Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260150
гр. ВРАЦА, 16.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в публичното
заседание на 21.04.2021г. в
състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело
N 136 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от КПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на
постъпила въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София против решение
№260004/21.09.2020г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело
№455/2020г., В ЧАСТТА МУ, с която предявеният от дружеството иск по чл.79 от ЗЗД е бил отхвърлен за разликата от 2770,80 лв.до пълния претендиран размер на
главницата от 4563,27 лв., за сумата от 1566,35 лв.възнаградителна лихва, както
и за сумата от 393,25 лв.лихва за забава.
Във въззивната жалба се твърди, че в атакуваната
му част решението на РС-Козлодуй е неправилно. Навеждат се доводи, че договорът
отговаря на всички изисквания на Директива 2008/48/ЕО по отношение начина на
изготвяне на договора-форма, носител, ясен и разбираем начин, като Директивата
не поставя изисквания договорът за кредит да съдържа подробно извлечение под
формата на погасителен план и изисквания за размер на шрифта. Като се позовава
на решения на Съда на ЕС, жалбоподателят подържа, че по отношение на
договорите, които попадат в приложното поле на Директивата, държавите членки не
могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за страните по
договора, а самите задължителни данни на договорите за кредит са посочени в
чл.10, §2 от Директивата и те не могат да бъдат разширявани чрез националната
правна уредба. Според жалбоподателя съдържащите се в чл.10, ал.1 от ЗПК
изисквания за шрифт не съответстват на
Директива 2008/48/ЕО и не следва да се прилагат. Поддържа се също,
че договорът за застраховка не е елемент
от договора за кредит и не е предпоставка за сключването на последния, поради
което пороците на застрахователния договор не влекат недействителност на
кредитното правоотношение.
Жалбоподателят посочва, че процесният договор за
кредит отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, а
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК не е приложима, тъй като се отнася до
хипотеза на предсрочно погасяване на главницата, каквато в случая не е налице.
Иска се отмяна на решението на РС-Козлодуй в
обжалваната му част и уважаване на иска в същата част.
Препис от въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон
България-гр.София е бил връчен на въззиваемата страна К.И.Г. ***, но отговор от
него не е постъпил.
Въз въззивното производство доказателства не са
събирани.
При извършена проверка на редовността и
допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че
същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София против К.И.Г. *** обективно съединени
искове за заплащане на: сумата от 4563,27 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит PLUS-15370061/20.10.2017г.; сумата от 1566,35
л.възнаградителна лихва по договора, за сумата от 393,25 лв.законна лихва за
забава за периода 05.05.2019г.-09.03.2020г., както и за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че по силата на
сключен между страните договор за потребителски кредит PLUS-15370061/20.10.2017г,
ответникът К.Г. получил кредит в размер на 5700 лв., който следвало да бъде
погасен на 60 равни месечни вноски от по 173,27 лв.всяка, включващи главница,
възнаградителна лихва и допълнително сключена застраховка. Сочи се, че
допълнително закупената застраховка е в размер на 1915,20 лв. Ищецът твърди
също така, че ответникът преустановил плащанията по договора на 05.04.2019г.,
към която дата погасените месечни вноски са 17. Поддържа се, че на основание
чл.5, изр.2 от договора кредитът е станал предсрочно изискуем с просрочването
на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората просрочена
вноска, в случая 05.05.2019г., при което дължими са главница в размер на
4563,27 лв., възнаградителна лихва в размер на 1566,35 лв., както и законна
лихва за забава, считано от 05.05.2019г.до датата на предявяване на иска. Ищецът заявява, че обявява предсрочната
изискуемост на ответника чрез предявяването на исковата молба и връчването на
препис от нея.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответника
К.Г. за отговор по чл.131 от ГПК, но отговор не е подаден.
В производството пред районния съд са събрани
писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел, че сключеният между
страните договор е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията
на чл.10, ал.1 от ЗПК и на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, поради което
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на получения кредит.
Отчитайки извършените от ответника плащания, които съдът е отнесъл за погасяване
на главницата, уважен до размер на 2770,80 лв. е бил само иска за главница, а в
останалата им част предявените искове са били отхвърлени.
За да се произнесе по основателността на жалбата,
въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство
доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
По делото е представено копие от сключен между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, чийто правоприемник е ищецът
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция, и К.И. Г. договор за потребителски кредит PLUS-15370061/20.10.2017г.,
от който се установява, че ответникът К. Г. получил от ищеца кредит в размер на
5700 лв. Договорено било кредитополучателят да заплати и застрахователна премия
в размер на 1915,20 лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, както
и такса ангажимент в размер на 199,50 лв. В договора са посочени годишен
процент на разходите /ГПР/ от20,66%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 17,22% и
общата стойност на плащанията от 10396,20 лева. Ответникът-кредитополучател се
задължил да възстанови заетата сума на 60 броя месечни вноски, всяка от които в
размер на 173,27 лева. В договора е
обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер
на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит, в
които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена
като общ размер на кредита. Посочено е също, че застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващ на броя погасителни вноски и е
част от всяка месечна погасителна вноска. Съгласно чл.2 от условията по
договора таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита чрез удържането й от общия размер на кредита.
Приложен е Сертификат № PLUS-15370061, с който се
удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат К.И.Г. съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от К.Г. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва име/.
Приложени са и Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за
застраховка.
Към договора са представени също декларация за
предоставяне на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, които са подписани от кредитополучателя.
Към исковата молба е приложено извлечение по
кредита, от което е видно, че в периода 23.10.2017г.-22.03.2019г. ответникът е
извършил плащания в размер на общо 2929,20 лв., които са отнесени за погасяване
на месечните вноски с падежи от 05.11.2017г.до 05.03.2019г.-общо 17 на брой.
При така възприетата фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените осъдителни
искове е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за
заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от
ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на
заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и
договорените лихви в претендираните размери.
При оспорване на иска, в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи
изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Твърдения за недължимост на сумите, както и за съществуването на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти не се
навеждат от ответника.
Както бе посочено, от представените доказателства
се установи, че на 20.10.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", Париж, Франция, и К.И.Г. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15370061, по
силата на който дружеството е предоставило на ответника за потребителски цели
паричен заем в размер на 5700 лева.
По делото няма спор, че ищецът има качеството на
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР
на ЗЗП. Самият договор е за потребителски кредит и както правилно е констатирал
районният съд, неговата правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване.
При извършената служебна проверка настоящият
състав намира, че процесният договор за потребителски кредит не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на чл.10, ал.1 и на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
Съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,
договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Прочитането на договора е свободно и без зрителни затруднения, поради което
позволява на потребителя-ответник по иска, да прецени обхвата на своите
задължения. Това обстоятелство е напълно достатъчно, за да се приеме, че целите
на потребителската защита, произтичащи от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК и
от разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
са изпълнени при сключването на процесния договор за кредит. Що се отнася до
конкретния размер на употребения шрифт, въззивният съд намира, че той не може
да бъде определен без специални технически познания и средства, каквито в
случая не са приложени.
В договора, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т.
1-12, е разяснено наличието на право на отказ от него.
Не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд за противоречие на договора за заем с разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
Процесният договор за кредит е сключен след
изменението на чл.19 ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./,
поради което по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на
същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен
процент, определен от БНБ-0% + 10 пункта отгоре. В случая, определеният в
договора размер на ГПР от 20,66% не надвишава пет пъти размера на законната
лихва, а договореният лихвен процент е 17,22%.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити потребителя и да се избегне неоснователното
обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като сборът на
договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 17,22%
кредиторът не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. Следователно посочената клауза не е нищожна поради
противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК. Що се отнася до самото изчисляване
на ГПР по кредита, в договора се съдържа информация(т.1-11 от условията по договора)
за всички компоненти на Приложение №1 от ЗПК, към което разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК препраща, а следва да се има предвид и това, че посочената
разпоредба не изисква в съдържанието на договора да се отразява точното
изчисление по указаната в приложението формула.
Въззивният съд не споделя и направените от
районния съд изводи, че процесният договор е недействителен, като сключен в
противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а именно че не съдържа
информация относно правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършване на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, начислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
На първо място, информация за правото на ответника
да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на
погасителен план, се съдържа в разпоредбата на т.7, изр.последното от Условията
по договора, които са неразделна част от него и да подписани от ответника-кредитополучател.
На второ място, съвместното тълкуване на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК и на чл.11,
ал.3 от ЗПК показва, че изискването не е
самият договор да съдържа погасителен план с разбивка на всяка погасителна
вноска, а да съдържа информация за потребителя, че винаги, когато има
необходимост от подробна разбивка на извършените и предстоящи плащания, той
може да поиска от кредитора подборен погасителен план, съдържащ такава
разбивка. Иначе самите елементи на погасителния план, когато той се разглежда
като част от договорното съдържание, са регламентирани не от разпоредбата на
т.12, а от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, която в разглеждания
случай е спазена.
На следващо място, разпоредбите на чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК и на чл.11, ал.3 от ЗПК по същество са израз на извършено
транспониране на чл.10, т.2, б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., която недвусмислено свързва
задължението за представяне на т.нар.подробен погасителен план с хипотезата,
при която при погасяване на главницата по срочен договор за кредит,
потребителят има право да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време
през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на погасителен
план. Такъв подборен план обаче не е част от задължителното договорно
съдържание и не може да бъде, доколкото съгласно решение на съда на ЕС C‑331/18,
т.51 от 5 септември 2019 г. и решение на Съда на ЕС от 09.11.2016 г. по дело №
С-42/15, т.70, Директивата „не допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи“.
Не се споделят от настоящия въззивен състав и
направените от районния съд изводи, че ищецът не разполага с вземане против
ответника за посочената в договора застрахователна премия от 1915,20 лв.,
поради липсата на доказателства за заплащане на премията от ищеца в полза на
застрахователя. От представените доказателства се установява, че се касае до
сключен договор по чл.382 от Кодекса за застраховането, като по този договор
ответника К.Г. не е страна, независимо, че за сключването му се изисква
неговото предварително съгласие. Съгласно разпоредбата на чл.382, ал.4 този
договор се сключва при общи условия, като след сключването му на длъжника по
договора за кредит се предоставя сертификат-чл.382, ал.6 от КЗ. В разглеждания
случай по делото е представен такъв сертификат, като са представени също общите
условия на договора, въпросите, поставени от застрахователя по чл.362 и
дадените отговори. По тази причина въззивният съд намира, че договорът по
чл.382 от КЗ е валидно сключен и съществува. Ето защо и тъй както съгласно чл.7
от Общите условия на договора по чл.382 от КЗ застрахователната премия се
заплаща от кредитополучателя заедно с месечната погасителна вноска по кредита,
то и въпросът за липсата на доказателства дали премията е била платена от ищеца
не може да стои. Самото задължение премията да се плати от него ответникът К.Г.
е поел с договора за кредит, съгласно който заплащането на премията се извършва
на равни части, съставляващи елемент от самата месечна погасителна вноска-т.2
от Условията по договора за кредит.
Изложеното дава основание на въззивния съд да
приеме, че процесният договор за кредит от 20.10.2017г. е действителен, поради
което и с оглед установеното по делото неизпълнение по него от страна на
ответника, следва да се приеме, че вземанията на ищеца за главница и възнаградителна
лихва са ликвидни и изискуеми, поради което ответникът дължи заплащането им. По
тази причина предявените искове за главница в размер на 4563,27 лв. и за
възнаградителна лихва в размер на 1566,35 лв. се явяват основателни и следва да
бъдат уважени. Прилагайки погрешно материалния закон, районният съд е уважил
иска за главница само до размер на сумата от 2770,80 лв. и е отхвърлил иска за
главница в останалата му част, съответно изцяло е отхвърлил иска за
възнаградителна лихва. По тази причина в посочената отхвърлителна част
обжалваното решение ще следва два се отмени и двата иска ще следва да бъдат
уважени в тяхната цялост.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно в частта му, в която е отхвърлен иска за сумата от 393,25 лв. лихва за
забава. Независимо, че с оглед неизпълненото от ответника задължение да заплаща
месечните погасителни вноски, по силата на т.5 от договора е настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по него, предсрочната изискуемост е
обявена на ответника едва с връчването на исковата молба. Към датата на
предявяване на иска срокът на договора все още не е бил изтекъл, поради което и
щом като ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, то за да възникне
правото му на обезщетение по чл.86 от ЗЗД е необходимо той да е бил поканен да
изпълни, което в случая да стане с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника с връчването на
исковата молба, поради което обезщетение за забава за периода 05.05.2019г.-09.03.2020г.не
се дължи. При тези съображения в тази му част обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
В частта му, в която ответникът К. Г. е осъден от
районния съд да заплати на ищеца главница в размер на 2770,80
лв.първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
При този изход на делото ответникът К.Г. ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца допълнителни разноски за производството пред
районния съд, в размер на 190,62 лв.
За производството пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от въззивната жалба ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя-ищец „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,
Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София,
сумата от 206,30 лв.деловодни разноски, включващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260004/21.09.2020г.на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №455/2020г., В ЧАСТТА МУ, с която
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София против К.И.Г. *** искове по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД са били отхвърлени съответно за
разликата от 2770,80 лв.до пълния претендиран размер на главницата от 4563,27
лв., и за сумата от 1566,35
лв.възнаградителна лихва, КАТО ВМЕСТО НЕГО в същата част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.И.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София, ЕИК *** сумата от 1792,47 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15370061 от
20.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
-10.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1566,35 лв. възнаградителна лихва
по същия договор.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004/21.09.2020г.на Районен
съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №455/2020г. в останалата му обжалвана
част, с която предявеният иск за сумата от 393,25 лв.лихва за забава е бил
отхвърлен като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
ДОПЪЛНИТЕЛНО на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“С.А, клон България-гр.София, ЕИК ***, сумата от 190,62
лв.деловодни разноски за производството пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА К.И.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С.А, клон България-гр.София, ЕИК ***, сумата от 206,30 лв.деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената част
от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........