Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
12.07.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
19.06. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Марияна Динкова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело номер |
614 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-152/16.04.2018г.,
издадено от заместник председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1 000 лв. на Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана
от кмета Х.А.И., за извършено нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от Община Кърджали,
чрез юрисконсулт Б.Б.. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон.
Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди,
че било допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл.43 от ЗАНН, тъй
като АУАН бил връчен на нелегитимно лице, което нямало право да го получи.
Съгласно закона АУАН трябвало да се връчи на нарушителя, а именно на
представляващия Община Кърджали - Х. А..
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено
становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2017г. свидетелите М.К. и З.П. *** при ДАМТН, извършили проверка на
техническото и експлоатационно състояние на язовирната стена и съоръженията към
нея и документацията за експлоатация на язовир „Мургово“, находящ се в имот с
номер 49343.011037 в землището на с.Мургово, общ.Кърджали. Там присъствал и С.Х.-
старши експерт в отдел „ИКС” в Община Кърджали, която била собственик на
язовира. Проверката касаела и изпълнението на задължителни предписания на Комисия
за обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени /назначена
със заповед на областния управител на Област Кърджали/, дадени с Протокол № 31/03.07.2017г.
С предписание под т.1. от цитирания протокол, собственика на язовира бил
задължен да приведе документацията от експлоатацията на големите и
малките язовирни стени и на съоръженията към тях в съответствие с изискванията
на чл.118 /за големите язовирни стени/ и чл.205 /за малките язовирни стени/ от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
18.10.2017г. Свидетелите К. и П. установили, че гореописаното предписание не е
изпълнено от жалбоподателя в срок. Проверката те извършили на място, както и по
документи в сградата на Община Кърджали. По този повод на 18.12.2017г. срещу
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.138а,
ал.3, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, който бил
поканен за това действие, но не се явил. На 03.01.2018г. АУАН бил връчен на Б.Б.
- ст. юрисконсулт в Община Кърджали. На 16.04.2018г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на Община Кърджали на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ било наложено административно наказание за извършено на 19.10.2017г. нарушение
по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията
на свидетелите М.К. и З.П., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно
нарушение № 07-093 от 18.12.2017г.; Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на
председателя на ДАМТН; Заповед № А-394 от 31.05.2018г. на вр.и.ф. председател
на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 08.12.2017г.; Протокол № 31/03.07.2017г.
от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея; Писмо от 24.07.2017г. на
областен управител на Област Кърджали до кмета на Община Кърджали; Пълномощно №
П-2 от 21.01.2016г.; Констативен протокол № 07-04-703/15.11.2017г. от проверка
и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатация; Писмо от 30.11.2017г. на ДАМТН до Община Кърджали; Акт № 2555 от
21.07.2009г. за публична общинска собственост; Скица № К00720/10.03.2016г., както
и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на Община Кърджали е наложено административно
наказание за нарушение на разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.2
от ЗВ, която в редакцията към процесната дата гласи, че областните управители
назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на
собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в
определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им
изправност и безопасната им експлоатация. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
предвиждащ към датата на деянието да се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000
лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение,
чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на
задължително предписание по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. В случая на Община
Кърджали е било дадено предписание относно язовир „Мургово” да приведе
документацията от експлоатацията на големите и малките язовирни стени и на
съоръженията към тях в съответствие с изискванията на чл.118 /за големите
язовирни стени/ и чл.205 /за малките язовирни стени/ от Наредбата за условията
и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние, което общината като собственик на язовира и адресат на предписанието
не е сторила в определения срок до 18.10.2017г. Независимо от това, настоящият състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за
отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и наказателното
постановление, там е отразено, че жалбоподателя в качеството си на собственик
на язовир „Мургово“ не е изпълнила даденото с Протокол № 31/03.07.2017г.
предписание, а именно да приведе документацията от експлоатацията на големите и
малките язовирни стени и на съоръженията към тях в съответствие с изискванията
на чл.118 /за големите язовирни стени/ и чл.205 /за малките язовирни стени/ от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние, с краен срок на изпълнение до 18.10.2017г. Това текстово описание на нарушението не съответства на посочената като нарушена законова разпоредба - чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, която не съдържа правило за поведение, а само урежда правомощия на областните управители да назначават
комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, които предписват на собствениците
на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок
на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и
безопасната им експлоатация. Жалбоподателят няма как да наруши тази разпоредба, уреждаща правомощия на административен
орган, а не негови задължения. В случая е следвало да се посочи като нарушена
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 вр. чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ, която представлява
сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и
санкцията при нарушаването му. Текстът предвижда административнонаказателна
отговорност именно за нарушение като процесното, чието изпълнително деяние се
изразява в неизпълнение на предписание по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. В
този смисъл е и постановеното Решение
№ 350 от 28.05.2018г. на АдмС-Плевен по к.а.н.д. № 302/2018г. Затова според настоящата инстанция при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление е допуснато несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата
правна квалификация, при което и за жалбоподателя и за съда остава напълно
неясна волята на актосъставителя и наказващия орган какво всъщност приемат, че
е извършеното административно нарушение. Този пропуск не може да бъде преодолян в настоящото
производство, тъй като съдът не разполага с правомощия да дава различна от
посочената от наказващият орган правна квалификация на деянието. В случая не са
спазени императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
според които в АУАН и наказателното постановление следва да бъдат посочени
законните разпоредби, които са нарушени виновно, а това е ограничило правото на
защита на наказаното лице да
узнае за какво административно нарушение е потърсена отговорността му и следва
да изтърпи наказание. Така при правилно установена фактическа обстановка
актосъставителят и административнонаказващия орган са дали неправилна правна квалификация
на извършеното деяние и по този начин са допуснали съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното, издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. При този изход на
делото не следва да бъдат обсъждани останалите доводи за незаконосъобразност на
атакувания акт.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-152/16.04.2018г., издадено от заместник председател
на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на
Община Кърджали, ЕИК ***, адрес гр.Кърджали, ***, представлявана от кмета Х.А.И.,
за извършено нарушение по чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок
от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: