Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5 април 2017
година гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, VІІ състав, в открито заседание на
5 април 2017 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря.............................................................................
и с участието на прокурора
........………………................................................. изслуша
докладваното от ............ съдията МИШОВА …................... гр. дело N
5423 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.247 ГПК и е инициирано от ищеца по делото с молба от 02.03.2017 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда. В молбата се сочи,
че очевидната фактическа грешка се състои в грешно изписване на дължимата
държавна такса.
Ответниците не вземат
становище.
По молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка съдът намира следното:
Производството по делото е
за делба и е приключило с решение № 1206 от 21.12.2016 г., с което делбеният
имот е изнесен на публична продан. С това решение съдът е определил дължимата
държавна такса за всеки един от съделителите по правилата на чл.8 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – в размер на 4%
върху стойността на дяловете. На ищеца делът е 1/6 ид.ч. от имота, който е на
стойност 44 000 лв. С други думи стойността на дела на ищеца е
7 333,33 лв., а 4% от него е равна на 293,33 лв. – колкото е определил съдът.
Очевидно е, че не е налице грешка нито в пресмятането, нито в изписването на
дължимата държавна такса. Само явното несъответствие между действителния смисъл
на съдебния акт и изразеното в писмения текст представлява очевидна фактическа
грешка и подлежи на поправяне от съда, който го е постановил. Всъщност
молителят се домогва не до поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
каквато не е допусната, а до изменение на решението в частта относно разноските
чрез прихващане на внесена от него държавна такса.
Освен
горното, следва да се има предвид и това, че делбата е особено исково
производство, което протича в две фази. Към момента на образуването му
имуществото, предмет на подялбата, няма парична оценка. Стойността на това
имущество се определя от съда при извършване на делбата
и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. В чл. 8 ТДТГПК
е уреден размерът на държавната такса по делото за делба, която предвид изложената характеристика на съдебното
производство, се определя и събира при ликвидиране на съсобствеността, а не
предварително. За съда остава неизвестно по каква причина при завеждането на
делото е внесена сумата от 240,11 лв. Към този момент тя е била недължима и
следва да се върне.
Воден от горните съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Финанс
груп
Решението може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: