Определение по дело №938/2018 на Районен съд - Тетевен

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

№

 

Град Тетевен,  21.11.2018 година

 

 

           ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в закрито заседание

На двадесет и първи ноември,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

Като разгледа докладваното гр.дело № 938 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2018 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

        

          Производството е образувано по исковата молба на С.М.М. *** П.,Лов.об.,с която е предявен иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК,като с иска за развод са предявени и небрачни искове.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозирана молба от процесуален представител на ответника-адв.Г.-АК-Силистра,с която на основание чл.119,ал.3 от ГПК е направено възражение за неподсъдност на делото на сезирания съд,за прекратяване на същото и изпращането му по подсъдност на РС-Силистра.

            Съгласно приеманото от съдебната практика,за иска за развод по чл. 49 СК законодателят не е предвидил местна подсъдност, която да е различна от общата подсъдност по чл. 105 ГПК. Действително нормата на чл. 322 ГПК допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име, какъвто е и настоящият случай. Прекратяването на брака и регулирането на отношенията между родители и деца са уредени в глава V от Семейния кодекс – Прекратяване на брака. Съдът, който разглежда иска за развод, служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, когато тези въпроси не са уредени от съпрузите по общо съгласие със съответно споразумения в производството по развод /по аргумент от чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 СК/. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод съдът е длъжен да се произнесе тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК,съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. В този смисъл е и Определение № 468/23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3206/2013 г., III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за настоящия съд.

            По изложените съображения съдът приема, че направеното възражение за местна неподсъдност на делото е основателно. Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено, а делото – изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – Районен съд – гр. Силистра.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.118,ал.2,във в-ка с чл.119,ал.4 от ГПК,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

           

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №938/2018г. по описа на Районен съд-Тетевен и ИЗПРАЩА делото,по подсъдност,на Районен съд-Силистра.

            Срещу определението може да се подаде частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

            След влизане на определението в сила, делото да се изпрати на Районен съд-Силистра,по компетентност.

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: