Решение по дело №15/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 8
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                             04.02.2020 г.                                гр. Търговище

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                 ІІІ състав

На четвърти февруари                                                                             2020 година

В закрито заседание в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА ИВАНОВА

разгледа докладваното от Председателя

т.д. № 15 по описа на съда за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано  е по жалба на “ВИА ЕМ“ ООД, гр.Търговище, депозирана чрез пълномощник адв. Н.,***, срещу отказ рег. № 20200116164834-2 от 22.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при А.п.в. регистър, с който е отказано вписване на заявени промени със заявление с вх.№ 20200116164834 от 16.01.2020 г. по партидата на дружеството, във връзка с прехвърляне на дружествени дялове между съдружници - изразяващи се в заличаване на съдружник, поради прехвърляне на дружествените му дялове, и промяна от ООД в ЕООД, вписване актуален учредителен акт

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Намира за неправилен и противоречащ на установената съдебна практика единствения довод в отказа на длъжностното лице, че към заявлението не са приложени декларации по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Излагат се съображения, че подобна декларация е дължима в хипотезата на прехвърляне на дялове на трето лице, а настоящият случай не е такъв, тъй като приобретателят на дружествения дял е съдружник, а не трето/външно/ лице. За подобно тълкуване волята на законодателя може да се съди и от публикуваните мотивите към проекта за изменение и допълнение на ТЗ (при изм. на чл. 129 ал. 2  ТЗ- от 16.02.2018г.). В жалбата е цитирана съдебна практика.

При извършената проверка относно допустимостта на жалбата  съдът констатира, че същата е депозира в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, представен е документ за внесена д.такса по сметка на ТОС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Отказът е постановен след неизпълнение на дадените от ДЛР указания за представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Единственият довод за отказа е именно непредставяне на посочената декларация

За да се произнесе по същество по жалбата, съдът съобрази следното:

Заявителят е заявил за вписване по партидата на дружеството промени в състава на съдружниците – освобождаване на един от двамата вписани съдружника, поради прехвърляне на притежаваните от съдружника М.И.В.20 дяла от капитала на дружеството, на съдружника и управител И.В.В., обуславящо промяна на дружеството от ООД в ЕООД.

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба №1/2007 год. за водене,съхранение и достъп до ТР правомощия. Обхватът на проверката, дължима от длъжностното лице и съда е очертана изчерпателно в разпоредбата на чл.21 ЗТР.

Всички изискуеми от ЗТР и Наредба № 1/2007г. документи и декларации са представени към заявлението, договорът за прехвърляне на дялове между съдружниците е с нот.заверка на подпис и съдържание, представен е протокол от ОС и решение на едноличния собственик, приетия от последния учредителен акт, декларация по чл. 13 ал. 4 ТЗ, изрично пълномощно, внесена е дължимата д.такса.

Такава е била и констатацията на първоначалното длъжностно лице, дало указания по реда на чл. 22 ал. 5 от ЗТР за представяне допълнително единствено на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ.

Такава декларация дружеството не е представило, обусловило и обжалвания отказ.

Съдът намира довода на ДЛР за необходимостта да бъде представена декларация по чл. 129 ал. 2 от ТЗ относно обстоятелствата, визирани в ал. 1, за незаконосъобразен. Това изискване се отнася само за случая, когато дружественият дял се прехвърля на трето лице – такова, което не е съдружник. Настоящият случай не попада в хипотезата на чл.129, ал.1, предл. 2 ТЗ, защото приобретателят на дружествения дял е съдружник, а не трето (външно) за дружеството лице. Нормата на чл.129, ал.2 ТЗ (след изменението й от 16.02.2018 г.), предвижда, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието едновременно и се вписва в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1. Представянето от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец се отнася само за прехвърлянето на дружествен дял на трето лице, защото липсата на задължения към работници и служители по ал.1 ТЗ е предвидена като предпоставка за прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Изискването да няма неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. За волята на законодателя може да се съди от публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ вх.No-754-01-39/06.07.2017 г. Горното означава, че ал. 2 следва да се тълкува систематически с ал. 1 на чл. 129 ТЗ стеснително само по отношение на прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Тъй като с процесното заявление се цели вписване прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на друг съдружник, не намира приложение изискването за представяне на декларация (в този смисъл Решение № 92 от 02.05.2018г., постановено по в.т.д. № 207/2018г. на Апелативен съд- Варна, както и формираната съдебна практика на окръжни съдилища–Решение № 328/17.09.2018г. по т.д. 482/2018г. ОС-Бургас, решение № 1857/17.09.2018г. на СГС по т.д.1814/2018г.; решение № 715/09.10.2018 г. по т.д.№ 1443/2018г. на ОС-Варна, решение 294/11.12.2019 г. по т.д. 410/19 г. на ОС-Русе, решение 7/03.01.2020 г. по т.д. № 2667/19г. на СГС, решение № 54/08.01.2020 г. по т.д. № 2467/19г. на СГС).

Съобразявайки гореизложеното, съдът намира постановения отказ за незаконосъобразен, обуславящо неговата отмяна. На осн.чл.25 ал. 5 от ЗТР следва да се задължи Агенцията да извърши вписване на заявените за вписване обстоятелства.

Тъй като с решението се удовлетворява искането на заявителя, предвид характера на производството, решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното, съдът

                  

                                Р   Е   Ш  И :

           

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ рег.№ 20200116164834-2 от 22.01.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при А.п.в. регистър, за вписване промени по партидата на дружество “ВИА ЕМ“ ООД, ЕИК *********, гр.Търговище 7700, бул. „Ал.Стамболийски“ № 42, заявени със заявление вх.№ 20200116164834, като

 УКАЗВА на длъжностното лице да извърши заявеното вписване – на осн.чл. 25 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Решението  не подлежи на обжалване.

Заверен препис от същото да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията.  

                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ :