Решение по дело №635/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260019

 

гр. Тутракан, 01.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря СВЕТЛАНА ГВОЗДЕЙКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 635/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

1. Предявени са субективно съединени искове по чл. 216, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ДОПК от ищецът Т Д(ТД) на Н А П(НАП) – ГР. ВАРНА, ИРМ – ГР. РУСЕ чрез Главен публичен изпълнител В.Н.Б. (л. 7), за установяването на относителната недействителност спрямо ищеца на покупко – продажбата, сключена под формата на Нотариален акт № 198/11.03.2019 г., т. 1, ОР № 1004, нот. д . № 150/2019 г. на Нотариус № ***- . Н. – Р., вписан в Служба по вписванията – гр. Тутракан под вх. № 386/11.03.2019 г., том 2, акт. № 50, дело № 247/2019 г., с предмет прехвърлянето на правото на собственост на ½ ид. ч. от: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73496.501.2761.4.19, съставляващ Апартамент № ***********************, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 81,12 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатор: на същия етаж: № 73496.501.2761.4.20, под обекта:  73496.501.2761.4.16, над обекта 73496.501.2761.4.22, в едно с избено помещение № 12 с площ 3,38 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор 73496.501.2761.4, и от правото на строеж отстъпено върху Общинско дворно място, върху което е построена сградата с идентификатор 73496.501.2761, по кадастралната карта на гр. Тутракан, одобрена със Заповед № РД - 18 - 6/04.02.2008 г. на ИД на АГКК, на осн. чл. 216, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 от ДОПК,

тъй като сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател.

1.1. Твърди се, че след връчване на Заповед за възлагане на Ревизия Р-03001919000937-020- 001/14.02.2019 г. на М.Р.М. на 27.02.2019 г. е извършена покупко - продажба на дата 11.03.2019г. на ½ ид. ч. от гореописаният недвижим имот. Издаденият Ревизионен акт № Р-03001919000937-091-001/12.07.2019 г. бил получен от лицето на 18.07.2019 г. Същия бил оспорен с жалба подадена от М.М., като в нея посочва адрес за кореспонденция. С Ревизионния акт били установени следните публични вземания: Главница: 14 437,23 лв., Лихва: 4 658,02 лв. общ размер: 19 095,25 лв.

1.2. С Решение № 217/03.10.2019 г. на Директора на ОДОП – гр. Варна е потвърден ревизионният акт, който отново се обжалва и преписката е изпратена на Административен съд с писмо № 155/4 на 01.11.2019 г. на ТД на НАП. В този смисъл Ревизионният акт не е влязъл в законна сила към подаване на настоящата искова молба.

1.3. Срещу М.Р.М. било образувано изпълнително *********/2017 г. по описа на ТД на НАП- Варна, офис Силистра.

1.4. Непосредствено след това била извършена още една разпоредителна сделка и с останалото имущество на лицето, с което на практика се изчерпват всичките активи на длъжника. Двете сделки били извършени броени дни след връчване на заповед за възлагане на ревизия и с тези действия се изчерпва имуществото на лицето и следователно държавата не може бъде удовлетворена, както и установените и изискуеми публични вземания да бъдат погасени.

1.5. По образуваното изпълнително дело не били постъпвали суми за погасяване на вземанията.

1.6. Получените от продажбата суми не били послужили за погасяване на публичните вземания.

1.7. От извършено пълно проучване на имуществото на лицето не се установило наличие на движими недвижими имоти и вземания от трети лица и търговски банки.

1.8. От представените справки и писмени доказателства било видно, че не е налице имущество, от което да се удовлетвори държавата. Извършените продажби са на съсобствени имоти, видно от Справка в Служба Вписвания, приложена към настоящото искане. Съсобственик на имотите е Д. Х. Г.ЕГН ********** - баща на две от децата на М.Р.М.. Постоянен и настоящ адрес, както и посочения в жалбата срещу ревизионния акт адрес за кореспонденция на М.Р. е и адресът на съсобственика - Д. Х. Г., а също и на седалището на ЕТ “Д. - М.М.“, БУЛСТАТ: *********, а именно: *********.

2. Ответниците М.Р.М. и М. А. П. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалният си представител адв. В. Х. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 89, 90), с който  оспорва допустимостта и основателността на исковете.

2.1. Твърди се, че актът, с който са установени задълженията, не е влязъл в сила.

Твърди, че не налице намерение за увреждане на държавата, със средствата от продажбата били посрещнати текущи нужди на семейството.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По делото са изслушани показанията на свидетелят на ответниците: Д. Х. К.(л. 127)

4. Срещу ответника М.М. в качеството ѝ на ЕТ „Д. - М.М.” е образувано ревизионно производство за установяване на задължения за заплащане на ДДФЛ и здравни осигуровки със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001919000937-020-001/14.02.2019, изд. от  н - к сектор ДК при ТД на НАП – гр. Варна ТД на НАП – гр. Варна. Заповедта е връчена на отв. М. на 27.02.2019 г. (л. 8, 9). Производството е приключило с издаването на Ревизионен акт (РА) № Ревизионен акт № Р-0300191000937-091-001/12.07.2019 г., за установяване на следните вземания: Главница (ДДФЛ и здравни осигуровки): 14 437,23 лв., Лихва: 4 658,02 лв., или общо   19 095,25 лв.. Същият е връчен на отв. М. на 18.07.2019 г. (л. 10 - 16).

5. Издадения ревизионен акт е потвърден с Решение № 217/03.10.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна (л. 20 - 25). Впоследствие актът е обжалван и по съдебен ред, но жалбата е отхвърлена с Решение № 61/17.07.2020 г. по адм. д. № 296/2019 г. на Административен съд гр. Силистра, влязло в сила на 06.08.2020 г. (л. 99, 100)

6. На 07.03.2019 г. е сключен договор за покупко – продажба на ид. ч. от недвижим имот под формата на Нотариален акт № 179/07.03.2019 г., т. 1, ОР № 930, нот. д. № 133 на Нотариус № ***- . Н. – Р., с който отв. М.М. е прехвърлила на отв. М.П. 1/2 ид. ч. от Дворно място, цялото с площ 1 030 кв.м, съставляващо УПИ № VI - 218, в квартал 18 по плана на с. Б., одобрен със Заповед № 3652 от 05.07.1955 г. и построената в него, Масивна жилищна страда, със застроена площ от 67 кв. м (л. 28).

7. На 11.03.2019 г. е сключен договор за покупко – продажба на ид. ч. от недвижим имот под формата на Нотариален акт № 198/11.03.2019 г., т. 1, ОР № 1004, нот. д. № 150 на Нотариус № ***- . Н. – Р., с който отв. М.М. е прехвърлила на отв. М.П. 1/2 ид. ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73496.501.2761.4.19 (апартамент) по кадастралната карта на гр. Тутракан (л. 27).

8. Съгл. показанията на свид. Д.  той и отв. М. съжителстват на семейни начала, като същите имат две деца - С. и С.. Четиримата живеели заедно от 20 - 25 години. Вторият ответник - М.П. имала общо дете с големия син на отв. М. - С.(имената на детето са С. С. К. - л. 119). Отв. М.П. не живеела в домакинството отв. М.. 

9.   Свид. Д.  твърди, че е собственик на другата 1/2 от процесните недвижими имоти (която не е прехвърлена с атакуваната сделка). Той не знаел каква е причината да бъде сключена атакуваната продажба, но бил уведомен за нея като съсобственик.

 

10. Необсъдените по - горе доказателства, приложени по делото, съдът намира за неотносими към спорния предмет.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

11. Ищецът ТД на НАП се явява надлежно активно легитимирана страна на осн. чл. 27, ал. 2 от ГПК (офисите не са активно легитимирани, тъй като независимо от структурната си обособеност не са самостоятелни разпоредители с бюджетни кредити). Съдът е сезиран на осн. чл. 216, ал. 2 от ДОПК от името на ТД, в качеството ѝ на публичен взискател и от публичният изпълнител, водещ изпълнителното дело.   Процесуалните представители са надлежно упълномощени от Изпълнителния директор на НАП, което поражда правото на представителите да извършват процесуални действия и от името на териториалните подразделения на НАП.

12. Исковете са заведени срещу всички задължителни необходими другари – страни по атакуваната сделка.

13. Последното налага разглеждането на исковете по същество.

 

II. По основателността на исковете

 

14. Относно извършването на разпоредителните действия след установяването на публичните вземания или образуването на ревизионното производство (чл. 216, ал. 1 от ДОПК).

15. По делото е безспорно установено, че срещу отв. М. в качеството ѝ на ЕТ е образувано ревизионно производство, като заповедта за възлагане на ревизия ѝ е връчена на 27.02.2019 г.

16. На 11.03.2019 г. е сключена атакуваната разпоредителна сделка.   

17. В тази връзка съдът приема, че първата предпоставка за уважаването на иска е налице.

 

18. Относно сключването на сделката с намерение да се увреди публичният взискател (чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК).

19. По арг. от чл. 216, ал. 3 от ДОПК намерението за увреждане не се презюмира (дори и когато сделката е сключена между свързани лица), а следва да бъде доказано от ищеца (В този смисъл постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 436 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 308/2011 г. на ВКС, III г. о.; Решение № 27 от 28.02.2013 г. по търг. д. № 410/2012 г. на ВКС, II т. о.).

20. В случая се установява, че с РА са установени значителни публични задължения на отв. М., възлизащи общо на 19 095,25 лв.

21. По делото е установено, че отв. М. е притежавала 1/2 ид. ч. от два имота - дворното място и сграда в с. Б. и самостоятелен обект в сграда (апартамент) в гр. Тутракан.

22. Малко повече от седмица, след като на отв. М.М. е връчена заповедта за възлагане на ревизия, същата е прехвърлила собственическите си права върху двата имота на отв. М.П., която е майка на внучето на прехвърлителката (същата би имала качеството на „снаха”, ако синът на отв. М. - Севдалин, бе сключил граждански брак с отв. М.П.).

23. По делото не е установено отв. М. да притежава друго недвижимо имущество (л. 38, 51). Няма данни същата да реализира доходи от трудова дейност. (Свид. Д.  твърди, че през 2019 г. не е работела). На името на отв. М. е регистриран лек автомобил „Фолксваген Голф” (с дата на регистрация: 12.12.2003 г.).

24. Съдът не кредитира показанията на свид. Д. , в частта, в която той твърди, че не знаел поради каква причина е прехвърлен имота на отв. М.П.. Същият живее на съпружески начала с отв. М.М. и притежава 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Същевременно отв. М.М. прехвърля на отв. М.П. 1/2 ид. ч. от всички притежавани от нея недвижими имоти, включително и имота, в който живее - Жилищната сграда в с. Б.  (при положение, че отв. М.П. не живее при тях). Това са действия, които доказват, че отв. М. и П. са в близки отношения, което няма как да е убягнало на свид. Д. . От житейска гледна точка, тези действия сочат неминуемо и на намерение отв. М. да се освободи от притежаваното имущество.

25.  Тези обстоятелства, разгледани в своята съвкупност, обуславят извода на съда, че сделката е сключена с намерението да се осуети изпълнението на публичните вземания.

 

26. Във връзка с гореизложеното съдът намира, че и предявеният иск следва да бъде уважен.

 

Държавни такси и разноски

 

27. На осн. чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на ищецът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. или по 180 лв. за всеки ответник.

28. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, за разглеждането им, изчислена върху удостоверения материален интерес при изповядването на атакуваната сделка (4 000 лв.), в размер на по 50 лв. за всеки ответник.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците М.Р.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, лично и в качеството й на ЕТ „Д.-М.М.”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********и М.А.П., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че покупко – продажбата, сключена под формата на Нотариален акт № 198/11.03.2019 г., т. 1, ОР № 1004, нот. д . № 150/2019 г. на Нотариус № ***- . Н. – Р., вписан в Служба по вписванията – гр. Тутракан под вх. № 386/11.03.2019 г., том 2, акт № 50, дело № 247/2019 г., е относително недействителна спрямо ищецът Н А П, Т Д- ГР. ВАРНА, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с посочен по делото съдебен адрес:***, тъй като сделката е сключена с намерение да се увреди публичния взискател.

 

ОСЪЖДА всеки от ответниците М.Р.М., с ЕГН **********, лично и в качеството й на ЕТ „Д.-М.М.”, с ЕИК ********* и М.А.П., с ЕГН ********** да заплатят на ищеца Н А П, Т Д- ГР. ВАРНА, припадащата му се част от направените в настоящото производство разноски, възлизаща на по 180 лв. (сто и осемдесет лева) за всеки ответник, или общо 360 лв.

ОСЪЖДА всеки от ответниците М.Р.М., с ЕГН **********, лично и в качеството й на ЕТ „Д.-М.М.”, с ЕИК ********* и М.А.П., с ЕГН **********, да заплати на по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса за разглеждането на исковете, възлизаща на по 50 лв. (петдесет лева) за всеки от тях, или общо 100 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист ако таксата не бъде внесена доброволно.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: