Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10515 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.07.2020г., гр.д.46547/19г., СРС, 35 с-в
признава за установено по отношение на И.А.П., че дължи на „А1“ ЕАД по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1
вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата 899.07 лв., представляваща
главница по договори № 4606020/18.06.2015г. и № М4759099/03.11.2015г., ведно
със законната лихва от 27.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата 123.07
лв., представляваща законна лихва за забава през периода 10.02.2017г. -
21.12.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК, гр. д. № 81073/2018г. на СРС, 35 с-в, отхвърля
иска с правно основание чл. 422 вр. чл.79, ал.1 вр. 92 ЗЗД за сумата 1 095.03
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите и осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата 283.38 лв. – разноски за исково
производство и сумата 20.44 лв. – разноски за заповедно производство.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва
въззивна жалба от ищеца „А.Б.“ ЕАД. Счита, че поради прекратяване на договорите
преди крайния срок на действие, ищецът дължи неустойки в размер на всички абонаментни такси, без
отстъпка, считано от прекратяването до крайния срок. Неустойката не е нищожна,
т.к. пропускът да получи печалба съразмерно вноските, представлява финансова
загуба. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с
което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът в първа
инстанция И.А.П. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Ищецът „А1“ ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“
ЕАД, в качеството на оператор, и ответникът И.А.П., като потребител, сключват рамков
договор № ********* (4606020)/18.06.2015г. за предоставяне на мобилни услуги, при
Общи условия на ответника, срещу месечна такса от 69.99 лв., с ДДС и срок на
действие до 16.03.2019г.
Според приложение № 1 към договора, операторът се
задължава да предоставя услуга за цифрова телевизия, при абонаментна такса
24.90 лв., с ДДС за 24 месеца или до 03.11.2017г.
Страните са обвързани и с рамков договор № М4759099/03.11.2015г.
за продажба на изплащане на телефонен апарат, сключен при Общи условия, срещу
месечни вноски от 34.98 лв., платими за 23 месеца.
С влязлата в сила като необжалвана позитивна част от
първоинстанционното решение се признава за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 899.07 лв. относно паричните задължения за предоставени
мобилни услуги за телефонен номер, услуги за цифрова телевизия и изплащане на
телефонния апарат.
Неоснователно ответникът претендира неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за общо 1 095.03 лв., от които 174.96 лв.
за мобилни услуги за телефонен номер, 816.32 лв. - услуги за цифрова телевизия
и 103.75 лв. за изплащане на телефонния апарат.
Според задължителните разяснения на т.3 от ТР №
1/15.06.2010г., ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за нищожност на неустойката
поради нарушен принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла
на чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В
случая, при извършена преценка за нищожност на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорите, поради накърняване на добрите нрави, към момента на
договарянето, въззивният съд съпоставя следните критерии: Неустойките са
уговорени по вид като компенсаторни за пълно неизпълнение за целия оставащ срок
на договора, а не като мораторни за неизпълнение за задължения за плащане. Техният
размер, съответстващ на месечните такси, без отстъпки, за периодите от
прекратяването на договорите до уговорените им крайни срокове на действие, съществено превишават
предвидимите към момента на договарянето вреди за ответника през същите периоди.
Присъждането на подобни неустойки, които превишават размера на главния дълг, би
довело до неоснователно обогатяване на ответника, вместо до обезщетяване
съразмерно реалните вреди от неизпълнение. Като уговорени с единствената цел да
се отклонят от присъщите им функции, т.е. в противоречие с добрите нрави, клаузите за неустойки са
изцяло нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. По делото не е релевирано
възражение за прекомерност на неустойките, поради което въпросът за намаляването
им като такива не стои. Неснователни са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване недължимост на неустойките за предсрочно
прекратяване на договорите. Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание
чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да
се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част, с която са
уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2020г., гр.д.46547/19г., СРС, 35 с-в в
частта, с която се отхвърля предявеният от „А 1“ ЕАД срещу И.А.П. иск с правно
основание чл. 422 вр. чл.79, ал.1 вр. 92 ЗЗД за сумата 1 095.03 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори №
4606020/18.06.2015г. и № М4759099/03.11.2015г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.