
Пазарджишка, ул. „14-та“ № 10, против Наказателно постановление № 21-1006-000843
от 09.04.2021 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР-Пазарджик, с
което за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева.
В жалба обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата
отмяна. Претендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него
разноски съгласно представения списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. Не изпраща и писмено становище по същество.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззивника и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 28.03.2021 г., в
11,20 часа, в с. Г., на кръстовището на ул. „Втора“ и ул. „Тринадесета“, е управлявал
мотопед „***“ с рег. № ***, лична собственост, като по време на движение не използва
защитна каска.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
288373/28.03.2021 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
екземпляр от акта срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателя заявил, че
нямал възражения по направените констатации.
Въз основа на акта на 09.04.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 14.04.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 20.04.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства и показанията на актосъставителя- св. И.Т..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Направените в жалбата възражения са в две насоки- за процесуална
неизправност на издаденото НП и поради нарушение на материалния закон. Съдът
намира, че тези възражения са неоснователни поради следното:
Несъстоятелни са възраженията за допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 и т.6 от ЗАНН, които се обосновават с това, че описанието на нарушението,
направено в двата акта е пестеливо и е изразява единствено в възпроизвеждане на
текста на посочената за нарушена норма на чл.137е от ЗДвП. Видно от АУАН и НП е
че в същото е дадено ясно, пълно и точно описание на нарушението. Посочени са дата,
час и място на извършването му. Посочено е и качеството на нарушителя- водача на
процесното МПС, което е индивидуализирано по вид, модел и рег. номер, като е
посочено, че същото е собственост на водача (настоящ жалбоподател). Посочено е и
това, че по време на движение, което безспорно означава управление на въпросния
мотопед, водачът му не е поставил и не използва защитна каска.
Друго възражение за допуснато СПН, изразяващо се в това, че посочената в НП
санкционна норма не съответствала на вмененото нарушение, а именно разпоредбата
на чл.183 ал.4т.7 пр.1 от ЗДвП, също е неоснователно. Цитираната правна норма
възвежда две хипотези на извършено нарушение, изразяващи се в неизпълнение на
няколко задължения от страна на водачите на МПС, а именно: за използване на
предпазен колан или носене на каска и превозването на пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. В случая е
налице неизпълнение на задължение в хипотезата неносене на защитна каска.
2
Действително така както гласи санкционната норма би могло да се приеме че налице
неизпълнение на задължение в хипотезата на пр.2. Това обаче не променя нито размера
на наложената санкция, нито означава неправилно приложение на санкционната
норма. Не са нарушени и правата на санкционираното лице. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.157 ал.1 т.6 от ЗАНН (визирана като нарушена норма в
жалбата), в НП се посочва нарушената норма, а тя е визирана не само в този акт, но и в
АУАН и съответства на словесното описание на нарушението. АНО не е длъжен да
сочи санкционната норма. В случая тя е посочена и правилната такава, макар соченото
предложение да е неточно, но това не променя нито вида, нито размера на санкцията,
наложена на жалбоподателя, още повече, че за вмененото му нарушение той следва да
понесе именно наложената му санкция- глоба в твърд размер от 50 лева.
Вън от направените възражения, съдът при своя цялостен контрол за
законосъобразност, не откри други СПН, допуснати в хода на АНП. Последното е
започнало със съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел, след
което е надлежно предявен и връчен. АУАН и НП са съставени от компетентни лица и
в предвидените от закона срокове.
Съдът не споделя и направените възражения по същество. Макар с жалбата да
не се отрича управлението на мотопеда от страна жалбоподателя и то без да носи
защитна каска, то тези обстоятелства бяха безспорно установени от св. Т., който е
установил същите при извършената проверка на водача. При това положение е
несъмнено е че, жалбоподателят е нарушил изискването на чл.137е от ЗДвП, за което
правилно е санкциониран на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на
50 лева. Доколкото размерът на глобата е в абсолютно установения размер, то е
безпредметно обсъждането на въпроса за намаляването му.
Възразява се обаче в жалбата и от процесуалния представител в хода по
същество, че настоящият случай съставлявал маловажен такъв по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, като се обосновава с това, че от управлението на мотопеда не са настъпили
вредни последици и че той не е системен нарушител, а с оглед на трудовата му
ангажираност и обстоятелството, че работи на 4-часов работен ден и получава
минимално възнаграждение, за което са ангажирани и доказателства (виж трудов
договор на л.4). Съдът не споделя тези доводи. В случая е без значение дали от
управлението на МПС са настъпили вредни последици или не. Достатъчно е, че такива
биха могли да настъпят, затова и законодателят е предвидил в случаите на
неизползване на защитна каска водачът да носи отговорност, още повече че е
предвидил и твърд размер на глобата. В този смисъл без значение е и обстоятелството,
че това нарушение е извършено за първи път. Това, че жалбоподателят получава
минимални трудови доходи би следвало да го мотивира към неизвършване на
нарушения, а не обратното. Факт е, че макар и да не е системен нарушител,
жалбоподателят е санкциониран няколкократно за извършени нарушения на ЗДвП,
преди извършване на настоящето. Освен това на съда е служебно известно (тъй като на
вниманието му стои и разглеждането на друго АНД № 927/21 г.), че на процесната
дата, час и място освен настоящето нарушение, жалбоподателят е реализирал и още
едно нарушение, а именно управление на мотопеда без същия да има застраховка ГО.
Всичко това обосновава завишава обществена опасност на деянието и дееца и не може
да обуслови маловажност на случая.
Поради всичко изложено до тук, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
3
законосъобразно.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000843 от
09.04.2021 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР-Пазарджик, с
което на Д. П. АР., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл. Пазарджишка, ул. „14-та“ № 10,
за нарушение на чл.137Е от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4