Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 17.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 219 по описа за 2021г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.В.Б. срещу „С.“ АД, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени:
1) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т.
1 ЗАПСП за признаване за установено, че ответникът е нарушил авторските права
на ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП върху създадена на
11.08.2020г. фотография на Г.И.К.чрез публикуването й на 29.08.2020г. като част
от съдържанието на статия „Гаджето на А.С.скочи на хейтърите (снимка)“ на
уебсайт http://www.******.bg без
разрешение на ищеца и без обозначаването му като автор на фотографията;
2) иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 000,00 лв. –
обезщетение за вредите от нарушението на авторските права върху фотографията;
3) иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т.
6 ЗАПСП за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението по исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП в два всекидневника и в телевизионна организация с национално
покритие.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
липса на осъществено нарушение на авторските права на ищеца от обективна и
субективна страна, мотивирани с твърдения, че процесната фотография е обявена и
публично достъпна на личния профил в социалната мрежа „Инстаграм“ на Г.И.К., а
публикуването на самата фотография като част от процесната статия в уебсайта на
ответника е извършено чрез осигуряване на връзка към този профил, като в самия
профил авторът на фотографията не е обозначен.
По делото е безспорно, че ищецът е автор на
процесната фотография, която представлява снимка на Г.И.К.; фотографията е
публикувана на 29.08.2020г. като част от съдържанието на статия „Гаджето на А.С.скочи
на хейтърите (снимка)“ на уебсайт http://www.******.bg
без разрешение от ищеца и без обозначаването му като автор на фотографията;
уебсайтът http://www.******.bg е управляван от ответното
дружество при осъществяване на търговската му дейност.
Също безспорно е между страните, но се и установява
от доказателствата по делото, че преди публикуването й на сайта на ответника
фотографията е била публикувана и публично достъпна на личния профил в
социалната мрежа „Инстаграм“ на Г.И.К., в който авторът на фотографията също не
е обозначен.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза по делото, включително от разясненията на вещото лице, изложени в
отритото съдебно заседание при изслушване на експертизата по реда на чл. 200,
ал. 2 ГПК, се установяват и твърденията на ответника, че публикуването на
самата фотография като част от процесната статия в уебсайта на ответника е
извършено чрез използване на способ за споделяне и вграждане на съдържание с
връзка към профила на Г.И.К.в „Инстаграм“ (т.нар. фрейминг), като след
премахването на фотографията от този профил въпросната фотография е престанала
да е налична и в съдържанието на процесната статия на уебсайта на ответника,
респективно не може да бъде достъпната от потребителите на този сайт чрез
отваряне на самата статия.
Процесната фотография представлява обект на
авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП и създаването й поражда право на
ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП да бъде обозначен по съответния начин при
всяко използване на произведението, както и право по чл. 18, ал. 1, пр. 2 ЗАПСП
да разрешава използването на произведението от други лица.
Основният въпрос от значение за
основателността на предявените искове по делото е дали публикуването на фотографията
в уебсайта на ответника по установения по делото начин (чрез връзка посредством
техниката на фрейминг към съдържанието на профила на Г.И.К.в социалната мрежа
„Инстаграм“) представлява използване на фотографията по смисъла на чл. 15, ал.
1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП.
В случаи като процесния, при които се твърди
използване на произведението чрез публичното му разгласяване по жичен или
безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на произведението
по начин, чрез който всеки потребител на информационни услуги чрез интернет
може да има достъп до произведението от място и във време, самостоятелно
избрани от него, съдържанието и обективните предели на авторските права във
връзка с използването на произведението по посочения начин (в това число
правата по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП) са определени от
регламентираната на равнище общностно право закрила на тези права съгласно чл.
3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО на ЕПС от 22.06.2001г. относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в
информационно общество.
Изрично в този смисъл е решение на СЕС от
13.02.2014г. по дело С-477/12 (Nils Svensson и др. срещу Retriever Sverige AB),
според което чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО не допуска възможност държава членка да предостави
по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за
публично разгласяване на произведение и други действия, освен произтичащите от
съдържанието на самата разпоредба.
Според същото решение на СЕС, постановено по
преюдициално запитване относно предметния обхват на цитираната общностна
разпоредба, предоставянето в един уебсайт на активни интернет връзки към
свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично
разгласяване по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО.
На преюдициален въпрос относно съдържанието и
обективните предели на авторските права по чл. 3, пар. 1 от Директива
2001/29/ЕО конкретно в хипотезите, при които интернет връзката е осъществена
чрез техниката фрейминг, с цитираното от ответника решение на СЕС от
09.03.2021г. по дело С-392/19 (VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer
Kulturbesitz) е даден отговор, че в случаите, при които произведение е публично разгласено по смисъла на чл. 3, пар. 1 от
Директива 2001/29/ЕО в един уебсайт
(тоест предоставено на неограничен кръг потребители на интернет пространството),
а впоследствие чрез използване на техниката фрейминг (независимо дали посредством
активна интернет връзка или вградена интернет връзка за препращане и възпроизвеждане
на първия уебсайт) е станало част от съдържанието на друг уебсайт, авторските
права върху произведението са нарушени само в случай, че при първоначалното
публикуване на произведението в публичния сайт са въведени ограничения,
включително мерки за защита срещу фрейминг, приети или наложени от носителя на
авторски права, които са нарушени или заобиколени при обявяването на
произведението във втория сайт.
В това решение са изложени и изрични
съображения, че възпроизвеждането в уебсайт чрез техниката на фрейминга на
произведение, което вече е публично разгласено и достъпно за неограничен кръг
потребители в друг уебсайт, не представлява разгласяване на произведението пред
нова публика, не покрива хипотезата на чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО, поради
което и не е необходимо съгласие на носителя на авторското право за това
възпроизвеждане.
Разрешенията, дадени с цитираните решения на
СЕС по тълкуването на чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО и определяне на справедливия
баланс между обективните предели на гарантираната с чл. 11 от Хартата на
основните права на ЕС свобода на изразяване и разпространяване на мнение и
обективните предели на правата на интелектуална собственост, защитени с чл. 17,
пар. 2 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно чл. 633 ГПК са
задължителни за съда по настоящото дело и предпоставят, че предявените искове
по делото са неоснователни.
Публикуването на процесната фотография в уебсайта
на ответника по установения по делото начин (чрез връзка посредством техниката
на фрейминг към съдържанието на профила на Г.И.К.в социалната мрежа „Инстаграм“,
в който не са въведени ограничения, включително мерки за защита срещу фрейминг)
не представлява публично разгласяване на фотографията по смисъла на чл. 3, пар.
1 от Директива 2001/29/ЕО, респективно използване на фотографията по смисъла на
чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, което да поражда задължения на
ответника, произтичащи от цитираните разпоредби, а оттам и отговорност за
нарушаването им.
В случай, че първоначалното разгласяване на фотографията
в социалната мрежа „Инстаграм“ е извършено без съгласието на автора или в
нарушение на правото му да бъде обозначен като автор, отговорност за нарушаване
на правата на автора може да възникне за лицето, извършило първоначалното
разгласяване, а за лицата, възпроизвели произведението в друг уебсайт чрез
фрейминг – само в случай, че бъде установено знание у тези лица за липсата на
съгласие на автора за първоначалното разгласяване на фотографията в интернет,
но подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да бъдат
излагани, тъй като твърдения за липса на съгласие на ищеца за използване на
процесната фотография от Г.И.К., включително чрез публикуването й в интернет,
не са ангажирани в производството по делото.
По изложените съображения предявените искове
подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е възстановяването на разноските, които ответникът е
направил за защита срещу исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Б.
с ЕГН ********** и адрес *** срещу „С.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, партер, офис 1-5 иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за признаване за установено, че ответникът е нарушил авторските права на
ищеца по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП и чл. 18, ал. 1 ЗАПСП върху създадена на
11.08.2020г. фотография на Г.И.К.чрез публикуването й на 29.08.2020г. като част
от съдържанието на статия „Гаджето на А.С.скочи на хейтърите (снимка)“ на
уебсайт http://www.******.bg,
иск с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 2 000,00 лв. – обезщетение за вредите от нарушението на
авторските права върху фотографията, и иск с правно основание чл. 95б, ал. 1,
т. 6 ЗАПСП за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението по исковете с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95,
ал. 1 ЗАПСП в два всекидневника и в телевизионна организация с национално
покритие.
ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на „С.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, партер, офис 1-5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 226,00
лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: