Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 353 07.11.2017 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети октомври Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 350 по описа за 2017 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба и уточнение към нея от „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните
директори Антониос Хасиотис и Петя Николова Димитрова, чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, представлявано от адв.Христина
Иванова ***, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ против Г.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 318, чрез адв.Галина Найденова ***, да бъде осъден да заплати сумата от
86 919.71 швейцарски франка главница, предявена частично от сумата от 161 096.22
швейц.франка главница по договор за банков ипотечен кредит № ***/ 27.08.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба, до окончателното заплащане на
сумата, както и да заплати направените по делото разноски. Ищецът твърди, че е
бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № * **/ 27.08.2008г.,
с кредитополучател Г.Д. за сумата от 162 050 швейцарски франка (швейц.фр.)
представляващи равностойността на 100 000 евро, която сума е била усвоена
на 05.09.2008г. Крайният срок за погасяване е 384 месеца от датата на усвояване
на кредита. Като обезпечение е била учредена договорна ипотека върху недвижим
имот, собственост на Г.Д.. Към 29.02.2011г. длъжникът е изпаднал в забава, като
не е правил погасителни вноски за месец декември 2010г. и месеците януари и
февруари 2011г. Към момента на завеждане на исковата молба, ответникът също не
е правил погасителни вноски. Или към 27.08.2017г. Д. дължи сумата от общо
274 202 швейц.фр., от които 161 096.22 швейц.франка главница по
договор за банков ипотечен кредит № * **/ 27.08.2008г., 108 722.37
швейцарски франка договорна лихва за периода 29.12.2010 – 25.07.2017г., 4383.44
швейцарски франка такси за периода м.август 2010 – 25.07.2017г. По повод
възраженията на ответната страна ищцовата страна счита, че исковата молба е
била подадена на 01.10.2012г., поради което към датата на завеждане на
настоящата искова молба не е изтекла общата 5 – годишна погасителна давност.
Възраженията за нищожност на договорни клаузи е неотносимо, тъй като касаят
такива за договорни лихви, а претенцията няма за предмет дължими лихви.
Сключеният договор е индивидуален и поради това не попада в приложното поле на
Закона за защита на потребителите.
В постъпилите писмени отговори на първоначалната и
допълнителната искови молби, от процесуалния представител на ответника беше
оспорено надлежното упражняване на правото от банката да обяви сумите по
кредита за предсрочно изискуеми, което е било предмет на т.д.№ 590/2012г. по
описа на ОС-Бургас, между същите страни. В случай, че съда не уважи
възражението за изтекла давност по отношение на обявения за предсрочно изискуем
банков кредит, се прави възражение за изтекла на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД
давност за претенциите за всички месечни вноски до 05.09.2011г. Заявена е
нищожност на клаузи от сключения договор в чл.3 ал.1, 3 и 5, чл.4 ал.3 на
основание чл.26 от ЗЗД, вр.чл.146 и чл.143 т.12 от ЗЗП, като неравноправни.
Липсва нов Погасителен план, в който да са били отразени новите размери на
дължимите месечни вноски. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем е
извършено с исковата молба по т.д.№ 590/2012г.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени. В подкрепа ангажира съдебно-счетоводна
експертиза. В приложени писмени бележки бяха изложени подробни доводи.
Ответникът чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради изтекла погасителна давност. Защитната си теза обоснова със заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86
от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ.
Няма спор между страните, а и справка в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел показва, че
„Юробанк и Еф Джи Балгария“ АД с ЕИК *********, подписало договора и ищецът „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, са едно и също юридическо лице.
Видно от приложения договор за кредит за покупка на
недвижим имот № * **/ 27.08.2008г. (л.11-18 по делото), страните са встъпили в
облигационни отношения, като ищецът е предоставил на ответника кредит от
100 000 евро по курс „купува“ към швейцарския франк в деня на усвояване на
кредита (05.09.2008г. – приложение № 1 – л.19; справка л.52) за закупуване на
недвижим имот, като Д. се е задължил да върне сумата посредством 384 равни
месечни вноски, съобразно изготвен погасителен план (л.20-23). За обезпечаване
на кредита, Д. е учредил в полза на банката договорна ипотека върху свой недвижим
имот, предмет на нот.а.№ *, т.*, рег.№ 6460, н.д.№ 1183/ 29.08.2008г. на нотариус с
район на действие РС-Бургас (л.29-32) С нотариална покана, получена на 08.09.2014г.,
банката е уведомила ответника, че обявява за предсрочно изискуем и е
предоставила срок за изпълнение (л.37-40). С влязло в сила решение № 14/
13.02.2015г. по т.д.№ 590/2012г. по описа на ОС-Бургас (приложено в цялост),
съдът е отхвърлил исковете на „Юробанк България“ АД да се приеме за установено,
че Д. дължи по договор за кредит за покупка на недвижим имот № * **/
27.08.2008г. подробно посочени суми, тъй като кредиторът не е упражнил правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем – липсва такова валидно изявление
преди подаването на молба за издаване на заповед за плащане пред РС-Бургас.
В заключението си по приетата съдебно-икономическа
експертиза (л.127-137), вещото лице е посочило, че ответникът е внесъл като
погашения общо 12 663.53 швейц.фр., като са останали неплатени сумите от
148 109.98 швейц.фр. главница и 12 986.23 швейц.фр. договорна лихва.
Последната погасителна вноска е в размер на 300 швейц.фр. с дата 02.11.2010г.
Представените доказателства водят до извод за
основателност на иска. Безспорно е, че страните са били в облигационни
правоотношения, като ищцовото дружество е превело по сметка на ответника
договорената сума в швейцарски франкове. Д. е следвало да внася погасителни
вноски, но липсва подписан от страните погасителен план и не е известно какви
са били месечните дължими суми. Това няма отношение към предмета на спора,
който е уточнен от ищеца като сумата от 86 919.71 швейц.фр. претендирана
главница, „представляваща част непогасената сума за главница по договор…
възлизаща към датата на подаване на исковата молба в съда на 161 096.22 швейц.фр.“
(уточнение към исковата молба – л.64). За начина на формиране на тази сума,
банката се позовава на приложената подробна справка по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № * **/ 27.08.2008г., сделка ***, но след като това не е документ подписан от
ответника, изобщо сведен до неговото знание, справката не може да послужи като
доказателство за дължимост на описаните суми.
За намерението си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, банката е уведомила ответника с исковата молба по т.д.№ 590/2012г.,
получена от Д. на 01.03.2013г. (л.45 по т.д.№ 590/2012г.). Към този момент са
били налице предпоставките затова, като обективен факт е неплащането на
длъжника на нито една погасителна вноска след 02.11.2010г. и упражненото от
кредитора право, да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърдението на „Юробанк
България“ АД, че според тази искова молба кредитът е станал предсрочно изискуем
автоматично, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страна на
банката (л.3, абц.последен от т.д.№ 590/2012г.), поради което Д. узнал за
намерението на кредитора едва с получаване на нотариалната покана на
08.09.2014г., не може да бъде споделено. След като с нотариална покана може да
се уведоми длъжник по договор за настъпила предсрочна изискуемост, толкова
повече това може да стане с получаване на препис от исковата молба, в която
това е заявено недвусмислено, независимо дали като „автоматично“ настъпване или
последица от нарочно решение на кредитора. Порочното действие на банката
(неуведомяване на длъжника за намерение да се обяви кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението пред РС-Бургас) е било санкционирано с
решението на съда, но и последиците от уведомяването на Д. с исковата молба по
цит.т.д.№ 590/2012г., следва да бъдат зачетени.
Като следствие от това, вземането на кредитора включва
цялата останала дължима главница по договора или това е сумата от
161 096,21 швейц.фр. (л.135, отговор на въпрос № 3). Настоящата искова
молба е входирана на 27.07.2017г. или към този момент не е изтекла предвидената
в чл.110 от ЗЗД обща 5 годишна погасителна давност. Поради това и възражението
за изтекла кратка 3 годишна давност на основание чл.111 б.“б“ от ЗЗД, е
неоснователно. Същото вероятно се базира на постановеното решение № 83/
26.05.2017г. по т.д.№ 50394/2016г. по описа на ВКС, ІV г.о., което разглежда
уговорените погасителни вноски като отделни задължения, а не като част от
главното задължение и по този начин обосновава извода, че „не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния
преклузивен срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили“. Настоящият състав не споделя това мнение. В
предходни свои съдебни решение (напр.Решение № 345/ 12.11.2012г. по гр.д.№
481/2012г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 23/ 24.03.2015г. по т.д.№ 1717/2013 г. ,
І г.о. на ВКС и др.), Върховният касационен съд е изтъквал, че „моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита да предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки
за изгубване преимуществото на срока.“. В настоящият случай главницата по
договора е станала изискуема с връчване на препис от исковата молба по т.д.№
590/2012г. – 01.03.2013г., поради неплащането им от страна на длъжника.
Неотносимо е възражението на ответната страна за нищожност
на клаузи от сключения договор - чл.3 ал.1, 3 и 5, чл.4 ал.3 на основание чл.26
от ЗЗД, вр.чл.146 и чл.143 т.12 от ЗЗП, като неравноправни. Дължимата главница
по получения кредит надвишава значително претендираната с исковата молба сума,
а лихви не се търсят изобщо. Но и да беше във връзка със спора, възражението би
било неоснователно. Първият атакуван текст се отнася до промяна на валутния курс
на швейцарския франк спрямо евро, което очевидно е фактор, върху който ищцовата
банка не би могла да повлияе. Видно от приложеното т.д.№ 590/2012г.,
изменението на лихвения процент е станало поради изменението на курса на
швейцарския франк в международен мащаб, дължащо се на общоизвестната промяна в
банковата политика на Швейцария. Ответникът се е съгласил с подписването на
договора за кредит, да поеме риска от промяна на този курс, срещу по-ниска
лихва. Чл.4 ал.3 няма. Ако ответната страна е имала предвид чл.4 т.3 от
договора, то и това възражение е неоснователно, тъй като дължимостта на
еднократната такса от 20 лв. му е била известна още при разглеждане на молбата
за кредитиране. От друга страна, доводът на ищцовата страна, за неприложимост
на Закона за защита на потребителите е неоснователно, доколкото
кредитополучателят е физическо лице и няма доказателства, сумата да е била
получена за упражняване на търговска дейност.
Неотносими, респ.неоснователни са и останалите
възражения на ответната страна. С отговора на исковата молба беше оспорено авторството
на подписа на ответника върху Приложение № 1 към договора и погасителния план,
както и „молба-искане за жилищно-ипотечен кредит № ***/ 30.05.2008г.“. С молба от 29.06.2018г., банката е
заявила, че ще се ползва от оспорените документи. С оглед на това, с протоколно
определение от 12.07.2018г. съдът откри производство по оспорване на
атакуваните документи, като указа на страните за доказателствената тежест
съобразно чл.193 от ГПК. Авторството на посочените документи обаче, не е от
значение за делото. След като не се спори по факта, че подписа под основния
договор е положен от ответника, съществуването на облигационна връзка между
страните е безспорно. Д. без съмнение е получил сумата от 162 000 швейц.фр.
и дължи връщането й. Липсата на подписан погасителен план би била от значение
относно размера на дължими лихви, но такива не се претендират. Общо върнатата
сума е 12 986.23 швейц.фр. Дори да се допусне, че с нея се е погасявала
само главница, останалата неиздължена сума надвишава значително претендираните
86 919.71 швейц.фр.
Като краен резултат, съдът приема иска за доказан по
основание и размер.
Предвид уважаването на иска, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Г.Д. следва да заплати в полза на „Юробанк България” АД направените по делото разноски в размер на 6160
лв. внесена държавна такса, 265 лв. възнаграждение на вещо лице и 5532 лв. адвокатско
възнаграждение или общо 11 957 лв. съобразно приложения списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 от ЗЗД,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 318, чрез адв.Галина Найденова *** да
заплати в полза на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните
директори Антониос Хасиотис и Петя Николова Димитрова, чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, представлявано от адв.Христина
Иванова ***, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ сумата от 86 919.71
(осемдесет и шест хиляди деветстотин и деветнадесет швейцарски франка седемдесет
и един сантима) главница, предявена частично от сумата от 161 096.22 швейцарски
франка главница по договор за банков ипотечен кредит № * **/ 27.08.2008г.,
ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба, до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Г.Д.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 318, чрез адв.Галина Найденова *** да
заплати в полза на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителните
директори Антониос Хасиотис и Петя Николова Димитрова, чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, представлявано от адв.Христина
Иванова ***, със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ сумата от 11 957 (единадесет
хиляди деветстотин петдесет и седем) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: