ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000069 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1, вр. чл. 229,
ал.1,т.5 от ГПК.
Обжалвано е определение № 803, постановено в закрито съдебно
заседание на 16.11.2023 г. от Окръжен съд-С.З. по т.д. № 52/2022 г., с което е
спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК производството по делото до
приключване на ДП №****/2021 г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 3958/2021 г.
с влязъл в сила съдебен акт.
Жалбоподателите Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. молят
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба с вх. № 13 439/8.12.2022 г.
Ответникът по частната жалба „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с
вх. № 1240/30.01.2023 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по т.д. 52/2022 г. на ОС-С.З. е образувано по
подадената на 16.02.2022 г. от Д. Т. А., Т. Т. А., М. Т. Р. и З. Т. А. искова
1
молба, с която от тях са предявени против „З.а.д. Д.Б.:Ж. и З.“АД-гр.С. искове
с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на
всеки един от тях на сума 26 000 лв., частично от пълен размер 200 000 лв.,
като обезщетение за претърпени от всеки от тях четиримата неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.09.2021 г., при което е била
причинена смъртта на техния баща Т. А. А., ведно със законната лихва от
26.09.2021 г.
С обжалваното определение от 16.11.2022 г. съдът приема, че е налице
хипотеза, при която образуваното ДП ще установи извършено ли е
противоправното деяние, което ищецът твърди, че е причинило вредите,
обуславящи гражданската отговорност на деликвента, включително защото
искът за обезщетение в случая е насочен срещу застрахователя на
гражданската отговорност на деликвента, доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от поведението на водача на
МПС. Затова съдът спира производството по делото до приключване на
посочено досъдебно производство.
За определението на окръжния съд жалбоподателите са уведомени на
1.12.2022 г. и на 8.12.2022 г. подават частната жалба с вх. № 13 439. С
частната жалба жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно,
тъй като не е налице хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК. Заявяват, че в
исковата си молба те са посочили, че за ПТП на 19.09.2021 г. е образувано
ДП. Заявяват, че по делото е извършена размяна на книжа, но не са постъпили
никакви документи от ДП, нито е направена справка за етапа на същото от
съда. Твърдят, че определението е постановено при липса на мотиви в
подкрепа на спирането. Заявяват, че не е ясно как съдът е направил извода за
наличие на разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства при
положение, че няма постъпили по делото материали от ДП, на този етап няма
данни срещу кого се води и няма данни да е повдигнато обвинение, не са
конкретизирани правните норми, които извършителят е нарушил. Твърдят, че
определението е постановено в разрез с посочена съдебна практика на ВКС,
тъй като към момента на постановяването му няма доказателства посоченото
ДП да се води срещу конкретно лице, за конкретни нарушения и които да са
от значение за правилно решаване на това дело. Считат, че за да се установи
дали са налице предпоставките на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът следва да
разгледа делото – освен да администрира исковата молба и да се извърши
2
двойна размяна на книжа, следва да се съберат доказателства по делото, да се
установи идентичност относно лице и нарушения по воденото ДП и едва след
изпълнение на всичко това, когато при разглеждането на делото се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на
гражданския спор, при наличие на всички предпоставки да спре
производството. Заявяват, че спирането преди тези действия е
преждевременно и необосновано. Освен това считат, че няма пречка по
делото да се приложат всички необходими доказателства за изясняване
механизма на ПТП, както и да се допусне събиране на относимите и
допустими доказателства от ДП, както и САТЕ и т.н. Заявяват, че предвид
уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка
„ГО“ и фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на
наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за
решаване на гражданското дело по иска на увредения срещу застрахователя.
Заявяват, че в интерес на ищците е компенсиране на вредите във възможно
най-кратки срокове. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде
върнато на окръжния съд с указания за разглеждането му по същество в
разумни срокове.
С отговора на частната жалба ответното застрахователно дружество
твърди, че съдът правилно е спрял производството по делото на основание чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК. Заявява, че към момента по данни от разследващите ДП
№****/2021 г. на РУП-К. е прекратено спрямо водача на лекия автомобил,
чийто застраховател се явява дружеството, тъй като изготвената АТЕ е
установила, че пострадалият при ПТП като пешеходец Т. А. е попадал в
опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил, респективно, касае се
за случайно деяние. Счита, че няма основания гражданският съд да не
изчаква развитието на наказателното дело, за да не бъде обвързан от акта на
прокуратурата, тъй като при наличие на данни, които изключват
отговорността на водача, би била изключена и отговорността на
застрахователя по застраховката „ГО“. Заявява, че оплакването, че не ставало
ясно как съдът е направил извод за разкрити в хода на делото престъпни
обстоятелства при положение, че нямало постъпили по делото материали от
ДП, е голословно. Заявява, че гражданският съд не е длъжен да събира
доказателства служебно за факти, за които страните носят доказателствена
тежест и на които са се позовали самите ищци в исковата молба. Счита, че е
3
достатъчно, че има образувано ДП №****/2021 г. на РУП-К., пр.пр. №
3958/2021 г., за да прецени съдът, че съществува връзка на преюдициалност
между наказателното и гражданското производство. Молят жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК съдът спира
производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се
разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи
изходът на гражданския спор. В случая са предявени преките искове по чл.
432,ал.1 от КЗ от ищците като лица, които търпят неимуществени вреди
вследствие смъртта на своя баща, настъпила при ПТП, против застрахователя
по застраховката „Гражданска отговорност“ за виновния водач за
присъждане за плащане от застрахователя на всеки от четиримата ищци на
обезщетение за причинени неимуществени вреди. В исковата молба изрично е
посочено, че смъртта на бащата на ищците Т. А. е причинена при ПТП на
19.09.2021 г. от водача на лек автомобил „Д.“ с рег. №********* Е.М., който
водач е нарушил правилата за движение по пътищата. В исковата молба е
посочено и че по случая е образувано ДП №****/2021 г. по описа на РУП-К.,
пр.пр. № 3958/2021 г. на ОП-С.З., което към онзи момент не е приключило с
окончателен съдебен акт. Към исковата молба не е приложен документ, от
който да е видно наличието на посоченото ДП.
С подадения на 14.06.2022 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество е заявено искане за спиране на производството по
делото до приключване на ДП №****/2021 г. по описа на РУП-К., пр.пр. №
3958/2021 г. с влязъл в сила акт, тъй като обстоятелствата, които биха се
установили, за деянието, вината и противоправността при евентуален влязъл
в сила съдебен акт на наказателния съд ще обвържат гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК по същите въпроси. Към отговора също не е
приложен документ, от който да е видно наличието на посоченото ДП.
С допълнителната искова молба от 22.07.2022 г. от страна на ищците се
възразява делото да бъде спиране във връзка с искането на ответника. Твърди
се, че няма данни за висящо НОХД, поради което не са налице основания за
спиране на делото по чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК, както и че не са налице
основания за спиране и по чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, тъй като не са разменени
4
книжата между страните, не е даден ход на делото, по него не са постъпили
никакви материали от ДП, няма данни за привлечено лице като обвиняем,
няма данни за идентитет между ДП и производството по делото.
С отговора на допълнителната искова молба от 13.10.2022 г. се заявява
поддържане на искането за спиране на делото до приключване на
наказателното дело.
По начало, тъй като гражданският съд, разглеждащ иска на увредено
лице по чл. 432,ал.1 от КЗ, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу
водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на
деянието, противоправността и вината на дееца съгласно чл. 300 от ГПК, то
изходът от наказателното производство срещу водача е от значение за
правилното решаване на спора и затова исковото производство подлежи на
спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК, когато наказателното производство е в досъдебна фаза и
е налице пълно тъждество между престъпното деяние, извършено от лицето,
срещу което е образувано наказателното производство и което е привлечено
като обвиняем по това производство, и личността на деликвента и
противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в
производството по иска с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ (в тази насока –
определение № 10/7.01.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2470/2021 г., 2 ТО, ТК).
Производството по искове с правно основание чл. 432 от КЗ подлежи на
спиране на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК, за да бъде съобразено
решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на
наказателното производство срещу водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното застрахователно дружество. Когато
наказателното производство бъде обаче прекратено без да се стигне до
осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, но ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане
на административно наказание актовете на наказателния съд са задължителни
за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. В случая обаче в производството пред окръжния съд по т.д. №
52/2022 г. има само твърдение на страните за образувано досъдебно
производство във връзка с посоченото в исковата молба ПТП, но няма
никакви доказателства (съответно удостоверение от органа на ДП или от
прокуратурата) дали е образувано такова производство, какъв е неговият
5
предмет, срещу кого (срещу конкретно лице или срещу неизвестен
извършител) се води, има ли привлечено лице като обвиняем, какъв е
неговият ход (дали то вече не е прекратено с влязъл в сила акт). Тъй като
обжалваното сега определение за спиране на производството по делото е
постановено след размяната на книжата, преди провеждане на съдебното
дирене, без да са събрани и приети доказателствата, посочени от страните, без
да е установено има ли действително образувано ДП, евентуално с какъв
предмет, срещу кого и с какъв ход, включително дали то не е вече
приключило с влязъл в сила акт, а за приложението на нормата на чл.
229,ал.1,т.5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда иска на увредените лица
срещу застрахователя, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно
тези обстоятелства да се установят в това производство, като те конкретно са
предмет на установяване в хода на досъдебно производство (в тази насока –
определение № 60 274/21.07.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 836/2021 г., 1 ТО, ТК,
определение № 290/1.09.2020 г. на ВКС по ч.н.д. № 1303/2020 г., 1 ТО, ТК,
определение № 342/28.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 653/2022 г., 2 ТО, ТК), то
в случая не се установява наличие на хипотезата на чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК.
Установява се при тези обстоятелства, че са основателни оплакванията
в подадената частна жалба относно преждевременно и затова неоснователно
постановяване на спирането на делото. Обжалваното определение следва да
бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд за предприемане на
съответните съдопроизводствени действия, включително за установяване
наличие или липса на неприключило с влязъл в сила акт досъдебно
производство и съответна преценка относно наличие на тъждество на
деликвента, деянието и неговата противоправност (предмета на доказване в
исковия процес) и извършеното престъпно деяние от лице, срещу когото се
провежда като обвинеяем и не е приключило досъдебно производство.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 803, постановено в закрито съдебно
заседание на 16.11.2023 г. от Окръжен съд-С.З. по т.д. № 52/2022 г., с което е
спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК производството по делото до
6
приключване на ДП №****/2021 г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 3958/2021 г.
с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав на Окръжен съд-С.З. за
предприемане на съответните съдопроизводствени действия.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7