Решение по дело №482/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260207
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530100482
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 08.03.2021                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На десети февруари                                                  Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В  В В В В  В В В В В В  В В В В В В 

Секретар Живка Димитрова

РџСЂРѕРєСѓСЂРѕСЂ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 482 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

            Ищцата М.М.В. твърди, че на 08.08.2019г. около 11:55ч. в гр. Стара Загора на кръстовището на бул. „Хан Тервел“ и ул. „Христина Морфова“ настъпило ПТП между ППС марка „Сеат“, модел “Толедо“ с ДКН СТ 1597 ВМ, собственост на Б.И.Х.и управлявано от К.К.Х., и ППС марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с ДКН СТ 4618 АХ, собственост на и управлявано от Д.А.И.. Механизмът на ПТП бил следният:  при движение по бул. „Хан Тервел“ в посока север - юг водачът на лек автомобил марка „Сеат“, модел “Толедо“ с ДКН СТ 1597 ВМ К.К.Х. не се съобразил с пътен знак Б-2 и не пропуснал движещия се по път с предимство по ул. „Христина Морфова“ в посока изток - запад лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с ДКН СТ 4618 АХ, собственост на и управлявано от Д.А.И., в резултат на което го блъснал в дясната му част. Вследствие на настъпилото ПТП пътуващата на задната седалка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с ДКН СТ 4618 АХ М.М.В. получила следните травматични увреждания: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Кръвонасядане по клепачите на дясното око. Оток и кръвонасядане по дясна слепоочно челна област. Кръвонасядане по десния горен крайник“. Причина за настъпилото ПТП било виновното поведение на водача на ППС марка „Сеат“, модел “Толедо“ с ДКН СТ 1597 ВМ К.К.Х., който не спрял на знак Б-2 и ударил странично движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с ДКН СТ 4618 АХ, управляван от Д.А.И.. За увреждащия автомобил марка „Сеат“, модел “Толедо“ с ДКН СТ 1597 ВМ, управляван от К.К.Х., била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, обективирана в застрахователна полица BG/301119002037195, със срок на валидност от 00:00ч. на 30.07.2019г. до 23:59 ч. на 29.07.2020г., т. е. към момента на настъпване на ПТП на 08.08.2019г. същият имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10420000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт независимо от броя на пострадалите лица, какъвто бил настоящият случай, която сума представлявала максималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2019г. На виновния водач К.К.Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №18510/08.08.2019г. за извършено нарушение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Издадено било Наказателно постановление №19-1228-002030/12.09.2019г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на водача било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за това, че същият на посочените дата и място не пропуснал ППС, движещо се по път с предимство. Наказателното постановление влязло в сила на 12.11.2019г. Безспорно било установено, че получените от М.М.В. телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача К.К.Х.. След настъпване на пътно-транспортното произшествие пострадалата била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД с множество оплаквания - загуба на съзнание, травми в областта на главата, хематом вдясно челно слепоочно с размер 6/4см, кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост в горната трета на дясната мишница, главоболие, световъртеж. Направени били необходимите изследвания, включително рентгенография, проведена медикаментозна терапия, след което била изписана с препоръки за домашно лечение и терапия с аналгетици при необходимост. Поставената диагноза била контузия на главата, мозъчно сътресение. Известно време след инцидента изпитвала силно главоболие и световъртеж. Не била в състояние да извършва резки движения, физически натоварвания и да се подлага на умствено напрежение, тъй като тези усилия засилвали болките в главата. Чувствала се отпаднала, а болките в раменете и ръцете не й позволявали да се грижи пълноценно сама за себе си. След преживения стрес от инцидента същата се страхувала отново да се качи в кола. Твърди, че претърпените болки и страдания към настоящия момент не били отшумели напълно. Продължавала да се оплаква от болки в областта на раменете и слабост в двата горни крайника. Твърди, че в резултат на получените телесни увреждания извършила разходи в размер на 400лв. за лечение, за което била издадена фактура №**********/10.08.2019г. В конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх. №2553/15.08.2019г. предявила претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД. Представила и всички налични у нея документи, в това число и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план- схема към него. Посочила и банкова сметка ***. С уведомление изх. №3406/05.09.2019г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД изискало да бъдат представени допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи момент обаче не разполагала с информация относно съставен АУАН или издадено наказателно постановление. С уведомление изх. №4348/14.11.2019г. била уведомена, че поради непредставяне на относими към преписката документи за застрахователя не било налице основание да удовлетвори претенциите й.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н “Изгрев“, ж. к. “Дианабад“ бул. “Г. М. Димитров“ №1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да й заплати следните суми: 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от нанесените травми в следствие настъпилото на 08.08.2019 г. в гр. Стара Загора ПТП; 400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи, свързани с настъпилото ПТП по фактура №**********/10.08.2019г. Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 14.11.2019г. датата на която ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ”АД отказало да изплати обезщетение по заведената на основание чл. 380 от КЗ застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата. Моли съда да й присъди направени по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, гр. София оспорва така предявените искове по основание и размер и моли съда да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло. В случай че намери исковата претенция за основателна, то моли да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като заявеното с исковата молба било прекомерно завишено и не съответствало, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата. Моли съда да намали размера на претендираното обезщетение и по съображения за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на пострадалата ищца, която с поведението си също станала причина за настъпване на вредоносните последици от произшествието. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство. Поддържа, че за да възникне отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. Счита, че водачът К.К.Х. не е  нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП. Не била налице влязла в сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна за гражданския съд и която със сила на пресъдено нещо да установява има ли извършено престъпление, извършено ли е виновно и от кого. Твърди, че водачът на МПС марка „Сеат”, модел „Толедо”, с per. № СТ 1598 ВМ не е имал вина за настъпване на процесното ПТП. Към исковата молба бил представен само констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети. Протоколът в частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не бил официален свидетелстващ документ, който да разполага с материална доказателствена сила, която да обвързва съда.  Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал водачът на МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с per. № СТ 4618 АХ, който в нарушение на правилата за движение по пътищата се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, с което станал предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е възпрепятствал водача на лекия автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо”, с per. № СТ 1598 ВМ да реагира своевременно и адекватно на неговите действия. Намира претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП от 08.08.2019 г. за прекомерно завишено и несъответстващо на понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания. Същото не било съобразено и с приноса на пострадалата за причиняване на претендираните от нея телесни увреждания. Твърди, че ищцата е получила незначителни по вид и степен телесни наранявания, от които се възстановила бързо и без усложнения. Твърди съпричиняване, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а ЗДвП, тъй като ищцата като пътник не е използвала обезопасителните колани, с които моторното превозно средство е било оборудвано. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на ищцата се намира в пряка причинно-следствена връзка е вредоносните последици от настъпилото ПТП, поради което и при евентуална доказаност на исковата й претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено поне със 70 % заради наличието на принос в изложения по-горе аспект. Процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо”, е per. № СТ 1598 ВМ не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще навлезе внезапно друго МПС, което било висока и несъобразена скорост с пътните условия, няма да предприеме каквито и да е било действия по намаляване на скоростта и спиране, предвид че участъкът в района на ПТП бил с ясна видимост и в населено място. Водачът на лекия автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо”, е per. № СТ 1598 ВМ не могъл и не бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП било технически непредотвратимо. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП — 08.08.2019 г., по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Сеат”, модел „Толедо”, с per. № СТ 1598 ВМ по силата на Застрахователна полица ГОА № BG/30/119002037195, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД. Оспорва следните обстоятелства: Вината на водача на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо”, с per. № СТ 1598 ВМ - К.К.Х. с оглед изложеното по-горе твърдение за наличието на такава у водача на МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с per. № СТ 4618 АХ, който се движил с превишена и не съобразена с пътните условия скорост или за хипотезата на случайно деяние, което водачът Х. не могъл нито да предвиди, нито да предотврати. На отделно основание оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо”, с per. № СТ 1598 ВМ - К.К.Х., с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна пострадалата М.М.В., която твърди с поведението си да е допринесла за настъпване на травматичните увреждания. Твърди, че ищцата се возила на задна седалка в ляво на автомобила, като в момента, когато е настъпило произшествието, не използвала обезопасителния колан, с който било оборудвано МПС марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с per. № СТ 4618 АХ, с което си действие нарушила и разпоредбата на чл. 137а, ал. 1, чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с това и като се вземели предвид видът на претендираните увреждания, местонахождението им в дясната част на тялото на ищцата и описаният в исковата молба механизъм на получаването им, обоснован  бил изводът, че получените травматични увреждания по главата в дясно на ищцата били в резултат от удара в задно дясно стъкло на автомобила, както и че ако ищцата била използвала предпазния колан по време на ПТП, нямало да се осъществи удара на главата й в задното дясно стъкло и врата, съответно нямало да получи твърдените увреждания. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, тъй като непоставянето на предпазен колан от страна на ищцата обосновавал извод за принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че травматичните увреждания, респ. претендираните от тях болки и страдания през оздравителния период ако е имало такъв, се дължали, ако не изключително, то преимуществено на принос на пострадалата, поради което за търпенето на болки и страдания, произтичащи от тях, претендираното обезщетение следвало да бъде значително намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита ,че механизмът на ПТП не отговарял на описаното в исковата молба и представения с нея Констативен протокол с пострадали лица. Възразява срещу твърдението, че ищцата М.М.В. е получила сериозни травми от ПТП, описани в исковата молба, тъй като не била приета в Спешно отделение. Едва 4 дни по-късно, вероятно по нейно желание, бил посетен съдебен лекар, където за нуждите на съдебното предявяване било съставено съдебномедицинско удостоверение, където за пръв път като увреждания от ПТП били отразени - контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядане по клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане по дясната слепоочна област, кръвонасядане на горен крайник. Твърди, че така описаните увреждания не са получени при настъпване на ПТП, а в един по-късен момент, като същите не били в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че подобни травми биха могли да се получат в резултат и от други различни дейности, като например при упражняване на трудовата й дейност или при други битови дейности и обстоятелства. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени и имуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие. Оспорва твърдението, че и към настоящия момент не е приключил възстановителният процес на ищцата, както и че продължавала да изпитва болки, физически и психически дискомфорт. Оспорва твърдението, че ищцата е изпитвала силна уплаха, емоционален стрес, че е имала главоболие и че е била под непрекъснато напрежение. Оспорва твърдените болки и страдания, които да са подлежали на компенсиране. Оспорва твърдените последици от инцидента и тяхната продължителност. Оспорва твърдението за психически увреди и стрес, причинени от процесното ПТП. Нямало обективни данни М.М.В. да се е чувствала стресирана или е имала проблеми с психиката след ПТП, както се твърдяло. Нямало данни да е посещавала лекар специалист психиатър/психолог, да са й изписвани медикаменти за лечение на подобна диагноза, да е приемала и лекарствени продукти, които да й помогнат за справяне с психическата травма. Оспорва твърдението, че при резки движения и физически натоварвания ищцата изпитвала умствено напрежение. Доказателства за извършвани физически натоварвания (вид и интензитет), както и за предприемани нея резки движения не били представени. Оспорва претърпените имуществени вреди тъй като не се сочели каквито и да е доказателства за тях. По делото била представена единствено неподписана от ищцата фактура с основание за издаването й „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми “. Реално счетоводен документ, удостоверяващ за какво е заплатена сумата от 400, 00 лв. липсвал. Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди  доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения  по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-8973/09.08.2019 г. на сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, на 08.08.2019г. около 11,55 ч. в гр. Стара Загора на кръстовището на бул. „Хан Тервел“ и ул. „Христина Морфова“ е настъпило ПТП между ППС марка „Сеат“, модел “Толедо“ с рег.№  СТ 1597 ВМ, управлявано от К.К.Х., и ППС марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с рег.№ СТ 4618 АХ, управлявано от Д.А.И.. В протокола е отразено, че при ПТП е пострадала пътуващата във втория автомобил М.М.В.. Представено е и влязло в сила наказателно постановление № 19-1228-002030/12.09.2019 г., с което К.К.Х. е санкциониран за това, че  не се е съобразил с пътен знак Б-2 и не е пропуснал движещия се по път с предимство в посока изток-запад по ул.”Христина Морфова” л.а.„Фолксваген Пасат“ с рег.№ СТ 4618 АХ и го е блъснал в дясна част, с което е причинил материални щети и е пострадал пътник, пътуващ на задната седалка на л.а.„Фолксваген Пасат“ - М.М.В.. От представената справка от Гаранционен фонд е видно, че за управлявания от автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, валидна за периода 30.07.2019 г. - 29.07.2020 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертизата се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, подкожен хематом /кръвонасядане/ дясно челно-слепоочно, мозъчно сътресение, контузия на десен горен крайник, подкожен хематом /кръвонасядане/ на десен горен крайник. Описаните травматични увреждания добре отговарят да са причинени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 08.08.2019 г. от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал автомобил. Според вещото лице травмите изискват покой и постелен режим в първата седмица и ограничена работоспособност до 30 дни. Същите не налагат специален режим, медикаментозно лечение и рехабилитация, както и не оставят белези, последствия и усложнения след 30-ия ден. Към настоящия момент ищцата е напълно възстановена и работоспособна.

Свидетелят И.Д.А.сочи, че в продължение на един месец след ПТП ищцата постоянно я боляла главата и лежала. Първата седмица само лежала, изпитвала болки, вземала лекарства. В болницата била три дена и на четвъртия я изписали. На главата имала голяма цицина, лявата й ръка била синя. Вземала лекарства за главоболие. Около 20-ия ден зараснали драскотините и цицината, но все още имала главоболие. Според свидетелката Н.М.А. ищцата  имала увреждания в дясната половина на тялото, дясната ръка, дясната част на гърба и тила. След изписването й от болницата в продължение на един месец ищцата лежала и не се чувствала добре, имала силно главоболие, окото й било насинено. Вратът и гърбът също я болели и вземала болкоуспокояващи. Сега казвала, че пак има главоболие.

        Според заключението на първоначалната автотехническа експертиза по делото всеки от двамата водачи е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, освен ако другият автомобил не е бил управляван със скорост, по-висока от тази, при която би попаднал своевременно в техническо видимото за другия водач пространство. Според заключението на повторната автотехническа експертиза водачът К.К.Х. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, спазвайки изискванията на ЗДвП и съобразявайки се с наличието на пътен знак Б2 - Стоп. За да може да предотврати  настъпването на ПТП водачът Д.А.И. е следвало да се движи със скорост, по-ниска от 21,24 км/ч. Същият обаче не е бил длъжен да избере скорост на движение, по-ниска от 50 км/ч, колкото е максимално разрешената за движение в населено място, тъй като се е движел по път с предимство и не имало пътен знак в района на ПТП, който да ограничава скоростта на движение. За изясняване на противоречието в двете заключения по делото е назначена повторна тройна автотехническа експретиза, според чието заключение водачът на л.а. “Сеат” е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като спре на знак “Б2 - Стоп” и осигури предимство за преминаване през кръстовището на л.а. “Фолксваген”. Съдът възприема заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещите лица, и научната и логическа обоснованост на заключението.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Водачът  К.К.Х. е действал противоправно, тъй като при управлението на лек автомобил „Сеат“, модел “Толедо“ с рег.№  СТ 1597 ВМ е нарушил правилото на чл. 50, ал.1 ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, като водач, движещ се по път без предимство, не е пропуснал се движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Пасат“ с рег.№ СТ 4618 АХ. Противоправното поведение на водача Х.  при управлението на МПС стои в пряка причинна връзка с ПТП, тъй като ако водачът не беше нарушил правилата за движение, нямаше да настъпи ПТП, довело до вредни последици за ищцата. От доказателствата по делото не се установява противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, което да стои в причинна връзка с настъпването на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи вината, поради което съдът приема, че процесното деяние е извършено виновно. От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на Х. следва изводът, че при извършване на деянието той е действал при условията на непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на резултата /причиняване на ПТП и вреди за ищцата/, но е бил длъжен /задължение, произтичащо от посочената по-горе разпоредба на ЗДвП/ и е могъл да го предвиди и предотврати.

Налице са и предпоставките на разпоредбата на чл.432 КЗ, уреждаща т. нар. пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. По делото не е спорно, че към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от К.К.Х. лек автомобил „Сеат“, модел “Толедо“ с рег.№  СТ 1597 ВМ е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Ищцата е подала на 15.08.2019 г. заявление до ответника съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, но с писмо от 14.11.2019 г. ответникът я е уведомил, че отказва заплащането на обезщетение.

От експертните заключения и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищцата, както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат. При определянето на размера на обезщетението и прилагането на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства: начин, по който са причинени вредите – при ПТП; характер на причинените телесни увреждания – леки телесни увреждания, описани по-горе; формата на вина – непредпазливост; периодът на възстановяване – сравнително кратък /около 30 дни/ и обичаен за тези телесни увреждания, липсата на трайни последици за здравето на ищцата, социално-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и установените застрахователни лимити. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 6000 лв., което съобразено и със съдебната практика по подобен вид дела.

Ищцата претендира и обезщетение за имуществени вреди от противоправното деяние на ответника в размер на 400 лв., представляващи разходи за лечение. Видно от представената по делото фактура № **********/10.08.2019 год. и фискален бон от 10.08.2019 г. ищцата е заплатила на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр.Стара Загора за „консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ сума в размер на 400 лева. Съдът намира, че заплащането на посочената сума представлява негативно изменение в имуществената сфера на ищцата, предизвикано пряко и непосредствено от деянието на К.К.Х., тъй като разходите са били необходими за възстановяване на ищцата от уврежданията на здравето й, настъпили вследствие на това деяние. С оглед на това ответникът дължи на основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД репариране и на посочените имуществени вреди в размер на 400 лв.  

Наведените от ответника доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата са неоснователни, доколкото от доказателствата по делото не се установява ищцата да е била без поставен обезопасителен колан. Според заключението на тройната автотехническа експертиза ищцата най-вероятно е стояла на задна дясна седалка, тъй като само при това положение може да се получи контузията в главата и дясното рамо. От обясненията на вещите лица в с.з. става ясно, че отразеното в представената по делото епикриза от 10.08.2019 г., че ищцата е седяла на задна лява седалка, е неправдоподобно с оглед установения механизъм на ПТП. Според вещите лица при страничен удар отдясно, какъвто е налице в случая, получените наранявания не зависят от използването на обезопасителен колан, тъй като коланът не е ефективен при удари, които са с директриса около 90 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила. Следователно поведението на ищцата, свързано с изпълнение на задължението и за поставяне на обезопасителен колан, не стои в пряка причинна връзка с нито едно от получените при процесното ПТП увреждания.   

Ето защо искът по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен до размера на 6000 лева по отношение на неимуществените вреди и изцяло по отношение на имуществените вреди, а в останалата част до претендирания размер 10000 лева за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен  като неоснователен.

При задължението за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/. Съгласно чл.409 КЗ обаче застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ. Представен е изричен отказ на застрахователя да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 14.11.2019 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е в забава от този момент. Следователно законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, представляващи адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. С оглед чл. 7, ал.2, т.1 и 4 и чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката на ищцата първоначално се дължи сумата 1230 лв. Към нея на основание чл.7, ал.9 от Наредбата следва да бъде добавена сумата 500 лв. за проведените пет о.с.з. след първите две по делото. Тъй като представляващото ищцата дружество е регистрирано по ДДС /удостоверение от 09.07.2018 г. – л.24 от делото/, на основание §2а от ДР на Наредбата следва да бъде добавен ДДС върху цялата сума. Така общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.38, ал.2 ЗА, е 1960 лв., а съобразно уважената част от иска - 1206,15 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска,  в размер на 783,04 лева, представляващи държавни такси възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, държавна такса - 256 лв. и разноски за възнаграждение на вещи лица - 601,60 лв., съобразно уважената част от иска.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати на М.М.В. *** сумата 6000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г., и сумата 400 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 14.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1206,15 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.М.В. *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 08.08.2019 г. в останалата част до претендирания размер 10000 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА М.М.В. *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, сумата 783,04 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев И., Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати в полза на държавата, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 256 лева, представляваща държавна такса и сумата 601,60 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

В  В В В В В В В В В